Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 399

 

гр. Плевен, 13.06.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

    КАТЯ АРАБАДЖИЕВА                                       

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 356/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – София, чрез юрисконсулт С.  срещу Решение № 173/28.02.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2757/2017г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил Наказателно постановление № КГ-2078/19.09.2017г. на заместник председател на ДАМТН, с което на основание чл.67 ал.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ на „С. И.“ ЕООД, представлявано от Б.С.И. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лева за нарушение на чл.47 ал.2, във вр. с чл. 47 ал.1 т.2 от ЗЕВИ, затова че при извършена проверка на 10.05.2017 г.  в обект – бензиностанция, намираща се в с. Крушовене, Зърнобаза – извън регулация от бензиноколонка № 1 е установено, че в качеството си на краен разпространител съгласно §1т.12 от ДР на ЗЕВИ вр. §1 т.20 от ДР на ЗЧАВ предоставя на пазара течно гориво – гориво за дизелови двигатели, за което на 12.05.2017г. с Констативен протокол № КП – 0276-Б/12.05.2017г. е установено несъответствие на изискванията за съдържание на биогориво в течните горива, а именно - отклонение от допустимата гранична стойност за показател „Съдържание на метилови естери на мастни киселини“ (FAME), като е констатирана стойност 0,06%, при норма минимум 6% обемни, съгласно изискванията на ЗЕВИ.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита,  че неправилно е тълкуван от съда §1 т. 20 от ЗЧАВ, тъй като законодателят не е регламентирал изисквания по отношение на това дали ведомствени или друг вид са крайните потребители на течни горива, които зареждат от бензиностанция, поради което не следва да се изследва въпроса дали горивото ще зарежда единствено ведомствени автомобили. Това дали горивото е предназначено единствено за нуждите на служебни МПС-та се определя не от предмета на дейност на дружеството, а от документа, който придружава течното гориво – декларация за съответствие, която е официален документ и е неизменна част от пътя на всяка партида течно гориво от производител/вносител до краен разпространител и съдържа подробни характеристики на партидата гориво. Навежда доводи, че в извършената съдебно-счетоводна експертиза не се съдържат данни за това как е разходвана  конкретната партида гориво за дизелови двигатели, още повече, че с оглед дейността си дружеството е следвало да закупи гориво за извънпътна техника и трактори, а в конкретния случай, видно от декларацията за съответствие, процесното гориво не е от този вид, което предполага, че същото не е било предназначено единствено за селскостопанска техника. Посочва, че под „краен разпространител“ се има предвид всеки, който зарежда резервоарите на моторните превозни средства, включително и дружеството, управляващо проверения обект.  Иска отмяна на решението, а по същество – да бъде потвърдено НП.

Ответникът по касация – „С. И.“ ЕООД, чрез адв. С. Ч. от Адвокатска колегия – Плевен е депозирал писмен отговор по жалбата, с който излага доводи относно неоснователността и недоказаността на аргументите, посочени в жалбата. Счита, че административно-наказващият орган е допуснал съществени процесулани нарушения при съставянето на АУАН и при издаването на процесното НП, които обуславят неговата незаконосъобразност. Твърди, че са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и АУАН е съставен в присъствието и е подписан от В. З. Л., която е упълномощена от физическото лице Б.С.И., а не от същия в качеството му на управител на „С. И.“ ЕООД. Допълва, че Б.И. е управител и на друго търговско дружество, а Л. не се ползва с права в насока подписване на АУАН, а само за неговото получаване.  Посочва, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от изготвеното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза се доказва по безспорен начин, че „С. И.“ ЕООД е краен получател на доставяното му гориво и не го предоставя на пазара на течно гориво, а го използва изцяло за своите нужди безвъзмездно, без да го предлага на трети лица, без да извлича печалба, без да извършва сделки по смисъла на чл. 56 от ЗДДС. Доставеното гориво за дизелови двигатели се използва единствено и само за вътрешно ведомствени цели на селскостопанската техника на дружеството, както и за собствения автопарк. Отбелязва, че вещото лице категорично е извело извода, че на база осъществената проверка: експертизата установи, че дизеловото гориво не е продавано на пазара с цел печалба, а е използвано единствено за ведомствени нужди – така както е отразено и на фискалните бонове. Поради тези основания счита, че не е налице първия елемент от фактическия състав на чл. 67 ал. 2 от ЗЕВИ, поради което санкционираното дружество няма качеството на краен разпространител и не може да е субект на административното нарушение.  Не приема, че е осъществен и втория  елемент от състава на чл. 67 ал.2 от ЗЕВИ, доколкото не е налице доставка на продукти, така както се изисква от определението на понятието „предоставяне на пазара“. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила. Счита, че от съдебно-счетоводната експертиза е доказано, че дружеството не е продавало горивото на пазара с цел печалба, било е използвано единствено за ведомствени нужди – зареждане на селскостопанската техника на дружеството. Счита, че правилно съдът е приел, че няма допуснато нарушение.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да отмени НП като незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че дружеството не е осъществило състав на соченото нарушение по чл. 67 ал.2 вр. чл. 47 ал.2 от ЗЕВИ, тъй като няма качеството на краен разпространител на гориво по смисъла на този закон. Този си правен извод съдът е основал на заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, според която дружеството е с основен предмет – селскостопанска дейност и е регистрирано като земеделски производител, разполага със собствени машини и транспортни средства (товарни автомобили, ремаркета, полуремаркета, влекачи, култиватори, трактори, зърнокомбайни, пръскачки, сеялки и др.) за осъществяване на дейността си. Разполага и със стационарна цистерна за съхранение на гориво, ведно с бензиноколонка, които се намират в склад ГСМ и е вписана в инвентарната книга, свързана е с ТД на НАП. Приходите на дружеството произтичат от продажбата на селскостопанска продукция и транспортни услуги, отчетени са и приходи от субсидии от ДФЗ. Дизеловото гориво, установено в проверената бензиноколонка е използвано изцяло за ведомствени нужди на дружеството – така както е отразено и във фискалните бонове. С горивото се зарежда автопарка и селскостопанската техника на дружеството във връзка с производството на продукция – основна дейност на жалбоподателя. Следователно не е продавал на пазара дизелово гориво с цел печалба за периода 22.03.2017г. – 31.05.2017г., а зареденото количество гориво е използвано за нуждите на дейността на дружеството – за зареждане на автопарка.

Настоящият касационен състав счита, че изводът на Районен съд – Плевен за липса на нарушение е правилен.

Ответникът изтъква допълнителен довод, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е съставен и връчен в присъствието на представител, без необходимата представителна власт. Преди съставяне на акта дружеството е получило протоколите от изпитването, констативните протоколи и експертните заключения за съответствието на течното гориво с изискванията за качество и за съдържание на биогориво и е имало възможност да ги оспори.  То е било запознато с доказателствата и е имало възможност да възрази преди съставянето на акта. Актът е съставен след надлежна покана до дружеството да се яви управителя или негов упълномощен представител за съставянето на АУАН. По повод на поканата в ДАМТН се явил представител на управителя на дружеството, който се легитимирал с писмено нотариално заверено пълномощно и актът е съставен в негово присъствие, подписан и връчен на пълномощника. При тези факти правилен е изводът на съда, че правото на защита на дружеството не е било накърнено.

Според сочената разпоредба -  чл. 47 ал.1 т.2 от ЗЕВИ лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, са длъжни при освобождаване за потребление по смисъла на ЗАДС да предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива в процентно съотношение, считано от 1 юни 2012г. – гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни. Безспорно в случая е установено, чрез достоверно лабораторно изследване, че дизеловото гориво от бензиноколонка №1, находяща се в Зърнобаза на дружеството не отговаря на това изискване. Съгласно чл. 47 ал.2 ЗЕВИ в срок от два месеца след изтичането на определените в ал.1 срокове крайните разпространители са длъжни да предоставят на пазара горивата за дизелови и бензинови двигатели в съответствие с тези изисквания. А от следващата трета алинея произтича задължение за крайните разпространители да обявяват на местата за продажба процентното съдържание на биогоривата в течните горива от нефтен произход.

В чл. 67 ал.2 ЗЕВИ е предвидена глоба или имуществена санкция в размер на 50 000 лв. за краен разпространител, който предоставя на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47 ал.2 от ЗЕВИ.

В §1т.12 ДР на ЗЕВИ препраща към §1 т.20 от ДР на Закона за чистотата на атмосферния въздух относно легалната дефиниция на понятието „краен разпространител“. Такива са бензиностанциите, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива.

А „предоставяне на пазара“ по смисъла на §1 т.15 от ДР на ЗЕВИ е понятие по смисъла на чл.2 §1 от Регламент (ЕО) № 765/2008г. на Европейския парламент и на съвета и означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно.

В случая „С. И.“ ЕООД е „краен разпространител“ по смисъла на цитираната легална дефиниция, тъй като извършва зареждане на МПС с течни горива от находящата се в зърнобазата на дружеството бензиноколонка. Но не е налице втория елемент от състава на правната норма, а именно да предоставя на пазара тези горива, тъй като те се ползват за собствени нужди, а не се реализират срещу заплащане или безплатно по сделка, сключена с друго лице. Ето защо дружеството не е осъществило състав на нарушение по смисъла на чл. 47 ал.2 ЗЕВИ.

Налице е и друго основание за отмяната на НП. Съгласно чл. 69 ал.2 т.4 от ЗЕВИ наказателните постановления за нарушения по чл. 67 ЗЕВИ се издават от председателя на ДАМТН или оправомощено от него лице. В случая НП е издадено от заместник-председателя на ДАМТН на основание цитираните Заповед А-458/15.06.17г. и Заповед № 461/16.06.17г., но по делото не са приложени заповедите за оправомощаването му. Поради това следва да се направи извод, че издателят на НП не разполага с необходимата компетентност.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 173/28.02.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2757/2017г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

 

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.