РЕШЕНИЕ № 624
гр.
Плевен, 17 Октомври 2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Плевен – първи
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева
административно дело № 415/2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 284, ал.1
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. с
чл. 3 от КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/.
Образувано
е по искова молба на И.Х.И., изтърпяващ наказание по НК в затвора Белене, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София /ГДИН/, министерство на
правосъдието и Началника на затвора Белене с цена на иска 5 000 /пет хиляди/ лева,
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от бездействие в периода от
28.04.2017 г. до 31.03.2018 г. на
затворническата администрация - липса на съдействие за издаване на документ за
самоличност, за да получи пенсия по чл. 89а, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/, поради което ТП на НОИ - Шумен му е отказал отпускането на
пенсия. Претендира се и лихва върху сумата, считано от 25.04.2018 г. до окончателното
й изплащане.
Ищецът
посочва, че поради неизпълнение на фактически действия, който административният
орган е длъжен да изпълни по силата на закона съгласно изискванията на чл. 9,
ал. 4 от АПК, ТП на НОИ – гр. Шумен е отказал да му изплати полагащата му се
социална пенсия за старост съгласно чл. 89а, ал. 1 от КСО за периода от
28.04.2017 г. до 31.03.2018 г. Сочи, че длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Шумен е изискало с писмо
изх. № 2178-14-8#2/23.06.2017
г. от Началника на затвора Белене удостоверение съгласно чл. 1, ал. 1 от НПОС,
но същият е отказал да издаде необходимото удостоверение с мотива, че личният
паспорт на ищеца е бил на съхранение в РДВР – Шумен и нямало от къде да вземе
данни за неговата самоличност, което не е вярно, тъй като Началникът на затвора
Белене е можел да извлече необходимите данни за самоличността на ищеца от
деловодството на затвора Белене, тъй като там се съхранява целият архив от
осъдителното му решение, в което са описани всички данни за неговата
самоличност. Посочва, че Началникът на затвора Белене е получил и второ
уведомление от НОИ – Шумен с изх. № 2178-14-8#6/19.07.2017 г., в което е уведомен за
необходимостта да бъде издаден документ за самоличност на ищеца, но същият до
31.03.2018 г. не е изпълнил тази дейност. Счита, че описаното по-горе доказва бездействието
на специализираните органи по изпълнение на наказанията от ръководството на
затвора Белене, което е незаконосъобразно поради неизпълнение на предвиденото в
закона задължение регламентирано в чл. 9, ал. 4 от АПК, което е довело до
накърняване на човешкото достойнство на ищеца като лишен от свобода. Иска съдът
да признае, че неизпълнението на произтичащите от закона задължения съгласно
чл. 9, ал. 4 от АПК е незаконно, както и
на основание чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК във връзка с чл. 203, ал. 1 от АПК и
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 5000 лева по
справедливост за нанесени му неимуществени вреди настъпили поради бездействието
на ГДИН вследствие на неизпълнение произтичащо от законно задължение за периода
от 28.04.2017 г. до 31.03.2018 г., което е довело ищеца до системно унижение и
накърняване на човешкото достойнство, която сума да му бъде изплатена ведно със
законната лихва считано от 25.04.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.
С
определение № 694/29.05.2018 г. /л.95/ ищеца е освободен от държавна такса.
В
писмен отговор на ИМ /наименован писмено становище - л.л.108-111/, подаден от процесуалния
представител на ГДИН юрк. У., се сочи,че ищецът И. *** на 09.03.2001 г., на
17.05.2002 г. е преведен в затвора в Бургас, и от 10.04.2003 г. отново е в
Затвора Белене. При постъпването си в затвора И. е притежавал паспорт, който с
писмо №91/12.03.2001 г. е върнат на органа, който го е издал. От тази дата в
затвора Белене не се съхранява негов документ за самоличност. През 2017 г.
