РЕШЕНИЕ

№ 380

град Плевен, 07.06.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Бранимира Монова и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 410/2018 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР - Плевен, срещу решение № 284/04.04.2018 г. по н.а.х.д. № 634/2018 г. по описа на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е постановено при неправилно тълкуване на материалния закон. Счита се и молят да се приеме, че решението е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а наказателно постановление № 17-0256-000829 от 10.01.2018 г. на началник РУ –Долна Митрополия, да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Оспорва се мнението на въззивния съд, че водач, който управлява МПС с изтекло СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него ППС, не го прави неправоспособен. Навеждат се доводи, че при просрочие на валидността на СУМПС и управление на МПС извън този срок, водачът носи административно – наказателна отговорност като неправоспособен, тъй като не е доказал след изтичане на срока, наличието на съответните минимални стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС от съответната категория. Посочва се, че доказването се извършва с представяне на съответните документи, изисквани от контролните органи в съответствие с националното законодателство и затова СУМПС не се издава безсрочно и след изтичане на определено време, водачите отново следва да удостоверят, че отговарят на необходимите условия за правоспособност. Излагат се доводи, че след като административно – наказаното лице като водач на МПС не е притежавало валидно СУМПС за категорията МПС, което управлява, същото е допуснало нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана отговорността му по чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДвП. Моли се съдът да отмени решение № 284/04.04.2018 г. по н.а.х.д. № 634/2018 г. по описа на Районен съд гр. Плевен и да потвърди като правилно и законосъобразно наказателно постановление № 17-0256-000829 от 10.01.2018 г. на началник РУ –Долна Митрополия.

В съдебно заседание касаторът - ОД на МВР – Плевен, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Х.М.Х. ***., не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че решението е незаконосъобразно, тъй като лицето е било със свидетелство за управление, което е с изтекъл срок и това представлява управление без валидно свидетелство за управление, тъй като същото се издава със срок и след изтичането на който следва да бъде издадено ново. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 17-0256-000829 от 10.01.2018 г. на началник РУ –Долна Митрополия, с което на Х.М.Х. ***, за това, че на 13.12.2017 г. около 14:13 часа в Община – Долна Митрополия на път Трети клас № 3004 като водач на лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ХХХХ, управлява МПС без да притежава съответното свидетелство за управление – нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 1, т. 2 предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лв.

Първоинстанционният съд е приел, че не може да бъде ангажирана отговорността на лицето, тъй като към датата на извършване на нарушението 13.12.2017 година нормата на чл. 150а от ЗДвП постановява, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство т.е. изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление не означава, че водачът е неправоспособен и в случая въпреки, че срокът на свидетелството е изтекъл, то водачът е правоспособен. От 03.01.2018 година нормата на чл. 150 а от ЗДвП е изменена и едва след изменението е предвидена възможност за ангажиране на отговорността на лице, което управлява автомобил със свидетелство с изтекъл срок на валидност, но с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която за всяко нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, то към 13.12.2017 година законът не предвижда наказание за управление на МПС със свидетелство за управление с изтекъл срок на валидност.

 Настоящата инстанция намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо, но противоречи на материални закон. С оглед на легалната дефиниция, дадена в чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща всички доказателствена сила установява релевантния факт - правоспособността на притежаващия го да управлява съответното моторно превозно средство. Съгласно изрична законова разпоредба - чл. 51 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е удостоверителен документ със законово определен срок на валидност. Правото на управление на моторно превозно средство е срочно право. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява моторно превозно средство, правото се прекратява. То повече не съществува. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ - свидетелството за управление на моторно превозно средство. Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "з" ЗБЛД изрично сочи, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен.

В случая законодателят е употребил по отношение на официален свидетелстващ документ израза "изтекъл срок на валидност". Официалният свидетелстващ документ, който удостоверява, че определено право съществува за определен срок, с изтичането на срока не се лишава от материалната си доказателствена сила, т. е. от валидността си и след изтичането на срока, за който документът удостоверява по официален начин съществуването на правото, документът именно защото е валиден - издаден е от длъжностно лице, в кръга на удостоверителната му компетентност, при спазване на предвиденото в закон удостоверително производство, удостоверява надлежно, че правото е съществувало в рамките на посочения период. Per argumentum a contrary документът надлежно удостоверява, че след посочения в него срок правото на управление на моторно превозно средство не съществува.

С оглед на изложеното управляването на моторно превозно средство със свидетелство за управление, което удостоверява изтекъл срок на право на управление, е управление без свидетелство.

Предвид горепосоченото, съдът намира, че решението следва да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 284/04.04.2018 г. по н.а.х.д. № 634/2018 г. на Районен съд гр. Плевен, като вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление № 17-0256-000829 от 10.01.2018 г. на началник РУ –Долна Митрополия.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.