Р E Ш Е Н И Е

373

гр.Плевен, 06.06.2018 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                             Председател: Николай Господинов

                                                    Членове: Елка Братоева

                                                                     Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 367 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

С Решение № 160 от 26.02.2018 г., постановено по анд № 3146/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-0000371 от 18.09.2017 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен, с което на „Булгарплод – София“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, Индустриална зона Орион, ул. 3020 № 34, ЕИК 121796498, представлявано от Изпълнителния директор М. П. М., с ЕГН **********, на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.128 т.2 от КТ, за това, че при извършена документална проверка на 01.08.2017 г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен е констатирано, че дружеството, в качеството на работодател за обект на охрана „Птицекомбинат“ в гр.Славяново, не е изплатил в установения срок, цитиран във вътрешните правила за работна заплата – края на месеца, следващ полагането на труда, уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м.февруари 2017 г., съгласно ведомост за заплати, на М. С. С., с ЕГН **********, на длъжност „портиер“ в горецитирания обект.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Булгарплод София“ АД, представлявано от изпълнителния директор М. П. М., която счита същото за неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че съдът не е взел предвид изложените срещу НП възражения, с което производството не е протекло при всестранно и пълно изследване на фактите по делото. Сочи, че не е коментирано дали направените от жалбоподателя оплаквания са основателни, или ако не са такива – защо и какви насрещни факти и обстоятелства ги оборват. Според касатора съдебното решение е изцяло основано на изложените в НП обстоятелства, с което всъщност производството е разгледано едностранчиво. В заключение моли съда да отмени решението като отмени изцяло НП или измени размера на наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С  оспореното решение съдът е приел за установено, че на 1.08.2017г., в офиса на Д"ИТ" Плевен контролните органи от ДИТ-Плевен извършили документална проверка на  касатора, в хода на която констатирали, че „Булгарплод-София“ АД, в качеството си на работодател за обект на охрана Птицекомбинат в гр.Славяново, не е изплатило  в установения срок, цитиран във вътрешните правила за работна заплата – края на месеца, следващ полагането на труда, уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец февруари 2017 г., съгласно ведомост за заплати на лицето М. С. С., работещ като „портиер“ с ЕГН **********, за горецитирания обект. За това нарушение на дружеството е съставен АУАН № 15-0000371/01.08.2017г. и въз основа на него било издадено оспореното НП.

Съдът установил горната фактическа обстановка по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на контролните органи, които кредитирал с доверие като обективни, логични и последователни .

РС приел направените в жалбата против НП оплаквания за неоснователни. Възражението, че  е нарушена процедурата по чл.58 от ЗАНН във връзка с връчване на НП съдът приел за неоснователно, предвид, че това не е преградило пътя на обжалване и поради факта, че редовността на процедурата по връчване на НП касае единствено допустимостта на жалбата, не и законосъобразността на НП.

Съдът не намерил  да са допуснати съществени нарушения на изискванията на административно наказателния процес, касаещи разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съдът изложил мотиви, че в наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено. Това е позволило в достатъчна степен на жалбоподателя да разбере за какво го санкционират, респ. да организира адекватно и ефективно защитата си. Съдът приел, че издадените актове /АУАН и НП/ съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. АУАН е съставен на 01.08.2017г., предявен е на нарушителя чрез пълномощник  да се запознае със съдържанието му и да напише или направи обяснения. Дружеството, чрез пълномощникът си към момента на предявяване на АУАН не е направил възражения. Не се е възползвал и от правото си в законоустановения  3- дневен срок от връчването на акта да направи писмени възражения по същия и да приложи писмени доказателства, ако има такива.

Съдът изложил доводи, че правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1500 лв., явяващ се минималния размер установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, отчел е и тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл. 28, б. „а” от ЗАНН. С оглед тежестта на нарушението и предвид, че  се касае за бездействие от страна на работодателя, за  сериозно нарушение на трудовото законодателство, в частта неизплатени уговорени трудови възнаграждения за извършена работа, в уговорения срок  , с което са нарушени изискванията на чл. 128 т. 2 от КТ, предвид формалността на нарушението , съдът направил извод, че не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение.

         Съдът направил извод за съставомерност и доказаност на вмененото на дружеството – работодател нарушение, което не е изпълнило задължението си да изплати в срок  уговореното трудово възнаграждение на работника за положения от него труд през м.февруари 2017г. Изложил още мотиви, че възможността за работника да предяви иск срещу работодателя за заплащане на дължимите суми не изключва тази за реализиране на административнонаказателната отговорност на работодателя, при осъществен състав на административно нарушение. Законосъобразно според РС е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството и правилно е определен размера на наложената санкция в пределите на чл.414, ал.1 от КТ, поради което потвърдил  наказателното постановление като законосъобразно.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закон и и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд, се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. 

Възраженията в касационната жалба не са конкретни, а общи, изразяващи се в несъгласие с мотивите на съдебния акт. В този случай съдът проверява решението с оглед разпоредбата на чл.218 ал.2 от АПК за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон. Настоящият състав не констатира пороци на съдебния акт, които да обосновават неговата отмяна. Съдът е установил правилно фактите и е извел правни изводи, които съответстват на доказателствата по делото. Безспорно е извършено нарушение на нормата на чл.128 т.2 от КТ, поради което правилно дружеството е санкционирано по чл.414 ал.1 от КТ.

С оспореното НП е ангажираната отговорността на юридическо лице. НП е изпратено на адреса на управление на дружеството с писмо с обрат а разписка /л.16 от делото на РС/, от която е видно, че е получено от упълномощено от дружеството лице на 05.10.2017 г. Не са направени доказателствени искания и не са представени доказателства, които да оборват представеното доказателство от санкциониращия орган, че НП е връчено на упълномощено лице да получава пощенски пратки от името на дружеството. Изискването НП да се връчва срещу подпис на санкционираното лице е охранителна мярка, въведена с цел то да разбере, че е наказано, какво наказание му е наложено и да му се осигури възможност своевременно да упражни правото си на жалба. При ангажиране на отговорността на юридически лица, настоящият съд счита, че  изискването на закона е спазено и когато НП е връчено чрез писмо с обратна разписка на адреса на управление на търговеца. В случая това е изпълнено. Очевидно пратката е получена своевременно и дружеството в срока, определен от закона, е депозирало жалба против НП. 

Неоснователно е и възражението от първоначалната жалба, че описанието на нарушението е неясно и  непълно. От описанието на нарушението в НП е видно, че всички необходими елементи на нарушението са ясно посочени – нарушението е извършено чрез бездействие – неизплащане на уговореното трудово възнаграждение в установения срок – при посочен краен период за извършване на необходимото действие – един месец след месец февруари, когото е положен труда, нарушението е констатирано на 1.08.2017 г.  и към тази дата са събрани доказателства, че дължимото трудово възнаграждение на конкретно посоченото лице  М. С. С. не е било изплатено.

Направено е и възражение, че опреденото наказание е явно несправедливо и наказващия орган не е отчел всички необходи обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи, при индивидуализацията на наказанието. Няма твърдение в жалбата, че извънредни и трудно предвидими обстоятелства са наложили и обосновали неизплащането на трудовото възнаграждение. В случая е наложено наказание в минималния предвиден от закона размер, поради което възражението е неоснователно.

Не са налице и основания за определяне на нарушението като маловажно и за приложение на привилегирования състав на чл.415в от КТ. Последният предвижда значително по-ниски по размер наказания. Нормата е приложима само, ако нарушението е отстранено, непосредствено след установяването му и от него не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. В случая не са представени доказателства за реалното изплащана на неизплатено трудово възнаграждение непосредствено след установяването на нарушението, поради което е невъзможно приложението на чл. 415в от КТ. Случаят не е маловажен и правилно е определен размерът  на санкцията в регламентирания в закона минимум.

Оспореното решението е валидно,  допустимо и съответно на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 160/26.02.2018 год., постановено по анд №3146 по описа на Районен съд-Плевен за 2017 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕОВЕ: 1.

 

 

 

                 2.