РЕШЕНИЕ

№ 417

град Плевен, 19.06.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 357/2018 г.

Производството е по реда на чл. 70-73 от Закона за административните нарушения и наказания.

Производството по делото е образувано въз основа на предложение за възобновяване на административно-наказателното производство на основание чл.70, б.“д“ и чл.72, ал.1 от ЗАНН на Г. Д. – прокурор при Районна прокуратура – Плевен – наблюдаващ досъдебно производство под № 2440/2016 г. по описа на РП – Плевен, по което е образувано и се провежда н.о.х.д. № 2766/2017 г. по описа на РС – Плевен, образувано срещу А.К.М. *** за престъпление по чл.235, ал.3, т.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК затова, че на 22.11.2016 год. в землището на с. Гривица, обл.Плевенска, в отдел 256В- държавна горска територия, при условията на повторност в съучастие с М. А. А. от с. Гривица без редовно писмено позволително, извършил сеч на четири пространствени куб. метра дъбови дърва от горски фонд на стойност 220 лева.

В предложението се посочва, че по преписка № 6724/2016 г. по описа на РП Плевен по досъдебно производство № 2440/2016 г по описа на РП Плевен е внесен обвинителен акт от 12.10.2017 година и е образувано НОХД № 2766/2017 г по описа на РС Плевен срещу А.К.М. за това, че 22.11.2016 г. в землището на с. Гривица, местността „Поделението отдел 256 „В“ държавна горска територия, при условията на повторност и в съучастие като извършител с М. А. /по отношение на което лице наказателното производство е прекратено/ без редовно писмено позволително е отсякъл от горския фонд дъбова дървесина в размер на 4 пр. м3 на обща стойност 220 лв., собственост на РГС – Ловеч и това е престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 4 вр с ал. 1 вр с чл. 28, ал. 1 вр с чл. 20, ал. 2 от НК.

Посочва се , че е налице влязло в сила НП на 03.11.2017 година и предвид обстоятелството, че се касае за едни и същи факти и обстоятелства, въз основа на които едновременно е ангажирана административно-наказателната и наказателната отговорност на М., с постановление на основание чл.25 ал.1 т.5 от НПК наказателното производство по НОХД № 2766/2017 е спряно. Твърди се, че двете производства са с идентичен предмет и имат за цел репресия и превенция спрямо същото лице – А.М., поради което според молителя са налице предпоставките за възобновяване на административно-наказателното производство на основание чл.70 б.“д“ от ЗАНН – деянието, за което е приключило административно-наказателното производство, съставлява престъпление. В заключение е направено предложение да бъде възобновено административно-наказателното производство и да бъде отменено НП №2687/23.10.2017 г на директора та РДГ Ловеч и да бъде прекратено административно-наказателното производство.

В съдебно заседание ответникът - Регионална дирекция по горите-Ловеч, не се представлява и не взема становище по предложението за възобновяване.

В съдебно заседание ответникът – А.К.М.,***. Стамболийски“ № 37 не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание контролиращата страна Окръжна прокуратура-Плевен се представлява от прокурор Йорданка Антонова, която намира, че предложението е основателно.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Предложението за възобновяване на основание чл. 70, б. "д" от ЗАНН е допустимо, тъй като е направено от компетентния за това орган по чл. 72, ал. 1 от ЗАНН-наблюдаващия прокурор по досъдебно производство №2440/2016 год. по описа на РП-Плевен, при липса на предвиден в закона преклузивен срок за това, по аргумент от чл. 71 от същия закон.

Разгледано по същество е основателно.

От фактическа страна е установено, че молителят е определен с протокол 12.14.16 година за наблюдаващ преписка под № 6724/2016 г. досъдебно производство под № 2440/2016 г. по описа на същата прокуратура прокурор, предварително разследване, провеждано по отношение на А.К.М. *** с ЕГН ********** затова, че на 22.11.2016 г. в землището на с. Гривица, местността „Поделението отдел 256 „В“ държавна горска територия, при условията на повторност и в съучастие като извършител с М. А. /по отношение на което лице наказателното производство е прекратено/ без редовно писмено позволително е отсякъл от горския фонд дъбова дървесина в размер на 4 пр. м3 на обща стойност 220 лв., собственост на РГС – Ловеч -престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 4 вр с ал. 1 вр с чл. 28, ал. 1 вр с чл. 20, ал. 2 от НК.

По обвинителен акт от 12.10.2017 г. досъдебното производство е депозирано в РС – Плевен, въз основа на което е образувано н.о.х.д. 2766/2017 г. по описа н РС – Плевен. С разпореждане по проведеното разпоредително заседание по реда на чл. 258б от НПК през месец ноември 2017 г. съдията – докладчик при условията на чл. 248, ал. 5, т. 3 от НПК е постановил спиране на наказателното производство, с оглед данните от изисканите по реда на служебното начало и постъпили по делото преписи от НП – та, с които на подсъдимото лице е ангажирана административно – наказателна отговорност за извършеното нарушение по ЗГ, за което има издадено НП № 2687/23.10.2017 г. на директор РДГ – Ловеч за това, че А.М. на 22.11.2016 г. в землището на с. Гривица, община Плевен, отдел 256, подотдел „в“ – държавна горска територия, извършва сеч с бензиномоторен трион, без фабричен номер, на 3 пр. куб. м. /три пространствени кубически метра/дъбови дърва за огрев, без да притежава документ за правоспособност и документи за извършваната от него дейност, което съставлява нарушение по чл. 230, ал. 3 ЗГ. Видно от положения печат на посоченото НП, същото е влязло в сила на 03.11.2017 г.

От изложеното е видно, че в случая е налице образувано наказателно производство срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт административно-наказателно производство с характер на наказателно по смисъла на чл. 6, §1 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/.

С Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС по тълк. д.№3/2015г., чийто постановки са потвърдени с Тълкувателно решение № 4/06.02.2018г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 4/2017г., постановено по повод констатирана противоречива практика на съдилищата по прилагане на чл.24, ал.1, т.6 от НПК при конкуренция между наказателна отговорност и административно-наказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и също деяние с оглед спазване на принципа ne bis in idem /забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние/, в т. 1.2.2. е прието, че в случаите, когато след приключване на административно-наказателно производство и санкциониране на извършителя с административно наказание, се стига до преследването му за същото деяние и по реда на НПК, когато административно-наказателното производство и нарушението се определят като наказателни по смисъла на ЕКПЧ, образуването и провеждането на последващо наказателно производство за същото деяние срещу същия деец нарушава принципа ne bis in idem, защитен в по-широк обем от разпоредбата на чл. 4 от Протокол № 7, отнасяща се както до повторното осъждане на извършителя, така и до повторното му наказателно преследване за същото деяние. С оглед на това, както и с оглед практиката на ЕСПЧ в цитираното по-горе ТР е възприето, че компенсацията на повторното наказателно преследване на деец, спрямо когото за същото деяние е било проведено окончателно приключило административно-наказателно производство с наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ, което съставлява нарушение на чл. 4, §1 от Протокол № 7, може да бъде постигната чрез прекратяване на второто по ред наказателно производство на основание чл. 4, §1 от Протокол № 7 и по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

След постановяване на посоченото тълкувателно решение обаче, са последвали изменения в НПК и ЗАНН, обн. в ДВ бр. 63 от 2017г., в сила от 5.11.2017г., с които в законодателството е въведена система от мерки за разрешаване на конкуренцията между административно-наказателна и наказателна отговорност. Въведено е ново основание за прекратяване на наказателното производство в НПК /чл. 24, ал. 1, т. 8а – извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административно-наказателно производство/ при определени предпоставки /чл. 24, ал. 4 от НПК – ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административно-наказателното производство или предложението не е уважено/, което се явява и нова предпоставка за спиране на наказателното производство по чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК /за същото деяние, което е престъпление, е приключило административно-наказателно производство/. Същевременно в новата буква "д" на чл. 70 от ЗАНН е предвидено ново основание за възобновяване на административно-наказателните производства - когато деянието, за което е приключило административно-наказателното производство, съставлява престъпление.

Настоящият случай е такъв. Налице е приключило първо по ред административно-наказателно производство с наказателен характер с влязло в сила НП и образувано за същото деяние и срещу същото лице наказателно производство. Това, с оглед нормата на чл. 4 от Протокол № 7 от ЕКПЧ и съгласно тълкувателно решение ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по ТД № 3/2015 г., ОСНК на ВКС, безспорно съставлява нарушение на принципа, състоящ се в забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. Факт е проведено, в нарушение на чл. 33 от ЗАНН, от некомпетентен с оглед характера на правонарушението орган, производство за налагане на административно наказание за деяние, което и към онзи момент е разкривало признаците на престъпление. Следва да се посочи, че не е в компетентността на настоящата инстанция да се произнесе по въпроса, дали в действителност е извършено престъпление, който въпрос може да бъде решен единствено в рамките на наказателното производство. Същевременно разпоредбата на чл. 70, б. "д" от ЗАНН, при съпоставката й с б. "г" на нормата, очевидно има предвид случаите, когато са налице данни, от които може да се направи извод за наличието на извършено престъпление. В случая фактите на инкриминираното поведение са едни и същи, а самото образуване на наказателно производство и привличането на обвиняем означава, че компетентният държавен орган е приел наличието на основателно предположение за извършено престъпление.

Предвид изложеното, налице е основание за възобновяване на административно-наказателното производство съгласно чл. 70, б. "д" от ЗАНН, отмяна на наказателното постановление и прекратяване на административно-наказателното производство с цел елиминиране на последиците от нарушаването на забраната ne bis in idem по чл. 4, §1 от ЕКПЧ и безпрепятствено продължаване на образуваното за същото деяние наказателно производство.

Воден от горното и на основание чл. 73, ал. 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Възобновява административно-наказателното производство, приключило с влязло в сила наказателно постановление № 2687/23.10.2017 г. на директор РДГ – Ловеч .

Отменя наказателно постановление № 2687/23.10.2017 г. на директор РДГ – Ловеч.

Прекратява административно-наказателното производство, образувано със съставянето на АУАН № 2687/28.11.2016 г. . серия СЗДП 2016г. фабр. №093148 от горски надзирател при ТП ДГС-Плевен.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.