Р E Ш Е Н И Е

№ 386

гр.Плевен, 07.06.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 346 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 23 от 26.02.2018 г., постановено по НАХД № 532 по описа за 2017г. Районен съд-Червен бряг е изменил Наказателно постановление № 17-0374-000800/27.09.2017 г. на Началник РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ-Червен бряг, с което на З.Е.М. ***, на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300лева, като е намалил размера на глобата на 100лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от З.М., в която се сочи, че не е доволен от съдебния акт. Счита, че съдът е установил по безспорен начин фактическата обстановка, като е кредитирал показанията на свидетелите в частта, че на съответната дата е управлявал МПС. Сочи, че не е ясно, обаче, дали е кредитирал показанията в останалата им част, и ако не, защо. Не оспорва факта, че е извършил нарушение на чл.150 от ЗДвП. Твърди, че е бил воден единствено от желанието на спаси живота на близък човек, поради което е подкарал автомобила. Счита, че не е причинил каквито и да било вреди и е действал при условията на крайна необходимост. Моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът З.М. не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че следва да се приложи чл.8 от ЗАНН, а именно че не са административни нарушения деянията, които са извършени при крайна необходимост. Моли решението да бъде отменено и да бъде отменено изцяло наказателното постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на М. за това, че на 13.09.2017г. в 15.45часа в с.Глава на ул.“Петър Берон посока ул.“Г.Димитров“, управлява л.а.“Алха Ромео 155 Туин Спарк“ с рег.№ХХХ без да притежава свидетелство за управление на МПС, както и автомобилът е с прекратена регистрация на 23.01.2017г. Деянията са квалифицирани като нарушения по чл.150 и чл140 ал.1 от ЗДвП. За нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП не е наложена глоба на основание чл.345 ал.2 от НК.

При постановяване на решението районният съд е приел, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Посочил е, че безспорно по делото е установено нарушение на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, като деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието (пряк умисъл). По отношение размера на наказанието, обаче, съдът е приел, че същото не е съобразено с целите по чл.12 от ЗАНН и се явява прекомерно високо, поради което е намалил размера му от 300лева на 100лева, което е минималния размер по закона. В заключение е посочил, че не са налице основания за цялостна отмяна на наказателното постановление.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на лицето. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Правилно районният съд е приел за безспорно установен факт, че М. е управлявал процесния лек автомобил на 13.09.2017г., без да притежава свидетелство за управление на МПС. Това обстоятелство не се оспорва от наказаното лице. Спорният по делото въпрос, който е поставен с касационната жалба, е дали може да се приеме, че водачът е действал при условията на крайна необходимост.

Съгласно чл.13 от НК, за да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникналата непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси. Тоест характерът на извършеното виновно деяние и представляващо административно нарушение отпада, само ако са налице посочените в закона предпоставки. В настоящия казус, съдът намира, че не е приложим дисквалифициращият институт на крайната необходимост, уреден с разпоредбата на чл.8 от ЗАНН. Вярно е, че по делото са налични данни за настъпило произшествие с близък човек на М., като неговите твърдения са, че е предприел управление на МПС, за да спаси най-ценното човешко благо-животът на пострадалото лице. Касационният състав, обаче, констатира, че М. е действал при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на своето деяние. Той никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС, което обстоятелство е основание да бъдат поставени под съмнение неговите качества да управлява такова. В подкрепа на този извод е приложената по делото извадка от информационната система на КАТ, като управляваният от М. автомобил е собственост на друго лице, което изрично е отразено в съставения АУАН. От изложеното следва извода, че касаторът не е действал при условията на крайна необходимост, тъй като не е била налице непосредствена опасност от увреждане на определени блага, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, а именно с оглед близките разстояния в населеното място (с.Глава) да предприеме други действия в помощ на пострадалото лице, а не действия които биха застрашили други човешки животи.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23 от 26.02.2018 г., постановено по НАХД № 532 по описа за 2017г. на Районен съд-Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.