Решение по Административно дело 348/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 439/ 26. Юни 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На шести юни 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 348/2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на З.Ж.Г. *** срещу Заповед № 18-0938-000488/03.03.2018г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, затова че със съставен АУАН №Д506453/03.03.2018г е установено, че на 03.03.2018г. около 23:15ч. в гр. Плевен, на бул. „Хр. Ботев“ до Военна болница в посока ул. „Гривишко шосе“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ с Рег. № ХХХХ – лична собственост като отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Drug Test-5000 с фабр. № ARHJ-0005 за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози; издаден талон за мед.изследване № 00001204.

Жалбоподателят, чрез адв. Д. от АК – Плевен оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Не спори, че е управлявал процесния автомобил на посочената дата и час. Но твърди, че не е отказал да му бъде извършена проба, нито е отказвал медицинско изследване. Твърди, че е бил закаран в Сектор ПП, където му била извършена такава проба с техническо средство, но пробата се оказала невалидна, затова бил заведен от служители на МВР в Спешна помощ гр. Плевен, където му била взета кръвна проба. Затова няма спомен да му е издаван талон за кръвна проба. Прилага лист за медицински преглед от 04.03.2018г. в 01:31ч. за даването на кръвна и уринна проба за наркотици. Счита, че заповедта е издадена в нарушение на задълженията на издаващия орган, визирани в чл. 6 ал.1 от АПК, като е нарушен принципа на добросъвестност. Оспорва датата на съставяне на акта. Не е извършил нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, тъй като е изпълнил разпореждането да даде биологичен материал за изследване с техническо средство, но ако се приеме, че е отказал проба с техническо средство, той е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Счита, че двете хипотези са дадени алтернативно и е изпълнил втората от тях, поради което не е налице отказ и респективно нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, което прави заповедта за ПАМ незаконосъобразна като издадена без законово основание. Протоколът за химическо изследване не може да се пренебрегне, но заповедта е издадена преди да излязат резултатите от този протокол. Поради това счита, че към момента на издаване на заповедта не е било налице нарушение и не е имало основание за издаването й. Отделен е въпроса за отговорността, за което има образувано друго съдебно производство.

Ответникът – Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, чрез юрк. Ф. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че датата на издаване на акта е записаната в него дата на проверката 03.03.2018г. Не може да бъде издаден талон за кръвна проба, ако преди това водача не е отказал да бъде тестван с техническо средство и този отказ не е документиран в съответния документ. Водача не е записал възражения в акта. Безспорно е установено, че жалбоподателят е употребил наркотични вещества, което е потвърдил пред проверяващите и е доказано с резултатите от химическото изследване. Налице е отказ да бъде изпробван с техническо средство както с думи, така и с действия, тъй като не е изпълнил точно разпорежданията и е блъскал със зъби тампона, натикал го навътре в държача и така го направил негоден за поставяне в уреда и отчитане на резултата. Достатъчно е водачът да откаже да бъде тестван с техническо средство, за да се приложи ПАМ. Факта, че е дал кръвна проба за медицинско изследване, което е отчело положителен резултат е основание по-нататък да му бъде търсена административно-наказателна или наказателна отговорност за извършено от него нарушение или престъпление. От справката за водача е видно, че той веднъж е бил осъждан за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Това е постоянно поведение на водача. Видно е, че не е бил превъзпитан от присъдата и мерките, взети от МВР и продължава безотговорното си поведение. Приложената мярка е със срок 6 месеца, който е минималния, предвиден в закона, съразмерна е на извършеното и съобразена с целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 22.03.2018г. Жалбата е подадена на 02.04.2018г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със съставен АУАН ф. № 506453 от 03.03.2018г. е установено, че на 03.03.2018г. около 23:15 ч. в гр. Плевен, бул. „Христо Ботев“ до Военна болница в посока ул. „Гривишко шосе“ З.Ж.Г. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес“ Ц 270 с рег. № ХХХХ, като отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Drug Test – 5000 с фабр. № ARHJ-0005 за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, с което е нарушил чл. 174 ал.3 от ЗДвП. Издаден е талон за медицинско изследване № 0001204. Автомобила е спрян от движение. При съставяне на акта са иззети СУМПС, СРМПС и контролен талон. Жалбоподателят е записал, че няма възражения по акта, подписал го и получил препис от него при съставянето му. АУАН е редовен от външна страна, поради което на осн. чл. 189 ал.2 от ЗДвП се ползва с формална доказателствена сила до доказване на противното.

Жалбоподателят не оспорва, че на посочената в акта дата е управлявал автомобила, спрян е за проверка от контролните органи, след което закаран от служителите на МВР в сградата на сектор ПП – Плевен, за да бъде тестван с техническо средство. Това се потвърждава и от показанията на всички разпитани свидетели. Издаден е талон за медицинско изследване № 0001204, приложен по делото, който доказва, че в 23:20ч. на 03.03.2018г. е направен опит Г. да бъде тестван с техническо средство, но вместо отчетен резултат е вписано, че отказва проба, за което се подписал саморъчно. В талона е указано, че водачът следва да се яви до 00.40ч. за извършване на медицинско изследване. Талонът е връчен в 00ч.20мин. на 04.03.2018г.

Св. П.И. *** посочва, че при проверката до Военна болница се установило, че срещу водача имало образувано наказателно производство за управление под въздействие на наркотични вещества, очите му светели и плували. Според свидетеля Н. – бил превъзбуден и през цялото време говорел. Св. И. потвърждава, че Г. *** от контролните органи, за да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, тъй като на място не разполагали с такова.

