ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 617

гр.Плевен, 11 Май 2018 год.

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдия Кънева адм. дело № 406/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Административен съд Плевен е подадена искова молба от л.св.М.Р.П., изтърпяващ наказание в затвора Плевен, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и срещу прокурор В. С. от Окръжна прокуратура Плевен, с посочено правно основание чл.3 от ЕКПЧОС.

В исковата молба се твърди, че през 2012г. е бил прострелян в областта на корема в ловна пушка, заради което са му правени множество операции, отстранен му е орган и му е поставено платно в корема. Твърди се, че след операциите му е останала отворена рана на корема, като лекуващият лекар му е казал, че му предстоят още операции. Сочи се, че на 08.01.2016г. е бил въведен в следствения арест към затвора Плевен, където лекарят му е поставял торбички на отворената рана за събиране на изтичащата течност. Твърди се, че след направен скенер е установено, че са останали сачми в областта на гърдите и е необходима операция, за която следва да бъде заплатено 700лева. Счита се, че от факта, че се намира в затвора и няма средства, следва извода, че служителите на затвора му отказват жизнено важно за здравето лечение. На следващо място се твърди, че през лятото на 2017г. е подадена молба до Окръжна прокуратура Плевен за прекъсване на наказанието с мотив оперативно лечение. Твърди се, че на 26.09.2017г. прокурор В. С. му е отказала жизнено важно за здравето лечение. В заключение се счита, че с обявената цена за оперативно лечение от 700лева, отказа на ГДИН и на прокурор В. С. за прекъсване на наказанието, е поставен в неблагоприятно състояние, като е с отворена рана в областта на корема. Иска се да бъдат установени нарушенията на администрацията на затвора Плевен и на прокурор В. С., които са го поставили в неравностойно третиране и в невъзможност да се ползва от законови разпоредби опазващи здравословното му състояние.

Към исковата молба са приложени молба за освобождаване от държавна такса и разноски, като се твърди, че няма доходи и средства, ведно с декларация за имуществено състояние. Приложена е и молба за предоставяне на правна помощ, като се твърди, че няма юридическо образование и необходимите средства за ангажиране на адвокат, придружена с декларация за имуществено състояние.

При проверка редовността на исковата молба съдът е указал на л.св.П., в 7-мо дневен срок от съобщението, да посочи изрично дали с подадената искова молба претендира присъждане на обезщетение по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС, вследствие на причинени вреди от органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; или претендира прекратяване на действия и бездействия представляващи нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС; или претендира установяване на дискриминационно третиране чрез поставяне в неравностойно положение и условия на по-неблагоприятно третиране основано на някои от признаците в чл.4 ал.1 от ЗЗДискр.; както и съобразно направеното уточнение да посочи надлежен ответник. Указано е още, че ако се претендира обезщетение по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС следва да посочи размера на обезщетението, периода за който се иска и от кои точно действия, респ. бездействия и на кои длъжностни лица са настъпили вредите; ако се претендира прекратяване на действия и бездействия представляващи нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС да посочи кои конкретно действия и бездействия, нарушаващи чл.3 от ЗИНЗС се иска да бъдат прекратени, респ. да бъде разпоредено тяхното извършване; ако се иска установяване на дискриминационно третиране да се посочи кои действия на длъжностните лица представляват дискриминационно третиране, дали се иска тяхното прекратяване и да се посочи на кой от изброените в чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. признаци се твърди, че е дискриминационно третиран. На лицето са указани последствията от неизпълнение на дадените указания.

Във връзка с искането за освобождаване от държавна такса и разноски и предоставяне на правна помощ на л.св.П. е указано да предостави документи от съответните компетентни органи за конкретно посочи обстоятелства, а от Затвора Плевен е изискана информация, въз основа на която съдът да прецени основателността на искането.

С писмо от 03.05.2018г. от Затвора Плевен са предоставени изисканите данни.

На 10.05.2018г. по делото е постъпило уточнение от л.св.П., в което се сочи, че ответници по иска са прокурор В. С. и Министерство на здравеопазването. Твърди се, че прокурор В. С. от ОП-Плевен с постановление е отказала прекъсване на наказанието с цел оперативно лечение, с което е нарушен чл.3 от ЗИНЗС. На следващо място се твърди, че лекарят в затвора, назначена от Министерство на здравеопазването, му е казала, че следва да се подложи на оперативно лечение за изваждане на останалите в областта на гърдите сачми, за което ще са му необходими 700лева. В тази връзка се твърди, че понеже лекарят му иска 700лева, а той е в затвора, не работи и няма средства да заплати операцията, е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора. Твърди се също, че при влизане в затвора лекарят му е предписал добавка храна, като на 30.04.2018г. му е спряна, с което умишлено лекарят му влошава здравословното състояние. Иска се съдът да осъди прокурор В. С. за обстоятелството, че отказва да прекъсне наказанието; Министерство на здравеопазването за това, че отказва да го подложи на оперативно лечение за подобряване на здравословното му състояние; Министерство на здравеопазването за това, че спира полагаща му се добавка към храната и да се задължи министерството да извърши оперативното лечение. Към уточнението са приложени два броя декларации за имуществено състояние.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и отново извърши проверка на предварителните въпроси, относно редовността и допустимостта на подадената искова молба, намира за установено следното:

Целта на освобождаването от такси и разноски по производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК е да се осигури достъп до правосъдие за защита на засегнати материални права и/или интереси на лица, чието имуществено състояние не позволява поемането (изцяло или частично) на разходите за съдебното производство. Както е посочено и по-горе, на л.св.П. е указано, че следва да представи доказателства от съответните компетентни органи за обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК, въз основа на които съдът ще извърши преценка дали искането е основателно. От негова страна е представено единствено декларация за материалното и гражданско състояние, поради което са изискани и представени доказателства от Затвора-Плевен, съобразно които съдът намира, че не са налице кумулативно изискващите се от нормата на чл.83, ал.2 от ГПК обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод, че имущественото състояние на молителя обосновава освобождаване от внасяне на държавна такса по делото. Видно от събраните служебно от съда доказателства е, че л.св.П. разполага със средства, от които може да бъде заплатена дължимата държавна такса в размер на 10лв., тъй като получава периодично парични записи (за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2018г. е получил парични средства в размер на 540лева), като не е без значение и обстоятелството, че размерът на държавната такса е сума в много нисък размер. Ето защо, искането на молителя за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски по делото е неоснователно, поради което същото следва да бъдат оставено без уважение.

Съдът намира и искането за предоставяне на правна помощ за неоснователно. По отношение на него съдът съобрази, че безплатната правна помощ по реда на Закона за правната помощ се предоставя в два случая: когато по закон е предвидена задължителна адвокатска защита или представителство, и на второ място – по преценка на съда. Съгласно чл.23 ал.3 от ЗПП, по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, а тази преценка се формира като се вземат предвид: 1. доходи на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други констатирани обстоятелства. В конкретния случай характерът на производството пред настоящия съд е такова, че по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита. На следващо място, дори съдът да приеме, че получаваните парични средства от л.св.П. са недостатъчни за ангажиране на адвокат, то липсва основание за предоставяне на правна помощ с оглед разпоредбата на чл.24 т.2 от ЗПП, тъй като претенцията на ищеца е недопустима, което съставлява основание за прекратяване на настоящето производство. Съображенията за това са следните:

Тъй като исковата молба е била нередовна съдът е дал подробни указания на ищеца за изпълнение. В указаният срок, ищецът е посочил кои са ответници по исковата му претенция, а именно прокурор В. С. и Министерство на здравеопазването, но не е уточнил по кой ред е подадена исковата молба и какво се претендира с нея- дали е по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС, или е по реда на чл.276 от ЗИНЗС или е по реда на ЗЗДискр., въпреки подробно дадените указания в тази насока. Неизпълнението на указанията на съда представлява основание за връщане на исковата молба, съобразно разпоредбата на чл.129 ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

На следващо място, въпреки неотстранената нередовност на исковата молба и неяснотата по отношение на това по кой ред е сезиран съдът, ако се приеме че е по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС исковата претенция е насочена срещу ненадлежни ответници. Първият ответник-Окръжен прокурор В. С. не може да бъде пасивно легитимиран ответник и да носи имуществена отговорност по реда на ЗИНЗС, доколкото не е специализиран орган по изпълнение на наказанието. Вторият ответник-Министерство на здравеопазването също не може да бъде пасивно легитимиран ответник. Съгласно разпоредбата на чл.129 ал.1 от ЗИНЗС, медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5 ал.1 от Закона за лечебните заведения. В чл.2 ал.2 от Правилник за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерство на правосъдието е предвидено, че дейността на лечебните заведения по ал.1 се координира и контролира от министъра на правосъдието чрез Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Служителите в медицинските центрова към местата за лишаване от свобода не са в служебни или трудови правоотношения с Министерство на здравеопазването, поради което същото не е надлежен ответник.

За пълнота следва да се посочи, че съдът няма право служебно да конституира страните, тъй като водещо в исковото производство е диспозитивното начало-чл.6 от ГПК, а не служебното начало-чл.9 от АПК, поради което служебното конституиране на ответник на мястото на посочения такъв от ищеца, би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда. В този смисъл е и определение по адм.дело №12651/2017г. на ВАС.

Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция на л.св.П. освен нередовна е и недопустима, като насочена срещу ненадлежни ответници, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на л.св.М.П. за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на л.св.М.П. за предоставяне на безплатна правна помощ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата молба от л.св.М.Р.П., изтърпяващ наказание в затвора Плевен, срещу Окръжен прокурор В. С. и срещу Министерство на здравеопазването, с посочено правно основание чл.3 от ЕКПЧОС.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №406/2018г. по описа на Административен съд-Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване с частна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението.

СЪДИЯ: