Р E Ш Е Н И Е

 

№ 400

 

гр.Плевен, 13.06.2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                          КАТЯ АРАБАДЖИEВА

                                                                          

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 355 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С решение № 174 от 28.02.2018 год., постановено по НАХД № 3004/2017 год., Районен съд- Плевен е отменил на основание чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 61А от 07.07.2017г. на Началника на ІІ-ро РУ при ОДМВР-Плевен, с което на К.Т.И. ***  на основание чл. 38, ал. І, пр. І-во от ЗНССПЕЕН 112 е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000,00 лева за нарушение по чл. 28, ал. І от ЗНССПЕЕН 112.

         Против горното решение е постъпила по касационна жалба от  ОД на МВР- Плевен, в която се излагат доводи, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани писмени доказателства, както и не е изпълнил задължението си да извърши обективна и всестранна проверка на всички релевантни за решаване на правния спор доказателства, поради което е постановил неправилно решение. Оспорват се изложените във въззивното решение доводи за липса на материална и териториална компетентност на служителите, издали АУАН и оспореното НП и се представят писмени доказателства в тази насока, а именно заповед рег. № 8121з-856/10.08.2016г., заповед № 1113/06.04.2012г. и удостоверение рег. № 316р- 9971/16.03.2018г. В заключение се прави искане да бъде отменено обжалваното решение на Районен съд- Плевен и да бъде потвърдено оспореното НП.

 В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира допълнително становище извън това по жалбата.

Ответникът се явява лично и изразява становище, че решението на Районен съд- Плевен е правилно, поради което пледира за неговото потвърждаване.

          Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Въззивният съд е отменил обжалваното НП, като на първо място е приел, че от събраните доказателства не се установява да е извършено нарушението, за което е бил санкциониран ответника в настоящето производство, а на второ място е приел, че по делото не са налице доказателства процесните АУАН и НП да са издадени от компетентни длъжностни лица.

И двата извода на въззивния съд са базирани на непълнота на събраните в хода на съдебното производство доказателства. В изпълнение на принципа на служебното начало, съдът дължи да установи всички факти, въз основа на които да е възможно да бъде извършена пълна преценка за законосъобразността на оспорения акт. От събраните по делото доказателства е видно, че са налице свидетели, които могат обективно да установят обстоятелството,  дали към момента на подаване на сигнала на тел. 112 от ответника в настоящето производство е имало нарушение на нощната тишина. Съдът е изградил изводите си въз основа личните обяснения на нарушителя, който несъмнено е заинтересован от изхода на производството, както и въз основа на показанията на свидетеля С. М., който е приятел на И.. За установяване на обективната истина е следвало да бъдат разпитани като свидетели лицата, посочени в докладни записки на л.25 и 28, а именно М. И. П., Ц. М. М. и старши полицай Я. М.. Първият свидетел живее на адреса, за който е подаден сигнала на тел.112, а свидетелката М. е негов съсед. Свидетелят Я. М. е единия от полицаите, които са посетили адреса, във връзка с подадения сигнал. Неговите показания са от значение за разкриване на обективната истина, тъй като другият полицейски служител от патрула Ц. К. е заявил при разпита си, че не си спомня случая.

На второ място въззивният съд не е положил усилия за изясняване наличието или липсата на материална компетентност на длъжностните лица, съставили АУАН и НП, предмет на настоящето производство. С касационната жалба са представени относимите в тази насока писмени доказателства- заповед рег. № 8121з-856/10.08.2016г., заповед № 1113/06.04.2012г. и удостоверение рег. № 316р- 9971/16.03.2018г., с които се опровергават доводите от обжалваното решение, че такава материална компетентност не е налице.

Пред касационната инстанция е допустимо представянето само на писмени доказателства, съобразно чл.219, ал.1 от АПК, поради което не е възможно събиране на посочените по- горе гласни доказателства от настоящия съд, които безспорно са необходими за установяване обективната истина по делото. По горните съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени решението на въззивния съд и да върне производството на друг състав на РС- Плевен за ново разглеждане.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 174 от 28.02.2018 год., постановено по НАХД № 3004/2017 год. по описа на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Плевен, при което да се изпълнят указанията, дадени в обстоятелствената част на решението.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.