ищецът е предприел действия по пенсиониране по чл.89а от КСО. С писмо
изх.№2178-14-8#2/23.06.2017
г. длъжностно лице по пенсионно осигуряване /ПО/ е поискало от началника на Затвора
Белене да представи удостоверение по чл.1, ал.1 от НПОС, в което да впише
необходимите атрибути по документ за самоличност. Поради факта, че не се
съхраняват данни по документ за самоличност, е изпратено уведомление, че лицето
не притежава валиден документ за самоличност. Началникът на затвора не е бил в
състояние да издаде исканото от ТП на НОИ удостоверение, доколкото липсва
валиден документ за самоличност. На 24.07.2017 г. е в затвора Белене е получено
писмо изх.№2178-14-8#6/19.07.2017
г. от ТП на НОИ Шумен и приложеното към него писмо УРИ 372000-11787/11.07.2017
г. на ОД на МВР-Шумен, относно реда за издаване на документ за самоличност на задържано
лице. С писмо №3447/05.10.2017 г. са поискани данни от началника на ОД на
МВР-Плевен, който е компетентен да издаде лична карта на осъденото на доживотен
затвор лице. На 26.10.2017 г. е получено писмо рег.№ 316000-36913/20.10.2017
г., с което се уведомява, че за издаване на лична карта лицето следва да има
постоянен адрес на територията на страната и акт за раждане, с каквито
документи лицето не разполага. С писмо №3698/03.11.2017 г. са помолили секретаря
на община Шумен за съдействие за издаване на копие от удостоверение за раждане
и удостоверение за постоянен адрес. На 29.01.2018 г. в затвора Белене са
получени удостоверения за раждане и за постоянен адрес на И.. На 06.03.2018 г.
осъденият е посетен от мобилна група от ОД на МВР-Плевен за изготвяне на снимка
за издаване на документ за самоличност, а личната карта е издадена на
27.03.2018 г. Във връзка с изложеното твърди, ответникът счита, че е направил
всичко необходимо за осигуряването на документ за самоличност на ищеца и в този
смисъл - липсва бездействие. Ищецът неправилно смята, че администрацията на
затвора следва да се грижи изцяло за всички негови потребности. Издаването на
лична карта следва да е по инициатива на лицето. Сочи, че в тежест на ищеца е
да докаже от коя законова разпоредба произтича задължението на ответника да
извърши исканите от него действия, както и да докаже противоправността на
поведението на ответника, което не е направено . Моли да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 580 лева.
Ищецът
е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично, че
поддържа ИМ на изложените в нея основания и счита претенцията си за изцяло
доказана. Моли иска да бъде уважен.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт У.. Поддържа изложеното писмено становище и счита,
че затворната администрация е осигурила пълно съдействие на ищеца за
снабдяването му с документ за самоличност след като е разбрал за затрудненията в тази връзка ,
поради което не е налице бездействие и ИМ е неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Претендира и ищецът да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 580 лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че исковата претенция не е
доказаната и ИМ следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. С
поред ОП-Плевен не се доказва причинна връзка между бездействието на ответника
и сочените вреди.
Съдът
приема за установено от фактическа страна по делото: Ищецът е подал молба до директора Социално подпомагане Плевен /л.20/,
приета с вх.№ от 11.04.2017 г. да му бъде отпусната пенсия за старост. С писмо до
него /л.25/ от ТП на НОИ Плевен му е посочено, че следва да подаде заявление за
отпускане на социална пенсия по чл.89а от КСО и декларация за семейно и имотно
състояние и за годишния доход, като са му изпратени заявление и декларация за
попълване /по образец/. Посочено е също, че следва да бъде изпратено копие от
лична карта. В отговор И. е изпратил попълнени изпратените му документи
/л.л.31,32/, като същите са приети на 10.05.2017 г., видно от вх.№, като е приложил
и уточнение /л.33/, в което сочи, че не разполага с лична карта, като е в
затвора още от 2001 г., тогава не е имало лични карти, имал е паспорт, който му
е отнет от полицията при задържането му. Моли да се поискат данните от община
Шумен, доколкото е жител на гр.Шумен. Прилага декларация /л.34/, че няма
движимо и недвижимо имущество и доходи, както и удостоверения за трудов стаж
/л.л.35,36/. С последващо „съобщение“ от 30.05.2017 г. /л.28/ отново сочи, че
личният му паспорт се намира в Шуменското МВР, и каквито и документи да искат,
да ги поискат по служебен път. На 23.06.2017 г. ТП на НОИ Шумен изпраща писмо
/л.38/ до началника на затвора - Белене /получено на 28.06.2017 г./, в което във
връзка с искането за отпускане на пенсия на И. иска да се издаде удостоверение,
в което да се впишат трите му имена по документ за самоличност, ЕГН и
постоянният му адрес. В отговор с писмо от 29.06.2017 г. от началника на
затвора /л.39/ се сочат трите имена и ЕГН на И., както и че личният му паспорт
е изпратен на съхранение в РДВР-Шумен. Изпращането на този паспорт е видно и от
писмото на л.114 от делото. На 04.07.2017 г. ТП на НОИ-Шумен иска съдействие от
ОД на МВР-Шумен за издаване на удостоверение с трите имена, ЕГН и постоянен
адрес /л.41/. В отговор от 14.07.2017 г. ТП на НОИ Шумен е уведомено /л.42/, че
И. не притежава валиден документ за самоличност, а също така, че съществува
технологичен ред, по който лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“
могат да се снабдят с документ за самоличност - лична карта. За целта е
необходимо да се обърнат към администрацията на затвора, в който се изпълнява
присъдата. До началника на затвора Белене от ТП на НОИ Шумен на 19.07.2017 г. е
изпратено писмо /л.44/, в което се съобщава за писмото на ОД на МВР-Шумен, като
се прилага копие от писмото, и се посочва, че съществува технологичен ред, по
който лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ могат да се снабдят с
документ за самоличност - лична карта. Постановено е разпореждане №2178-27-17#9/23.06.2017 г. на длъжностно лице по ПО
на ТП на НОИ-Шумен /л.49/, с което се отказва отпускане на социална пенсия за
старост на И. поради неспазване на чл.1, ал.1 от НПОС. Разпореждането е
получено от И. на 03.10.2017 г., видно от обратната разписка на л.49, гръб. На 05.10.2017
г. от началника на затвора Белене е изпратено писмо до ОД на МВР-Плевен /л.56,
копието на л.121 е по-четливо/, в което се сочи, че И. е получил отказ за
отпускане на пенсия поради липсата на лична карта, и особеното в случая е, че
не разполага със средства, с които да заплати таксата за издаването на такава.
Моли се да се даде информация за реда за подаване на документи в такива случаи.
При невъзможност да се изготви документ има ли възможност да се установи
самоличността му по друг начин и да се изпрати на НОИ Шумен. В отговор с писмо /л.122/
от 20.10.2017 г., получено в Затвора Белене на 26.10.2017 г., ОД на МВР-Плевен
сочи, че следва И. да има постоянен адрес на територията на страната, да
представи удостоверителен документ за раждане, доколкото досега не му е била
издавана лична карта, и с оглед навършената възраст от 70 години е освободен от
заплащане на такса за издаване на лична карта. С писмо от 03.11.2017 г.
/л.123/, началника на затвора Белене моли община Шумен да се изпрати дубликат от
акт за раждане на последния, както и удостоверение за постоянен адрес. С решение
№ 2153-27-11/26.03.2018 г. /л.78/ е оставена без разглеждане жалбата на И.
срещу постановеното разпореждане №2178-27-17#9/23.06.2017 г., като е посочено, че
същата е просрочена. Няма данни по делото това решение да е оспорено по съдебен
ред. Самата жалба /наименована молба/ е приобщена на л.л.72-73. С писмо от
08.05.2018 г. /л.83/ на ТП на НОИ Шумен е изпратено от началника на затвора
Белене ксерокопие на личната карта на И. /л.84/, като видно от копието, същата
е издадена на 27.03.2018 г. С разпореждане, приобщено на л.86, считано от
13.04.2018 г. на И. е отпусната социална пенсия за старост. По преписката на
НОИ липсва заявление за отпускане на пенсия освен това от 2017 г.
Междувременно, И. е подал молба до началника на затвора
Белене с вх. № 4793/11.10.2017 г. /л.126/, в която посочва, че решението от ТП
на НОИ Шумен е получено преди 6 дни, а снимка за лична карта не е направена, а
срокът за изпращане на всички документи е 30 дни, иска да се изпрати човек,
който да го снима и да се изпратят документите в Шумен за издаване на лична
карта. С молба пак до Началника на затвора Белене с вх.№ 4695/05.10.2017 г.
/л.л.124,125/ ищецът е искал смяна на социалния му работник А.. В същата липсва
искане за съдействие за издаване на лична карта. С жалба пак до Началника на
затвора белене с вх.№5452/20.11.2017 г. /л.л.127,128/ И. пита какво е станало
със снимките, които са щели да идват да му правят, като освен това отправя
обидни квалификации. С жалба вх.№ 5467/21.11.2017 г. /л.л.129-131/, И. твърди,
че въпреки че му е било обещано преди месец
и половина, все още никой не е идвал да го снима, като обвинява
социалния работник А., че му прави спънки и отново иска отстраняването му. С
жалба до началника на затвора Белене вх.№ 5570/28.11.2017 г. /л.л.132/ И. сочи,
че не му е съдействано да представи необходимите документни във връзка с
разпореждането на ТП на НОИ. С жалба вх.№5777/12.12.2017 г. /л.л.133-134/ И.
сочи, че от три месеца иска да му се направят снимки за лична карта. С жалба
вх.№5941/21.12.2017 г. /л.л.135-136/ И. настоява да бъде сниман, за да му се
направи лична карта. С жалба вх.№ 183/11.01.2018 г. /л.л.142-143/ И. сочи, че
още не са предприети действия да бъде сниман за лична карта, излага и други оплаквания
и отравя обиди. С жалба вх.№244/16.01.2018 г. /л.л.138-141/ до началника на
затвора Белене И. сочи, че същият умишлено не разпорежда да му бъдат направени
снимки за лична карта, отправя обиди. С жалба вх.№321/22.01.2018 г.
/л.л.144,145/ И. изразява обвинения по други въпроси спрямо началника на затвора,
но има само общи оплаквания за блокиране на пенсията му. С молба до ИСДВР
вх.№356/23.01.2018 г. /л.л.156-161/ иска да се задължи социалния работник А. да
предприеме незабавно действие и да изпълни разпореждането на ръководителя на ПО
при ТП на НОИ-Шумен, а именно да покани нужното лице от гр.Плевен да дойде да
го снима, за да му бъде издадена лична карта. С молба до ИСДВР при затвора вх.№392/25.01.2018
г. /л.л.150-153/ И. сочи, че от 4 месеца социалният работник А. умишлено не
изпълнява задълженията си, а именно И. да бъде сниман за лична карта. С жалба
вх.№393/25.01.2018 г. /л.л.146-149/ до началника на затвора Белене се сочи, че поради
неговата некадърност не е изпратено удостоверение до ТП на НОИ по отношение на И.
с трите имена, ЕГН и постоянен адрес, на който се намира в момента. Сочи също,
че началникът на Затвора Белене още през месец юли е знаел, че трябва да му се
извади лична карта, а си е мълчал. Отравя и заплахи. В молба вх.№
404/26.01.2018 г. /л.л.154-155/ сочи, че ИСДВР, началника на затвора и А. са виновници
да загуби цялата си пенсия. Със съобщение вх.№ 487/01.02.2018 г. до ИСДВР
/л.л.162/ И. сочи, че началникът на затвора е следвало, въпреки че няма лична
карта, да посочи в удостоверението, изисквано от ТП на НОИ трите му имена, ЕГН
и адреса, на който се намира, като използва данните от н.о.х.д. №163/2001 г.,
по което е осъден. С жалба вх.№ 923/27.02.2018 г. /л.л.163-164/ И. сочи, че все
още никой не е идвал да го снима, и настоява да му се предостави изх.№ за
изпращането на документите му на служба БДС при ОД на МВР-Плевен, за да види
кога са изпратени удостоверението за раждане и удостоверението за постоянния му
адрес. До И. е изпратено писмо от ОД на МВР-Плевен /л.170/, в което се сочи, че
във връзка с постъпила негова молба вх.№316000-8300 от 09.03.2018 г. за прием
на заявление чрез мобилна станция за издаване на лични документи, задължение на
всеки гражданин е в 30 дневен срок от навършване на 14 годишна възраст да поиска
издаване на лична карта. През месец февруари 2018 г. от Затвора Белене и е постъпило
писмо, с което е заявено желанието на И. за прием на заявление за издаване на
лична карта. Предвид факта, че постоянният му адрес е на територията на област
Шумен, същото е изпратено на ОД на МВР-Шумен. Служители на ОД на МВР-Плевен
ежемесечно посещават Затвора-Белене във връзка със заявления за издаване на
документи за самоличност, след постъпило писмо от затвора Белене. Преди
февруари 2018 г. няма постъпило искане от Затвора Белене за прием на заявление
за издаване на лична карта на негово име. С жалба вх.№ 1774/10.04.2018 г. /л.137/
И. иска да си получи личната карта. Върху същата жалба е налице резолюция,
съгласно която И. е получил личната си карта на 12.04.2018 г.
По делото И. е бил задължен да посочи доказателство кога е
сезирал началника на Затвора с искане за съдействие за издаване на документ за
самоличност /определение на л.174/. Във връзка със същото И. сочи /л.178/, че
това е станало с негова молба вх.№4709/06.10.2017 г., като същата молба е
приобщена към прокурорска преписка № 1460/2017 г. на РП-Левски. Същата прокурорска
преписка е приобщена в цялост, като в нея е налице соченият документ,
наименован молба. Същият е адресиран до деловодството на Затвора Белене, лично
за г-н У.. В молбата се сочи, че изпраща и разпореждането на ПО на ТП на НОИ.
Моли да му се извършат необходимите действия, за да му се издаде документ за
самоличност, и да се изпрати копие от
същия на ТП на НОИ-Шумен. Изпраща и един брой заявление, чрез началника на
затвора до ТП на НОИ-Шумен, в което да се впишат трите му имена по документ за
самоличност, ЕГН и постоянният му адрес. Иска заплащането на личната карта и
снимката да бъде направено от бюджета на затвора, и след като му дойде пенсията
да бъде удържана необходимата сума от нея. Върху молбата е поставена резолюция
от 30.10.2017 г., че „г-н А. ви е уведомил за процедурата по издаването на валиден
документ за самоличност, като ви е оказано необходимото съдействие в тази
насока.“
Така установеното от фактическа страна води до следните
правни изводи:
В ЗИНЗС (ДВ - бр. 13/2017 г., в сила от 17.02.2017 г.), глава седма "Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията", се съдържат специални процесуални правила (чл. 284-286 ЗИНЗС).
Съгласно чл. 284, ал.1
ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
по чл. 3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от
чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от
АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285, ал.1
вр. чл. 284 ЗИНЗС,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
В случая в
ИМ са посочени трима ответници. По отношение на допустимостта на иска срещу
всеки от тях съдът съобразява следното:
ГДИН е
обособена като самостоятелно юридическо лице, считано от 01.06.2009 г. с
влизането в сила на ЗИНЗС - чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към
министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка.
Искът
срещу ГДИН за процесния период 28.04.2017 г. - 31.03.2018 г. е подаден от
надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването им и на основание чл. 204, ал.4
от АПК е допустим за разглеждане.
Исковете
срещу Министерството на правосъдието и срещу началника на затвора Белене са
недопустими. ГДИН, а не МП е юридическото лице, в чиято структура са лицата,
чието бездействие се оспорва. Началникът на затвора не е юридическо лице, срещу
което може да се насочи иск по ЗИНЗС. По тази причина исковете срещу тях следва
да се оставят без разглеждане.
Разгледан по същество, искът срещу ГДИН е неоснователен и
недоказан.
Според специалната
разпоредба на чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.),
държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3.
В чл. 3, ал.1
ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за
нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, провертяване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснованата употреба на помощни средства, както
и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно. Съдът счита,
че нарушение на тази забрана е и липсата на съдействие за издаване на документ
за самоличност, който е необходим за осъществяването на други права на лишения
от свобода, в случая за подаване на документи за получаване на социална пенсия
за старост. Дали в настоящия случай е налице такава липса на съдействие, е
въпрос на доказване по делото.
Видно от
събраните доказателства, едва на 05.10.2017 г. И. е поискал съдействие от
деловодството на Затвора Белене и лично от г-н У. за издаване на лична карта.
До тази дата от началото на исковия период ищецът сам е водил кореспонденцията
си с пенсионните органи. Нейното
съдържание не е било известно на служителите на затвора Белене, доколкото
липсват както твърдения, така и доказателства за обратното. През месец юни 2017
г. началникът на затвора Белене е бил уведомен от ТП на НОИ Шумен за издаване
на удостоверение, в което да се впишат трите имена на лицето, ЕГН и постоянният
му адрес. Във връзка с последното на ТП на НОИ е било отговорено, като са
посочени трите му имена и ЕГН, както и че паспортът му е в РДВР-Шумен. Всъщност
на ТП на НОИ е подадена информацията, която затворът е притежавал, като съдът
съобразява, че постоянният адрес се вписва в общината съгласно чл.93, ал.1 от
Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ и няма доказателства затворът Белене
към онзи момент да е имал данни за такъв вписан адрес. Няма и доказателства към
онзи момент И. да е заявявал такъв. В това писмо от ТП на НОИ Шумен не се иска
съдействие за издаване на лична карта. След постъпване на подобно искане от И.
на 05.10.2017 г., от Затвора Белене веднага е поискана информация от ОД на
МВР-Плевен за възможностите за издаване, като на 26.10.2017 г. е получен
отговор, съгласно който следва да се представят по отношение на И. - постоянен адрес на територията на страната
и удостоверителен документ за раждане, доколкото досега не му е била издавана
лична карта, като с оглед навършената възраст от 70 години е освободен от
заплащане на такса за издаването на лична карта. След получаване на отговора,
на 03.11.2017 г. началникът на затвора Белене моли община Шумен да се изпрати
дубликат на акта за раждане на И., както и удостоверение за постоянен адрес,
като видно от писмото /л.123/ се моли да бъде записан на адреса на родителите
му или на социално оборотно жилище, т.е. органът явно иска да не бъде
постановяван отказ за вписване на постоянен адрес на И.. На 29.01.2018 г. в Затвора
Белене се получават исканите документи от община Шумен. През февруари 2018 г.,
видно от писмото на ОД на МВР-Плевен на л.170, е постъпило от затвора Белене писмо
за заявеното желание за издаване на лична карта от И., и по-точно за прием чрез
мобилна станция на заявление за издаване на лична карта. На 06.03.2018 г. е
прието от служители на ОД на МВР-Плевен заявлението от И. за това издаване,
като същото е изпратено на ОД на МВР по постоянен адрес - ОД на МВР-Шумен. На
същата дата, ищецът е сниман за лична карта. Последната е издадена на
27.03.2018 г., видно от копието от същата. Била е връчена на ищеца на 12.04.2018
г. От така установеното е видно, че до 05.10.2017 г. И. не е искал съдействие
за издаване на лична карта. Писмото до началника на затвора от страна на ТП на
НОИ Шумен е за издаване на удостоверение, каквото в частта му за постоянен
адрес не е могло да бъде издадено, доколкото на Затвора Белене не е бил
известен такъв, а и такъв постоянен не е бил заявяван от И. пред общинска
администрация. След получаване на искането за съдействие на 05.10.2017 г. своевременно
е поискана информация от ОД на МВР-Плевен за необходимите документи, и след
това същите са изискани от община Шумен. След получаването им /което е станало
след близо три месеца - период, върху който служителите на затвора не са могли
да влияят/, е уведомена ОД на МВР-Плевен за желанието на И. да подаде заявление
за издаване на лична карта чрез мобилна станция, като на 06.03.2018 г. е сниман
и е подадено заявлението. На 27.03.2018 г. е издадена личната карта.
Налага се
извод, че липсва бездействие от страна на служителите на Затвора Белене,
доколкото същите своевременно са извършили действията, необходими за издаване
на лична карта на И., и са му съдействали въпреки обидите и заплахите,
отправяни спрямо тях в тази период.
Следователно
налице е липса първата материално правна предпоставка за ангажиране на
отговорността на държавата за вреди причинени на граждани, а именно
незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие /в случая
бездействие/, поради което обсъждането на другите предпоставки е безпредметно.
При липсата на незаконосъобразно бездействие, то предявения иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът
отбелязва за пълнота, че И. не се е възползвал от законовите възможности за
оспорване на разпореждането, с което се отказва отпускане на пенсия, както и от
възможностите за спиране на пенсионното производство съгласно чл.54, ал.1, т.5
от АПК. Същият би могъл да инициира производството по издаване на лична карта
още щом му е станало известно, че исканите му данни следва да се удостоверят с
лична карта, каквото няма. Могъл е да подаде искане за спиране на
производството по отпускане на пенсия въз основа на образувано производство по
издаване на лична карта. Могъл е да оспорва разпореждането за отказ по
отношение на пенсията в посочения в него срок. Но не се е възползвал от никоя
от тези възможности. Доколкото преписката по заявлението за отпускане на пенсия
е предоставена от ТП на НОИ-Шумен изцяло, видно от придружителното писмо на
л.18, и в нея не е налице второ заявление по образец от И., а само това от
10.05.2017 г., е могъл да оспори и началната дата на отпускане на пенсията в двумесечен
срок от получаването на разпореждането, което също не е направено.
По отношение на останалите твърдения на
страните, съдът намира:
Посочената
от ищеца разпоредба на чл. 9, ал. 4 от АПК е неотносима в случая. Същата касае
образувано административно производство, а между Затвора Белене и ищеца И. не е
налице производство по отпускане на пенсия, нито производство по издаване на
лична карта. Тези производства са между ищеца и ТП на НОИ-Шумен и ОД на МВР.
Поисканото от Началника на Затвора Белене удостоверение съгласно чл. 1, ал. 1
от НПОС не може да бъде издадено преди издаването на лична карта, доколкото на
началника на затвора не е известен постоянният адрес на И.. Трите му имена и
ЕГН са посочени в писмото отговор на началника на Затвора Белене до ТП на
НОИ-Шумен своевременно, но не и постоянен адрес, за който не е имало данни.
Съгласно чл.93, ал.1 от ЗГР постоянен адрес е адресът в населеното място, което
лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Липсват данни по
делото И. да е избрал такъв адрес, който да е известен на затворническата
администрация. Постоянен адрес на лишен от свобода не е адресът на затвора,
както неправилно смята И..
С
посоченото уведомление от НОИ – Шумен с изх. № 2178-14-8#6/19.07.2017
г. /л.44/, началникът на Затвора Белене не е уведомен за необходимостта да бъде
издаден документ за самоличност на ищеца, а му е изпратено копие от писмото на
ОД на МВР-Шумен, като е посочено, че лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от
свобода“ могат да се снабдят с документ за самоличност - лична карта. В същото
писмо липсва искане от ТП на НОИ за издаване на такава лична карта, а и дори да
имаше такова искане, същото не би могло да се отправи от началника на затвора,
а само от ищеца лично.
Не
основателно е твърдението, че дело с идентичен предмет е било вече разглеждано
от съда - дело №167/2018 г., което е прекратено с Определение № 498/17.04.2018
г. На съда е служебно известно, че по това дело предмет е било неизвършване на
фактически действия - снимане на И. за издаване на лична карта. Предметът на
настоящето дело е друг. Приложимите по делото правни норми се посочват от съда
с оглед твърденията, фактите и предмета на делото, ищецът не е длъжен да ги
посочва. След като с влязло в сила определение на съда И. е освободен от
държавна такса, същото определение не може да бъде отменено или променено от
самия съд, дори ако са се променили обстоятелствата.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че в случая липсва отказ от съдействие, или забавено
такова от служителите на Затвора Белене по отношение на искането на И. за
издаване на лична карта. По тази причина съдът приема, че ищецът не е бил поставен при нечовешки условия
на живот, с което да са нарушени човешките му права според чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
По тази
причина липсва вреда, която да му е причинена, още по-малко такава, причинена
от незаконни актове, действия или бездействия на затворническата администрация.
Не са доказани обстоятелствата по чл. 3
вр. чл. 284 от ЗИНЗС, въз основа на които да се приеме, че са налице
незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация по
отношение на ищеца, които са уронили човешкото му достойнство или породили
страх и незащитеност като пряка последица. Не може да се приложи презумпцията
за вреди по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, доколкото липсва незаконосъобразна дейност
на администрацията.
По тези
причини искът срещу ГДИН следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Следва да се отхвърли и акцесорната претенция за лихва.
Въпреки този изход на делото претенциите за присъждане на
направените в производството разноски от страна на ГДИН - юрисконсултско
възнаграждение в размер на 580 лева са неоснователни. Съгласно чл. 286, ал.2
от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент
от чл. 75
и чл. 76 ГПК
са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските,
направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3
ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно
уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство,
както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако
е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. Отговорността за
възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт е предвидена отделно от
законодателя и при липсата на указание в закона, за възможността за търсена на
такава отговорност, то такава не може да се търси. В този смисъл е съдебната
практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм.д.№ 6338/2016 на ВАС,
постановено по аналогичните текстове на чл. 10, ал.2
и ал.3 от ЗОДОВ.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от
АПК, Административен съд Плевен, първи състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете
на И.Х.И., изтърпяващ наказание по НК в затвора Белене, срещу Министерството на
правосъдието и Началника на Затвора - Белене с цена на иска 5000 лева, като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от бездействие в периода от
28.04.2017 г. до 31.03.2018 г. на
затворническата администрация - липса на съдействие за издаване на документ за
самоличност, за да получи пенсия по чл. 89а, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване, поради което ТП на НОИ - Шумен му е отказал отпускането на пенсия,
както и лихвата върху тази сума от 25.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на И.Х.И.,
изтърпяващ наказание по НК в затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ - София с цена на иска 5000 лева, като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от бездействие в периода от 28.04.2017 г. до
31.03.2018 г. на затворническата администрация
- липса на съдействие за издаване на документ за самоличност, за да получи
пенсия по чл. 89а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, поради което ТП на
НОИ - Шумен му е отказал отпускането на пенсия, както и лихвата върху тази сума
от 25.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото делото.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/