От показанията на свидетелите – М.Н. – актосъставител и П.И. – свидетел очевидец на нарушението и присъствал при съставянето на акта се установява, че в сградата на ПП – Плевен бил направен опит да бъде тестван жалбоподателя с техническо средство за употребата на наркотични вещества. Но при проверката Г. твърдял, че няма слюнка за пробата, поискал да пие вода. След което тестът бил разпечата и даден на Г.. Но той не изпълнил указанията за начина, по който следва да бъде извършена пробата като вместо да държи тампона в устата си около 2-3 мин., за да се напои достатъчно със слюнка и да го върти в устната кухина, под езика, той го натикал нарочно със зъби в държача, и така осуетил теста, тъй като било невъзможно тампона да бъде поставен в уреда, за да отчете резултат. Заявил, че няма вяра на техническия уред, и че не иска да бъде тестван и поискал кръвна проба. Затова бил издаден талон за медицинско изследване, след което е съставен акта за отказа на водача да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества . Заведен бил от служителите на МВР до СО на УМБАЛ – Плевен, където дал кръв за медицинско изследване и бил освободен. Видно от съставения протокол за медицинско изследване и амбулаторен лист Г. се явил на 04.03.2018г. в 00:45ч. в СО УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ – Плевен с издадения талон за медицинско изследване, като отрекъл да е употребил наркотични вещества, но дал кръв и урина за медицинско изследване. Протокол за химико-токсикологично изследване Лаб. № 1652/19.03.2018г. също доказва, че пробите са придружени с талон за изследване № 0001204, с който е удостоверен отказ на водача З.Ж.Г. да бъде тестван, а извършеното на 19-20.03.2018г. изследване доказва употребата на наркотичното вещество - тетрахидроканабинол.

Мястото и времето на съставяне на акта за нарушение е без съществено значение. Издаденият талон за медицинско изследване е вписан в акта със съответен номер, което доказва и се потвърждава от всички свидетели, че съставянето на акта е станало впоследствие. Но акта отразява момента на извършеното нарушение, осъществено чрез отказа на водача да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, което е удостоверено с талона, че е станало около 23ч. 20 мин., на 03.03.2018г., непосредствено след проверката. Водачът е подписал както издадения талон, удостоверяващ отказа му, така и съставения акт и не е изложил никакви възражения.

Затова съдът приема за доказано, че на 03.03.2018г. около 23:15 -23:20 ч. водачът З.Ж.Г. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества в нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП. Но е изпълнил предписанието да даде биологични проби за химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества и техните аналози, което впоследствие доказало употребата от водача на наркотични вещества. Не е спорно и се установява от представената справка за регистрация, че управлявания от Г. автомобил е негова собственост.

Съставеният акт е послужил като основание за издаване на оспорената в настоящото производство Заповед № № 18-0938-000488/03.03.2018г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца. Отнети са регистрационните табели и СРМПС.

Съгласно чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 м. до 1 година на собственик, който управлява моторно превозно средство с „концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози;“

Всяка една от изброените в разпоредбата хипотези е основание за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС под въздействието на алкохол или наркотични вещества или откаже проба с техническо средство или не изпълни предписанието за медицинско изследване.

В случая е налице една от изброените хипотези – отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Не е налице възможност за избор от страна на водача да откаже проба с техническо средство, но да се възползва от възможността за медицинско изследване. Водачът е длъжен, както да изпълни разпореждането на контролните органи да му бъде извършена проверка с техническо средство, така и да изпълни предписанието за медицинско изследване за по-достоверно доказване на употребата на наркотични вещества. Затова неизпълнението на кое да е от тези задължения представлява нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП, за което е съставен акта и е основание за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на ал.2 т.3 от същата разпоредба, прилагането на ПАМ се извършва чрез отнемането на документите по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС и чрез отнемането на табелите с регистрационния номер. Съгласно чл. 172 ал.4 от ЗДвП в случаите на чл. 171 т.2а от ЗДвП със съставянето на акта за административно нарушение се изземва СРМПС и табелите с регистрационния номер, както е процедирано в случая.

Заповедта е издадена от Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Плевен, който има правомощия по силата на закона като ръководител на службата за контрол, определен и съгласно Заповед № 316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР – Плевен да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.2а от ЗДвП.

Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е възпроизведено в мотивите на заповедта като фактическо основание. Последното обосновава издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца на собственик, управлявал МПС и отказал проба с техническо средство за употребата на наркотични вещества. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида и срока на действието й, мотивирана е със съставения акт, а обосноваващите я факти и обстоятелства са доказани с приложените по делото доказателства.

В случая са налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка, а именно З.Ж.Г. е управлявал собственото си МПС и отказал проба за наркотични вещества с техническо средство. Не е нарушен принципа на добросъвестност, съразмерност и справедливост при упражняване на административните правомощия, залегнал в чл. 6 от АПК, на който се позовава жалбоподателят, тъй като са били налице законовите предпоставки за издаване на заповедта за ПАМ. Съобразено е и обстоятелството, че по отношение на жалбоподателя и преди това – през 2017г. е била прилагана ПАМ по чл. 171 от ЗДвП и е бил осъден на 3 месеца лишаване от право да управлява МПС за същото нарушение, което не е произвело предупредителен и превъзпитателен ефект и не е постигнало целите си да коригира поведението на жалбоподателя към спазване правилата на ЗДвП и да се въздържа занапред от управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок от 6м. до 1 год. Определеният със заповедта срок от 6 м. е минималният, предвиден в закона. Поради това този срок е съобразен с целите на мярката за постигане на дисциплиниращ по отношение на водача ефект, както и фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел незабавно преустановяване на нарушението.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 ГПК вр. чл. 144 АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждание в минимален размер – 100 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Ж.Г. *** срещу Заповед № 18-0938-000488/03.03.2018г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА З.Ж.Г. *** да заплати на ОД на МВР – Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :