Р Е Ш Е Н И Е

№ 511

гр.Плевен, 25.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №397 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от Д.М.О. ***, против Решение №2153-14-27/3.04.2018 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№1012-14-25/9.03.2018 год. и е потвърдено Разпореждане №2154-14-22#2/19.02.2018 год. на ръководител „ПО”.

В жалбата се съдържа оплакване, че решението е неправилно и не съответства на целта на закона. Твърди, че след смъртта на съпруга й през 2015 год., О. е останала да живее в жилището със свекърва си Иванка Петрова, която починала на 2.12.2017 год.. Поради психичното си състояние, придобито по рождение, О. не била в състояние да следи сроковете, свързани с получаваната от нея инвалидна пенсия и ЕР на ТЕЛК от 2014 год. Сочи, че в приложената епикриза по ИЗ 45041/2017 год. е записано, че не се е явила на датата си за експертна оценка поради недооценъчност и лесна манипулируимост, както и поради факта, че свекърва й била забранила да се яви на ТЕЛК. Твърди, че свекърва й била в тежко здравословно състояние. През това време не общувала с единствения неин роднина-брат на майка й Л. М., поради непозволение от свекърва й. Веднага след смъртта на свекърва й се обърнала за помощ към Л. М., той се запознал с фактите по освидетелстването на О. и получаването на пенсия и й помогнал да предприеме действия по издаване на ново експертно решение. Сочи, че видно от предходно експертно решение от 5.06.2014 год. и от настоящото и от епикризата по ИЗ №45041/2017 год., се води на ДН към ОДНБНЗ-Плевен с ЛАК №13 от 1994 год. с диагноза „Лека умствена изостаналост“, придобита по рождение. През периода 1.06.2017-19.01.2018 год.-датата на обжалваното разпореждане, О. е била с непроменено психично състояние и е отговаряла на условията за получаване на отпуснатите наследствени пенсии за инвалидност. Твърди, че придобитото по рождение заболяване не търпи подобрения, поради което не следва да бъде определян срок за освидетелстване, а това да бъде пожизнено. Сочи, че от една страна пропускането на сроковете за преосвидетелстване се дължи на нейното психично състояние, което е попречило да оцени последиците от това, от друга страна не е запозната със съдържанието на писмото, с което е призована за преосвидетелстване, за което се твърди, че е получила на 14.06.2017 год. Не знае кой е получил това писмо. Прави извод от изложените обстоятелства, че не се е явила за преосвидетелстване поради нейната „недооценъчност и лесна манипулируемост“, което е отразено и в епикризата, както и че няма вина за пропускането на определените от закона срокове. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и да върне преписката на Директора на ТП на НОИ-Плевен с указания да бъде възстановено получаването от О. на прекратената ѝ наследствена пенсия за инвалидност при условията преди 31.12.2014 год.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.К. *** с надлежно пълномощно на л.46 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и да върне преписката на пенсионния орган, за да бъде възстановено изплащането на наследствените пенсии от двамата родители на жалбоподателката. Представя писмени бележки на л.66, в които излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Е.Р., с пълномощно на л.49 от делото. Моли да се остави без уважение жалбата, предвид предвид изменението на чл.82 от КСО. Излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. В заключение моли съда да отхвърли подадената жалба.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Въз основа на молба 5029/29.08.1994 год. на л.11 от делото, на О. е била отпусната социална пенсия за инвалидност за втора група, считано от 29.08.1994 г. Многократно е преосвидетелствана и е продължавано изплащането на пенсията. С разпореждане №5/25.07.2002 г. на ръководител ПО на л.18-19 на О., считано от 09.07.2002 г. на основание чл. 82, ал. 2 от КСО (преди КЗОО) е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от починал баща М. О М и наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от починала майка А. И. М.. Наследствените пенсии са изменяни, осъвременявани и индексирани многократно през годините.

След преосвидетелстване на О. е издадено ЕР на ТЕЛК №1165/5.06.2014 г. на л.20 за 50% тр. нам. раб. за срок от 3 години до 01.06.2017 г. Въз основа на това експертно решение на основание чл. 81 от КСО и чл. 30, ал. 3 от НПОС, с разпореждане №31/04.07.2014 г. на ръководител ПО на л.21-22 са определени наследствена пенсия за ИОЗ от починал баща М. О. М. в размер на 86.25 лв. и наследствена пенсия за ОСВ от починала майка А. И. М. в размер на 77.07 лв. Общ размер на пенсиите 163.32 лв. Същите се определят за срока на експертното решение от 02.06.2014 г. до 01.06.2017год. Видно е от приложените на л.16-17 от делото Удостоверения за наследници №№121/1.07.2002 год. и 122/1.07.2002 год., че Д. М. О. е единствена наследница на починалите си родители А. И. М. М. О. М..

В писмо рег.№2154-14-22/18.01.2018 год. на л.24 от делото е посочено, че на лицето Д.М. *** е отпусната наследствена пенсия от двамата родители със срок до 1.06.2017 год. поради определена от ТЕЛК трайно намалена работоспособност и след изтичане на срока на инвалидността не е постъпило последващо експертно решение за преосвидетелстване на лицето. Посочено е в писмото, че пенсията следва да се прекрати на основание чл.96, ал.1,т.4 от КСО, като същата е изплатена до 31.05.2017 год.

С разпореждане №2154-14-22#2/19.02.2018 г. на ръководител ПО на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО и чл. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е прекратена от 01.06.2017 г. наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) на Д.М. И от М. О. М. и е прекратена наследствената пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на Д.М. И. от А И. М.

Против горното разпореждане О. е подала жалба вх. №1012-14-25/9.03.2018 г с твърдения, че разпореждането е неправилно и несъответстващо на закона. Иска да се отмени обжалваното разпореждане и да се възстановят наследствените ѝ пенсии от двамата ѝ родители. Твърди, че поради психичното си състояние, което е по рождение, не е могла да следи сроковете на получаваната от нея пенсия и експертното решение на ТЕЛК от 2014 г. Живеела е със свекърва си, която през 2017 г. била в тежко здравословно състояние и не е обърнала внимание, че са изтекли сроковете. Единственият ѝ роднина Л. М. е предприел действия за ново освидетелстване и издаване на ново експертно решение на ТЕЛК. През периода от изтичане на срока на старото експертно решение 01.06.2017 г. до постановяване но новото на 19.01.2018 г. е била с непроменено психично състояние, поради което е отговаряла на условията за получаване на пенсия. Пропускането на сроковете за преосвидетелстване се дължало на психичното ѝ състояние, което ѝ е попречило да оцени последствията от това. Счита, че няма вина за пропускането на сроковете, а формалното им неизпълнение поради естеството на заболяването ѝ, не е основание за прекратяване на наследствените ѝ пенсии и се иска тяхното възстановяване.

По жалбата е постановено оспореното в настоящото производство Решение №2153-14-27/3.04.2018 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№1012-14-25/9.03.2018 год. и е потвърдено Разпореждане №2154-14-22#2/19.02.2018 год. на ръководител „ПО”. За да постанови този резултат, органът е изложил следните съображения:

С обжалваното разпореждане №2154-14-22#2/19.02.2018 г. на ръководител ПО на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО и чл. 10 от НПОС, считано от 01.06.2017 г. е прекратена наследствената пенсия за ИОЗ от починал баща М. О. М. и е прекратена наследствената пенсия за ОСВ от починала майка А. И. М.. Съгласно чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването ѝ. След изтичане на срока, за който е определена инвалидността и наследствените пенсии 01.06.2017 г. , служебно в ТП на НОИ – Плевен не е получено ново експертно решение за преосвидетелстване на Д.М.О.. Административният орган е извършил допълнително уточняване и от ТЕЛК – Плевен е получил информация, че О. е призована за преосвидетелстване с писмо с обратна разписка, получено но 14.06.2017 г., но не се е явила в ТЕЛК за преосвидетелстване. Административният орган е преценил, че е отпаднало основанието за получаване на пенсията от О., поради което е постановено разпореждане №2154-14-22#2/19.02.2018 г. на ръководител ПО, с което са прекратени двете наследствени пенсии.

Директорът на ТП на НОИ-Плевен приел за неоснователно възражението на О., че здравословното ѝ състояние не е позволявало да следи сроковете, тъй като тя не е с ограничена право- и дееспособност, въпреки че има психическо заболяване. Сама упражнява волята си и се грижи за делата си, което се потвърждава и от обстоятелството, че лично е подала жалбата, по която е постановено оспореното решение.

С оглед правилното и законосъобразно упражняване на правата на лицето и предвид новото преосвидетелствано на лицето и постановяване на ЕР на ТЕЛК – Плевен №0612/20.02.2018 г., органът изложил още следните мотиви: Съгласно чл. 82, ал.1 от КСО (в редакцията ДВ бр. 98 от 2016 г. в сила от 01.01.2017 г.) децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Съгласно §22с от ПЗР на КСО отпуснатите с начална дата до 31.12.2014 г. пенсии по чл. 82, ал.1 от КСО на лица, които са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст, продължават да се изплащат до определените им срокове. С изменението на разпоредбата на чл. 82, ал.1 от КСО е въведено изричното условие „ако учат“, т.е. по отношение на О. е налице условието за инвалидизиране до 18-, съответно до 26-годишна възраст, но следва да е налице и условието да е учаща, доказателства за което О. може да представи с ново заявление във връзка с новото преосвидетелстване. Съгласно чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане и съгласно чл. 74, ал. 3 от КСО лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж. Във връзка с новото освидетелстване с ЕР на ТЕЛК - Плевен№0612/20.02.2018 г. и определените 50 % тр. нам. раб. органът посочил в оспореното решение, че О. може да подаде заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност при наличие на една година действителен осигурителен стаж, за което да представи съответните удостоверителни документи.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до жалбоподателя и е получено на 10.04.2018 год. (л.28-гръб). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 18.04.2018 год. и е заведена с вх.№1012-14-25#8. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Оспореното решение е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното Решение е издадено, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на предвидената в закона процедура и в съответствие с приложимите материалноправни норми. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Безспорно от доказателствата по делото е установено, че наследствените пенсии от двамата родители са получавани от О. въз основа на постановеното Експертно решение №1165 от зас. 075 от 5.06.2014год., с което е бил определен срок на определения процент ТНР – до 1.06.2017 год. Безспорно е установено още, че след изтичане на срока, за който е определена инвалидността и срока на наследствените пенсии - 01.06.2017 г. , служебно в ТП на НОИ – Плевен не е получено ново експертно решение за преосвидетелстване на Д.М.О., нито жалбоподателката е представила такова. След извършена от административният орган допълнително уточняване и от ТЕЛК – Плевен е получена информация, че О. не се е явила в ТЕЛК за преосвидетелстване.

Настоящият състав на съда приема, че ново преосвидетелстване в срок (считано от 1.06.2017 год.) не е извършено (такова е извършено, но по –късно- с ЕР №0612 от заседание 030 от 20.02.2018 год.) и това забавено преосвидетелстване не е по вина на О., по следните съображения: О. е призована за преосвидетелстване с писмо с обратна разписка на л.23 от делото, получено но 14.06.2017 г. Същевременно в приложената на л.43 от делото извадка от книга обр.242 за доставени и препоръчани пратки, в частта на ред първи от описа, колона последна, е положен подпис на „получател или чиновник, приел върнатата пратка“. Като в писмото, с което извадката от книга обр.242 на л.42 е посочено, че препоръчаната пратка е получена лично от Д. И.. По делото обаче е оспорена истинността на положения подпис върху обратната разписка на реда за получател и истинността на положения подпис в книгата обр.242, като е назначена съдебно графическа експертиза по искане на жалбоподателя, с оглед доказване на оспорването, и от заключението на експертизата е установено, че и двата подписа, в двата документа, не са положени от жалбоподателката. На това основание съдът приема, че подписа за „подпис на получателя” в обратната разписка, удостоверяваща връчването на пратката на жалбоподателката и положения подпис в книгата обр.242, също удостоверяващ връчване на кореспондентската пратка, не са положени от жалбоподателката и оспорването се явява доказано. Поради успешно проведеното оспорване и на основание чл.194, ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК, след влизане на решението в сила, препис от същото, ведно с копие на обратната разписка и копие от книга обр.242, следва да се изпратят на ОП-Плевен, по компетентност. Затова съдът приема, че е налице по-късно преосвидетелстване, не по вина на О., което не може да бъде основание за прекратяване на получаваните наследствени пенсии от двамата родители.

Независимо от горното обаче, правилна е преценката на административния орган, че е било налице основание по чл. 96, ал. 1 от КСО за прекратяване на наследствената пенсия на О. за ИОЗ от починал баща М. О. М. и наследствената пенсия за ОСВ от починала майка А. И. М., считано от 01.06.2017 г. , поради отпадне на основанието за получаването ѝ.

Наследствената пенсия се отпуска, за да замести липсващата издръжка от починалия родител. Съгласно чл. 82, ал. 1 от КСО, в сила към датата на отпускане на първите наследствени пенсии на О. през 2002 г. (Обн. - ДВ, бр. 110 от 1999 г.), децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, както и за времето, през което са на наборна военна служба, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. От 1.01.2014 г. разпоредбата е допълнена с изречението "Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106.".Цитираната разпоредба е била тълкувана от пенсионните органи разширително в смисъл, че всяко лице, инвалидизирано до 18-годишна или 26-годишна възраст, при смърт на някой от родителите му придобива право на наследствена пенсия независимо от възрастта му и качеството на учащ. С допълнението на чл. 82, ал. 1 от КСО (ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) изрично е уточнено, че лицата, инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст, имат право на наследствена пенсия след навършване на съответната възраст, ако учат - за срока на обучението. Аналогична по съдържание е действащата към момента на произнасянето от компетентния орган разпоредба на чл.82, ал.1 от КСО, доп. С ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., като в това последно изменение единствено е добавено, че децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи.

С оглед на горните цитирани законодателни промени, които органът е цитирал в оспореното решение, и след като е установил, че О. не е учаща, Директорът на ТП на НОИ-Плевен правилно е потвърдил оспореното разпореждане, с което на основание чл. 96 от КСО е разпоредено прекратяване на отпуснатите две наследствени пенсии за осигурителен стаж и възраст от майката и за инвалидност поради общо заболяване от бащата.

Съгласно преходната разпоредба на § 22с (нов - ДВ, бр. 107 от 2014 г.) отпуснатите с начална дата до 31 декември 2014 г. пенсии по чл. 82, ал. 1 на лица, които са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст, продължават да се плащат до определените им срокове. При тълкуване и прилагане на цитираната преходна разпоредба следва да се съобразява общата правна уредба на заварените към 1.01.2015 г. , респ. 1.01.2017 год. наследствени пенсии. Възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО е относима към правото на наследствена пенсия на преживелия съпруг по ал. 2 и на родителите по ал. 3. По отношение на децата не е предвидено пожизнено отпускане на наследствени пенсии без оглед на възрастта и на срока на инвалидизиране, определен с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от КСО намира приложение по отношение на личните пенсии за инвалидност, които се отпускат пожизнено на лицата, навършили възрастта по чл. 68. Съответно подзаконовата разпоредба на чл. 30, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) се намира в глава първа, раздел III-„Пенсии за инвалидност“. Наследствените пенсии са регламентирани с разпоредбите на следващия раздел IV с наименование „Наследствени пенсии“. Личните пенсии за инвалидност и наследствените пенсии се подчиняват на различни правни режими.

На основание § 22с от ПЗР на КСО наследствените пенсии на жалбоподателката от двамата й родители, отпуснати с разпореждане № 5/25.07.2002 год. на ръководител ПО, следва да се изплащат до изтичане на определения срок на инвалидността съгласно ЕР № 1165 от зас.075 от 5.06.2014 год. на л.10, а именно-до 1.06.2017 год. Както вече беше посочено преосвидетелстването с ново ЕР №0612/20.02.2018 год. (дори и да беше постановено в срок) е без правно значение за правата на О., произтичащи от двамата й родители. Както към датата на преосвидетелстването с новото ЕР от 2018 год., така и към по-ранна дата – на издаване на Разпореждането, с което са прекратени наследствените пенсии, така и към датата на крайния срок на предходното ЕР, О. не изпълнява материалноправните условия и не е субект на правото на наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от КСО, в сила от 01.01.2015 г., доп. от 1.01.2017 год.

Ето защо решаващият орган правилно е приел, че наследствените пенсии не следва да се считат за отпуснати пожизнено и че е налице основанието по чл. 82, ал. 1 от КСО във вр. с § 22с от ПЗР на КСО за прекратяването им след изтичане на срока на инвалидизиране съгласно ЕР на ТЕЛК № 1165 от зас.075 от 5.06.2014 год., независимо от новото преосвидетелстване със следващо решение, дори същото да беше постановено в срок.

На тези основания жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Според настоящия състав на съда във връзка с новото преосвидетелстване с ЕР на ТЕЛК №0612/20.02.2018 год. О. може да подаде до пенсионния орган ново заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност, при наличие на една година действителен осигурителен стаж, за което да представи съответните удостоверителни документи. Съгласно чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане и съгласно чл. 74, ал. 3 от КСО лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.О. ***, против Решение №2153-14-27/3.04.2018 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№1012-14-25/9.03.2018 год. и е потвърдено Разпореждане №2154-14-22#2/19.02.2018 год. на ръководител „ПО”.

ПОСТАНОВЯВА след влизане на решението в сила, препис от същото, ведно с копие на обратна разписка, приложена на лист 23 от делото, и копие на извадка от книга обр.242 на л.43 от делото, на основание чл.194, ал.3 от ГПК, да се изпратят на Окръжна прокуратура-Плевен, по компетентност.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: