РЕШЕНИЕ № 342

гр. Плевен, 23.05 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Бранимира Монова и с участието на Иво Радев – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 363 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на З.П.Т. ***, против решение № 181/01.03.2018 г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 244/2018 г., с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 301656-F348550/24.11.2017 г. на Директор на офис за обслужване - Плевен при Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново, с което на З.П.Т. с ЕГН ********* са наложени административни наказания две глоби в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ за извършени две нарушения по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, в следния смисъл намалява размера на наложените на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ две глоби от по 250 лева на глоби в размер на 10 /десет/ лева.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено. Сочи, че съдът изобщо не е обсъдил направените възражения по депозираната жалба с вх. № 963/12.01.2018 г. против издаденото наказателно постановление от 24.11.2017 г. на НАП – офис Плевен относно съставения АУАН, като счита, че е налице просрочие, тъй като е изтекъл предвидения от закона преклузивен срок. Посочва, че през цялата 2016 г. не му е съставен АУАН, а това е направено едва на 05.10.2017 г. за 2015 г. и 2016 г. – нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Счита, че актът за 2015 г. е следвало да се състави след 30.04.2016 г., а той е съставен на 05.10.2017 г., след изтичане на повече от една година. Сочи, че всеки акт се съставя след изтичане на 30.04 за предшестващата година и е недопустимо да се състави едни акт за двете години, т.е. 2015 и 2016 г. Счита, че съдът не е обсъдил допуснатите от НАП, офис Плевен съществени процесуални нарушения, визирани в жалбата по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като нито в АУАН, нито в НП е посочена дата, на която административнонаказващия орган приема, че е извършено нарушението. Счита, че разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН е императивна, а липсата на реквизит като „дата на извършване на нарушението“ винаги съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото се лишава и съда от възможност да извърши проверка на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Моли решението на РС – Плевен да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът – ТД на НАП – гр. Велико Търново, офис Плевен е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че не са налични съществени процесуални нарушения нито в акта, нито в издаденото наказателно постановление. Моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран, за това че не е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 и 2016 г. съответно до 30.04.2016 г. и 30.04.2017 г., с което е нарушен чл. 50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и са му наложени две административни наказания на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ – глоба в размер всяка от 250 лева.

Решаващият съд е приел, че нарушенията са доказани по несъмнен начин, не са налице съществени процесуални нарушения при установяване на нарушенията и ангажиране на отговорността на настоящият касатор. Съдът е заключил обаче, че наложените наказания са явно несправедливи и е намалил същите на глоби в размер по десет лева всяка, като е изложил мотиви за това свързани със здравословното състояние на касатора, неговата напреднала възраст и неголемия размер на недекларирания облагаем доход.

Решението е правилно и съответства на събраните по делото доказателства и закона.

Настоящото инстанция споделя изводите на решаващият съд, както относно фактическите установявания, така и относно правните изводи и не следва да ги преповтаря.

Относно възражението на касатора, че решаващият съд не е отчел че, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в НП липсва дата на извършване на нарушението и това е съществен недостатък, който налага отмяна на НП. Възражението е неоснователно.

Касаторът е санкциониран за бездействие – не е подал декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в определения за това срок от закона. При бездействие е достатъчно да се посочи крайната дата, до която необходимото действие следва да бъде извършено. Тази дата е посочена ясно, както в акта, така и в НП, а именно декларацията за доходите получени от касатора през 2015 г. е следвало да бъде подадена до 30.04.2016 г., а за 2016 г. до 30.04.2017 г. Следователно и за двете нарушения е посочена дата на извършване на нарушението. В НП е ясно отбелязано още, че към дата на съставяне на АУАН декларациите не са подадени.

Неоснователно е и възражението на касатора относно неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Общата разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, сочи че административнонаказателнопроизводство се образува при съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя или в едногодишен срок отизвършване на нарушението, специалният случай за данъчни, какъвто е настоящия и за други конкретно посочени нарушения, срокът е две години. Приходната администрация няма задължение всекидневно да извършват справки относно подадените декларации с цел ангажиране на административнонаказателна отговорност на задължените лица. Нарушението е извършено чрез бездействие на 30.04.2016г. и второто на 30.04.2017 г., приходната администрация е открила нарушителя на 19.07.2017 при извършена проверка в информационната система на НАП и именото от тази дата тече тримесечния срок за съставяне на АУАН и същият е бил съставен на 05.10.2017 г. при спазване на посочения срок. НП е издадено на 24.11.2017 г. следователно спазени са всички срокове по чл. 34 от ЗАНН за данъчни нарушения.

При направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Плевен, е валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 181/01.03.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 244 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2018 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.