Решение по Административно дело 375/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ 367

гр. Плевен , 04.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №375 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е въз основа на искова молба от Д.Е.Н. ***, с ЕГН **********, чрез адв.Л.П. ***, против Областна дирекция на МВР-Плевен, ул „Сан Стефано“ №3, предявен на основание чл.1, ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за причинените на лицето имуществени вреди, заплатени за възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на ЕФ, който е бил отменен от съда, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба се твърди, че на Н. е била наложена глоба в размер на 300 лева с Електронен фиш серия К №1807502, издаден от ОД на МВР-Плевен, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, което е било оспорено пред РС-Плевен и отменено с решение по анд №77/2018 год. Твърди се, че в производството пред РС-Плевен Н. е бил представляван от адвокат, на когото е заплатен хонорар в размер на 350 лева за изготвяне на жалбата против НП и за процесуално представителство по делото, като заплатеното възнаграждение за адвокат е минималното такова по Наредба №1/2004 год. Този хонорар представлява имуществена вреда, която е основание по чл.1 от ЗОДОВ да бъде ангажирана отговорността на държавата, като се позовава на постановеното Тълкувателно решение №1/15.03.2017 год. по тълк.дело №2/2016 год. на ОСС на I и II колегия на ВАС. В заключение моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи платено възнаграждение за адвокат, който е представлявал ищеца по дело, образувано по жалба против ЕФ, което е било отменено, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.П. с пълномощно на л. 8 от делото, който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло.Претендира разноски на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът- Областна дирекция на МВР-Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ф. с пълномощно на л.41 от делото. Приема за безспорно по делото, че е налице отменен Електронен фиш със съдебно решение, влязло в сила. Представено е по делото адвокатско пълномощно, от което е видно, че лицето е заплатило адвокатски хонорар на представляваното лице. Счита, че посоченият адвокатски хонорар е прекалено завишен с оглед степента на сложност на делото, което се е разглеждало в първата инстанция и моли съда да редуцира искания адвокатски хонорар с оглед ниската степен на сложност и разглеждане на делото в едно съдебно заседание. Моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ. Счита, че лицето е извършило нарушение на ЗДвП, въпреки че поради процедурни нарушения е отменен Електронния фиш. Моли съда да не присъжда адвокатско възнаграждение за днешното съдебно заседание. Макар че е осъществено безплатно процесуално представителство и макар че е посочена в пълномощното разпоредбата чл.38 ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита, че в конкретния случай с оглед характера на делото, а именно търсене на обезщетение, следва да се има предвид, че разноските трябва действително да са направени и платени на адвоката.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Иван Шарков дава заключение за основателност на предявената искова претенция, като се позовава на постановеното Тълкувателно решение №1/15.03.2017 год. по тълк.дело №2/2016 год. на ОСС на I и II колегия на ВАС.

Административен съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

От приложената административнонаказателна преписка по издаване на Електронен фиш серия К №1807502, издаден от ОД на МВР-Плевен на л.25 и сл. от настоящото дело и от приложеното към настоящото дело анд №77 по описа на Районен съд град –Плевен за 2018 год. се установява, че с Електронен фиш серия К №1807502, издаден от ОД на МВР-Плевен, на Д.Е.Н. ***, на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП затова, че на 5.11.2017 год. в 13,29 часа на път II-35 (Плевен-Ловеч), км.22+342 с посока на движение гр.Плевен, е установено и заснето с АТСС-тип мобилна система TFR1-M 0585 нарушение за скорост, а именно превишение на разрешената скорост с 31 км/час, при разрешена скорост от 60 км/час, е установено движение със скорост 91км/час.

Недоволен от издадения електронен фиш е останал Н., който го е обжалвал пред Районен съд-Плевен, където е образувано анд №77 по описа на съда за 2018 год. По делото е постановено решение №203, с което съдът е отменил Електронен фиш серия К №1807502, издаден от ОД на МВР-Плевен против Н.. Постановеното решение не е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен, и е влязло в законна сила на 4.04.2018 год. според отбелязването върху същото.

В развилото се пред Районен съд-Плевен съдебно производство по обжалване на издадения ЕФ, жалбоподателят е упълномощил адвокат Л.П. *** с пълномощно на л.6 от делото на РС, с оглед изготвяне на жалба до Районен съд-Плевен, защита и процесуално представителство по делото до приключването му във всички инстанции. По делото се е провело едно съдебно заседание на 6.03.2018 год., на което жалбоподателят е бил представляван от адв.П., видно от отбелязването в протокола от проведеното съдебно заседание на л.29. За осъщественото процесуално представителство по делото, на упълномощения адвокат е било заплатено възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменен електронен фиш, изразяващи се в направените в хода на анд № 77 по описа на РС – Плевен за 2018 год. разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждането.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен , поради следните съображения:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Областна дирекция на МВР-Плевен.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. За настоящия съд няма съмнение, че електронният фиш се приравнява на наказателно постановление по отношение на правното му действие, като съдът изцяло възприема развитите в този смисъл мотиви на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.

Електронният фиш следва да е отменен по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното анд №77/2018 год. на ПРС, че ЕФ е отменен с решението по административнонаказателното дело и съдебното решение е влязло в законна сила. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на Областна дирекция на МВР-Плевен, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на пълномощника на ответника, че е приложима разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ, поради факта, че ЕФ е отменен поради допуснато от АНО процесуално нарушение, а не поради неизвършване от Н. на вмененото му деяние. Независимо от основанията за отмяна на ЕФ-дали това е поради допуснато нарушение в процедурата по издаването му, или поради неизвършване или недоказване на деянието, налице е отменен по съответния ред ЕФ, което е достатъчно основание за ангажиране отговорността на държавата за заплащане на разноските, направени във връзка с обжалването и отмяната на този фиш.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая ЕФ, бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите.

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

В хода на анд № 77/2018 г. по описа на РС - Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен на л.6 от делото на РС, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 350 лева е реално изплатена на упълномощения адвокат. Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да се присъди за производството пред РС, процесуалният представител на ответника в хода на устните състезания е направил възражение, че делото пред ПРС не е с фактическа и правна сложност, правната помощ се е изразила в написването на жалба и поддържането й в единственото съдебно заседание , проведено по делото, поради което размерът на възнаграждението следва да бъде редуциран. Настоящият състав на съда намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди за производството пред РС-Плевен е изцяло основателна до пълния претендиран размер от 350 (триста и петдесет) лева. Действително делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в едно съдебно заседание. Тъй като упълномощеният адвокат е изготвил и сезиращата съда жалба, и е осъществил процесуално представителство, съдът намира за доказан размерът на претенцията за обезщетение от 350 лева, който е малко над минимално предвидения такъв в чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което се явява справедлив и обоснован.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издадения незаконосъобразен електронен фиш. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразния електронен фиш, издаден от ОД на МВР –Плевен, ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на ЕФ анд 77/2018 год. по описа на РС – Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 350 лева , платена за адвокатско възнаграждение по анд №77/2018 год. на РС-Плевен, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-13.04.2018 год., от която начална дата е претендирана, до окончателното й изплащане.

Отговорна по иска за вреди е Областна дирекция на МВР-Плевен като издател на отменения ЕФ от една страна, и от друга, поради качеството й на юридическо лице, на основание чл.205 от АПК във връзка с 37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР.

Следователно, и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан по основание и размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по анд №77/2018 год. по описа на ПРС.

В настоящото производство се претендира и заплащане на разноски, както следва: 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото и минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА. Искането е основателно. Разходът от 10 лева , представляващи държавна такса за образуване на делото е доказан с платежно нареждане на л.9 от делото и следва да бъде присъден на ищеца на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. В самото приложено на л.8 от делото адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в този смисъл Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч.д.№ 1451/2014 г., ІІ г.о.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен с адрес гр.Плевен, ул“Сан Стефано“ №3 да заплати на Д.Е.Н. ***, с ЕГН ********** сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №77 по описа на ПРС за 2018 год.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен с адрес гр.Плевен, ул“Сан Стефано“ №3 да заплати на Д.Е.Н. ***, с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 310 (триста) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, представлявал по пълномощно ищеца в настоящото съдебно производство, и държавна такса за образуване на делото.

Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд -гр.Плевен, пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: