РЕШЕНИЕ

№ 438

гр. Плевен , 26.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр. Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева и с участието на Иван Шарков прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен, като разгледа докладваното от съдията Иванова исково административно дело № 414 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството е образувано по искова молба К.Б.В. *** чрез адв. Д. срещу Регионална дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен, ул. „Кирил и Методий“ № 31 с искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 450 лв., причинени от отменено като незаконосъобразно НП № 52/19.12.2016 г. на началника на РСПБЗН-Плевен, представляващи заплатени възнаграждения за един адвокат по нахд. № 331/2017 г. на Районен съд гр. Плевен по договор за правна помощ и съдействие № 00000444/27.01.2017 г. (лист 18 по делото) и пред Административен съд-Плевен по договор за правна помощ и съдействие № 00000472/08.09.2017 г. (лист 23 по делото), ведно със законната лихва и разноски по делото.

В исковата молба ищецът посочва, че през септември 2016 г. е сключил договор с „Марица Олио“ АД гр. Пазарджик за проект „Пожарна безопасност“ за извършване на проектни работи и изготвяне на технически инвестиционен проект по части и подобекти към предприятие за производство на растителни масла в ПИ с идентификатор № 87597.403.101 по КК и КР на с. Ясен, община Плевен, включващ изброена в договора проектна документация. Твърди, че с наказателно постановление № 52/19.12.2016 г. началникът на РСПБЗН – Плевен на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 3 от ЗУТ му е наложил административно наказание глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лв. за извършено нарушение на чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ във връзка с таблица № 6 към чл. 12, ал. 4 от Наредба № Із-1971 от 29.10.2009 г. Посочва, че за проверка на законосъобразността на наказателно постановление № 52/19.12.2016 г. началникът на РСПБЗН – Плевен е било образувано а.н.д. № 331/2017 г. на Районен съд гр. Плевен, като с влязло в сила решение на съда от 21.09.2017 г. наказателното постановление е било отменено като незаконосъобразно. Твърди, че за производството пред Районен съд гр. Плевен и Административен съд – Плевен е направил разходи за адвокатско възнаграждение , съответно пред първия съд в размер на 300 лв. по договор за правна защита № 00000444/27.01.2017 г. и 150 лв. по договор за правна помощ и съдействие № 00000472/08.09.2017 г., общо съдебни разноски в размер на 450 лв. Излага доводи, че така направените от него съдебни разноски, свързани със защитата му срещу незаконосъобразните актове, издадени от началника на РСПБЗН – Плевен представляват имуществена вреда, която е основание по чл. 1 от ЗОДОВ да бъде ангажирана отговорността на държавата в лицето на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен. Визира чл. 39, ал. 5 от ЗМВР, предложение второ, в което е посочено, че териториалните звена на РДПБЗН-Плевен са юридически лица, а съгласно чл. 17, ал. 4 от Правилника за устройството и дейността на МВР, директорът на РДПБЗН представлява юридическото лице. Счита, че съгласно чл. 8, ал. 4 от ПУДМВР, териториалните звена на ГДПБЗН са регионалните дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението“(РДПБЗН), в които може да се създават отдели, сектори, районни служби „Пожарна безопасност и защита на населението“ и други звена от по-нисък ранг. Навежда доводи, че гореизложеното предполага възможността им за участие в гражданския оборот, да сключват договори и т.н., включително и да притежават пасивна процесуална легитимация да бъдат ответници по искове по ЗОДОВ за вреди, претърпени от гражданите и юридическите лица, в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служителите на РДПБЗН, в случая от дейността на служители на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен да му заплати сумата, представляваща имуществена вреда, причинена му с издаденото против него незаконосъобразно наказателно постановление № 52/19.12.2016 г. началникът на РСПБЗН – Плевен, отменено като незаконосъобразно с решение № 365/02.05.2017 г. по а.н.д. № 331/2017 г. на Районен съд гр. Плевен. Моли съдът да осъди РДПБЗН – Плевен да му заплати направените в настоящото производство разноски.

Ответникът по делото е представил становище с вх. № 2393/04.06.2018 г. по предявената искова молба – л. 49 по делото, в което независимо, че посочва че е по и.адм. дело № 419 по описа за 2018 година излага доводи относно процесното НП № 52/19.12.2016 година. Посочва, че с оглед изменението на чл. 39, ал. 5 от ЗМВР, в сила от 01.01.2017 г., с което териториалните звена на ГДПБЗН – МВР придобиват статут на юридически лица и съобразно разпоредбата на чл. 205 от АПК не е изключено да би могла да бъде годен ответник по делото. Излага доводи, че би могло да се приеме, ако решението по цитираното а.н.д. № 331/2017 г. е в сила от посочената от ищеца дата, че исковата претенция е предявена в рамките на давностен срок, срещу възможно надлежен ответник и по възможно приложим съдопроизводствен ред. Оспорва се истинността на цитираните от ищеца „договори за правна помощ и съдействие“. Счита се, че дори и хипотетично да би могло да се потвърди истинността на тези документи, те по никакъв начин не биха могли да докажат твърдяното в исковата молба плащане на четири адвокатски възнаграждения от страна на ищеца. Излагат се доводи, че в ущърб на контролната дейност на администрацията и в несъответствие с духа на ЗАНН, с ТР № 1/2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на ВАС, е приета позицията, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Посочва се, че към момента по настоящото дело не е доказано, дали е влязло в сила, евентуално, ако е влязло в сила – кога, решението на Районен съд гр. Плевен по а.н.д. № 331/2017 г., като доказателствената тежест за това обстоятелство е изцяло на ищеца и ако това обстоятелство не бъде установено по делото, то искът следва да бъде отхвърлен. Твърди се, че ако по настоящото дело хипотетично би било доказано извършване на плащане от страна на ищеца на твърдените от него размери на адвокатски възнаграждения, то не е налице основание за оспорване като прекомерен размера на твърдените от ищеца адвокатски хонорари по цитираните дела – 300 лв. и 150 лв., предвид нормативно предвидения минимум, в размер съгласно чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение претендираните от ищеца разноски в настоящото производство, излагат становище, че ако съдът евентуално приеме за доказано заплащането на адвокатско възнаграждение по настоящото дело и неговият размер е повече от 300 лв., той би се явил прекомерен с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Моли се съдът, при евентуално уважаване на исковата претенция по основание и в пълния й предявен размер, да бъдат присъдени разноски по настоящото дело за адвокатско възнаграждение, в размер не по-голям от 300 лв.

В съдебно заседание ищецът – К.Б.В. ***, се явява лично и с адв. Д.Д., който поддържа исковата молба и намира, че са доказани вредите , тъй като е отменено НП № 52/19.12.2016 година и по представен договор за правна защита и съдействие № 00000444 от 27.01.2017 година за защита пред РС Плевен е изплатено възнаграждение 300 лева, а за пред касационната инстанция по договор за правна защита и съдействие № 00000472/08.09.2017 година – 150 лева. Посочва, че към завеждане на делото пред РС Плевен възнаграждението не е изплатено изцяло, но плащане на цялата сума е налице с оглед представените доказателства. Мили за уважаване на исковата молба и присъждане на разноски по делото – адвокатска възнаграждение и държавна такса.

Ответникът – Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че искът е основателен.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 365/02.05.2017 г. по а.н.д. № 331/2017 г. на Районен съд - Плевен се отменя наказателно постановление № 52/19.12.2016 на началник РСПБЗН-гр. Плевен, с което на К.Б.В. за това, че като проектант по част „Пожарна безопастност“ на обект „предприятие за производство на растителни масла в ПИ с идентификатор 87597.403.101 по КК и КР с. Ясен е предвидил строителна конструкция на подобекет „цех Рафинерия № 7“ да се изпълни от пожаронезащитени метални конструкции на повече от едно ниво, с което пределно допустимата етажност на сградата не отговаря на степента на огнеустойчивост съгласно изискванията на Таблица  № 6 към чл. 12 ал. 4 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар - нарушение на чл. 169, л. 1, т. 2 от ЗУТ /обн. ДВ бр.1 от 02.01.2001 г., изм. и доп. ДВ бр. 51 от 05.06.2016 г./ във вр. с Таблица  № 6 към чл. 12 ал. 4 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г. и на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 232, ал. 1 т. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 3 от ЗУТ е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лева.

В развилото се пред Районен съд - Плевен съдебно производство по обжалване на издаденото наказателно постановление, К.Б.В. – жалбоподател, е упълномощил адвокат Д.Д. с договор за правна защита и съдействие № 00000444/27.01.2017 година на л.20 от а.н.д. № 331/2017 г. по описа на Районен съд гр. Плевен за изготвяне на жалбата и процесуално представителство и защита, като същият е осъществил процесуално представителството по делото в съдебно заседание. В договора за правна защита и съдействие е отразено договорено възнаграждение за адвокат в размер на 300 (триста) лева. – 150 лева при сключване и 150 лева остатък. В графа платена сума е посочено – 300 лева, но не се посочва начинът на плащане.

Пред касационната инстанция е обжалвано решението от органа и по образуваното дело е представен договор за правна защита и съдействие № 00000472/08.09.2017 г.на л. 12 по канд № 462 по описа за 2017 г на АС Плевен, в което е отбелязано договорено възнаграждение 150 лева и е отбелязано, че е сумата от 150 лева е платена в брой.

Към исковата молба е представено на л. 18 договор за правна защита и съдействие № 00000444/ 27.01.2017 г. в който е дописано със син химикал в графа „платена сума“ 300 лева и е отбелязано пак с химикал , че е внесена в брой .

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :

Предявеният иск е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление № 52/19.12.2016 г. на началник РСПБЗН-гр. Плевен, изразяващи се в направените в хода на а.н.д. № 331/2017 г. по описа на Районен съд – Плевен разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждането. 

Съдът намира обаче, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е частично основателен, както и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва.

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателно-правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков реди в тази връзка е неоснователно твърдението на ответника в становището по исковата молба, че разноски не са дължими.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В хода на нахд № 331/2017 г. по описа на РС - Плевен е представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за което обаче е посочено, че е платено, но не се посочва начина на плащане – липсва отбелязване, а и в договора е отразено, че 150 лева ще се платят при сключването му и остатък . Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Съдът намира за недоказана претенцията за имуществени вреди, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв. по нахд № 331/2017 г. по описа на РС – Плевен, тъй като не е налице отбелязване за начина на плащане, като и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва. Представеният химизиран екземпляр на договора от 27.01.2017 година по настоящото дело е дописан със син химикал, че е платена сумата от 300 лева в брой , но същият не съответства на оригинала , тъй като жълтата бланка пред РС Плевен е посочена и сумата като остатък и същата е отразена на химизираната хартия и като сума, а на копието на л. 18 по настоящото дело не е налице посочване на остатък , а същият е дописан със син химикал, както и сумата, която е платена и това не съответства на отразеното върху жълта бланка, представена по нахд № 331/2017 по описа на РС Плевен.

По отношение на исковата претенция за заплащане на обезщетение в размер на 150 лева, които ищецът е заплатил за процесуална защита по канд № 462 по описа за 2017 година на АС Плевен, съдът намира същата за основателна. В представения договор за правна защита и съдействие от 08.09.2017 година е договорена сума от 150 лева и е същата е посочено, че е платена в брой.

Съдът намира, че е налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Именно в резултат на незаконосъобразното НП, издадено от Началника на РСПБЗН-Плевен, ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваните във връзка с обжалването на НП административно-наказателни производства. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева, платена за адвокатско възнаграждение по канд №462/2017г. на Административен съд Плевен, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

По изложените по-горе съображения, предявеният иск се явява частично основателен . Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по канд №462/2017г. по описа на Административен съд Плевен. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 450 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. Претенцията за лихва върху главницата от 150 лева следва да бъде уважена така както е предявена, а именно от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски – възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева и внесена държавна такса от 10 лева и съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на който, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, то Регионална дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен, ул. „Кирил и Методий“ № 31 следва да заплати на К.Б.В. *** внесената държавна такса в размер на 10 лева и възнаграждение за адвокат съразмерно уважената частта от иска в размер на 133 лева.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав

РЕШИ:

Осъжда Регионална дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен, ул.„Кирил и Методий“ № 31 да заплати на К.Б.В. *** сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по канд № 462 по описа за 2017 година на Административен съд -Плевен ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба-27.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърля предявената искова молба от К.Б.В. ***, ЕГН:**********, против Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен, с правно основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за разликата над присъдения размер от 150 (сто и петдесет) лева до пълния претендиран размер от 450 (четиристотин и петдесет лева), представляващи вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи договорено адвокатско възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в НАХД №331/2017г. по описа на РС-Плевен, ведно с дължимата законна лихва върху тази разлика.

Осъжда Регионална дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен, ул.„Кирил и Методий“ № 31 да заплати на К.Б.В. *** направените в настоящото съдебно производство разноски в размер 133 лева.

Осъжда Регионална дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен, ул.„Кирил и Методий“ № 31 да заплати на К.Б.В. *** внесената държавна такса в размер на 10 лева

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: