РЕШЕНИЕ

№ 369

гр. Плевен , 05.06.2018  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май  две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                

                                                            Председател:  Катя Арабаджиева

при секретар Цветанка Дачева  и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №352  по описа  на Административен съд-Плевен за 2017 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е въз основа на искова молба от Д.В.Д. ***, против Областна дирекция на МВР-Враца, гр.Враца, ул „Поп Косто Буюклийски“ №10 с правно основание чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ, с която претендира обезщетение за вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващо платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП. Претендира се заплащане на сума в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на констатиране на административното нарушение до окончателно изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски и адвокатски хонорар.

В исковата молба твърди, че на 12.03.2017 год.  в гр.Бяла Слатина, обл.Врачанска Д. е бил спрян за проверка  от органите на МВР, като му бил съставен АУАН  серия Г, бл.№765763/12.03.2017 год., а въз основа на акта било издадено Наказателно постановление №17-0248-000213/29.03.2017 год. на Началник група към ОД на МВР-Враца и му били наложени следните административни наказания: глоба в размер на 20 лева за нарушение чл.185  от ЗДвП, глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП, глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, глоба в размер на 50лева за нарушение на чл.183, ал.4, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лева на основание  чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10лева  на основание чл.185от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП и глоба в размер на 300лева за нарушение на чл.177, ал.1, т.2от ЗДвП, за нарушението на чл.171, т.1 от ЗДвП и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети на водача 6 контролни точки. Сочи, че е обжалвал НП пред РС-Бяла Слатина, който с решение  №152/28.11.2017 год.  по анд №393/2017 год. е отменил частично издаденото НП. Сочи, че в производството пред РС е упълномощил адвокат с договор за правна защита и съдействие №6/3.08.2017 год.-адв.К.К., на когото е изплатил договорено възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева. Твърди, че е обжалвал постановеното решение по анд №393/2017 год. по описа на РС-Бяла Слатина, пред Административен съд-Враца, където е образувано канд №18/2018 год.. Пред този съд също е упълномощил адвокат К. К. и му е заплатил сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева за процесуалното представителство пред касационната инстанция.  Твърди още, че след връчване на НП е изпитал силно безпокойство, тъй като е пенсионер от системата на МВР, не могъл да спи и да си почива нормално, имал здравословни отклонения, постоянно мислел затова, че е нарушил ЗДП и КЗ и че му е вменено извършването на административно нарушение. Поради тези негативни емоции, които изпитал, станал по-раздразнителен и затворен в себе си. Счита, че описаните негативни емоции са в резултат на вмененото му административно нарушение и наложеното  наказание. Позовава се на постановеното  тълкувателно решение №1/2017 год. на ВАС и моли съда да постанови решение, с което да осъди ОД на МВР-Враца да му заплати обезщетение единствено за причинените имуществени вреди по обжалването и отмяната на НП №17-0248-000213/29.03.2017 год. на Началник група към ОД на МВР-Враца в размер на 2000 (две хиляди) лева, ведно със законната лихва от датата на констатиране на административното нарушение до окончателното им изплащане, както и да му бъдат присъдени направените  деловодни разноски и адвокатски хонорар за водене на настоящото дело.

В съдебно заседание ищецът  се явява лично и с адв.К. *** с надлежно пълномощно на л.30 от делото, който поддържа  исковата молба на заявените основания, излага подробни съображения за нейната основателност. Позовава се на постановеното ТР №1/15.03.2017 год. на ВАС. Моли съда да уважи исковата молба, претендира направените по водене на настоящото дело разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

Ответникът- Областна дирекция на МВР-Враца, е депозирал по делото писмен отговор  с вх.№ 2295/29.05.2018 год., с която се оспорва предявеният иск по размер. Прави се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение и се моли съда да го намали съобразно принципа на справедливост и обоснованост на същото. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Иван Шарков дава заключение за основателност на предявената искова претенция.

Административен съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

            От приложеното към настоящото производство анд №393 по описа на Районен съд град Бяла Слатина  за 2017 год. се установява, че с Наказателно постановление №17-0248-000213/29.03.2017 год. на Началник група към  ОД на МВР-Враца, РУ-Бяла Слатина, на Д.В.Д. ***, са наложени следните административни наказания : 1. За нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП-глоба в размер на 20 лева; 2. За нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП-глоба в размер на 50 лева; 3. За нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.5, пр.1 от ЗДвП-глоба в размер на 50 лева; 4.За нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП-глоба в размер на 10 лева; 5.За нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП-глоба в размер на 10 лева; 6. За нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП-глоба в размер на 10 лева; 7.За нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП-глоба в размер на 10 лева;  8.За нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП-глоба в размер на 300 лева затова, че на 12.03.2017 год. около 12,10 часа в гр.Бяла Слатина, на ул „Васил Левски“, кръстовище с ул „Хаджи Димитър“, управлява лек автомобил „Хюндай“, с номер на рама KMHVA31LPWU326443, започнато е БП №248зм-138/2017 год. по описа на РУ-Бяла Слатина, без включени светлини за движение през светлата част на денонощието, без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, технически неизправен-износени два броя гуми, без триъгълник, аптечка, пожарогасител и жилетка към техническото оборудване на автомобила, не притежава СУМПС-отнето с АУАН Г447731/13.11.2016 год. на ОПП-СДВР.

            Недоволен от издаденото НП  е останал Д., който го е обжалвал пред Районен съд-Бяла Слатина, където е образувано анд №393  по описа на съда за 2017 год. По делото е постановено решение  №152/28.11.2017 год., с което съдът, на основание чл. 63, ал. 1 от  ЗАНН е отменил Наказателно постановление №17-0248-000213/29.03.2017 год на Началник група към ОД на МВР-Враца, РУ-Бяла Слатина в частта, с която на Д.: за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева; за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП-глоба в размер на 50 лева; за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП-глоба в размер на 300 лева и отнемане на 6 к.т. В останалата част с решението съдът потвърдил наказателното постановление.

 Решението по анд №393/2017 год. на РС-Бяла Слатина в потвърдителната наказателното постановление част е било обжалвано пред Административен съд-Враца, където е образувано канд №18 по описа на съда за 2018 год. С Решение №117/26.03.2018 год. съдът  е оставил в сила решение  №152/28.11.2017 год на РС-Бяла Слатина по анд №393/2017 год. в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №17-0248-000213/29.03.2017 год. на Началник група към  ОД на МВР-Враца, РУ-Бяла Слатина в частта, с която на Д. са наложени: за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.5, пр.1 от ЗДвП-глоба в размер на 50 лева; за нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП-глоба в размер на 10 лева; за нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП-глоба в размер на 10 лева; за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП-глоба в размер на 10 лева; за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП-глоба в размер на 10 лева. Решението като окончателно е влязло в сила на датата на постановяването си-26.03.2018 год.

В развилото се пред Районен съд Бяла Слатина съдебно производство по обжалване на издаденото НП, жалбоподателят е упълномощил адвокат  К.Д.К. с пълномощно на л.19 от делото на РС, с оглед осъществяване на правна защита и съдействие по анд №393/2017 год. на РС-Бяла Слатина до приключването му във всички инстанции. По делото са проведени три редовни съдебни заседания-на 3.08.2017 год., на 21.09.2017 год. и на 16.11.2017 год., на които жалбоподателят е бил представляван от адв.К., видно от отбелязването в протоколите от проведените съдебни заседания. Касационната жалба против решението на РС-Бяла Слатина в потвърдителната наказателното постановление част до Административен съд – Враца е била изготвена от упълномощения адвокат, който е представлявал касатора по силата на приложеното на л.17 от канд №18/2018 год. пълномощно. В проведеното едно съдебно заседание пред касационната инстанция Д. е бил представляван от упълномощения адвокат К..

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на частично отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на съдебните производства по обжалване на това НП разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по настоящ адрес на ищеца, посочен в исковата молба.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е частично основателен по размер. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Областна дирекция на МВР-гр.Ловеч. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ  е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.

            Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и  се установява от приложените анд №393/2017 год. на РС-Бяла Слатина и канд №18/2018 год. на Административен съд-Враца, че наказателното постановление е било издадено за осем броя вменени на Д. административни нарушения на Закона за движение по пътищата и с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е било частично отменено по отношение на три от вменените на Д. административни нарушения, а именно по отношение на  нарушението на чл.70, ал.3 от ЗДвП, за което на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева;  нарушението на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което  на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева; за нарушението  на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за което  на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева и отнемане на 6 к.т.

 Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на Областна дирекция на МВР-Враца, изразяващо в издаването на частично незаконосъобразен акт.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК  предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая  НП, бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на анд № 393/2017 г. по описа на РС - Тетевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лв. е заплатено в брой при упълномощаването. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в  договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 1000(хиляда) лева е реално изплатена на упълномощения адвокат. Процесуално представителство въз основа на сключения договор е било осъществено от адв.К., който се е явил в проведените три съдебни заседания по делото и е представлявал жалбоподателя пред РС.

Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да се присъди за производството пред РС, следва да се има предвид следното: Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, съставлява административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Тъй като упълномощеният адвокат  е осъществил процесуално представителство, за определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая стойността на отменените със съдебното решение на РС три санкции „глоба“ от общо постановените осем санкции,  е общо в размер на 370 лева (20+50+300). Разпоредбата на чл.7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.1 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждение, което при интерес до 1000 лв. е в размер на 300 лв. Следователно, определено върху  материалния интерес, основа за който е размерът на санкцията, дължимото възнаграждение за един адвокат, представлявал жалбоподателя в производството по анд №393/2017 год. на РС-Бяла Слатина, е 300 лева. Възнаграждението за адвоката следва да се определи само върху стойността на административните наказания, отменени със съдебното решение, предвид, че жалбата е уважена частично от РС и наказателното постановление е отменено частично само относно три от общо осемте наложени глоби-тези в размер на 20+50+300.  Тук е мястото да се посочи, че с Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г е постановено, че  Административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Недопустимостта за присъждане на  разноски в тези производства прави безпредметно и искането за присъждането им  в производството по обжалване на НП, респективно-на това основание-при липса на искане за присъждане на разноски, няма как да се прави и възражение по тяхната прекомерност. В мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия е посочено, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

С оглед на това, че делото пред РС-Бяла Слатина не е с фактическа и правна сложност,  предвид частичната отмяна на НП, както и с оглед направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното обезщетение с писмена молба, предявената искова претенция следва да бъде уважена до размер на 300 лева съобразно изложеното по-горе-по правилата на чл.7, ал.2 от Наредбата-върху стойността само на отменените със съдебното решение административни наказания „глоба“. Тази сума представлява дължимото обезщетение за вреди, претърпени от ищеца от частично отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващо платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред РС-Бяла Слатина по обжалване на НП. Сумата в размер на 300 (триста) лева , платена за адвокатско възнаграждение по анд №393/2017 год. на РС-Бяла Слатина, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1000 лева за производството по анд №393/2017 год., искът следва да бъде отхвърлен.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото частично незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно - това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на частично незаконосъобразното НП, издадено от Началник  група към  ОД на МВР-Враца, РУ-Бяла Слатина,  ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП анд 393/2017 год. по описа на РС – Бяла Слатина. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия.

Относно началната дата на дължимост на лихвата, следва да се има предвид следното:  Ищецът претендира начален момент на лихвата, считано от датата на констатиране на административното нарушение, която в случая е 12.03.2017 год. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове.  На това основание претенцията за лихва върху присъдената главница в размер на 300 лева е дължима от датата на влизане в сила на решение №152/28.11.2017 год. на РС-Бяла Слатина по анд №393/2017 год. в частта, с която е отменено Наказателно постановление №17-0248-000213/29.03.2017 год. на Началник РУ-Бяла Слатина в частта, с която на Д. са наложени: за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП-глоба в размер на 20 лева; за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП-глоба в размер на 50 лева; за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП-глоба в размер на 300 лева и отнемане на 6 к.т. Претенцията за лихва от датата на констатиране на административното нарушение, която в случая е 12.03.2017 год., до датата на влизане в сила на решение по анд №393/2017 год.на РС-Бяла Слатина следва да бъде отхвърлена. Крайният момент на дължимост на лихвата е окончателното й изплащане.

На следващо място, в производството по канд №18/2018 год. на АС-Враца е представен договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно на л.17, за осъществяване на процесуално представителство по канд №18/2018 год., в което е посочено като договорено и реално заплатено възнаграждение за един адвокат, защитавал Д.  пред касационната инстанция в размер на 1000 (хиляда) лева. Тази сума се претендира като обезщетение за вреди, настъпили вследствие процесуалното представителство на ищеца в производството по канд №18/2018 год. пред АС-Враца. В тази част претенцията за заплащане на обезщетение, съставляващо адвокатско възнаграждение за адвоката, представлявал Д. в производството по канд №18/2018 год. следва да бъде да бъде оставена изцяло без уважение, предвид, че касационната жалба против решението по анд №393/2017 год. на РС-Бяла Слатина в потвърдителната наказателното постановление част е била отхвърлена изцяло т.е. решението в потвърдителната НП част е било оставено в сила. С оглед на това не е налице отменен по съответния ред акт-останалата, потвърдена с решението на РС-Бяла Слатина част от НП, е била потвърдена изцяло от АС-Враца. С оглед на това искът в тази част е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Отговорна по иска за вреди Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -Враца, поради  качеството й на юридическо лице, на основание чл.205 от АПК във връзка с 37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР.

Следователно, предявеният иск се явява допустим и частично основателен по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата  му по анд №393/2017 год. по описа на РС-Бяла Слатина. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Претенцията за лихва върху главницата от 300 лева следва да бъде уважена от датата на влизане в сила на решение 152/28.11.2017 год. на РС-Бяла Слатина по анд №393/2017 год. в частта, с която е отменено Наказателно постановление №17-0248-000213/29.03.2017 год. на Началник РУ-Бяла Слатина в частта, с която на Д. са наложени: за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП-глоба в размер на 20 лева; за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП-глоба в размер на 50 лева; за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП-глоба в размер на 300 лева и отнемане на 6 к.т. Претенцията за лихва от датата на констатиране на административното нарушение, която в случая е 12.03.2017 год., до датата на влизане в сила на решение по анд №393/2017 год.на РС-Бяла Слатина следва да бъде отхвърлена. Крайният момент на дължимост на лихвата е окончателното й изплащане. Претенцията за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 1000лева, представляващи договорено и платено възнаграждение за един адвокат, представлявал ищеца в производството по канд №18/2018 год. на Административен съд-Враца, следва да бъде отхвърлена като неоснователна поради това, че в това производство решението на РС в потвърдителната НП част е било оставено в сила. Решението на РС-Бяла Слатина в частта, потвърдила НП, е оставено в сила с решението по канд №18/2018год. на АС-Враца.

В настоящото производство се претендира и заплащане на разноски по водене на производството общо в размер на 1010 лева, от които 1000 лева възнаграждение за един адвокат по адвокатско пълномощно за образуване на настоящото административно дело и процесуално представителство и 10 лева заплатена държавна такса за образуване на делото. В ЗОДОВ е регламентиран въпросът с присъждане на разноските, като съгласно чл.10, ал.3 от с.з., ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. На ищеца следва да се присъди изцяло заплатената държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лева съобразно приложената на л.21 квитанция, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат съгласно адвокатско пълномощно л.30 от делото съразмерно с уважената част  на иска с оглед чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, както следва:  договореното и платено възнаграждение за един адвокат, представлявал ищеца в настоящото производство е 1000 лева, поради което размерът на разноските, които следва да се присъдят на ищеца за процесуално представителство по настоящото дело от упълномощения адвокат съразмерно с уважената част на иска, са 150 лева (300/2000=х/1000). За разликата над тази сума до пълния претендиран размер на платено адвокатско възнаграждение искането за разноски по настоящото производство следва да бъде отхвърлено.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Враца, гр.Враца, ул „Поп Косто Буюклийски“ №10 да заплати на Д.В.Д. *** сумата от 300 (триста ) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №393/2017 год. по описа на РС-Бяла Слатина,  ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на влизане в сила на решение 152/28.11.2017 год. на РС-Бяла Слатина по анд №393/2017 год. в частта, с която е отменено Наказателно постановление №17-0248-000213/29.03.2017 год. на Началник РУ-Бяла Слатина в частта, с която на Д. са наложени: за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП-глоба в размер на 20 лева; за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП-глоба в размер на 50 лева; за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП-глоба в размер на 300 лева и отнемане на 6 к.т., до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба от Д.В.Д. ***, против Областна дирекция на МВР-Враца, гр.Враца, ул „Поп Косто Буюклийски“ №10, с правно основание на иска чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203, ал.1 и чл.204, ал.1 от АПК за разликата над присъдения размер от 300 (триста) лева до пълния  претендиран размер от 1000 (хиляда лева),  представляващи  вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по анд №393/2017 год. по описа на РС-Бяла Слатина, ведно с дължимата законна лихва върху тази разлика.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Д.В.Д. ***, против Областна дирекция на МВР-Враца, гр.Враца, ул „Поп Косто Буюклийски“ №10, за присъждане на лихва върху главницата от датата на констатиране на административното нарушение, която в случая е 12.03.2017 год., до датата на влизане в сила на решение 152/28.11.2017 год. на РС-Бяла Слатина по анд №393/2017 год. в частта, с която е отменено Наказателно постановление №17-0248-000213/29.03.2017 год. на Началник РУ-Бяла Слатина в частта, с която на Д. са наложени: за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП-глоба в размер на 20 лева; за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП-глоба в размер на 50 лева; за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП-глоба в размер на 300 лева и отнемане на 6 к.т.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба от Д.В.Д. ***, против Областна дирекция на МВР-Враца, гр.Враца, ул „Поп Косто Буюклийски“ №10, с правно основание на иска чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203, ал.1 и чл.204, ал.1 от АПК , с която се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, платени по канд №18/2018 год. по описа на Административен съд-Враца,  ведно с дължимата законна лихва от датата на констатиране на нарушението до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Враца, гр.Враца, ул „Поп Косто Буюклийски“ №10 да заплати на Д.В.Д. ***  сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи разноски в настоящото съдебно производство –възнаграждение за един адвокат съгласно пълномощно на л.30 от делото,  съразмерно с уважената част от исковата претенция,  като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1000 (хиляда) лева ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски като неоснователно.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Враца, гр.Враца, ул „Поп Косто Буюклийски“ №10 да заплати  Д.В.Д. ***  сумата от 10 (десет) лева, представляваща държавна такса за образуване на делото .

 Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен,  пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: