Р Е Ш Е Н И Е

№ 443

28 юни 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Плевен, втори състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 377 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 215 ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от ЕТ „К.- Л.А.“***4585159, представляван от Л.К.А. ***, чрез пълномощника адв. В.И. ***, против мълчалив отказ на Главния архитект на Община- Плевен за издаване на схема за разполагане и разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение по реда на чл.56 от ЗУТ.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на мълчаливия отказ. Твърди се, че към подаденото заявление са приложени всички изискуеми от Наредба № 15 на Общински съвет- Плевен документи и по същото административният орган- Главен архитект на Община- Плевен е следвало да се произнесе до 29.03.2018г., което не е сторено, поради което в законния срок е депозирана настоящата жалба. Сочи се, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и се прави искане за неговата отмяна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.В.И. и от управителя Л.А.. Адвокат И. поддържа жалбата. Излага съображения, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че в удостоверението за категоризация на търговския обект кафе „Лаваца“, по отношение на който е налице мълчалив отказ на Главния архитект на Община- Плевен за издаване на разрешение за разполагане на лятна градина, е видно, че капацитетът на заведението е 60 постоянни места и 70 сезонни. Това удостоверение е издадено от Кмета на Община- Плевен и е валидно до 08.03.2023г., поради което мълчаливият отказ е в противоречие с него, тъй като при самото му издаване е съобразено обстоятелството, че заведението ще разполага със 70 сезонни места, а това е именно лятната градина към този обект. Позовава се на разпоредбата на чл.16, ал.1 от Наредба № 15 на Община- Плевен, която регламентира поставянето на преместваеми съображения от вида на посоченото със заявлението. Сочи, че към жалбата са приложени предходни разрешения, издавани на доверителя му при същите условия. Твърди, че към подаденото заявление са били приложени всички изискуеми документи, поради което мълчаливият отказ е незаконосъобразен. Излага доводи, че действащата нормативна уредба не дава възможност за преценка по целесъобразност, поради която административният орган може да откаже разполагане на преместваемо съоръжение, а преценката на последния следва да е само за законосъобразност, т.е. при наличие на законовите предпоставки, установени с представените от молителя документи административният орган е длъжен да издаде исканото разрешение. В заключение пледира за отмяна на мълчаливия отказ и присъждане в полза на жалбоподателя на направените разноски.

Ответникът – Главен архитект на Община- Плевен се представлява от гр. юрк. Б., който оспорва подадената жалба. Твърди, че заявлението на жалбоподателя е разгледано от административния орган по същество, но до мълчаливия отказ се е стигнало поради съображения, че към момента на разглеждане на подаденото заявление е имало издадено разрешение за поставяне на лятна градина на друг обект, който е в непосредствена близост до този на жалбоподателя. Предвид горното издаването на разрешение за лятна градина пред кафе „Лаваца“ ще създаде реална предпоставка за затрудняване движението на гражданите по пешеходната алея, още повече, че там е предвидено и преминаване на велосипедна алея по европроект „Интегриран градски транспорт“. Предвид тези констатации административният орган е взел решение да създаде вътрешни правила, които да регламентират ясно и точно издаването на разрешение за летни градини. Тъй като в срока за отговор по процесното заявление тези правила още не са били изготвени, то административният орган се поставил в хипотезата на чл.58 АПК и с непроизнасянето си по подаденото заявление е постановил мълчалив отказ. Съобразно своята административна самостоятелност, административният орган не е предприел действия по издаването на изричен отказ след депозиране на жалбата пред АС-Плевен, тъй като съгласно чл.58, ал.3 от АПК при евентуална отмяна на мълчаливия отказ съдът следва да отмени и изричния такъв. В заключение изразява становище, че действията на Община – Плевен са правилни и целесъобразни, поради което пледира за оставяне на жалбата без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № ТСУиС-70-1028-2/15.03.2018г. Л.А., в качеството му на представляващ ЕТ „К.- Л.А.“***, е поискал да бъдат издадени схема за разполагане и разрешение за поставяне на лятна градина пред обект за хранене и развлечение в имот частна собственост. Заявено е, че ще се ползва лятна градина с площ 49,12 кв.м. пред кафе „Лаваца“ с адрес гр. Плевен, ул.“В. Левски“ за периода от 01.04. - 15.10.2018г.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че административният орган не се е произнесъл по подаденото заявление в 14- дневния срок по чл.13, ал.1 от Наредба № 15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен, който е изтекъл на 29.03.2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че предмет на обжалване е мълчалив отказ да се издаде индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, а именно отказ да се издаде разрешение да бъдат издадени схема за разполагане и разрешение за поставяне на лятна градина пред обект за хранене и развлечение, а именно лятна градина с площ 49,12 кв.м. пред кафе „Лаваца“ с адрес гр. Плевен, ул.“В. Левски“ № 171. Съгласно чл. 57, ал. 1 от АПК, административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството, а съгласно ал.7 от същия текст, когато трябва да се поиска съгласие или мнение на друг орган, срокът за издаване на акта се смята съответно продължен, но не повече от 14 дни. Според чл. 58, ал. 1 от същия кодекс, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта.

В настоящия случай, административното производство е започнало на 15.03.2018г. с подаване на заявление с вх. № ТСУиС-70-1028-2/15.03.2018г. от Л.А., в качеството му на представляващ ЕТ „К.- Л.А.“***, поради което крайния срок, в който административния орган е следвало да се произнесе е 29.03.2018г. След като не се е произнесъл в срок до тази дата по постъпилото заявление, административният орган е формирал мълчалив отказ, респ. е започнал да тече. и едномесечният срок за оспорването му, по арг. на чл. 149, ал. 2 от АПК.

По делото няма данни за датата, на която е депозирана жалбата, но от мокър печат, поставен върху писмото на ответника, с което жалбата е изпратена на АС- Плевен ведно с административната преписка, е видно, че срокът по чл.149, ал.2 АПК е спазен, тъй като на този печат е вписана дата 13.04.2018г. От самото писмо е видно и изявление на ответника, че жалбата е подадена в законния срок.

Съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Жалбоподателят е сезирал административният орган със заявление, в което е поискал да бъде издадена схема за разполагане и да бъде издадено разрешение за поставяне на лятна градина пред обект за хранене и развлечение, а именно лятна градина с площ 49,12 кв.м. пред кафе „Лаваца“ с адрес гр. Плевен, ул.“В. Левски“, което представлява искане по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ. Съгласно чл.56, ал.2, изр. І-во от ЗУТ , за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината.

Приложимият подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.56, ал.2 от ЗУТ е Наредба № 15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен. Не се спори между страните, че подаденото от жалбоподателя заявление касае обект по смисъла на чл.1 от Наредбата. Редът за издаване на исканото разрешение е посочен в разпоредбите на гл. IV от Наредбата, а в чл.13, ал. 4 от същата са посочени основанията за отказ, а именно : „Когато не са спазени изисквания на наредбата, органът по ал.1 постановява мотивиран писмен отказ. Заинтересованите лица се уведомяват за отказа по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/“. От тази разпоредба може да бъде направен извод, че на жалбоподателя би могло да бъде отказано издаване на исканото от него разрешение единствено при несъответствие на подаденото от него заявление с изискванията на Наредбата. Съобразно чл. 16, ал.1 от Наредбата, разрешения за сезонно поставяне на преместваеми съоръжения за определен срок върху общински имоти в Община Плевен пред кафе-аперитиви, заведения за бързо хранене и други заведения за отдих и развлечения, представляващи летни градини /т.е. от вида на поисканото с процесното заявление/, се издават на собственика или ползвателя на търговския обект срещу документ за платена такса за ползване по чл.15, ал.3 въз основа на одобрена подробна схема за разполагане, определяща точното местоположение и ползвана площ.

От представения като писмено доказателство от жалбоподателя договор /л.8/ е видно, че същият е наемател на заведението, находящо се в гр. Плевен, ул.“В. Левски“ № 171, т.е. той е ползвател на търговския обект по смисъла на чл.16, ал.1 от Наредбата. По делото е представено и заверено копие от удостоверение за регистрация на търговския обект /л.14/, от което е видно, че същият се експлоатира от ЕТ „К.- Л.А.“, поради което съдът намира за доказано, че жалбоподателят е легитимиран да поиска издаване на схема за разполагане и разрешение за поставяне. От разпоредбата на чл.16, ал.10 от Наредбата може да се направи извод, че документа за платена такса за ползване по чл.15, ал.3 следва да бъде предоставен едва след издаване на разрешението за поставяне- „в срок не по-късно от 5 /пет/ дни преди започване на месеца, през който ще се осъществява ползването“, т.е. задължението за заплащане на въпросната такса възниква едва след издадено разрешение за поставяне и такъв документ не е бил изискуем към момента на подаване на заявлението, с оглед посочения в него период за ползване.

Настоящият съд намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на ответника, че мълчаливият отказ е основателен, тъй като към момента на изтичане на срока за произнасяне по подаденото заявление все още не са били създадени вътрешни правила, които да регламентират ясно и точно издаването на разрешения за разполагане на летни градини, както и поради обстоятелството, че издаването на такова разрешение за поставяне ще затрудни преминаването на гражданите по пешеходната улица пред заведението. За административният орган е налице нормативно установено задължение за произнасяне по подаденото заявление, с оглед разпоредбите на чл.16, ал.1 и сл., или чл.13, ал.4 от Наредбата. Съдът не е в състояние да прецени целесъобразността на мълчаливият отказ, а само неговата законосъобразност.

При така изложеното съдът намира, че жалбоподателят е подал всички изискуеми документи за установяване на обстоятелствата по чл.16, ал.1 и сл. по Наредбата, а ответникът незаконосъобразно е формирал мълчалив отказ по подаденото заявление, поради което същият подлежи на отмяна, като преписката следва да се върне на административния орган за произнасяне. С оглед нормата на чл.173, ал.3 и чл.174 от АПК следва да бъде определен четиринадесет дневен срок на административния орган за произнасяне.

Предвид крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на пълномощника на жалбоподателя, на основание чл.143, ал.1 от АПК, Община Плевен следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените съдебни разноски в размер на 10 лева държавна такса. От представеното на л.5 по делото пълномощно, с което жалбоподателят е упълномощил адв. В.И. за процесуален представител, се установява заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Ответникът не е направил възражения за прекомерност на същото, поради което съдът намира, че следва да присъди горната сума в полза на жалбоподателя.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд- Плевен, ІІ-ри състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Главен архитект на Община- Плевен за произнасяне по заявление вх. № ТСУиС-70-1028-2/15.03.2018г., относно издаване на схема за разполагане и разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение по реда на чл.56 от ЗУТ.

ВРЪЩА административната преписка на Главен архитект на Община- Плевен за произнасяне с изричен акт по заявление вх. № ТСУиС-70-1028-2/15.03.2018г., като определя 14-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Община- Плевен да заплати на ЕТ „К.- Л.А.“***4585159, представляван от Л.К.А. ***, сумата от 10лв. (десет лева), за разноски по делото, както и сумата от 600 /шестотин/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :