Р Е Ш Е Н И Е

№ 416

гр.Плевен, 19.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №419 по описа за 2018г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по предявена искова молба и допълнително уточнение към нея от К.Б.В. ***, чрез адв.Д.Д. *** с надлежно пълномощно, срещу Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, и с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 450лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени по административно-наказателни производства по обжалване на Наказателно постановление №55/19.12.2016г. на Началника на РСПБЗН-Плевен разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира се присъждане и на направените разноски по настоящето дело.

В исковата молба се твърди, че през м.септември 2016г. ищецът е сключил договор с „Марица Олио“ АД гр.Пазарджик за проектант „Пожарна безопасност“ за извършване на проектни работи и изготвяне на технически инвестиционен проект по части и подобекти към предприятие за производство на растителни масла. Твърди се още, че през м.октомври 2016г. изготвеният инвестиционен проект във всичките му части е внесен в РСПБЗН-Плевен, като на 31.10.2016г. е издаден отказ за издаване на становище за съответствие на проекта с нормите на пожарната безопасност. Твърди се също, че в отсъствие на ищеца са му съставени АУАН във връзка с проектираната част от инвестиционния проект свързана с пожарната безопасност, въз основа на които срещу него са издадени пет наказателни постановления, едно от които е НП №55 от 19.12.2016г. на Началника на РСПБЗН-Плевен. Сочи се, че по подадена жалба срещу НП е образувано НАХД №333/2017г. по описа на РС-Плевен, по което с решение 07.04.2017г. наказателното постановление е отменено, потвърдено с решение на Административен съд Плевен. Твърди се, че при обжалване на наказателното постановление е направил разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 300лева пред РС-Плевен и в размер на 150лева пред Административен съд Плевен. Счита се, че така направените разходи представляват имуществена вреда, която е основание по чл.1 от ЗОДОВ да бъде ангажирана отговорността на РДПБЗН-Плевен, която е юридическо лице. В заключение се моли да бъде постановено решение, с което РДПБЗН-Плевен да бъде осъдена да заплати причинените му имуществени вреди по обжалването и отмяната на Наказателно постановление №55/19.12.2016г. в размер на 450лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да му бъдат присъдени направените разноски за водене на настоящото дело.

От ответника по делото е депозирано писмено становище, в което са изложени подробни съображения по допустимостта и основателността на иска.

В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.Д.Д., който поддържа депозираната искова молба, която счита за доказана в пълен размер. Претендира присъждане и на разноски за настоящето производство.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата молба е основателна, като по отношение на размера моли за произнасяне съобразно доказателствата по делото.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление №55/19.12.2016г. на Началника на РСПБЗН-Плевен на К.Б.В. ***, на основание чл.232 ал.1 т.1 от Закона за устройство на територията, е наложена глоба в размер на 4000лева, за нарушение на чл.169 ал.1 т.2 от ЗУТ.

По жалба на В., с решение №303/07.04.2017г. по НАХД №333 по описа за 2017г на Районен съд Плевен е отменено Наказателно постановление №55/19.12.2016г. на Началника на РСПБЗН-Плевен. По делото е проведено едно съдебно заседание на 20.03.2017г., в което В. е представляван от адв.Д.Д..*** е приложено пълномощно за представителство пред РС-Плевен и Договор за правна защита и съдействие №00000440 от 27.01.2017г., сключен между К.В. и адв.Д. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба срещу НП и защита по АНД пред РС, като между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева с посочване в графа „начин и срок на плащане“: при сключване на договора 150лв., остатък до- платени 150лв. на 14.02.2017г. В графа „Платена сума“ е отразено 300лева, като не е посочено в брой или по сметка.

При инстанционен контрол, с решение №344/20.07.2017г. по КАД №440/2017г. по описа на Административен съд Плевен е оставено в сила решение №303/07.04.2017г. по НАХД №333 по описа за 2017г на Районен съд Плевен, както и е оставено без уважение искането на К.В. за присъждане на разноски. Решението е окончателно. В това производство е проведено едно съдебно заседание, в което В. е представляван от адв.Д.. На л.14 от делото на Административен съд Плевен е приложено пълномощно за представителство по КАД №440/2017г. и Договор за правна защита и съдействие от 07.07.2017г. сключен между К.В. и адв.Д. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в защита пред АС Плевен в кас.производство, като между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 150лева, с посочване, че сумата е платена в брой.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът РДПБЗН-Плевен, съгласно чл.39, ал.5 от ЗМВР и чл.8 ал.4 от ПУДМВР е териториално звено на ГДПБЗН и е юридическо лице. Ето защо РДПБЗН-Плевен е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на К.В..

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, като в производството по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско възнаграждение.

Искът е предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на НАХД №333/2017г. по описа на РС-Плевен и КАД №440/2017г. по описа на Административен съд Плевен разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. С оглед изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, е процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е частично основателен по размер. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г.,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

Съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл.203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл.21 ал.1 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204 ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и се установява от приложените НАХД №333/2017г. на РС-Плевен и КАД №440/2017г. на Административен съд Плевен, че НП е изцяло отменено, като решението на РС-Плевен е влязло в законна сила на 20.07.2017г. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

За пълнота следва да се посочи, че според чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая НП, бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл.1 ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.  

В хода на НАХД №333/2017г. на РС-Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен на л.71 по делото, като видно от същия не е посочено уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. как е заплатено, в брой или по сметка. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в договора за правна защита и съдействие не е направено, поради което съдът приема, че не може да се направи извод, че е налице реално заплатена сума за осъществена правна защита в това производство, т.е. не е доказано от ищеца, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт, развило се пред Районния съд. В този смисъл решение №12776/25.10.2017г. по адм.дело №8632/2016г. по описа на ВАС. Ето защо по отношение на тази сума предявеният иск се явява недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен в тази част.

Във връзка с горното и за пълнота следва да се посочи, че на л.18 от настоящето дело е приложено заверено копие от Договор за правна защита и съдействие №00000440 от 27.01.2017г., видно от който екземпляр е, че е дописано относно договорената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 300лева, че е платена в брой. Това доказателство, обаче, не съответства на оригинала, който е приложен в кориците на НАХД №333/2017г. по описа на РС-Плевен, който съдът цени и въз основа на него, извежда правните си изводи, изложени по-горе.

В производството, развило се пред Административен съд Плевен, с решението по което е оставено в сила решението на Районен съд Плевен, с което е отменено наказателното постановление с наложена на ищеца глоба, е представен договор между адв.Д. и В., съгласно който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 150лева, като същото е заплатено в брой. Ето защо съдът приема, че сумата от 150лева е реално заплатена на упълномощения адв.Д., който се е явил в съдебно заседание и представлявал В. пред касационната инстанция. Следователно по отношение на тази сума предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в тази част.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното НП, издадено от Началника на РСПБЗН-Плевен, ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваните във връзка с обжалването на НП административно-наказателни производства. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева, платена за адвокатско възнаграждение по КАД №440/2017г. на Административен съд Плевен, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

По изложените по-горе съображения, предявеният иск се явява частично основателен по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по КАД №440/2017г. по описа на Административен съд Плевен. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 450 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. Претенцията за лихва върху главницата от 150 лева следва да бъде уважена така както е предявена, а именно от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от адв.Д., с приложено на л.33 от делото адвокатско пълномощно, който в исковата молба и в съдебно заседание прави искане за присъждане на направените разноски по настоящето дело, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100лева (л.33) и 10лева внесена държавна такса (л.34). Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ е специална и дерогира общите правила на ГПК. С оглед изхода на делото и предвид нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ следва РДПБЗН-Плевен да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 43лева, от които 10лева внесена държавна такса и 33лева адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.

Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен да заплати на К.Б.В. ***, ЕГН:**********, на основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 150лева (сто и петдесет лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по КАД №440/2017г. по описа на Административен съд Плевен, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба-27.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба от К.Б.В. ***, ЕГН:**********, против Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен, с правно основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за разликата над присъдения размер от 150 (сто и петдесет) лева до пълния претендиран размер от 450 (четиристотин и петдесет лева), представляващи вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи договорено адвокатско възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в НАХД №333/2017г. по описа на РС-Плевен, ведно с дължимата законна лихва върху тази разлика.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен да заплати на К.Б.В. ***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 43лева, представляващи 10лева внесена държавна такса и 33лева адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.

Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: