Р E Ш Е Н И Е

№ 375

гр.Плевен, 06.06.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 385 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 257 от 27.03.2018 г., постановено по нахд № 3504/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-0938-003517 от 01.09.2015 г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Плевен, с което на А.П.А. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 14.08.2015 г. в 10,00 часа в с.Опанец на ул. Трети март, до № 13, управлява лек автомобил Мицубиши Колт с рег.№ ХХХХ, след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред. Автомобилът е с невалиден годишен технически преглед към момента на проверката.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А.П.А. чрез адвокат Д.Н. ***, която счита същото за незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че съдът не е обсъдил в решението всички възражения на А. и доказателствата, с което е достигнал до неправилен извод и е потвърдил наказателното постановление. Посочва, че актът е съставен на 14.08.2015 г. и в него е посочено, че извършеното нарушение е по чл.150а от ЗДвП и по чл.147 ал.1 от ЗДвП, като е посочен само един свидетел, а в наказателното постановление е посочено друго нарушение – с правно основание чл.150 от ЗДвП. Счита, че това е съществено процесуално нарушение, водещо до нередовност на акта и неговата отмяна, т.к. ограничава правото на защита на нарушителя. Сочи още, че АУАН и НП са с описани различни фактически обстановки и основания, което води до неправилност и незаконосъобразност на НП, в който смисъл са свидетелските показания на свидетеля по акта и актосъставителя – единият свидетелства, че нарушението е извършено през 2017 г., а другият – през 2015 г. Освен това сочи, че АУАН е съставен на 14.08.2015 г., а процесното НП е връчено на 08.12.2017 г., поради което счита, че е налице погасителна давност, което представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Упълномощеният адвокат Н. представя писзмена защита, в която развива подробни съображения за неправилност на оспореното решение.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – ОД на МВР-Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН №3517 от 14.08.2015 година за това, че при извършена проверка на 14.08.2015 година, А. като водач на МПС - лек автомобил, марка „Мицубиши Колт“, с рег. № ХХХХ не представил на проверяващите свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него (иззето с ЗПАМ №15-0938-001052/03.05.2015г. по чл.171, т.1, б. „Д“) и за това, че на същото място и по същото време управляваният автомобил бил с невалиден годишен технически преглед към момента на проверката. Като нарушени били посочени разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП и чл. 147, ал. І от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН на 01.09.2015г. е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и на А. са наложени административни наказания, както следва: 1.) на осн. чл. 177, ал. І, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лева и 2.) на осн. чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20,00 лева за извършени нарушения по чл. 150 от ЗДвП и чл. 147, ал. І от ЗДвП.

Съдът приел за установена горната фактическа обстановка въз основа на   показанията на актосъставителя Н., които кредитирал с доверие като обективни, логични и последователни. Съдът обсъдил и показанията на свидетеля Н. и изложил мотиви, че показанията му не следва да бъдат приети с доверие единствено в частта, в която посочва, че нарушенията са извършени през 2017 година, тъй като в тази им част същите са изолирани и не се подкрепят от останалите събрани в хода на проведеното административно-наказателно производство доказателства. От показанията на актосъставителя Н. и свидетеля Н. в частта, кредитирана от съда с доверие съдът установил, че на 14.08.2015 година в 10:00 часа в с.Опанец, обл.Плевенска, на ул.“Трети март“ до №13 по посока – гр. Д. Митрополия, А. управлявал лек автомобил, марка „Бицубиши Колт“, което МПС било с невалиден годишен технически преглед, като водачът не представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.

 С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направил извод, че А. е автор на нарушенията, за които е санкциониран с обжалваното наказателно постановление, а именно по чл. 150 от ЗДвП и чл. 147, ал. І от ЗДвП. При определяне вида и размера на наложените санкции, съдът приел, че наказващият орган е съобразил приложимите санкционни разпоредби, като е наложил на нарушителя наказания, съответстващи, както по вид, така и по размер с предвидените от законодателя, като е отчел смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства в случая.

За неоснователно приел оплакването за изтекла абсолютна преследвателна давност. Съдът се позовал на разпоредбите на  чл. 80, ал.1, т.5, вр. чл. 81, ал.3 от НК, според които независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80, ал.1, т.5 от НК или в продължение на четири години и половина, какъвто срок определено не е изтекъл в настоящия случай . Констатирал, че деянията, за които е ангажирана отговорността на А., са  извършени на 14.08.2015г., поради което абсолютната давност за наказателно преследване ще изтече на 14.02.2020 година, което наложило у съда извод, че към настоящия момент абсолютната преследвателна давност не е изтекла.

Съдът не констатирал допуснати нарушения на процесуални правила в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган, които да са съществен и в този смисъл да предпоставят отмяната на обжалваното наказателно постановление.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП изцяло.

На първо място касационната инстанция споделя изводите на решаващия съд, че не е изтекла абсолютната преследвателна давност относно констатираните нарушения. В случая с оспореното НП А. е санкциониран за две административни нарушения, извършени на 14.08.2015 год. Това е моментът, от който започва да тече давността за административнонаказателното преследване съгласно чл. 80, ал.3 НК вр. чл. 11 ЗАНН. Според правната уредба, в сила по време на неговото извършване и затова приложима съгласно чл. 3, ал.1 ЗАНН, абсолютната давност е 4 години и 6 месеца (3 години по чл. 80, ал.1, т.5 НК -изм. - ДВ, бр.26 от 2010 г. вр. чл. 11 ЗАНН) , както и половината от тези 3 години, равняваща се на 1 година и 6 месеца по чл. 81, ал.3 НК вр. чл. 11 ЗАНН. Така при начален момент 14.08.2015 г., срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 80, ал.1, т.5 НК (изм., ДВ, бр.26 от 2010) вр. чл. 11 ЗАНН от 4 години и 6 месеца изтича на 14.02.2020 год., който момент към датата на настоящото произнасяне още не е настъпил. Следователно, не е налице нарушение досежно сроковете за образуване и провеждане на административно наказателното производство, които могат да доведат до отмяна на НП като незаконосъобразно на такова основание, до какъвто правилен извод е достигнал и РС.

Правилен е и изводът на РС, че нарушението на разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП е съставомерно и доказано. Безспорно се доказва от свидетелските показания на разпитаните свидетели Н. и Н., че автомобилът не е преминал технически преглед към датата на проверката, а и тази констатация не е оборена от касатора чрез представяне на относими доказателства. Фактът, че свидетелят Н. посочва като година на проверката 2017 год., а не правилната такава-2015 год., не променя този извод. Затова оспореното решение в частта, с която е потвърдено НП за нарушението на чл.147, ал.1 от ЗДвП е правилно и следва да се остави в сила.

Изводите на съда досежно другото констатирано нарушение-управление на МПС от водач, на който свидетелството за управление на МПС е било отнето, са неправилни. В съставения акт за нарушение описанието на деянието се състои в това, че А. управлява МПС, като при проверката не представя СУМПС и контролен талон-иззето. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150а от ЗДвП, който в приложимата към датата на извършване на нарушението редакция от ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г.е съдържал изискване към водачите на МПС, за да управляват същото, да притежават свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Административнонаказващият орган, след като е извършил проверка на случая, е установил, че свидетелството за управление на МПС на А. е иззето със Заповед за прилагане на ПАМ №15-0938-001052/3.06.2015 год. и е посочил в обстоятелствената част на НП тези факти, както и че А. не представя СУМПС и контролен талон към него. За да квалифицира правно деянието, АНО е описал, че водачът управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. Като нарушена е посочил друга ( а не описаната в АУАН) разпоредба на чл.150 от ЗДвП. На първо място, посочената като нарушена разпоредба е неправилна, защото деянието се явява нарушение на разпоредбата на чл.150а от ЗДвП, а не на тази на чл.150 от ЗДвП. На второ място и предвид установеното от фактическа страна, че водачът не е представил СУМПС, защото същото е било иззето с цитираната в НП ЗППАМ, се налага извод, че водачът не е бил лишен от правоуправление на МПС нито по съдебен, нито по административен ред. Лишаването от права е различно от изземване на свидетелство за управление на МПС. Лишаване от право на управление на МПС е административно наказание/наказание по НК, предвидено в чл.13, б.“в“ от ЗАНН и в чл.37, ал.1, т.7 от НК, което може да се наложи за конкретно осъществено административно нарушение или престъпление, когато е предвидено в специална норма, съдържаща състав на нарушение/престъпление и предвиждаща самостоятелно, кумулативно или алтернативно и лишаване от права. Доказателства, че А. е лишен от права (конкретно от право да управлява МПС) по съдебен или административен ред не са приложени по делото. Посочено е в НП, че заповедта за ПАМ (която не е приложена като доказателство по делото) е издадена на основание чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП-изземване на свидетелството за управление заради неплатени глоби . Видно е от НП, че за нарушението на чл.150 от ЗДвП, А. е наказан на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, който предвижда наказание за водач, който е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, каквито обстоятелства не са установени по делото. Няма данни А. да е лишен от правоуправление по съдебен или административен ред и лишаването от правоуправление, както беше отбелязано, е различна правна фигура от изземването на свидетелството за управление на МПДС. За констатираното от А. нарушение-управление на МПС без свидетелство за управление на МПС, поради причина, че същото е било иззето със Заповед за прилагане на ПАМ, приложимата санкционна разпоредба е тази на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП в приложимата редакция с ДВ, бр.14 от 2015 год.- на това основание се налага санкция на водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4. Описанието на нарушението от самия АНО сочи, че А. е управлявал без свидетелство за управление на МПС, защото то му е било отнето на основание чл.171, т.1 от ЗДвП, поради което и на това основание приложимата санкционна разпоредба за това нарушение се явява тази на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, а не посоченият от органа-чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП. Погрешното изписване както на нарушената правна норма, така и на санкционната норма за това нарушение обуславя незаконосъобразност на НП в частта за това нарушение, поради което оспореното решение в частта, потвърждаваща НП в тази част и самото НП в тази част, следва да бъдат отменени.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 257 от 27.03.2018 г., постановено по нахд № 3504/2017 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 15-0938-003517 от 01.09.2015 г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Плевен в частта, с която на А.П.А. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0938-003517 от 01.09.2015 г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Плевен в частта, с която на А.П.А. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП .

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 257 от 27.03.2018 г., постановено по нахд № 3504/2017 г. на Районен съд – Плевен в останалата част.

Решението е окончателно.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.