Р Е Ш Е Н И Е

№ 487

гр.Плевен, 20 Юли 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №417 по описа на Административен съд-Плевен за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

В Административен съд -Плевен е образувано адм. дело № 414 по описа на съда за 2018 година по искова молба на К.Б.В. ***, чрез адв. Д. срещу Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр. Плевен, ул. „Кирил и Методий“ № 31 с искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2600 лева, причинени от отменени като незаконосъобразни пет наказателни постановления.

Съдията-докладчик по адм.дело №414/2018 год. с определение от 27.04.2018 година е отделил за разглеждане в отделни производства исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди , причинени от отменени като незаконосъобразни на НП № 54, 55, 56 и 53 от 19.12.2016 година на началника на РСПБЗН-Плевен .

Настоящото дело е образувано по исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно НП № 53 от 19.12.2016 година на началника на РСПБЗН-Плевен.

В допълнително уточнение с вх.№2112/17.05.2018 год. ищецът е посочил, че претендираната като обезщетение сума вследствие отмяната на НП №53 от 19.12.2016 година на началника на РСПБЗН-Плевен е 300 (триста) лева.

Исковата молба е предявена против Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, и с нея се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, като размерът от 300 лева е уточнен с уточняващата такава вх.№2112/17.05.2018 год. Вредите според ищеца се изразяват в направени по административно-наказателни производства по обжалване на Наказателно постановление №53/19.12.2016г. на Началника на РСПБЗН-Плевен разноски за адвокатско възнаграждение. Обезщетението се претендира ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира се присъждане и на направените разноски по настоящето дело.

В исковата молба се твърди, че през м.септември 2016г. ищецът е сключил договор с „Марица Олио“ АД гр.Пазарджик за проектант „Пожарна безопасност“ за извършване на проектни работи и изготвяне на технически инвестиционен проект по части и подобекти към предприятие за производство на растителни масла. Твърди се още, че през м.октомври 2016г. изготвеният инвестиционен проект във всичките му части е внесен в РСПБЗН-Плевен, като на 31.10.2016г. е издаден отказ за издаване на становище за съответствие на проекта с нормите на пожарната безопасност. Твърди се също, че в отсъствие на ищеца са му съставени АУАН във връзка с проектираната част от инвестиционния проект, свързана с пожарната безопасност, въз основа на които срещу него са издадени пет наказателни постановления, едно от които е НП №53 от 19.12.2016г. на Началника на РСПБЗН-Плевен. Сочи се, че по подадена жалба срещу НП е образувано анд №335/2017 по описа на РС-Плевен, по което с решение №228/3.04.2017 год. наказателното постановление е отменено, а касационната жалба на ответника, подадена до АС-Плевен е оставена без разглеждане. Твърди се, че при обжалване на наказателното постановление е направил разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева пред РС-Плевен. Счита се, че така направените разходи представляват имуществена вреда, която е основание по чл.1 от ЗОДОВ да бъде ангажирана отговорността на РДПБЗН-Плевен, която е юридическо лице. В заключение претендира да бъде постановено решение, с което РДПБЗН-Плевен да бъде осъдена да заплати причинените му имуществени вреди по обжалването и отмяната на Наказателно постановление №53/19.12.2016г. в размер на 300лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да му бъдат присъдени направените разноски за водене на настоящото дело.

От ответника по делото е депозирано писмено становище, в което са изложени подробни съображения по допустимостта и основателността на иска.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Д.Д., който поддържа депозираната искова молба, която счита за доказана в пълен размер. Претендира присъждане и на разноски за настоящето производство.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата молба е основателна и доказана, като по отношение на размера моли за произнасяне съобразно доказателствата по делото.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление №53/19.12.2016г. на Началника на РСПБЗН-Плевен, на К.Б.В. ***, на основание чл.232 ал.1 т.1 от Закона за устройство на територията, е наложена глоба в размер на 2000лева, за нарушение на чл.169 ал.1 т.2 от ЗУТ във връзка с чл.113 от Наредба №.Iз-1971/29.10.2009 год. Против горното НП В. ***, където е образувано анд №335/2017 год., който се е произнесъл с решение №288/3.04.2017г., с което е отменено Наказателно постановление №53/19.12.2016г. на Началника на РСПБЗН-Плевен. По делото е проведено едно редовно съдебно заседание на 9.03.2017г., в което В. се е явил лично и е бил представляван от адв.Д.Д.. На л.45 (след връщане на преписката на АНО този лист е задраскан е поставен номер на лист- 17) от делото на РС-Плевен е приложено пълномощно за представителство пред РС-Плевен и Договор за правна защита и съдействие №00000443 от 27.01.2017г., сключен между К.В. и адв.Д. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба срещу НП и защита по АНД пред РС, като между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева с посочване в графа „начин и срок на плащане“: при сключване на договора 150лв., остатък -150лв. на 14.02.2017г. В графа „Платена сума“ е отразено 300лева, като не е посочено в брой или по сметка.

При инстанционен контрол, подадената от РС“ПБЗН“ – Плевен касационна жалба против решението по анд №335/2017 год. е оставена без разглеждане и производството по канд №357/2017 год. на АС-Плевен е прекратено, поради подаване на касационната жалба след установения от закона срок.

Решението на РС-Плевен по анд №335/2017 год. е влязло в законна сила на 25.05.2017 год., видно от отбелязването върху същото.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът РДПБЗН-Плевен, съгласно чл.39, ал.5 от ЗМВР и чл.8 ал.4 от ПУДМВР е териториално звено на ГДПБЗН и е юридическо лице. Ето защо РДПБЗН-Плевен е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на К.В..

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, като в производството по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско възнаграждение.

Искът е предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на анд №335/2017 год. по описа на РС-Плевен разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. С оглед изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба за присъждане на обезщетяване за имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, е процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е неоснователен. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г.,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

Съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл.203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.

Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204 ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и се установява от приложените анд №335/2017г. на РС-Плевен и канд №357/2017г. на Административен съд Плевен, че НП е изцяло отменено, като решението на РС-Плевен е влязло в законна сила на 25.05.2017г. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

За пълнота следва да се посочи, че според чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая НП, бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл.1 ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.  

В хода на анд №335/2017г. на РС-Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен на л.45 (след връщане на преписката на АНО този лист е задраскан е поставен номер на лист-17) по делото, като видно от същия не е посочено уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. как е заплатено, в брой или по сметка. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване (че възнаграждението е заплатено в брой) в договора за правна защита и съдействие, приложен по делото на РС, не е направено, поради което съдът приема, че не може да се направи извод, че е налице реално заплатена сума за осъществена правна защита в това производство, т.е. не е доказано от ищеца, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт, развило се пред Районния съд. В този смисъл решение №12776/25.10.2017г. по адм.дело №8632/2016г. по описа на ВАС. Ето защо по отношение на тази сума предявеният иск се явява недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

Във връзка с горното и за пълнота следва да се посочи, че на л.19 от настоящето дело е приложено ксерокс-копие от Договор за правна защита и съдействие №00000443 от 27.01.2017г (което дори не е заверено от страната с частна заверка), видно от което ксерокопие е, че е дописано относно договорената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 300лева, че е платена в брой. Това доказателство, обаче, не съответства на оригинала, който е приложен в кориците на анд №335/2017г. по описа на РС-Плевен, който съдът цени и въз основа на него, извежда правните си изводи, изложени по-горе.

По изложените по-горе съображения, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

При този изход на делото неоснователно се явява и искането на ищеца за присъждане на направените в настоящото производство разноски, заплатени за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, V-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на К.Б.В. ***, ЕГН:**********, подадена чрез адв.Д.Д., против Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен , с която се претендира заплащане на основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ на сума в размер на 300 лева (триста лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №335/2017 год. по описа на Районен съд- Плевен, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба. до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Б.В. ***, ЕГН:********** за заплащане на направените по настоящото дело разноски.

Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: