Р Е Ш Е Н И Е

№ 390

гр. Плевен, 08.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

при секретаря Милена Кръстева и с участието на Иво Радев – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 370 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Булгарплод София” АД,гр. София, представлявано от изпълнителния директор М. П. М., срещу решение № 161/26.02.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по НАХД № 3150/2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 15-0000375/18.09.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Плевен, с което на „Булгарплод София” АД,гр. София, ЕИК 121796498, представлявано от М. П. М. с адрес гр. София, район „Връбница“, ж.к. Индустриална зона „Орион“, ул. 3020 № 34, на основание чл. 53 от ЗАНН във връзка с чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/ във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение като незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че съдът не е взел предвид изложените срещу наказателното постановление възражения, с което производството не е протекло при всестранно и пълно изследване на фактите по делото, като не е коментирано дали направените от жалбоподателя аргументи са основателни или ако не са такива – защо и какви насрещни факти и обстоятелства ги оборват. Счита, че съдебното решение е изцяло основано на изложените в наказателното постановление обстоятелства, с което всъщност производството е разгледано едностранчиво, като следствие опорочена е не само волята на съда, но и съдебното решение, което я обективира. Моли да бъде отменено решението на РС – Плевен, като бъде отменено изцяло или изменено и обжалваното наказателно постановление и наложената с него имуществена санкция.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, редовно призован, не се представлява предкасационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд, гр. Плевен, първи касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран, за това, че не е изплатил в установения срок според вътрешните си правила за работна заплата – края на месеца следващ полагането на труд, уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. юни 2017 г., съгласно ведомост за заплати на /конкретно посочено лице в НП/ - нарушение на чл. 128, т.2 от КТ, за което е санкциониран съгласно чл.416, ал.5 вр. чл. 414, ал.1 от КТ с имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Решаващият съд е събрал писмени и гласни доказателства, въз основа на които е установил, че описаната в НП фактическа обстановка се потвърждава категорично и жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 128, т.2 от КТ. Нормата сочи, че работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съдът е заключил, че при ангажирана на административно наказателната отговорност на лицето не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на НП, правилно е издирен и приложен материалния закон, поради което е потвърдил НП.

Решението е правилно и съответства на събраните по делото доказателства и закона.

Доводите на касатора, че въззивното решение е основано изцяло на изложените в НП обстоятелства, което е довело до едностранчиво разглеждане на производството са неоснователни. От оспореното НП е видно, че всички необходими елементи на нарушението са ясно посочени и нарушението е извършено чрез бездействие. Посочено е, че същото се изразява в не изплащане на уговореното трудово възнаграждение в установения срок – „не е изплатено в установения срок, цитиран във вътрешните правила за работна заплата- края на месеца, следващ полагането на труда, уговореното трудово възнаграждение за м. юни 2017г“. Касаторът не е представил доказателство, с което да опровергава горното, а именно, че дължимото трудово възнаграждение на конкретно посоченото лице /М. С. С./ е било изплатено.

Настоящият съд намира, че наложеното наказание е справедливо и наказващия орган е отчел всички необходи обстоятелства при индивидуализацията на наказанието. Не са налице доказателства за наличието на извънредни и трудно предвидими обстоятелства за касатора, които да са наложили и обусловили неизплащането на трудовото възнаграждение в установения срок. Наложено е наказание в минималния предвиден от закона размер.

Не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 415в от КТ, който предвижда значително по-ниски по размер наказания. Тази норма е приложима само, ако нарушението е отстранено непосредствено след установяването му и от него не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. В случая не са представени доказателства за реалното изплащана на неизплатено трудово възнаграждение непосредствено след установяването на нарушението, поради което е невъзможно приложението на чл. 415в от КТ.

Оспореното решението е валидно, постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав и е постановено в пределите на правораздавателната власт на районния съд по административнонаказателни дела по местоизвършване на административното нарушение.

Предвид по-горе направения извод за съответствие на решението материалния закон и доказателствата по делото, се налага извод че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 161/26.02.2018 г., постановено по НАХД № 3150/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.