Решение по Административно дело 390/2018г.

РЕШЕНИЕ № 769

гр. Плевен, 20 Декември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура Плевен, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 390/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. с чл. 3 от КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/.

Образувано е по искова молба /ИМ/ на Е.Ц.И., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ по НК в затвора Плевен към момента на подаване на исковата молба, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ с цена на иска 150 000 лева за причинени неимуществени вреди в периода от постъпването на ищеца в следствения арест в затвора Плевен на 05.12.2016 г., по време на излежаване на присъдата след 19.06.2017 г., до 19.09.2018 г., когато с протоколно определение е допуснато изменение на иска по отношение на размера и до тази дата /л.153/. Съдът отбелязва, че първоначално предявеният иск е няколкократно уточняван и допълван, а с определение №1016/03.08.2018 г. /л.л.77-78/ искът в частта му, с която се иска установяване на неравно третиране и обезщетение за претърпените от това вреди е оставен без разглеждане и изпратен на Районен съд - Плевен по подсъдност.

Ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора Плевен, свързани с непредоставянето на лечение на наркозависимост и свързаните с това усложнения – припадъци, гладна стачка, отслабване, неизпращане в затворническа болница за продължаване на метадоновото му лечение.

Ищецът е освободен от държавна такса и разноски по делото - определение № 843/22.06.2018 г. /л.29/.

На ищеца е осигурена безплатна правна помощ, като му е назначен процесуален представител с разпореждане на съда - л.68 от делото.

От ответника е постъпил отговор на ИМ /л.л.88-91/, чрез юрк. П., в който се твърди, че искът е недопустим, алтернативно неоснователен. Твърди, че му е осигурена медицинска помощ, липсва нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, не са настъпили вреди.

Ищецът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адвокат Р.М. - назначен за процесуален представител на ищеца по реда на Закона за правната помощ. Посочва, че във връзка с предявения от доверителя му иск за обезщетение за вреди нанесени от държавата във връзка с нарушение на лице от затворническата администрация на разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС и най-вече по чл. 276, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 2 на чл. 284 държавата отговаря за вредите причинени на лишения от свобода в резултат на нарушение на чл. 3, ал. 2. Счита, че за нарушение се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяването на наказанието, изразяващи се и в липса на медицинско обслужване. Счита, че по делото са установени следните обстоятелства: Е.Ц.И. преди задържането му под стража е бил на метадонова програма, тъй като е наркозависим, като доказателства за това се намират в наказателното дело и досъдебното производство, има и протокол за разпит на свидетел на стр. 45 С. Г. М. – медицинска сестра в Медицински център „Апекс“, гр. Плевен, която е давала на Е.Ц.И. дозата метадон всеки ден по метадоновата програма, налице е и договорът, във връзка с който той е бил включен в тази метадонова програма за лечение в Медицински център „Апекс“, гр. Плевен, има доказателства, че е имал и карта, че е лице включено в тази програма. Счита, че доказателствата са достатъчни, за да се приеме, че към момента на задържането му под стража е били наркозависим и в последствие, като такъв е изтърпявал и престоя си в затвора, като съгласно Глава Х от ЗИНЗС всички затворници имат право на медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода в чл. 36 предвижда и лечение при наркотична зависимост, както и изследвания на всяко лице, което е постъпило и е заявило, че е в наркотична зависимост. Счита, че безспорно е доказано, че от постъпването в мястото за лишаване от свобода за изтърпяване на наказанието си до настоящия момент на Е.Ц.И. му е отказано адекватно лечение на неговата наркотична зависимост, има доказателства в епикриза и от разпита на лекаря е видно, че е загубил от теглото си между десет и двадесет килограма след постъпването му в затвора. Смята, че това е в пряка зависимост от рязкото спиране на метадоновата програма, тъй нареченият наркотичен глад, изпадане в абстиненция, като самият И. се е оплаквал от повръщане, от липса на апетит, от това, че не е можел да се храни. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС от затворническата администрация, която не му осигурила адекватно медицинско лечение на неговата наркотична зависимост без значение дали има такава програма в затвор или няма и липсата на всякакви каквито и да е програма или други медицински действия за лечение на наркотичната зависимост на затворниците, а това е масово явление. Счита, че ищецът е претърпял болки и страдания и че е нарушена още процедурата по установяване на неговото здравословно състояние при постъпването му в затвора. Посочва, че в епикризата е вписано, че той е заявил, че е на метадонова програма, в Наредба № 2 се предвижда при всички случаи да му се извърши изследване на секрета от устата, когато има данни по показания на лицето лишено от свобода, че е наркозависим, като такива изследвания не се му направени и това също се установява от свидетелските показания на лекаря, който е бил в затвора, като по никакъв начин той не е могъл да представи писмени доказателства за това, че е бил на метадонова програма, тъй като са му били иззети както картата, така и договора, който е сключен с „Апекс“ от органите на МВР и за това има доказателства по делото и той не е имал възможност да ги представи. Счита, че също така в Наредбата е предвидено, че когато има данни, че е наркозависим или с психични отклонения следва да бъде преместен в специализирано отделение на затвора в гр. Ловеч, като това не е направено и счита, че това са бездействия на органа по изтърпяване на наказанието и това си е отговорността по специалния текст на чл. 284 от закона във връзка с чл. 276 и съответно с чл. 3 от закона. Моли да му бъде определено обезщетение по справедливост за претърпените неимуществени вреди.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П.П. с пълномощно на л. 150 от делото. Моли да бъде оставена без разглеждане искова молба като недопустима поради следните съображения: За незаконосъобразно действие или бездействие по отношение на провеждане, продължаване на изпълнение на метадоновата програма Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не е надлежен ответник, а като такъв следва да бъде определен друг, а именно Министерство на здравеопазването, тъй като контрол по спазване изискванията за съхраняване, отпускане, водене на документация във връзка с лекарствата, провеждане на програми съгласно Наредба № 2 от 20.06.2012 г. на Министъра на здравеопазването за условията и реда за осъществяване на програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица зависими към опиоиди, е на Министъра на здравеопазването, а в случай, че програмата, която твърди ищеца за лечение на неговата зависимост не е продължена, същият може и следва да насочи претенциите си към съответната организация, която е провеждала неговото лечение по тази програма. Посочва, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ никога не е провеждала такива програми. Счита, че исковата претенция е недопустима и тъй като искът за вреди причинени поради вида и качеството на медицинска помощ също се явява недопустим, както и на и на основание обстоятелството, че има заведено друго административно дело № 823/2017 г. на Административен съд – Плевен, което към настоящия момент е висящо на втора инстанция във ВАС, по което за същия периода ищецът претендира претърпени неимуществени вреди във връзка с влошеното му здравословно състояние и всичките тези изредени симптоми, които сочи, че е имал по време на периода си на изтърпяване на наказанието в затвора Плевен, в следствие на сочена друга причина, а именно епилептично заболяване и ищецът никъде не е твърдял, че има оплакване във връзка с негова наркозависимост, че лечението му не е продължено, а е претендирал и твърдял, в следствие на което има и изготвена съдебна експертиза. Моли ако съдът остави без уважение и не приеме становището за недопустимост на исковата молба, то същият да се произнесе със съдебен акт, с който да бъде отхвърлена исковата молба като неоснователна и недоказана. Счита, че не е налице първата предпоставка от кумулативно свързаните за реализиране на тази отговорност, а именно не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие от страна на администрацията на затвора или тази на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, тъй като информацията, с която е разполагала администрацията относно това дали същият е наркозависим е точно тази, която е приложена по делото, но дори и същият да е бил представил, какъвто и да е документ, който видно е присъствал към приложеното по настоящото дело наказателно дело от общ характер, по което е осъден ищецът, отговорността за продължаване на лечението е на лекар или представител от лечебното заведение, което провежда лечението на ищеца и следва да се подаде заявление от негова страна, той да отговаря на всички условия за да може да се извърши такъв вид лечение в затвора в гр. Плевен. Счита, че няма налице настъпили неблагоприятни последици и ищецът не е изпитал никакви неимуществени вреди, нито се е влошило здравето му, тъй като по делото, което е цитирано по-горе, а именно № 823/2017 г. също по безспорен начин е доказано, че той не е претърпял неимуществени вреди. Посочва, че видно от медицинските справки лицето е здраво, няма заболявания, съдебната експертиза доказва, че той няма епилептично заболяване, а именно в този период, който е на предходното дело и на това към настоящото производство, ищецът не е представил доказателства, които да доказват, че е влошено неговото здравословно състояние. Сочи, че свидетелят М., който е извършил първоначалния преглед, както и последващи прегледи в началото на исковия период, неведнъж ищецът е твърдял, че има припадъци в следствие на епилепсия, че ще провежда гладна стачка, но видно от представените писмени доказателства към момента на прегледите, след проведената твърдяна гладна стачка, той е имал идеални показатели, които изключително си противоречат с всякаква медицинска практика относно лицата, които са гладували повече от няколко дни. Моли съдът да приеме, че няма налице нито една от трите предпоставки, които да водят до реализиране на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС. Счита, че ищецът не е поставян в по-неблагоприятни условия, нито има нарушение на разпоредбите на чл. 3 от същия закон. Счита, че всички представени по делото доказателства - писмени и устни са само и единствено в посока на това, че същия е в добро здравословно състояние, няма доказателства за това, че същия е бил на лечение към момента на постъпване, нито пък има в посока на това някое лечебно заведение да е искало да продължи неговата метадонова програма. Моли исковата молба да бъде оставена без разглеждане, алтернативно ако прецени, че същата е допустима да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в искания размер съгласно разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за изплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен сочи, че във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са включени следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Посочва, че при липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счита, че за да възникне законовата отговорност, в случая, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията произтичащи от осъществяване на административна дейност, така и наличието на реално причинена вреда в следствие от тях в пряка причинна връзка. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че липсва пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния орган и длъжностното лице и вредите, поради което така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

От фактическа страна по делото, съдът приема за установено следното:

Видно от приобщеното н.о.х.д. №590/2017 на ПлОС, със споразумение от 14.06.2017 г. по същото дело /л.л.8-10 от това дело/ Е.Ц.И. се признава за виновен в това, че на 05.12.2016 г. в гр.Плевен без надлежно разрешително придобил и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - 94 милилитра метадон алкалоид сол на стойност 12,09 лева - престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. Престъплението е извършено при пряк умисъл, като е наложено наказание 2 г. и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 5000 лева. Видно от приобщеното досъдебно производство по същото дело, което е с отделна номерация /по-долу ДП/, още на 05.12.2016 г. същият е задържан под стража /л.12 от ДП/. Мярката е оставена в сила, като обжалванията й са оставени без уважение /л.л.14-24 от ДП/. Видно от справката на л.28 от настоящето дело, следственият арест е в затвора Плевен, и от 20.06.2017 г. в същия затвор е преведена в изпълнение присъдата по н.о.х.д. 590/2017. От показанията на разпитани свидетели по ДП, се установява, че: ищецът не е наркозависим и не употребява метадон. Свидетелите сочат: „Той не се нуждае от методон. Записал се е в такава програма в Плевен. Взема метадона и го продава.“ /показания на св.Б. - л.28 от ДП/. Св. Д. посочва /л.31 от ДП/: „Е. е записан в същата програма, в която съм и аз….по принцип не го вземаше метадона за себе си, а за продаване. Всичкото количество го продаваше. На моя въпрос как е минал теста, като са го записвали, защото като те записват в програмата, правят тест, за да определят дозата, той каза, че му е станало зле, но е изтърпял само, за да може да го продава. Към момента той не го взема, не го употребява“. Според св.С. /л.36 от ДП/ „…Е. се записа на метадонова програма, за да взема метадон оттам и да го продава“. Видно от показанията на св. М., Х. и М. /л.л.43-45 от ДП/, на 05.12.2016 г. същият е взел метадон от медицинския център, не го е изпивал, въпреки че би трябвало да го изпие пред медицинската сестра /л.45 от ДП/, и е бил задържан при излизане от медицинския център. От протокол за извършена физико - химическа експертиза /л.л.80-84 от ДП/ се установява, че държаното от него вещество е именно метадон. С разпореждане на съдия /л.л.63,64 от ДП/ е наредено принудително изземване на сравнителен биологичен материал - кръв и урина от И.. От назначената съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза /л.л.94-97 от ДП/ е видно, че при изследване на взетата от И. кръв се установява, че същият е употребил диазепам. Не е употребил други наркотични и/или упойващи вещества до 12-36 часа преди вземане на кръвната проба. На И. е назначена и съдебно-психиатрична експертиза, извършена на 09.01.2017 г. /л.л.105-113 от ДП/, съгласно заключението, на която И. е със симулативно поведение. Същият е клинично психично здрав. При него няма сигурни данни за епилепсия и/или соматично заболяване, а се касае за преразказ на симптоми от „минал опит“ на трети лица и симулация на такива. Здравословното му състояние не налага преместването му в СБАЛЛС Затвора Ловеч или друго болнично заведение за диагностика и лечение. Изрично се сочи, че след задържането му в следствения арест на 05.12.2016 г. и последващия период не е наблюдаван и описан абстинентен синдром /л.110 от ДП/. На И. на 19.03.2017 г. е извършена и комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза /л.л.119-138 от ДП/. Съгласно заключението на последната, И. е клинично психично здрав, няма изградена зависимост към опиоиди, включително метадон, канабиноиди, кокаин и други психостимуланти /амфетамини и метамфетамини/. На 05.12.2016 г. не е бил зависим към психоактивни вещества. При него не може да се изключи инцидентен прием на различни по вид и качество психоактивни вещества, но без изградена зависимост към тях. Ако в 10.00 часа на 05.12.2016 г. беше приел 10 мл метадон, резултата от кръвната му проба щеше да е положителен.

По ДП е приобщено копие от договор за включване на И. в метадоновата програма /л.180,181 от ДП/.

Видно от медицинската справка /л.30 от настоящето дело/, в следствения арест И. е симулирал съзнателно припадъци. Няколко пъти е лекуван по повод наранявания - на 23.01.2017 г., на 01.10.2017 г., на 02.01.2018 г. Приобщен е здравият му картон /л.л.38-48/, от който е видно, че е съобщил за метадонова програма.

По делото са разпитани трима свидетели /л.л.217-220/. Св. Ц.Д. е общопрактикуващ лекар /ОПЛ/, като в пациентската й листа са и лишени от свобода, два пъти седмично и в момента ходи на място в затвора Плевен. Не го е преглеждала при постъпването му в затвора. Ищецът не й споделял оплаквания от наркозависимост. Не е установявала признаци на абстиненция.

Св. М.М. ***.01.2016 г. до 31.01.2017 г. Прегледал е ищеца при постъпването му, което се потвърждава и от медицинската документацията. Твърди, че не е донесъл метадон, нито документи за включването си в метадонова програма. По повод твърдяна гладна стачка и непиене на вода е прегледан, като физикалните признаци са показвали, че няма такова нещо. Не е възможно 10 дни човек да не яде и да не пие вода и кръвната му захар да е нормална, пулсът му да е нормален и кръвното му да е нормално. Налага се извод за симулация. Ищецът винаги е бил в добро общо състояние. При св. е преглеждан поне 10 пъти, един път е бил наранен и е бил превързан. Св. обяснява, че в затвора не може да се изпълнява метадонова програма, поради липса на условия за това. При рязко прекъсване на метадонова програма лицето ще изпадне в абстиненция, но в случая няма такова нещо, св. не е установил признаци за такова състояние. При абстиненция може да се получи температура, главоболие, втрисане, болки в мускулите, световъртеж, повръщане. Ищецът при постъпването е бил 87 кг., отслабването с 10 кг е нормално за условията на затвора. Св. е категоричен, че ищецът не е имал епилептични припадъци, а опитал да симулирал признаците на такива. На твърдението на ищеца, че св. го е заливал с вода, св. сочи, че най-сигурен начин да отделиш дали има епилептичен припадък или не е когато го залееш с вода лицето, той реагира, когато е в съзнание, а не реагира, когато е в безсъзнание. Опитът е доказал категорично, че на ищеца не му е имало нищо.

Св. Т.П. работи като ОПЛ и ходи в затвора 2 пъти седмично. Сочи, че ищецът е идвал е при нея с оплаквания от травми на главата, торса, рамото, след счупването на мивка и 1-2 пъти с оплаквания, че са му студени крайниците. Не е имал признаци на абстиненция. Няма информация да е наркозависим. Пред нея не е твърдял за припадъци. Св. сочи още, че епилепсията няма нищо общо с метадона. Тя е категорична, че при всичките си оплаквания, ищецът е получавал адекватна и навременна помощ.

От ГДИН е получено писмо /л.239/, в което се сочи, че за изпълнение на лечение с агонисти и агонисти - антагонисти на лица, зависими към опиоиди, същото не може да се извършва в местата за лишаване от свобода, доколкото липсва щат за психиатър и обучени медицински сестри, които да работят с програмата. При желание на лицата, които осъществяват такива програми, биха могли да представят услуги на лишените от свобода, като изпълняват задължителния пакет дейности. Такова молба е подадена само за затвора София от д-р Александър Канчелов.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

В ЗИНЗС (ДВ - бр. 13/2017 г., в сила от 17.02.2017 г.), глава седма "Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията", се съдържат специални процесуални правила (чл. 284-286 ЗИНЗС).

Съгласно чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285, ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

В случая в ИМ е посочен като ответник ГДИН. По отношение на допустимостта на иска срещу същия, съдът намира:

ГДИН е обособена като самостоятелно юридическо лице, считано от 01.06.2009 г. с влизането в сила на ЗИНЗС - чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка.

Искът срещу ГДИН за процесния период 05.12.2016 г. -19.09.2018 г. е подаден от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването му и на основание чл. 204, ал.4 от АПК е допустим за разглеждане. Следва да се посочи, че в ИМ се претендират вреди не от неправилна медицинска дейност, но от лишаването от медицинско обслужване, поради което твърденията на ответника за недопустимост на ИМ са неоснователни. Не са основателни и твърденията, че делото следва да се прекрати, доколкото по-рано образувано дело се търсят същите вреди по друга причина. След като основанието на иска е различно, не е налице недопустимост поради еднакъв предмет на делата.

Разгледан по същество, искът е неоснователен и недоказан.

Според специалната разпоредба на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, провертяване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснованата употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно. Съдът счита, че нарушение на тази забрана би било и лишаване от лечение на наркотична зависимост, каквото твърдение за лишаване, изразяващо се в непродължаване на метадонова програма, е наведено в ИМ. Дали в настоящия случай е налице такова лишаване от медицинско обслужване, е въпрос на доказване по делото.

Видно от събраните още по ДП доказателства, приобщени като писмени доказателства по настоящото дело, това не е така. Разпитаните по това ДП лица, които са закупували наркотици и в частност метадон от И., ясно сочат, че същият се е записал в метадоновата програма, за да получава метадон, който да им продава. Следователно същият е измамил медицинските лица, като инцидентно е приел наркотично вещество, за да бъде включен в програмата, като е изтърпял ефектите на същото еднократно. На И. в деня на задържането му с метадон, получен непосредствено преди това в медицинския център, е извършено вземане на кръв и урина въз основа на разпореждане на съдия. Резултатите от изследванията на кръвта му сочат, че в неговата кръв не е бил наличен метадон, което доказва, че ищецът не е приемал такъв. От назначената му в рамките на ДП /което попада изцяло в исковия период/ съдебно-психиатрична експертиза се установява, че ищецът е със симулативно поведение - че симулира оплаквания, и най-вече епилептични припадъци, които са отречени. Видно от заключението на същата експертиза, лицето е клинично и психично здраво. Няма сигурни данни за епилепсия и/или соматично заболяване, а се касае за преразказ на симптоми от „минал опит“ на трети лица и симулация на такива. Направен е изричен извод, че здравословното му състояние не налага преместването му в СБАЛЛС Затвора Ловеч или друго болнично заведение за диагностика и лечение. Изрично се сочи, че след задържането му в следствения арест на 05.12.2016 г. и последващия период не е наблюдаван и описан абстинентен синдром /л.110 от ДП/. От извършената отново в рамките на исковия период - на 19.03.2017 г. комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза се потвърждава, че е клинично психично здрав, няма изградена зависимост към опиоиди, включително метадон, канабиноиди, кокаин и други психостимуланти /амфетамини и метамфетамини/. На датата на задържането - 05.12.2016 г. не е бил зависим към психоактивни вещества. Не може да се изключи инцидентен прием на различни по вид и качество психоактивни вещества, но без изградена зависимост към тях. Това според настоящия съд обяснява факта, че в пробата кръв, взета за изследване при задържането на 05.12.2016 г., е установен диазепам. Доколкото обаче тези експертизи посочват, че при И. не е налице зависимост, и същият не се е нуждаел от лечение в СБАЛЛС Затвора Ловеч или друго болнично заведение, се опровергават твърденията на ищеца за обратното. Вземането на кръв за наркотични вещества е извършено в деня на задържането, изследванията и извършените въз основа на тях експертизи са станали в период, близък до задържането. Следователно към ищеца е проявена необходимата грижа, като е установено с експертизи неговото действително здравословно състояние. След установяването на същото е направен извод, че не се нуждае от лечение на наркозависимост, понеже при него не е налице такава.

Не е спорно, че И. е включен в метадоновата програма, но това включване е станало не защото е наркозависим, а защото е искал да получава метадон, който след това да продава на по-висока цена. От показанията на св. М.М., който е прегледал ищеца при постъпването му в затвора, е видно, че същият не е донесъл нито метадон, нито документи за включването си в метадонова програма. Св. ясно посочва, че е прегледал ищеца по повод твърдяна гладна стачка и непиене на вода, като от физикалните признаци е установил, че тези твърдения не отговарят на действителността. Св. посочва и своите медицински основания за това - че не е възможно 10 дни човек да не яде, да не пие вода и кръвната му захар да е нормална, пулсът му да е нормален и кръвното му да е нормално. Затова е направил извод, че И. просто е симулирал, и винаги е бил в добро общо състояние. Посочва и начина, по който се установява дали се симулира или не, като в случая е установил, че се симулира. Посочва също, че при рязко прекъсване на метадонова програма, лицето ще изпадне в абстиненция, но в случая такава не е наблюдавана.

Следва да се посочи, че липсата на наркозависимост се потвърждава от разпитаната като св. ОПЛ д-р Ц.Д., в чиято пациентска листа е записан И.. В същия смисъл са и показанията на разпитаната като св. ОПЛ д-р Т.П., която заявява, че не е имал признаци на абстиненция, и няма информация да е наркозависим.

По отношение на отслабването на ищеца в здравния картон липсват данни за обявена от него гладна стачка. Освен това съдът съобразява, че дори при обявяването на такава, лишеният от свобода не може да бъде хранен принудително. Същият следва само да бъде убеждаван да прекрати гладната стачка. Гладната стачка е лично решение на лишения от свобода. Доколкото И. е психично здрав, не е наркозависим, не е имал абстиненция, то свалянето на килограми не е поради наведените в тази насока твърдения в ИМ, изразяващи се в липса на продължаване на лечение на наркотична зависимост, в частност на метадонова програма.

Съдът отбелязва, че съгласно разпоредбите на глава десета от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява медицинско обслужване, отговарящо на медицинските стандарти. По какъв начин ще се проведе лечението се преценява от компетентни лекари. Това не се решава от лишените от свобода лица. С оглед на този факт евентуално продължаване на участие в метадонова програма се решава преди всичко от лекар. В настоящия случай се установява, че И. не е наркозависим, включил се е в метадонова програма, за да продава предоставения му метадон, поради което правилно въобще не е обсъждан въпросът, какво ще е най-доброто лечение при него за наркозависимост, тъй като И. не боледува от наркотична зависимост и това е било установено своевременно по експертен способ от лекари специалисти.

За пълнота съдът отбелязва, че в случаи като настоящия се прилага ЗИНЗС, а не ЗОДОВ, като приложимите разпоредби на ЗИНЗС са посочени по-горе.

С оглед на изложеното, съдът счита, че в случая липсва твърденият отказ от медицинско обслужване, като при И. е установено здравословното му състояние, и същият не страда в исковия период от наркотична зависимост, здрав е психично, и не се е нуждаел от участие в метадонова програма. Участието му в такава преди задържането му е било с цел да получава метадон за продажба, а не да се лекува с него. По тази причина съдът приема, че ищецът не е бил поставен при неблагоприятни условия на живот, с което да са нарушени човешките му права според чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

С оглед осигуреното медицинско обслужване, с което е установено действителното му здравословно състояние, и в частност, че не е зависим от наркотични вещества, липсва вреда, която да му е причинена, още по-малко такава, причинена от незаконни актове, действия или бездействия на затворническата администрация. Не са доказани обстоятелствата по чл. 3 вр. чл. 284 от ЗИНЗС, въз основа на които да се приеме, че са налице незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация по отношение на ищеца, които са уронили човешкото му достойнство или породили страх и незащитеност като пряка последица. Не може да се приложи презумпцията за вреди по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, доколкото липсва незаконосъобразна дейност на администрацията.

По тези причини предявеният иск срещу ГДИН следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Въпреки този изход на делото претенциите за присъждане на направените в производството разноски от страна на ГДИН - юрисконсултско възнаграждение в размера по чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК са неоснователни. Съгласно чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт е предвидена отделно от законодателя и при липсата на указание в закона, за възможността за търсена на такава отговорност, то такава не може да бъде присъдена. В този смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм.д.№ 6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните текстове на чл. 10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Е.Ц.И. с ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с цена на иска 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за неимуществени вреди, претърпени в периода 05.12.2016 г. - 19.09.2018 г., причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора Плевен, свързани с непредоставянето на лечение на наркозависимост и свързаните с това усложнения – припадъци, гладна стачка, отслабване, неизпращане в затворническа болница за продължаване на метадоновото му лечение.

ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на разноски по административно дело № 390 по описа на Административен съд Плевен.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: