РЕШЕНИЕ
№ 630
Плевен, 22.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева, изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 404 по описа за 2018 година
на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145, ал.2, т.1 от АПК,
във връзка с чл.82 от Закона за водите /ЗВ/.
Административното дело е образувано по жалба на
“Булмаркет ДМ“ ЕООД, ЕИК 124077052, седалище и адрес на управление: гр. Русе,
бул. „Тутракан“ № 100 чрез представляващия С.Д.С. чрез АД“Кирякови и КО“, гр.
Добрич, ул. „Независимост“ № 2А, ет. 3 чрез адв. Г.С. срещу решение №
2399/28.03.2018 г. директора на
Басейнова дирекция Дунавски район Плевен за продължаване срока на действие и изменение на разрешително за водовземане от
подземни води и за реинжектиране чрез съществуващи съоражения №
11530303/21.04.2011 г. в частта, в която се изменя разрешителното относно целта
на водовземането и определяне на минимално водно количество.
В жалбата посочва, че
издаденото решение № 2399/28.03.2018г. е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, издадено при съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон, и молят съдът да го отмени в посочените части - т. 1 и т. 2. Твърди се, че в настоящия случай, директорът на Басейнова
дирекция „Дунавски район"не е
посочил нито точката по чл. 73 от ЗВ, въз основа на която служебно е изменил разрешителното, нито е изложил аргументи в тази връзка.
Счита се, че липсата на посочване на правна норма и мотиви е сыцествено
нарушение на административно-производствени права и е самостоятелно основание
за отмяна на решението в обжалваните части. Посочват, че в
същото време не е налице
нито една от визираните от закона хипотези за служебно изменение на
разрешителното. Твърди се, че административният орган
е допуснал грубо нарушение на административно-производствените правила, тъй
като като основание за служебно изменение на Разрешителното директорът
е посочил привеждане на същото в съответствие с нормата на §3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Посочва,
че административният орган е дерогирал
разпоредбата на чл. 73.ал. 1 от
Закона за водите /нормативен акт от
по-висока степен/ като по този начин е допуснал сыцествено нарушение
наадминистративно-производствените правила. Счита, че органът е нарушил основни принципи, заложени в Административно-процесуалния
кодекс, чрез неспазване на чл. 5, ал.
1 от АПК. Счита, че и налице нарушение на чл. 5, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 3 от Закона за
нормативните актове и това е второ самостоятелно основание за
отмяна на решението в обжалваната част. Алтернативно се посочва, че в случай че съдът възприеме
едностранното служебно изменение за законосъобразно, то счита решението в
обжалваната част за немотивирано, несъответстващо на действителното фактическо
положение и несъобразено снормативната уредба. Намира, че административният
орган не е изложил аргументи, въз основа на кои новонастъпили факти и
обстоятелства от обективната действително са мотивирали необходимост от
изменение на целта на водовземането. Твърди се, че е налице правно основание разрешително за водовземане от
подземни води и за реинжектиране чрез съществуващи съоръжения № 11530303/21.04.2011
г. да бъде продължено без да бъде изменяно.
Ответникът – директор на БДДР -Плевен представя възражение(лист 35 по делото), в което моли
съдът да
отхвърли подадената жалба от „БУЛМАРКЕТ ДМ" ЕООД срещу решение № 2328/ 22.12.2017г. за
продължаване срока на действие и изменение на разрешително № 11530303/ 21.04.2011г., издадено
от директора на БДДР-Плевен, като неоснователна и недоказана. Смята, че не са допуснати
нарушения на административно-производствените правила, и не е нарушена нито
една материалноправна разпоредба. Посочва, че целта на разрешително е изменена
съгласно параграф 3, ал.1
от ПЗР на Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Навежда доводи, че неправилно
жалбоподателя смесва процедура по служебно изменение по чл.73 от ЗВ с
настоящата процедура по продължаване по чл.78 от ЗВ и привеждане на
разрешителното в съответствие с целта и новите изисквания на Наредба № 1/ 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на
подземните води / Наредбата/.
Посочва, че БДДР - Плевен не е извършила служебно изменение на разрешителното,
както и че изобщо не е провеждана процедура по чл.73 от ЗВ. В този смисъл счита
възраженията за незаконност, необоснованост, несправилност и нарушение на
материалния и процесуалния закон за неотносими. Счита, че при първото изменение
или продължаване разрешителното, БДДР – Плевен действа в условията на обвързана
компетентност и е длъжен да приведе в
съответствие разрешителното спрямо посочената цел в тарифата и изискванията на
Наредбата. Излага доводи, че поради това, не е възможно продължаване на срока
на разрешителното, без същото да бъде съобразено с новата цел по тарифа и
новите изисквания на Наредбата. Счита, че в този смисъл, възраженията в жалбата не почиват на посочените
нормативните актове. Счита се, че поправката на ОФГ следва да бъде извършена
след произнасянето на съда.
В съдебно заседание оспорващият - "Булмаркет
ДМ"ЕООД, ЕИК 124077052, седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Тутракан" № 100 чрез представляващия С.Д.С.,
не изпраща представител. Изпратена е молба, в която се посочва, че не могат да
се явят в съдебното заседание, като молят да бъде даден ход на делото, както и
да им бъде дадена възможност за представяне на писмена защита. В
писмената защита посочват, че неправилно е изменена целта на разрешителното
служебно от органа без да е налице искане за това и моли за отмяна на решението в обжалваната
част.
В съдебното заседание ответникът - Директор на
Басейнова дирекция „Дунавски район“, редовно уведомен, се представлява от юрк Х..
Моли съдът да отхвърли подадената жалба като неоснователна и недоказана, както
и да потвърди издаденото решение за изменение за продължаване на
разрешителното, по начина по който е издадено. Посочва, че решението, което се
обжалва от 28.03.2018 г., се обжалва единствено по съдебен ред, тъй като в самото, решение в мотивите, не става ясно,
че има предходно решение и има обжалване, което е само по административен ред. Счита, че указанията на министъра са
спазени по начина, по който трябва да се произнесе директора на БДДР. Моли
съдът да потвърди издаденото решение. Възразява за прекомерност на разноските.
Административен съд – Плевен, шести състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
"Булмаркет ДМ" ЕООД е титуляр на
разрешително № 11530303/ 21.04.2011 г. за водовземане от подземни води чрез
Тръбен кладенец „ТК1-Булмаркет-Русе" и за реинжектиране чрез Тръбни
кладенци ,,ТК2-Булмаркет-Русе“ и „ТКЗ-Булмаркет-Русе“ гр. Русе, община Русе,
област Русе, ЕКАТТЕ 63427, издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Дунавски район".
Подадено е заявление с вх. № ПВ5-00127/28.11.2016 г. за
продължаване срока на РВ № 11530303/ от
21.04.2011 г.
С писмо изх. № ПВ5-00127/16.06.2017г. на БДДР е
изискана информация от дружеството, съгласно § 77 от ПЗР към НИД на Наредба № 1 от 2007 г. за проучване,
ползване и опазване на подземните води (ДВ, бр. 102 от 2016 г., в сила
от 23.12.2016 г.)
(Наредба № 1).
В отговор, с писмо с вх. № ПВ5-00127/20.07.2017 г. на
БДДР,“Булмаркет ДМ“ ЕООД е представило информацията по чл. 156, ал. 1, т.2, от
Наредба № 1, съгласно, която минималното водно количество, при което е възможно
изпълнението на дейностите във
водоснабдявания обект е 1 000 000 куб.м/годишно.
По подаденото заявление с вх. № ПВ5-00127/28.11.2016
г. е постановено решение №
2328/22.12.2017г. От извършената проверка за изпълнение на условията в
разрешителното се е установило, че титулярът на разрешителното е изпълнявал
през годините всички условия, както и задължението за извършване на собствен
мониторинг, заплатил е всички такси за водовземане по чл.194, ал.1, т.1, буква
„б" на ЗВ за правото
на използване на водите по реда на Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване до 2016 г. включително.
С решението е изменено разрешителното, съобразно
новите нормативни изисквания по отношение на целта, съгласно § 3, ал. 1от ПЗР
на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
и по отношение новите изисквания на Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване,
ползване и опазване на подземните води / Наредбата/. С решението е продължен
срокът на действие на разрешителното до 21.04.2021 г., директорът на БДДР е
постановил изменение и привеждане разрешителното в съответствие с изискванията
на § 3, ал. 1 от ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване (ДВ, бр. 2 от 2017 г.) (Тарифата).
Подадена е жалба от дружеството (лист 37 по делото) до
Министъра на околната среда и водите за обжалване на решението по административен
ред. Жалбата е подадена чрез директора на БДДР, като е изпратена по куриер на
19.01.2018 г. и е постъпила в дирекцията с вх. № ЖИАА-2 от 22.01.2018 г. След
като не е намерил основание за пререшаване на въпроса на основание чл. 92, ал.
1 от АПК, директорът на БДДР е изпратил жалбата ведно с административната
преписка по издаване на обжалваното решение на по-горестоящия административен
орган:министъра на околната среда и водите за произнасяне по компетентност.
С оглед писмо от 05.07.2018 година жалбата е получена
от по-горестоящия орган на 01.02.2018 година и на 02.03.2018 година е постановено
решение № 24/02.03.2018г. (лист 32 по делото), с което МОСВ отменя решение №
2328/22.12.2017г. и връща преписката със указания. Решението е получено от оспорващия
и БДДР на 07.03.2018 г. Съобразно дадените указания в решение № 24/02.03.2018г.
на МОСВ е издаден и оспореният акт – решение № 2399/28.03.2018 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет
на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Решението е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 78, ал. 2, т. 3 вр. чл. 52,
ал.1, т. 4 от Закона за водите – директорът на Басейнова дирекция „Дунавски район“.
Съдът намира обаче, че в случая оспореното решение №
2399/28.03.2018 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район Плевен за
продължаване срока на действие и
изменение на разрешително за водовземане от подземни води и за реинжектиране
чрез съществуващи съоражения № 11530303/21.04.2011 г. в частта, в която се
изменя разрешителното относно целта на водовземането и определяне на минимално
водно количество е постановено при наличие на влязло в сила решение
№2328/22.12.2017 година на директора на БДДР Плевен.
Съгласно чл. 97 ал. 1 от АПК в двуседмичен от получаване на преписката
когато е едноличен компетентният административен орган следва да разгледа
жалбата и да се произнесе с мотивирано решение. В случая при получена преписка
на 01.02 .2018 година срокът за произнасяне изтича на 15.02.2018 г. – четвъртък, присъствен ден. По делото е представено решение № 24 от
/02.03.2018 година на министъра на МОСВ т.е. налице е произнасяне след срока за
произнасяне. Когато министърът не се е
произнесъл в този двуседмичен срок-до 15.02.2018 год., считано от датата на
която е изтекъл последния ден за произнасяне, а именно - от 15 февруари 2018 г.
е започнал да тече срок за обжалване на постановения акт от 22.12.2017 г. на
директора на БДДР пред Административния съд, тъй като е налице хипотезата на
чл. 97, ал. 5 от АПК. В случая след изтичане на срока за произнасяне по жалбата
срещу решение № 2328/22.12.2017 година и липсата на жалба пред съда, то същото
е влязло в сила. В този смисъл е
постановено Тълкувателно решение № 6 от 30 юни 2015 г. по тълк.д. 4/2013 г. на
ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, като въпросът е разрешен с т.2 на
цитираното Тълкувателно решение. Постановяването на решение № 24/
02.03.2018 година от министъра на околната среда и водите е такова при наличие на влязъл в
сила акт и е постановено от орган без времева компетентност и решението е
нищожно, а постановеното процесно решение № 2399/28.03.2018 година,
незаконосъобразно в обжалваната част.
Предвид горепосоченото съдът намира, че следва да
отмени решение № 2399/28.03.2018 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски
район Плевен за продължаване срока на действие
и изменение на разрешително за водовземане от подземни води и за
реинжектиране чрез съществуващи съоражения № 11530303/21.04.2011 г. в частта, в
която се изменя разрешителното за водовземане № 11530303/21.04.2011 г. в т.І.1.
„Цел на водовземането“ и т.І.3 „минимално водно количество, при което е
възможно изпълнението на дейностите в обекта, който се водоснабдява“.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, Административен съд Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отменя решение № 2399/28.03.2018 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски
район Плевен за продължаване срока на действие
и изменение на разрешително за водовземане от подземни води и за
реинжектиране чрез съществуващи съоражения № 11530303/21.04.2011 г. в частта по
т.І.1. „Цел на водовземането“ и т.І.3 „Минимално водно количество, при което е
възможно изпълнението на дейностите в обекта, който се водоснабдява“.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: