РЕШЕНИЕ
№
447
гр.Плевен 02.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, V
–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при секретаря Милена Кръстева, като разгледа
докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №353 по описа на Административен
съд-Плевен за 2018 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
връзка с чл.4 и чл.9б от Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на „Т.А.А.” ЕООД, гр. София с
ЕИК 201064680, представлявано от управителя А. Б. чрез адвокат Г.Д. от САК
срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 112-1/28.03.2016
г. (АУЗД) на публичен изпълнител при община Гулянци, потвърден с решение №
1/21.04.2016 г. на Началник отдел „Местни приходи и обслужване на населението”
при Община Гулянци.
Жалбоподателят счита, че Акт за установяване на
задължение № 112-1/28.03.2016 г. е нищожен поради нарушение на правилото за
персонална компетентност, алтернативно-че същият е незаконосъобразен поради
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че в обжалвания
акт, административният орган не е посочил конкретно за кой недвижим имот (сграда
или УПИ), какви задължения са възникнали по отношение на жалбоподателя,
съответно не е посочил на основание кои правни норми са дължими претендираните
суми, като в този смисъл при издаване на Акт за установяване на задължение №
112-1/28.03.2016 г. административният орган е нарушил правилото на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК. Твърди, че през 2012, 2013, 2014 и 2015 г. община Гулянци
не е предоставила по отношение на „Т.А.А.” ЕООД нито една от посочените услуги
по чл. 62 от ЗМДТ във връзка с имотите, находящи се в с. Сомовит, общ. Гулянци,
ул. „Иван Вазов” № 10, през същите години в посочените имоти не е извършвана
никаква дейност и съответно не е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване.
Сочи, че видно от съобщение изх. № 15572/03.07.2012 г. на ЧСИ Т. К., издадено
по изп. дело № 201281504001062 от 25.06.2012 г., същата е извършила опис на
всички процесни недвижими имоти, находящи се в с. Сомовит, общ. Гулянци, ул.
„Иван Вазов” № 10, както и че след 25.06.2012 г. фактическата власт върху
посочените имоти се упражнява от ЧСИ Т. К. чрез назначено дружество-пазач по
искане на взискателя по изпълнителното дело – Уникредит Булбанк АД. Сочи, че
във връзка с изложеното се установява, че след 25.06.2012 г. имотите, по отношение
на които община Гулянци е издала оспорения акт, не се владеят от „Т.А.А.” ЕООД,
в същите не се извършва никаква дейност и се намират под охраната, назначена от
ЧСИ Т. К.. Сочи още, че „Т.А.А.” ЕООД, във връзка с посоченото и съгласно действащото
законодателство, в периода 25.06.2012 г. – 31.12.2015 г. не е могло по никакъв
начин да владее и да ползва посочените недвижими имоти и не дължи данък за
недвижими имоти и каквито и да е било такси за битови отпадъци. Моли
обжалваният акт да бъде отменен като нищожен, като в случай, че съдът прецени,
че обжалваният акт не е нищожен, същият да бъде отменен изцяло като
незаконосъобразен, евентуално да бъде отменен посоченият административен акт
частично досежно претендираните от община Гулянци задължения за такси за битови
отпадъци за периода 25.06.2012 г.-31.12.2015 г. и претендираните лихви върху
същите задължения. Моли да бъдат присъдени и направените в производството
разноски, в това число и за адвокатско възнаграждение.
По жалбата е постановено решение №430/12.10.2016 год.
от Административен съд-Плевен по адм.дело №424 по описа на съда за 2016 год., с
което е отменен Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
112-1/28.03.2016 г. (АУЗД) на публичен изпълнител при община Гулянци, потвърден
с решение № 1/21.04.2016 г. на Началник отдел „Местни приходи и обслужване на населението”
при Община Гулянци и преписката е върната на органа по приходите при община
Гулянци за издаване на нов акт при спазване на дадените указания в мотивите на
постановеното решение. Решението на АС-Плевен е обжалвано по реда на
инстанционния контрол пред ВАС, който се е произнесъл с Решение №4450/4.04.2018
год. по адм.дело №14049/2016 год., с което е отменил решението на АС-Плевен и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав при спазване на дадените в
мотивите на решението указания. ВАС е приел, че от приложените по делото на АС
доказателства не може да се направи извод, че е спазен срокът за обжалване на
АУЗД по административен ред, а съдът не е указал на дружеството да представи
доказателства относно спазването на срока за обжалване на АУЗД по
административен ред. Наред с това, в обжалваното пред ВАС съдебно решение съдът е изложил какви
доказателства са приобщени по делото, но не и какво приема за установено от
фактическа страна, въз основа на приетите доказателства. В решението липсват
ясни мотиви относно установените по делото факти, а предвид забраната за нови
фактически установявания, такива не могат да бъдат излагани за първи път от
касационната инстанция. На следващо място ВАС е приел, че не съответства на
данните по делото и направеният от съда извод, че в оспорения АУЗД не се
съдържат фактически и правни основания за издаването му. Изложил мотиви, че в оспорения
пред съда АУЗД са посочени правните основания за издаването му - чл. 107, ал. 3
от ДОПК вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, както и задълженото лице - "Т. А.
А" ООД, ЕИК 201064680. Недвижимите имоти, за които в акта са определени
задължения, са индивидуализирани чрез подадените от дружеството декларации по чл.
17 от ЗМДТ, чиито входящ номер и дата на подаването им са изрично посочени в
акта. С приобщаване на декларациите като доказателства по делото, като част от
административната преписка по издаване на акта (указания за което не са дадени
на административния орган), ще отпадне твърдяната от съда неяснота относно
конкретните недвижими имоти, за които са начислени ДНИ и ТБО. В производството
по проверка на законосъобразността на акт за установяване на задължения по
декларация е приложима разпоредбата на чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1
от ДОПК, поради което и предвид характера на обжалвания пред него акт, съдът е
длъжен да реши спора по същество и няма правомощие да връща преписката на
компетентния орган по приходите.
По горните изложени съображения ВАС направил извод, че
процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а
нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Отмяната на
обжалвания АУЗД при липса на фактически установявания и обосновани правни
изводи на съда досежно неговата материална законосъобразност, препятства
възможността на ВАС да извърши проверка на правилността на първоинстанционното
решение относно приложението на материалния закон. Преценката на
доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната
инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото,
респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно
законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на
процесния акт. На тези основания съдът преценил оспореното решение на АС-Плевен
за неправилно, отменил същото и върнал делото за ново разглеждане от АС-Плевен
с указания "Т. А. А." ЕООД да представи доказателства за спазването
на срока за обжалване на АУЗД по административен ред. При липса на такива,
производството по оспорване на акта, в частта относно неговата
законосъобразност да бъде прекратено, като съдът се произнесе по жалбата на
"Т. А. А." ЕООД единствено досежно твърденията му за нищожност на
акта. При наличие на доказателства, че дружеството е обжалвало АУЗД пред
горестоящия административен орган в посочения в чл. 152, ал. 1 от ДОПК срок,
съдът да се произнесе по съдебното му оспорване, като изложи мотиви по всички
правнорелевантни факти, в съответствие с изискването на 172а, ал. 2 от АПК вр.
с § 2 от ДР на ДОПК.
След връщане на делото , в Административен съд –Плевен
е образувано настоящото производство-адм.дело №353/2018 год.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Г.Д. от САК с пълномощно на л. 5 от ад 424/16г. Моли да
бъде постановено решение, с което да бъде прогласен атакуваният акт за нищожен,
ако съдът прецени, че не е нищожен, моли да бъде отменен като
незаконосъобразен.Счита, че АУЗД не съдържа мотиви и този факт не може да бъде
преодолян с интерпретиране и възприемане на събраните по делото доказателства.
Сочи, че не е установено възникването и съществуването на задълженията по основание
и размер. Претендира направените по делото разноски. Излага подробни
съображения в писмена защита.
Ответникът – Началникът на отдел „Местни
приходи и обслужване на населението” при Община Гулянци, се представлява от
адв. Н. с пълномощно на л.65 от делото. Моли да бъде оставена без уважение
жалбата, а издаденият административен акт да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора.
Административен съд на гр. Плевен, пети състав, като
провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Дружеството е получило покана за
доброволно изпълнение за дължими данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в размер общо на
48115,93 лева за декларирани от него с
две отделни декларации недвижими имоти. Във връзка с получената покана, от
дружеството е изпратено “уведомление” на л.13 от ад 424/16 год., с което е
поискало да бъде уведомено за акта за
установяване на задължения, въз основа на който са предприети действия по
принудително събиране на задължения. На дружеството е изпратен АУЗД по чл.107,
ал.3 ДОПК №112-1/28.03.2016 г.
Този АУЗД
е предмет на оспорване в настоящото производство и в него е посочено, че
са подадени две декларации по чл.17, ал.1 от ЗМДТ, а именно: 1. с
вх.№0408000024/26.11.2014 г., за недвижими имоти с партиден №М0408024_110614, с
адрес на имота 5959 с.Сомовит, ул.”Иван Вазов” №10, представляващ земя и
сграда; 2. с вх.№0408000025/14.06.2011 г., за недвижими имоти с
партиден №М0408025_110614, с адрес на имота 5959 с.Сомовит, представляващ земя
и сграда; Двете декларации при повторното разглеждане на делото са изискани от
съда и приобщени на л.66 и сл. от делото и в тях е посочена отчетната стойност
на процесните имоти. За всяка от партидите е посочен дължимият ДНИ за всяка
година от 2012 до 2015 – главница и лихва; За дължимата ТБО също са посочени
партидите, съответните години, дължими суми за главница и лихва, като лихвите
са изчислени към 28.03.2016 г.
АУЗД е оспорен по административен ред с жалба
на л.22 от анд №424/2016 год. С жалбата са направени оплаквания, че АУЗД е
нищожен поради персонална некомпетентност, и незаконосъобразен поради нарушение
на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че не са посочени
конкретните недвижими имоти, не е посочено на основание на кои правни норми са
възникнали претендираните задължения. По тези причини АУЗД е и немотивиран.
Твърди се, че през тези години общината не е предоставяла по отношение на
дружеството нито една от услугите по чл.62 от ЗМДТ, в имотите не е извършвана
дейност, не е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване. Сочи се, че от
25.06.2012 г., когато е извършен опис на имотите от ЧСИ, същите се управляват
от нея чрез назначен пазач, в същите не се извършва дейност, и по
тези причини дружеството не дължи ДНИ и ТБО. Претенцията е АУЗД да бъде отменен.
По така подадената жалба е постановено
решение №1 на л.29 от ад №424/2016, с което АУЗД е потвърден изцяло. Посочено
е, че АУЗД е по образец, на имотите на дружеството не се извършва само услугата “сметосъбиране и сметоизвозване”, а
освобождаването от заплащането на тази услуга става въз основа на подадено
заявление.
По делото е приобщено писмо от ЧСИ Т. К.
на .л.38-39 от ад №424/2016г, в което е посочено, че върху два УПИ, собственост
на дружеството, с построени на тях многобройни сгради /подробно
индивидуализирани/, е наложена възбрана по искане на “Уникредит Булбанк” АД,
доколкото имотите са придобити след учредена в полза на “Уникредит Булбанк” АД
ипотека. На 25.06.2012 г. е извършен опис на имота. Посочено е, че възбрана е
вписана и върху недвижим имот – ПИ с идентификатор № 68045.401.629, собственост
на друго дружество - “Интерпроект” ЕООД, с адрес с.Сомовит, 5959,
ул.”Иван Вазов” №10. По искане на “Уникредит Булбанк” АД е назначен пазач на
имота, като с него от банката е сключен договор за охрана.
Видно от подадена молба от дружеството на л.163
от ад 424/16 г., е поискано да не се начислява ТБО за 2015 г. на имотите по
двете партиди, като същите няма да се ползват през 2015 г. Във връзка със
същата дружеството е уведомено, че няма да се начислява сметосъбиране и смет -л.164-166.
Така установеното от фактическа страна
води до следните правни изводи:
Съгласно чл. 107, ал. 4 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), приложима на основание чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ, АУЗД, може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му
пред директора на териториалната дирекция. Нормата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК
вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК регламентира, че актът не може да се обжалва по
съдебен ред ако не е обжалван по административен ред. Видно от данните по
делото в настоящия случай АУЗД е редовно връчен на "Т. А. А." ЕООД по
реда на чл. 30, ал. 3 от ДОПК на лице измежду посочените в чл. 29, ал. 6 от
ДОПК, на 30.03.2016 г. Получаването на АУЗД на посочената дата се потвърждава и
от изложеното жалбата на "Т. А. А." ЕООД срещу АУЗД пред горестоящия
административен орган - началник отдел "Местни приходи и обслужване на
населението" при община Гулянци. Регламентираният в чл. 107, ал. 4 от ДОПК
14-дневен преклузивен срок за обжалването на АУЗД е изтекъл на 13.04.2016 г.
(сряда - присъствен ден). В изпълнение на указанията на ВАС съдът е изискал, а
жалбоподателят е представил 2 броя документи на л.23-разписка и системен бон,
удостоверяващи изпращането на жалбата против АУЗД по пощата до горестоящия
административен орган, на дата 12.04.2016 год., т.е. преди изтичане на
законоустановения срок за обжалване по административен ред. В установения срок
е подадена и жалбата против АУЗД в потвърдената с решението на горестоящия
орган част-на 14.05.2016 год. с оглед датата на връчване на решението на
дружеството-10.05.2016 год., видно от обратни разписки на л.30 от ад 424/16 г.
С оглед на горното, жалбата се явява подадена в срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Същественото
в настоящия случай е, че с АУЗД са установени задължения за :
- данък върху недвижимите имоти
за имот с партиден №М0408024_110614 за 2012,
2013, 2014 и 2015 год. и лихви върху данъка;
-данък върху недвижимите имоти за
имот с партиден №М0408025_110614 за 2012, 2013, 2014 и 2015 год.и
лихви върху данъка;
-такса за битови отпадъци за имот
с партиден №М0408024_110614 за 2012, 2013, 2014 и 2015 год. и
лихви върху таксата;
- такса за битови отпадъци за
имот с партиден №М0408025_110614 за 2012, 2013, 2014 и 2015 годи
лихви върху таксата.
За да бъде един административен акт валиден, е
необходимо да е издаден от административен орган в кръга на неговите
правомощия. Правомощията органът може да получи пряко от закона, чрез делегация
или по силата на акт за заместване.
По силата на изрична правна норма
- чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци става от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс. Когато установяват местните данъци, общинските служители
имат правомощията на орган по приходите, а когато извършват действия по
обезпечаване на данъчни задължения, те имат правомощията на публични
изпълнители - чл. 4, ал. 3 ЗМДТ. Но не всеки общински служител е компетентен да
установява или да обезпечава данъчни задължения. Такова правомощие имат само
тези, които са изрично определени от кмета на общината с негова заповед - чл.
4, ал. 4 ЗМДТ.
В случая точно това е направил
кметът на общината - оправомощил е служителя на общината С. Ц. С.
да има правата и задълженията на орган по приходите, съгласно §13 от ПЗР на
ДОПК, в сила от 1.01.2006 год. Оправомощил е още служителя да изпълнява
правомощията на инспектор по приходите, свързани с установяването,
обезпечаването и събирането на местни
данъци по смисъла на чл.4, ал.1
от ЗМДТ и съгласно установения в ДОПК ред. Оправомощаването за установяване на
мести данъци е станало с приложената на л.9 от ад 424/16 го. Заповед №РД-09-138/2.04.2009
год. , която е оспорена по реда на чл.193 от ГПК при първоначалното разглеждане
на делото относно истинността на положения от издателя й подпис. По ад 424/2016
год. е изслушана почеркова експертиза, от която е установено по безспорен начин,
че подписът на заповед № РД-09-138/02.04.2009 г. на кмета на община Гулянци е
положен от лицето, посочено като неин издател – а именно от кмета на община
Гулянци – Л. Я.. С оглед на това оправомощаването е направено надлежно,
в писмена форма и от определения в закона орган - кметът на общината, поради
което е породило правно действие. Вярно е, че в оспорения АУЗД неговият издател
С. Ц. С. е вписан с качеството си публичен изпълнител, което
качество той има и каквато длъжност заема съгласно цитираната в същия АУЗД
Заповед №ЧР-03-171/27.04.2012 г. на кмета на община Гулянци на л.10, с която
същият е назначен за публичен изпълнител в община Гулянци. Вярно е още, че в АУЗД не е вписано качеството на С. на орган по приходите,
което е именно релевантното правно качество, което му позволява да издаде
валиден акт за установяване на задължения по декларация. Публичният изпълнител
не може да издаде акт, защото от закона не са му предоставени такива
правомощия. Неточното вписване на качеството, в което служителят е издал акта и
посочването на грешна оправомощителна заповед, не прави акта в частта, с която
са установени задълженията за данъци за 2012, 2013, 2014 и 2015 год. и за двата
процесни имота нищожен, тъй като не вписването е правопораждащият юридически
факт, а заповедта на кмета, която безспорно е установено по делото, че е
издадена, налична и по силата на същата на С. са вменени правомощия на
орган по приходите, свързани с
установяването на задължения за местни данъци, както изисква чл.4, ал.4
от ЗМДТ. Но принципа на доброто управление изисква, когато един служител е
натоварен с различни правомощия, ясно да посочва точното качество, в което
издава съответния акт. Ето защо АУЗД в частта, с която С. Ц. С. е
установил по данни от подадените декларации задълженията на дружеството за
данък върху недвижимите имоти за имот с партиден №М0408024_110614
за 2012, 2013, 2014 и 2015 год. и данък върху недвижимите имоти за имот с
партиден №М0408025_110614 за 2012, 2013, 2014 и 2015 год.,
е издаден от орган по приходите, надлежно оправомощен с нарочна писмена заповед
на основание чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ да установява задължения за местни
данъци. Затова в тази част АУЗД е валиден административен акт.
В останалата част обаче, с която са установени задължения за такса
за битови отпадъци за имот с партиден №М0408024_110614
за 2012, 2013, 2014 и 2015 год. и лихви върху таксата и такса за битови
отпадъци за имот с партиден №М0408025_110614 за 2012, 2013, 2014 и 2015 годи
лихви върху таксата, АУЗД е нищожен, по следните съображения: Съгласно
разпоредбата на чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се
извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Т.е. предвиден е нормативно същият ред
за установяване на задължения за местни такси, какъвто е предвиден и за
установяване на задълженията за данъци. Това означава, че на основание чл.9б във връзка с чл.4, ал.3 и
ал.4 от ЗМДТ, кметът на общината следва да е издал нарочна писмена
оправомощителна заповед за издателя на акта, като му предостави правомощия на
орган по приходите (предвид че в случая С. изпълнява длъжността публичен
изпълнител), по силата на които да има право да установява задължения за местни такси. Такава приложена
по делото заповед няма. С цитираната по-горе Заповед №РД-09-138/2.04.2009 год.
кметът на общината е оправомощил служителя на общината С. Ц. С. да
изпълнява правомощията на инспектор по приходите, свързани единствено с установяването,
обезпечаването и събирането на местни
данъци по смисъла на чл.4, ал.1
от ЗМДТ и съгласно установения в ДОПК ред. Липсва нарочно писмено
оправомощаване за установяване на задължения
за местни такси както в приложената на л.9 от ад 424/16 год. Заповед
№РД-09-138/2.04.2009 год., така и в Заповед
№ЧР-03-171/27.04.2012 год. на кмета на община Гулянци, на която се
съдържа позоваване в оспорения АУЗД. Ето защо АУЗД в частта, с която са
установени от издателя на акта задължения за такса за битови отпадъци за имот с
партиден №М0408024_110614 за 2012, 2013, 2014 и 2015 год. и
лихви върху таксата и такса за битови отпадъци за имот с партиден №М0408025_110614
за 2012, 2013, 2014 и 2015 год и лихви върху таксата, като издаден от лице без
надлежно оправомощаване, се явява нищожен. На това основание
законосъобразността на акта в тази част не следва да бъде обсъждана.
В настоящото изложение ще бъде
обсъждана законосъобразността на АУЗД само в частта, с която са определени
задължения за данък върху двата недвижими имота за съответните години.
АУЗД е писмен, и съдържа както
правни , така и фактически основания, обосновали издаването му. В актът като
правно основание за издаването му е посочена разпоредбата на чл. 107, ал.3 ДОПК
във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, а като фактическо такова, подадените
декларации по чл. 17 ЗМДТ , които от своя страна са индивидуализирани със своя входящ
номер и дата, адреса на имотите, за които се отнасят съответните декларации и
вида на същите-земя и сграда. Тези декларации са приложени и по делото и от тях
се установяват всички индивидуализиращи белези на процесните имоти. Липсва спор
относно това, че дружеството – жалбоподател се легитимира като собственик на
посочените в оспорения АУЗД недвижими
имоти, като липсва спор и относно това, кои от тях са жилищни и кои не, като
същите са били определени съобразно декларираните от самия жалбоподател
обстоятелства в депозираните декларации по чл. 17 ЗМДТ, които обстоятелства се
потвърждават и от приложените съобщение от ЧСИ на л.24-25 от ад 424/16, справка
от ЧСИ на л.38-39 от ад424/16, както нотариален
акт за покупко-продажба №153/2011 год. на л.11-15 от настоящото дело.
Дружеството е подало декларации по чл. 17, ал.1 от ЗМДТ с входящ №0408000024/26.11.2014 год. за имот
с партиден №М0408024_110614 и с входящ №0408000025/14.06.2011 год. за имот с
партиден №М0408025_110614, в които е декларирало придобиването на посочените
нежилищни недвижими имоти и тяхната отчетна стойност. С оспорения АУЗД е установен
данък върху недвижимите имоти и за двата декларирани от търговското дружество недвижими
имоти през периода 2012 г. – 2015 г. общо в размер на 10832,48 лева и лихва
върху данъка общо в размер на 2029,35 лева.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ, с данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и
поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните
образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен
устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за
устройство на територията и след промяна на предназначението на земята,
когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно разпоредбата на
чл.19, ал.1 от същия закон, данъкът се определя върху данъчната оценка на
недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която
се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. По отношение на
данъчната оценка в случая е приложим и чл.21 от ЗМДТ, доколкото става въпрос за
нежилищни имоти на предприятие. За възникване на задължението за данък върху
недвижимите имоти не е предвидено изискване за издаване на нарочен акт от орган
на администрацията. За посочените имоти не се твърди наличие на някоя от
предпоставките на чл. 24 ЗМДТ, явяваща се основание за освобождаването им от
задължение за плащане на данък за спорния данъчен период, нито се сочи за
подобно обстоятелство да е била подадена декларация. Съгласно разпоредбата на чл.
27 ЗМДТ лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване
на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14,
ал.1 ЗМДТ. Такива декларации за процесните периоди липсват по делото, поради
което дължимият данък върху недвижимите
имоти за всеки от спорните имоти се явява доказан по основание. Не се твърди и неправилно
определяне размера на дължимия данък, а същият се определя по правилата на
чл.22 вр. чл.21 от ЗМДТ-върху отчетната стойност на недвижимите имоти, посочена
в приложените декларации. Следователно
безспорно е, че дружеството е задължено по см. на чл. 11 от ЗМДТ лице за
заплащане на данък върху недвижимите имоти по чл. 10, ал.1, от ЗМДТ за
притежаваните от него недвижими имоти.
Фактът, че дружеството не държи имотите, доколкото
същите са предадени на пазач, назначен от ЧСИ, не е основание за недължимост на
ДНИ . Съгласно разпоредбата на чл.13 от ЗМДТ, данъкът се заплаща независимо
дали недвижимите имоти се използват или не. След като дружеството притежава
недвижими имоти, дължи данък за тях, доколкото не са налице хипотезите на чл.24
от ЗМДТ по отношение на тези имоти, дружеството е данъчно задължено лице
съгласно чл.11, ал.1 от ЗМДТ в качеството на собственик на същите. Предаването
на имотите на пазач не попада в хипотезите на чл.11, ал.3-5 от ЗМДТ, съгласно
които данъчно задължени вместо собственика са ползвателите при учредено вещно
право на ползване, концесионерът при концесия и лицето, на което държавен или
общински имот е предоставен за управление. Ето защо жалбата против АУЗД в
частта, с която са определени задължения за ДНИ и лихви върху тях за двата
процесни имота, следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното искане,
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение,
държавна такса и депозит за вещо лице, по компенсация, в размер на 1365,71 лева
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, пети състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Акт за установяване на
задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 112-1/28.03.2016 г. на публичен
изпълнител при община Гулянци, потвърден с решение № 1/21.04.2016 г. на
Началник отдел „Местни приходи и обслужване на населението” при Община Гулянци
в частта, с която са установени такса за битови отпадъци за имот с
партиден №М0408024_110614 за 2012, 2013, 2014 и 2015 год. и
лихви върху таксата и такса за битови отпадъци за имот с партиден
№М0408025_110614 за 2012, 2013, 2014 и 2015 годи
лихви върху таксата, общо в размер ТБО и лихви за двата имота за 2012, 2013,
2014 и 2015 год.на 35 750,60 лева (тридесет и пет хиляди седемстотин и
петдесет лева и шестдесет стотинки).
ОТХВЪРЛЯ жалбата на на „Т.А.А.” ЕООД, гр. София с ЕИК
201064680, представлявано от управителя А. Б. чрез адвокат Г.Д. от САК срещу
Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 112-1/28.03.2016
г. на публичен изпълнител при община Гулянци, потвърден с решение №
1/21.04.2016 г. на Началник отдел „Местни приходи и обслужване на населението”
при Община Гулянци в частта, с която са установени данък върху недвижимите имоти за имот с партиден
№М0408024_110614 за 2012, 2013, 2014 и 2015 год. и
лихви върху данъка и данък върху недвижимите имоти за имот с
партиден №М0408025_110614 за 2012, 2013, 2014 и 2015 год.и
лихви върху данъка, общо в размер ДНИ и
лихви за двата имота за 2012, 2013, 2014 и 2015 год.на 12861,83 лева
(дванадесет хиляди осемстотин шестдесет и един лева и осемдесет и три стотинки). .
ОСЪЖДА Община Гулянци да плати в полза на
„Т.А.А.” ЕООД, гр. София с ЕИК 201064680 сумата от 1365,71 лева (хиляда триста шестдесет
и пет лева и седемдесет и една стотинки)
лева разноски по компенсация.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: