Р E Ш Е Н И Е
№ 460
гр.Плевен, 11 Юли 2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от Председателя касационно касационно административно
дело № 411 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63,
ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С
решение № 233 от 21.03.2018 год., постановено по НАХД № 5/2018 год., Районен
съд- Плевен е потвърдил НП № 17-0257-000856/27.11.2017 г. на
Началник РУП към ОДМВР- Плевен РУ – Долни Дъбник, с което на жалбоподателя Ф.Х.А.
***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 174, т. 3 от ЗДП и на основание чл.
174 ал. 3 пр.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 /две хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24/двадесет и четири/ месеца.
Със същото решение въззивният съд потвърдил НП № 17-0257-000856/27.11.2017 г. на Началник РУП към ОДМВР Плевен
РУ – Долни Дъбник, с което на жалбоподателя на Ф.Х.А. ***, ЕГН ********** за
нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева.
С посоченото решение Районен съд- Плевен е
потвърдил НП №
17-0257-000856/27.11.2017 г. на Началник РУП към ОДМВР Плевен РУ – Долни
Дъбник, с което на жалбоподателя на Ф.Х.А. ***, ЕГН ********** за нарушение на
100, ал. 1, т. 2 от ЗДП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 /десет/ лева.
Против въззивния
съдебен акт е постъпила бланкетна касационна жалба от адв. Г. ***, в която единственото
оплакване е, че Районен съд- Плевен неправилно е приел за установена по
безспорен начин фактическата обстановка, подробно описана в АУАН и
възпроизведена в НП, което е довело до неправилни фактически констатации и
правни изводи. В заключение се прави искане да бъде отменено въззивното решение
и да бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът не се явява и
не се представлява.
Ответникът също не се представлява и не
ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК,
настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на
решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
С касационната жалба е направено единствено оплакване,
че фактическата обстановка, описана в АУАН неправилно е приета за установена по
безспорен начин от РС- Плевен.
Настоящият съдебен състав намира това оплакване за
неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 15.11.2017 г. жалбоподателят Ф.Х.А. управлявал в гр. Долни
Дъбник, ул. „Васил Петлешков“ в посока
ул. „Васил Априлов“ лек автомобил „Мазда 323 ф“ с ДК № ВР *** СА. Около
13:25 часа на ул. В.Петлешков пред дом № 1 длъжностните лица И. М. П., И. Н. Н.
и Б. И. И. спрели за проверка жалбоподателя Ф.Х.А.. В хода на извършената
проверка А. бил поканен да му бъде извършена проверка с техническо средство, за
установяване употреба на алкохол. Същият отказал да му бъде извършена
проверката. Поради тази причина му бил издаден талон за медицинско изследване №
0003063. Талонът за медицинско изследване бил издаден в 14:20 часа на
15.11.2017 г. и връчен на жалбоподателя. Ж-лят отказал да се подпише на
съставения акт, което било удостоверено от свидетеля Б. П. Д.. В хода на
проверката длъжностните лица чрез извършена справка с ОДЧ установили, че
водачът е неправоспособен. Било установено още, че жалбоподателят А. не
представя при изискване СРМПС част 2. За констатираните нарушения длъжностното лице И. П. съставил
АУАН № 0356669/15.11.2017г., с който на Ф.Х.А. били вменени цитираните по-горе нарушения на ЗДП.
Така приетата от РС- Плевен фактическа обстановка е установена
по несъмнен начин от събраните в хода на въззивното производство писмени и
гласни доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. По делото е представена Заповед № 8121з – 952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, от която
се установява компетентността на свидетеля П. за съставяне на процесния АУАН.
Същият е с изискуемите съобразно ЗАНН реквизити, поради което се явява редовно
съставен по смисъла на закона. Отразената
в него фактическа обстановка се извежда от показанията на свидетелите И. М. П., И. Н. Н. и Б. И. И., които в
съвкупност помежду си са безпротиворечиви, последователни и логични. В подкрепа
на горното са и приложените по делото
справка за нарушител/водач на л. 11 - л.14 и талон за медицинско
изследване 0003063 на л. 19 от делото.
Единственото доказателство, което е в противоречие с
посочената по- горе фактическа обстановка, са показанията на свидетеля Ф. С. Р.,
които правилно не са кредитирани с доверие от РС- Плевен, т.к. са изолирани, не
кореспондират с каквито и да е други доказателства, а и поради близките му
отношения с жалбоподателя.
При тези съображения АС- Плевен намира, че въззивният
съд е достигнал до правилния извод, че А. е осъществил състава на всяко от
нарушенията, за които е санкциониран.
Оспореното НП е издадено от компетентен орган и в него
са налични изискуемите в ЗАНН реквизити. Правната квалификация на допуснатите
нарушения е правилна, коректно са определени и санкционните норми за всяко от
тях.
Наложените санкции са съответни на закона, тежестта на
извършените нарушения, личността на нарушителя и неговата вина. Настоящият
съдебен състав напълно споделя доводите на РС- Плевен в тази им част, поради
което не намира за нужно да ги повтаря.
При тези съображения съдът намира, че РС- Плевен е постановил решение, което е валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 ЗАНН,
във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
233 от 21.03.2018 год., постановено по НАХД № 5/2018 год. по описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.