РЕШЕНИЕ № 463

гр. Плевен, 11 Юли 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. ГОСПОДИНОВ

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

при секретар Цветанка Дачева и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 382 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Н.П.З., чрез адвокат А.К., срещу решение № 178/01.03.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 3360/2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 16-0838004719/19.12.2016г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен,  с което  на Н.П.З., е  наложено административно наказание  глоба в размер на 50, 00 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП; Изменено е  на основание чл.63, ал.1 от ЗНАН Наказателно постановление №16-0838004719/19.12.2016г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен,   в частта му относно наложените административни наказания по чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП като ги намалява по размери, както следва: глобата от 200 /двеста/ на 100 /сто/ лева и лишаването от право да управлява МПС - от 6 /шест/ месеца на 3 /три/ месеца и е отменено на основание чл.63, ал.1 от ЗНАН Наказателно постановление № 16-0838004719/19.12.2016 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен,  в частта с която  на Н.П.З., ЕГН ********** са наложени административни наказания:   глоба в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП  за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП  за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Касаторът счита, че решението на РС – Плевен, в тези му части, с които обжалваното наказателно постановление е потвърдено и изменено, е необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Касатърт не е съгласен с мотивите на съда, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Счита, че е нарушена нормата на чл. 42, т. 4, т. 5 и т. 6; чл. 52, ал. 1 и чл. 57, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като обстоятелствата съдържащи се в акта и НП, не се явяват достатъчни за обосноваване на отговорност, неясен е и приложеният закон. Счита, че НП не съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават, което е в противоречие на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Счита, че изложената неяснота на факти и приложим закон е в такава степен, че води до липса на предмет на доказване и обосноваване и съществено накърняване правото му на защита, тъй като не знае срещу какво да се защитава. Посочва, че не е съгласен с мотивите на съда, че не е установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази описана в АУАН. Посочва, че в решението си първоинстанционния съд се позовава на показанията на свидетеля актосъставител Д. А., които на първо място са противоречиви, тъй като в тях той твърди, че е разпознал водача на автомобила, а в последствие твърди, че е попитал свидетелката Р. З. кой управлява процесния автомобил. Посочва, че е ноторно известно, че в тъмната част на денонощието, особено при снеговалеж и заскрежени стъкла, при пуснати фарове и тъмно купе е практически невъзможно да се възприеме водача на автомобила, показанията му се опровергават от свидетелите П. З. и В. Ц., според които водачът на автомобила е друг. Посочва, че от свидетелските показания на свидетеля К. А. е видно, че е пишел акт и не е възприел водача на автомобила, същият е посочен в АУАН като свидетел на извършване на нарушението, което не отговаря на истината. Моли да бъде отменено решението на РС – Плевен в обжалваната част, както и да бъде отменено изцяло обжалваното НП.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адвокат А.К. ***. Счита, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, т.к. съдът се е мотивирал с показанията на актосъставителя. Посочва, че се установява, че актосъставителят е направил три акта на доверителя му, което доказва лично отношение. Моли да бъде отменено процесното наказателно постановление.

Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че следва да бъде оставена без уважение касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно, кореспондира със събраните доказателства и следва да бъде потвърдено.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран, за това че на 04.12.2017 г. в 04:56 часа в гр. Плевен на кръстовището на ул. „Дойран“ и ул. „Ал. Стамболийски“, като водач на лек автомобил /индивидуализиран/ е управлявал същия без обезопасителен колан по време на движение, не спира на ясно подаден сигнал на стоп палка по образец от униформен служител, не носи СУМПС, не носи контролен талон към СУМПС, представляващи нарушения на чл. 137а, ал.1, чл. 103, чл. 100, ал.1, пр.1 и 2 от ЗДвП.

Решаващият съд е отменил НП в частта му, с която е наложено наказание за нарушение по чл. 100, ал.1, пр.1 и 2 от ЗДвП в тази част не е налице и касационна жалба и решението е влязло в сила.

В останалата част на решението:

На право място съдът е приел, за безспорно доказано, че настоящият касатор е управлявал описания в НП лек автомобил, на посочената дата и място, без да е поставил обезопасителен колан, с който е бил оборудван автомобила , както и че не е спрял на подадения сигнал със стоп палка от униформен полицейски служител.

Приел е още, че при установяване на нарушението и постановяване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е издирен материалния закон.

Съдът е счел, че относно нарушението на чл. 103 от ЗДвП, за което е наложено наказание на основание чл. 175, ал.1, т4 от ЗДвП не е индивидуализирано правилно наказанието, поради което е изменил НП, като е намалил размера на санкцията – глоба в размер от 200 лева на 10 лева, както и лишаването от право да управлява МПС от 6 месеца на 3 месеца, за което е изложил мотиви.

Решението в тези части се оспорва с касационната жалба.

Решението на РС-Плевен е правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закона.

Неоснователно е възражението, че липсва точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в НП. Правилно съдът е заключил, че не са налице такива нарушения на процесуалните правила. Описанието на всички, допуснати от настоящия касатор нарушения са ясни, точни и конкретни. Налице е посочване на датата и мястото, на извършването им, описание в какво се изразяват нарушенията, както и точно посочване на правните норми, които са нарушени. Спазени са всички изискванията на закона относно съдържанието на АУАН и НП.

Относно възражението, че съдът необосновано е възприел за достоверни само показанията на актосъставителя и свидетеля на акта, като е отхвърлил другите гласни доказателства, които установявали различна обстановка. Възражението е неоснователно. Св. Р. З., П. З. и В.Ц. дават неубедителни показания, в които няма конкретика, не се сочи, за кой случай става дума, кога се развива действието, както и действително между показанията на св. П. З. и В.Ц. има разминаване относно защо са били заедно, в каква посока и с какъв ангажимент са били заети. Основателно съдът е приел, че показанията на тези свидетели не установяват различна фактическа обстановка и въобще не могат да бъдат свързани с датата на нарушението, освен това са пристрастни предвид родствената връзка между нарушителя и двамата от свидетелите, а третият е близък приятел, като е логично те да дават услужливи показания.

От друга страна показанията на актосъставителя и свидетеля на акта са приети за достоверни и доказващи фактите по случая. Изводът е правилен. Показанията на тези свидетели са конкретни, точни и съответстват на писмените доказателства. Основателно съдът е отхвърлил възражението за пристрастност на св. Д. А.. Действително той е мл. автоконтрольор и основните му задължения са свързани с контрол по движението по пътищата на територията на гр. Плевен, но това не може да обоснове пристрастност на служителя относно изпълнението на преките му задължения, както правилно е заключил и решаващия съд. В касационното производство е представена справка, че мл. автоконтрольор Д. А. за една година е съставил 3 АУАН на настоящия касатор, вкючително този послужил за основание за издаване на спорното НП. Това обаче не може да обоснове пристрастност или заинтересованост на служителя. Видно от справка за извършените нарушения и издадени НП за настоящия касатор се установява, че той много често е наказван за извършени нарушения по ЗДвП, включително допуснати такива на територията на ОД В.Търново, Ловеч и София, действително най-много са нарушенията на територията на ОД на МВР Плевен, но това е логично предвид, че лицето е с адресна регистрация на същата територия. От справката се установява още, че лицето най-често извършва нарушения на чл. 137а и чл. 100 от ЗДвП и именно такива нарушения са санкционирани със спорното НП. Не може да се обоснове извод, че мл. автоконтрольор е действал с различен мотив или подбуди, освен да изпълни точно служебните си задължения.

Настоящият състав споделя напълно и изводите на решаващия съд относно приложението на материалния закон, поради което не следва да ги преповтаря.

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал.2 от АПК, съдът намира че решението е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 178/01.03.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 3360 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.