Р Е Ш Е Н И Е

№ 440

26 юни 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Плевен, втори състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков от Окръжна прокуратура- Плевен, като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 351 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано по искова молба от Д.В.Д. ***, против ОД на МВР- гр.Перник, ул. „Самоков“ № 1, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с цена 1000 /хиляда/ лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на констатиране на административното нарушение до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за причинени на ищеца от ответника имуществени вреди, вследствие на обжалването и отмяната на НП № 17-1158-001775/09.05.2017г. на Началник група към Сектор „ПП“ при ОД на МВР- гр.Перник. Претендират се и деловодни разноски за настоящето производство.

Постъпило е писмено становище от ответника ОД на МВР- Перник, в което се оспорва предявеният иск. На първо място се излагат доводи за недопустимост на предявения иск, които са в насока, че административнонаказателната дейност не представлява административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, т.к. в ЗАНН е предвидено различно производство, в което АПК не е приложим, поради което производство по реда на ЗОДОВ е допустимо само при отмяна на административен акт по реда на АПК, но не при отмяна на наказателно постановление по реда на ЗАНН. Сочи се, че ЗАНН не признава право на жалбоподателя по АНД на разноски за воденето му, поради което такива не могат да бъдат присъждани. Допускането на обезщетяване на такива разноски по ЗОДОВ представлявало заобикаляне на процесуалния закон и недопустимо разширяване отговорността на държавата за разноски. Твърди се, че самостоятелното предявяване на отделен иск само за разноски по приключил процес в друго производство, по друг процесуален ред и за присъждане от друг съд с различна подведомственост и подсъдност, е процесуално недопустимо. Излагат се доводи, че с ТР № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ОСС на ВАС е предоставена възможност за неправомерно и неоснователно претендиране на разноски от трета страна, която не разполага с правна възможност да оспори реалното заплащане на посочените в договорите за правна помощ суми, стига в тях формално да е посочено извършено плащане в брой.

На следващо място се излагат се подробни доводи за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че в конкретния случай не са налице незаконосъобразни или неоснователни действия на съответните компетентни длъжностни лица, а издаденото НП е било отменено от РС- Перник на формално основание, без в решението да е коментирано по същество извършени ли са съответните нарушения и кой е техният автор. Сочи се, че е недоказано обстоятелството, че ищецът е пенсионер от системата на МВР, както и за претърпените от него емоции във връзка с издаденото НП, поради което исковата претенция в размер на 1000 лв. е в прекомерен размер. Излагат се доводи, че съдът следва да съобрази значителния брой съставени АУАН и НП по отношение на ищеца, които се установяват от приложените с писмения отговор доказателства, от което следва извод за липса на постигнато поправително въздействие върху нарушителя, респ. за несправедливост на претендираното обезщетение. Твърди се, че искът е недоказан, тъй като не са представени доказателства относно декларирането на получения адвокатски хонорар от процесуалния представител на ищеца. Сочи се, че така договореният хонорар за защита по АНД е в необосновано висок размер, несъответен на минимума по Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Оспорва се претенцията за присъждане на законна лихва от деня на констатиране на административното нарушение, тъй като към тази дата не е било издадено НП, във връзка с отмяната на което се претендира присъждане на обезщетение, а и за да е налице фактическият състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, то следва да е била констатирана и неговата незаконосъобразност, едва след което би било налице основание за присъждане на обезщетение.

В заключение се иска да бъде оставен без разглеждане като недопустим предявеният иск, или да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Алтернативно е направено искане за редуциране на размера на претенцията до минимума, предвиден в Наредба № 1/2004г., а именно 300 лв. оспорва се претенцията за присъждане на разноски за настоящето производство, тъй като не е налице представен договор за правна помощ по настоящето производство и алтернативно се прави искане, в случай, че такъв договор бъде представен, да се съобразят претендираните разноски с ниската правна и фактическа сложност на настоящето производство, което обуславя адвокатско възнаграждение в минималния предвиден размер.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. К. К. Процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба по изложените в нея съображения и пледира да бъде уважен изцяло предявеният иск. Представа фискален бон за заредено гориво и прави искане за присъждане в полза на доверителя му направените разноски за упълномощаване на адвокат и тези, направени във връзка с явяването му пред настоящия съд, за което представя фискален бон за заплатено гориво.

Ответникът – ОД на МВР – Перник не изпраща процесуален представител.

Прокурорът дава заключение, че исковата молба е основателна и пледира да бъде уважен предявеният иск.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – ОД на МВР - Перник, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК. Производството е родово и местно подсъдно на Административен съд- Плевен с оглед разпоредбата на чл.7, ал.1 вр. чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, т.к. постоянният адрес на ищеца е в гр. Ч. Бряг.

Исковата молба е процесуално допустима. Неоснователни са доводите от постъпилия писмен отговор в обратната насока. Съобразно обвързващата съда задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Неоснователни са и доводите на ответника, че административнонаказателната дейност не представлява административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г.,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

Разгледан по същество предявеният иск за претърпени имуществени вреди е частично основателен по размер.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативно наличие на следните предпоставки: 1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът ОД на МВР-Перник, съгласно чл.37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. Ето защо ОД на МВР-Перник е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на Д.Д..

От приложените по делото писмени доказателства и приобщените доказателства по приложеното АНД № 01831/2017г. по описа на Районен съд – Перник, се установява, че с решение № 101/22.02.2018г. на Районен съд – Перник е отменено НП № 17- 1158- 001775 от 09.05.2017г., издадено от Началник група към Сектор „ПП“ към ОД на МВР- Перник, с което на Д.В.Д. ат гр. Ч. Бряг са наложени административни наказания, както следва : по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв.; по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв. и по чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв.

Съдебното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 21.03.2018г. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на ОД на МВР-Перник, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт. За пълнота и с оглед изложеното в писменото становище на ответника следва да се посочи, че според чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

От приобщените доказателства по АНД № 01831/2017г. по описа на РС-Перник е видно наличието на писмено пълномощно и договор за правна защита и съдействие по делото от 02.11.2017г. /л.22 от приобщеното АНД № 01831/17г. на РС-Перник/, подписано от ищеца за адв. К. К. от АК – Враца. Установява се наличието на договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., за която сума в договора за правна защита и съдействие е отразено, че е заплатена в брой при упълномощаването.

Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че няма доказателства за реално заплащане на горната сума, тъй като същият не е оспорил по надлежния ред представения с ИМ заверен препис от договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането на адвокатския хонорар в брой. В съдебната практика, свързана с произнасяне на съдилищата по направените разноски, е възприето, че отразеното в договора за правна защита и съдействие съставлява достатъчно доказателство за реално заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, респ. основание за присъждането им. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 1000 лв. е реално изплатена на упълномощения адв.К.в.

Неоснователни са и доводите на ответника, че горното плащане е недоказано, тъй като не са представени доказателства относно декларирането на получения адвокатски хонорар от процесуалния представител на ищеца. Недекларирането на въпросния доход съставлява данъчно нарушение, което би могло да бъде осъществено от адвоката, но същото не би могло да засегне правната сфера на ищеца, тъй като се касае за правоотношение между данъчнозадълженото лице и данъчната администрация, което не засяга редовността на извършеното от трето лице /в случая ищеца/ плащане.

Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да се присъди за производството пред РС, следва да се има предвид следното: Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което е приключило в РС в рамките на три заседания, но при условие, че първите две такива не са били проведени поради депозирани от адв. К. молби за отлагане. От материалите по АНД № 01831/17г. на РС-Перник е видно, че упълномощеният от ищеца Д. процесуален представител не се е явил на нито едно от проведените пред РС- Перник общо три съдебни заседания. В последното такова, проведено на 21.02.2018г., при което делото е обявено за решаване, се е явил лично ищецът Д., който пряко и без съдействие на адвокат е упражнил правата си в производството. Всъщност в хода на въззивното производство пред РС- Перник адв. К. е депозирал единствено две молби за отлагане /л.21 и л.32 от АНД № 01831/2017г. по описа на РС-Перник/.

За определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл.18 ал.2 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая стойността на отменените наложени санкции- глоби са в общ размер на 410 лв. Разпоредбата на чл.7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.1 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждение, което при интерес до 1000 лв. е в размер на 300 лв. Следователно, определено върху материалния интерес, основа за който е размерът на санкцията, дължимото възнаграждение за един адвокат е 300 лева. Следва да се има предвид и обемът на реално предоставената от адв. К. правна помощ, във връзка с което са изложени мотиви по- горе в настоящето решение.

В мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия е посочено, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. С оглед на това и предвид, че ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното обезщетение в депозираното писмено становище, както и предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило фактически в в едно съдебно заседание, проведено без участието на процесуалния представител на ищеца, предявената искова претенция следва да бъде уважена до предвидения минимален размер на 300 лева, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1000 лева, исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на частично незаконосъобразното НП, издадено от Началник сектор ПП при ОД на МВР-Перник, ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП АНД № 01831/17г. по описа на РС- Перник. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 300 (триста) лева, платена за адвокатско възнаграждение по АНД № 01831/17г. по описа на РС- Перник, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва.

Относно претенцията за лихва, съдът съобрази следното:

Ищецът претендира начален момент на лихвата, считано от датата на констатиране на административното нарушение, която в случая е 05.04.2017 год. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началния момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. На това основание претенцията за лихва върху присъдената главница в размер на 300 лева е дължима от датата на влизане в сила на решение № 101/22.02.2018 год. на РС- Перник по НАХД № 01831/2017г., а именно 21.03.2018г. Претенцията за лихва от датата на констатиране на административното нарушение- 05.04.2017г. до датата на влизане в сила на решение № 101/22.02.2018 год. на РС- Перник по НАХД № 01831/2017г., а именно 21.03.2018г., следва да бъде отхвърлена. Крайният момент на дължимост на лихвата е окончателното й изплащане.

По изложените по-горе съображения, предявеният иск се явява основателен и доказан по основание, и частично основателен по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по НАХД № 01831/2017г. на Районен съд- Перник. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Претенцията за лихва върху главницата от 300 лева следва да бъде уважена от датата на влизане в сила на решение № 101/22.02.2018 год. на РС- Перник по НАХД № 01831/2017г., а именно 21.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията за лихва от датата на констатиране на административното нарушение-05.04.2017г. до датата на влизане в сила на решение № 101/22.02.2018 год. на РС- Перник по НАХД № 01831/2017г., а именно 21.03.2018г., следва да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание ищцовата страна прави искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящия съд в размер на 1000 лв., както и разноски за явяване, във връзка с което представя фискален бон за заплатено гориво на стойност 29,95 лв. Съгласно  чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска Нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ е специална и дерогира общите правила на ГПК.

Настоящият съд намира за основателни възраженията от писменото становище на ответника по отношение прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение за настоящето съдебно производство. Същото не се отличава с правна и фактическа сложност, а и с оглед предявения размер на претенцията, отхвърлянето ѝ за повече от 2/3 от предявения размер и изхождайки от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски в общ размер на 310 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и 10 лв. внесена държавна такса за образуване на делото.

Съдът намира за неоснователно искането за заплащане на сумата от 29,95 лв. по представения фискален бон, за която сума ищцовата страна твърди, че установява размера на разноските, във връзка с явяването пред настоящата инстанция. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.13, ал. 1 и 2 от Наредбата за командировките в страната, съобразно която размера на пътните пари при ползване на лично моторно превозно средство, се равнява на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение. Горната стойност се определя от данните за вида и марката на личното моторно превозно средство, за разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и разстоянията в километри по републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари. Ищецът не е представил доказателства за горните обстоятелства, поради което претендираният разход се явява недоказан.

Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, II- ри състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- Перник да заплати на Д.В.Д. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 300 лева (триста лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по НАХД № 01831/2017г. на Районен съд- Перник, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на влизане в сила на решение № 101/22.02.2018 год. на РС- Перник по НАХД № 01831/2017г., а именно 21.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Д.В.Д. ***, с ЕГН: **********, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, с правно основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за разликата над присъдения размер от 300 (триста) лева до пълния претендиран размер от 1000 (хиляда лева), представляващи вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по НАХД № 01831/2017г. на Районен съд- Перник, ведно с дължимата законна лихва върху тази разлика.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Д.В.Д. ***, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, за присъждане на лихва върху главницата от датата на констатиране на административното нарушение- 05.04.2017г. до датата на влизане в сила на решение № 101/22.02.2018 год. на РС- Перник по НАХД № 01831/2017г., а именно 21.03.2018г.

ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи-Перник да заплати на Д.В.Д. ***, с ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящето производство и сумата от 10 лв. внесена държавна такса и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение за разликата от 300 лв. до 1000 лв., както и за заплащане на пътни разноски в размер на 29,90 лв.

Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: