РЕШЕНИЕ № 343

гр. Плевен, 23.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Бранимира Монова и с участието на Иво Радев – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 369 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, чрез юрисконсулт Р. И., срещу решение № 117/13.02.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 3318/2017 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 15-0000036/26.11.2014 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Плевен, с което на основание чл. 415, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на ЕТ „К.Н. ***, представлявано от К.Х.Н., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 128, т. 2 от КТ.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение като неправилно постановено при нарушение разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи, че нарушението е установено от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ по безспорен начин, налице е единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Счита, че неправилно първоинстанционният съд постановява своето решение без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд относно това, че наказващия орган е следвало да приложи чл. 43, ал. 6 от ЗАНН и да спре административнонаказателното производство след като не е могъл да открие нарушителя за връчване на АУАН, както и с мотива за отмяна на процесното НП, тъй като в чл. 416, ал. 3 от КТ е предвиден специален ред за връчване на АУАН свързан с нарушение на трудовото законодателство. Посочва, че процедурата по връчване на АУАН свързана с нарушение на трудовото законодателство е уредена подробно в КТ, който се явява специален закон спрямо ЗАНН и в тази връзка моли да бъде отменено решението на районния съд и да бъде постановено друг, с което да бъде потвърдено процесното НП.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт Р. И. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважена подадената касационна жалба ведно с доводите наведени в нея. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Ответникът – ЕТ „К.Н. ***, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, а решението на първоинстанционния съд е неправилно. Счита, че законът е спазен, актът е връчен правилно и законосъобразно съобразно българския закон. Моли да бъде отменено решението на РС – Плевен и да бъде уважена касационната жалба.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решаващият съд е отменил НП, като е приел че в административно наказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение – не е връчен съставеният акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, което е опорочило НП и налага неговата отмяна.

Решението е правилно и е в съответствие със събраните по делото доказателства и закона.

Действително по делото не са представени доказателства, че след съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, актът е бил връчен на търговеца. Чл. 43, ал.4 и сл. от ЗАНН определят, че когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба /при наказващият орган/, а ако няма такава в общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване. Нормата определя срок за предявяваното и подписването от получаването на АУАН, изрично се сочи че на нарушителя се връчва препис от АУАН, както и че ако нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване, това се отбелязва на акта и производството се спира.

Посочените правни норми водят до извод, че предявяването и подписването на АУАН е особено съществен елемент от производството по ангажиране на административно наказателната отговорност на едно лице и тяхното нарушаване е винаги съществено.

Не са представени доказателства въобще да са правени опити за предявяване, подписване и връчване на АУАН или за щателно изриване. Още повече, че се касае за производство срещу Едноличен търговец, чийто адрес на управление е обстоятелство подлежащо на вписване и съответно безспорно устоновимо и могат да се предприемат действия са осъществяване на изискванията на чл. 43, ал.4 от ЗАНН.

Действително Кодекса на труда има специални изисквания за връчване на АУАН за нарушения на трудовото законодателство, но те не са много по различни от горе цитираните. Съгласно чл. 416, ал. 3 от КТ – АУАН се връчва лично на нарушителя срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо. Нормата определя, че ако лицето не може да бъде намерено на три различни адреса /на адреса на управление, на постоянния му адрес или на този по месторабота/ връчването се извършва чрез поставяне на съобщение на таблото за съобщения и страницата в интернет на проверяващия орган. Отново законът изисква лично връчване на АУАН срещу подпис като първа и най-добра възможност за връчване на акта, при невъзможност следва да се положат усилия АУАН да се изпрати с писмо с обратна разписка и ако писмото се върне непотърсено, следва да се пристъпи към издирване - лично връчване или чрез писмо на трите адреса, посочени в правната норма и при неуспех на нито един от тях, едва тогава може да се пристъпи към крайния вариант – обявление на таблото за съобщения и интернет страницата на орган.

Вслучая не са представени доказателства, нито пред РС-Плевен, нито пред настоящия съд тези изисквания да са спазени.

С оглед посочено, правилен е изводът на съда, че НП е издадено при съществени процесуални нарушения и правилно същото е отменено.

Оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно, същото е валидно, допустимо и съобразено в материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 117/13.02.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 3318 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.