РЕШЕНИЕ

№ 376

гр. Плевен, 07.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 349 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) .

Административното дело е образувано по жалба на З.Ж.Г.,*** срещу заповед за ППАМ № 18-0938-000487/03.03.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен.

С жалбата се претендира отмяна на заповед за прилагане на ПАМ  като неправилна и незаконосъобразна, тъй като се твърди, че не е отказано да бъде извършена проверка за употреба на упойващи вещества, нито на медицинско изследване. Твърди, че при проверката на 03.03.2018 година служителите на МВР не са разполагали с технически средства за вземане на проба. Посочва, че не си спомня да му е издаден талон за кръвна проба и  моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

По делото е представено становище от ответника на л. 22, в което се посочва, че заповедта е законосъобразна и лицето не е приело да бъде тествано с дрегер за употреба на наркотични вещества и именно поради това му е издаден талон за медицинско изследване. Посочва, че лицето е употребило наркотични вещества с оглед протокола за химико-токсикологично изследване. Намира, че жалбата е неоснователна и правилно е постановено отнемане на свидетелството, тъй като лицето е отказало проверка с техническо средство.

В съдебно заседание оспорващият -  З.Ж.Г.,***, се представлява от адв. Д. ***, който намира, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е постановена за отказ на лицето да изпълни разпореждане за тестване с техническо средство, а в случая е налице талон за медицински изследване и не е налице сочената в АУАН фактическа обстановка на отказ от изследване. Посочва, че Г. е спазил изискванията на закона и отказът да бъде изследван с дрегер не може да бъде доказан. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът – началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен, се представлява от юрк Ф., която оспорва жалбата и намира заповедта за законосъобразна. Правилно е посочена фактическата обстановка и именно в случай на отказ да бъде тестван с дрегер на лицето се издава талон за медицинско изследване, какъвто е и настоящия случай и се отнема свидетелството за управление. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0938-000487/03.03.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен е разпоредено отнемане на свидетелство за управление на МПС на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, тъй като на 03.03.2018 година З.Г.  в 23.15 часа като водач на МПС – мерцедес Ц270 с рег. № ХХХХ в гр. Плевен, бел. „Христо Ботев“ до Военна болница отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство DRUG TEST-500, фабр.№АИГТ-0005 за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози и му е издаден талон за медицинско изследване.

По делото е приложена заповед № 316з-27/03.01.2018 г.  на директора на ОД на МВР-Плевен за компетентност на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т. 1-т. 6, т. 2а от ЗДвП.

Представен е и АУАН №506453 от 03.03.2018 година, в който е описана фактическата обстановка, а именно отказа на лицето да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества, като е иззето свидетелството за управление на МПС и Г. е подписал АУАН без възражения.

На л. 27 по делото е приложен протокол за химико-токсикологично изследване за определяне на употреба на наркотични вещества или техни аналози от 19.03.2018 г. , с който се удостоверява, че З.Г. е употребил наркотично вещество тетрахидроканабинол, установено при изследването на пробата, дадена във връзка с талон № 0001204 от 03.03.2018 година.

На л. 28 по делото е приложен и талон за изследване № 0001204 от 03.03.2018 г., издаден на оспорващия, в който е отбелязано, че лицето отказва да му бъде извършена предварителна проба с дрегер за установяване на употреба на наркотични вещества.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото като доказателство е приета заповед № 316з-27/03.01.2018 г.  на директора на ОД на МВР-Плевен за компетентност на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т. 1-т. 6, т. 2а от ЗДвП. 

Съдът приема, че процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение №506453 от 03.03.2018  г., като са описани и установените с акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал.2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка – посочено е, че заповедта се издава на основание чл. 171, т.1 б."б" от ЗДвП, поради това, че лицето е управлявало МПС и при проверка отказва да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Отказът е доказан, тъй като в талона за медицински изследване е отбелязано това обстоятелство и не са ангажирани доказателства от оспорващия, които опровергават отразеното в акта, а съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като не беше оборена материалната доказателствена сила на акта. Твърдението на Г., че не е извършен тест поради липса на техническо средство не се доказа, а напротив установява се, че е налице отказ за тест и именно поради това е издаден талон за изследване.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, като административно-производствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

Съдът намира, че заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел. С нормата на чл. 171, т.1 б."б" от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление" на водач на МПС, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. От приложения акт за установяване на административно нарушение се установи, че оспорващият  отказва да бъде изпробван. Твърдението на оспорващия, че не е отказал да бъде изпробван с техническо средство и, че е дал материал за анализ и по този начин не  е налице хипотеза на отказ, е неоснователно. В случая принудителната мярка е наложена за отказ да бъде изпробван с техническо средство от органите, които са спрели за проверка и нормата на чл. 171, т. 1 б. „Б“ от ЗДвП предвижда именно възможност при отказ да бъде тестван да са наложи ПАМ и обстоятелството, че е дал биологична проба, което се установява от протокола за химичен анализ, е неотносимо, тъй като хипотезите в процесната норма не са изброени кумулативно, а алтернативно и при отказ за тест, предоставянето на биологична проба не променя факта на отказ,  за който се отнема свидетелството.Необходимите предпоставки за издаването на заповед за налагане на ПАМ са установяването по надлежен ред на отказ за тестване, който е налице и както бе посочено по-горе в АУАН е отразено това обстоятелство, същият е подписан без възражения  и именно поради този отказ е издаден талон за изследване, в който също е посочено обстоятелството, че Г. отказва тест и този талон също е връчен на лицето без възражения.

Съдът намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.1 б."б" от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Принудителната мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение по смисъла на специалния закон, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни анолози. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения максимален 18 -месечен срок (ако до този момент въпросът за отговорността не е решен), ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.

С оглед горепосоченото заповедта е законосъобразна и следва да бъде отхвърлена жалбата.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ответника и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът намира, че следва З.Ж.Г.,*** да заплати на ОД на МВР Плевен, гр. Плевен разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалба на З.Ж.Г.,*** срещу заповед за ППАМ № 18-0938-000487/03.03.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен.

Осъжда З.Ж.Г.,*** да заплати на ОД на МВР Плевен, гр. Плевен разноски в размер на 100 лева.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок  от съобщаването на страните.

                                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: