Р Е Ш Е Н И Е

№ 397

град Плевен, 12.06.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЕЛКА БРАТОЕВА 2. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

при секретар Милена Кръстева и с участието на прокурор Иво Радев изслуша докладваното от Председателя касационно административно дело № 345 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 14, ал.3, предл.5 от ЗСПЗЗ.

Образувано е по касационна жалба от Общинска служба по земеделие – Долни Дъбник, срещу Решение № 1749/18.10.2017г., постановено по гр.д. № 3669/2017 г. по описа на Районен съд- гр. Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и немотивирано. Излагат се доводи, че със Заповед № РД- 114/28.08.2013г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“- Плевен, служителите, упълномощени да подписват решенията на ОСЗ- Долни Дъбник във връзка с възстановяване на собствеността и обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, както и тези за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, са в състав : С. И. М.; Е. М. П. и М. И. Г.- П.. Сочи се, че горната заповед е издадена по надлежния ред и при спазване изискванията на чл.60а от ППЗСПЗЗ. Предвид горното се излагат доводи, че протокол № 2/20.02.2014г. на Общинска служба по земеделие- гр. Д.Дъбник е подписан от оправомощените по надлежен ред служители, поради което изводите на Районен съд- Плевен за нищожност на оспорения индивидуален административен акт са незаконосъобразни. В заключение се иска отмяна на решение № 1749/18.10.2017г., постановено по гр.д. № 3669/2017 г. по описа на Районен съд- гр. Плевен, както и да бъде потвърден протокол № 2/20.02.2014г. на Общинска служба по земеделие- Д.Дъбник, представляващ правилен и законосъобразен административен акт.

С касационната жалба са представени като писмени доказателства Заповед № РД- 114/28.08.2013г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“- Плевен и заверено копие от извлечение от Заповедна книга на Областна дирекция „Земеделие“- Плевен.

По делото е постъпил отговор от Ц.Ц.Д., в който се прави искане да бъде оставена без уважение касационната жалба. Сочи се, че в същата не са изложени касационни основания за отмяна на оспореното решение, нито пък са представени годни доказателства, установяващи твърдените в жалбата обстоятелства. Твърди се, че представените такива с касационната жалба са новосъздадени, тъй като не са били представени пред Районен съд- Плевен. Оспорва се компетентността на издателя на Заповед № РД- 114/28.08.2013г., представена с касационната жалба, тъй като не е представена заповед за заместване № РД-111/23.08.2013г. Оспорва се и представеното извлечение от Заповедната книга. Твърди се, че същото представлява частен документ, който не е подписан „който документ няма подписи от частно лице- кой кого замества“. Прави се искане в случай, че решението на Районен съд- Плевен бъде отменено, съдът да признае, че Протокол № 2/20.02.2014г. е незаконосъобразен. С отговора са представени два бр. заверени преписи от известия за доставка, за които се твърди, че доказват оспорване на Протокол № 2/20.02.2014г. в законоустановения срок.

В съдебно заседание касаторът – Общинска служба по земеделие гр. Долни Дъбник, не се представлява. Постъпило е писмено становище от ст. юрисконсулт И. Д., в което се сочи, че се поддържат изцяло твърденията, изложени в касационната жалба.

Ответникът – Ц.Ц.Д., не се явява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде потвърдено решението на Районен съд- Плевен.

Административен съд – Плевен, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за прогласяване нищожността на протокол № 2/20.02.2014г. от заседание на комисията от ОСЗ- Д. Дъбник, в състав- С. М. И., Е. М. П. и М. И. Г.- П., с който се отказва изпълнение на решение № 433/01.07.2010г., постановено по административно дело № 989/2009г. по описа на Административен съд- Плевен, относно прилагането на решение № 2790/24.02.2003г., постановено по гр.д. № 610/1996г. по описа на ПлРС, а при условията на евентуалност- за отмяна на протокола като незаконосъобразен и решаване на спора по същество.С обжалваното решение е прогласена нищожността на протокол № 2/20.02.2014г. от заседание на комисията от ОСЗ- Д.Дъбник и преписката по заявление вх. № 164/17.06.2009г. е изпратена на ОСЗ- Долни Дъбник за произнасяне.

С обжалваното решение Районен съд- Плевен е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от орган, който е действал в незаконен състав. Позовал се е на Заповед № РД- 275/30.09.2012г. на Директора на ОД „Земеделие“- Плевен, от която е видно, че оправомощени да подписват решенията, изготвени от ОСЗ- Д.Дъбник, във връзка с възстановяването собствеността и обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ са С. И., Е. П. и В. В., но не и М. Г.- П., която е подписала оспорения протокол.

С касационната жалба е представена като писмено доказателство Заповед № РД- 114/28.08.2013г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“- Плевен, която е релевантна към датата на издаване на оспорения административен акт. От същата е видно, че М. Г.- П. е сред лицата, оправомощени да подписват решенията, изготвени от ОСЗ- Д.Дъбник във връзка с възстановяването собствеността и обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ. Законосъобразността на горната заповед се оспорва от ответника по касационната жалба, който се позовава на обстоятелството, че касаторът не е представил Заповед за заместване № РД-111/23.08.2013г., от която да се прецени дали Заповед № РД- 114/28.08.2013г. е издадена от компетентен орган и в кръга на възложените му функции. Това действително е така, защото от представената като писмено доказателство заповед е видно, че издателят ѝ не е Директора на ОД „Земеделие“- Плевен, а лице, действащо по силата на заповед за заместване. Настоящият съдебен състав обаче намира, че горното е без съществено значение за настоящия правен спор, тъй като оспореният индивидуален административен акт, обективиран в оспорения протокол, се явява нищожен и на друго основание.

В случая е налице влязло в сила решение № 443/01.07.2010 година по адм. дело № 989/2009г. по описа на АС- Плевен, с което Общинска служба по земеделие –гр. Долни Дъбник е осъдена да проведе заседание, на което да разгледа и реши въпроса за издаване на решение по подадено от Ц.Д. заявление с вх. № 164/17.06.2009 година и е определен 14-дневен срок за изпълнение на съдебното решение. Заявлението от 2009 година на Д. е с искане за изпълнение решение № 2790/24.03.2003 година по гр. дело № 610/1994 г. по описа на РС-Плевен и именно по това искане е постановено решение № 443/01.07.2010 година по адм. дело № 989/2009 г по описа на АС Плевен, в което е указан и срок за изпълнение. С оспорения протокол комисията практически е отказала да изпълни влязлото в сила решение на Административен съд- Плевен, посочвайки, че „…от него не става ясно какво става с констативния нотариален акт и договора за доброволна делба, вписани в РС преди постановяването на съдебното решение. ОСЗ Д.Дъбник счита, че съдебното решение може да бъде изпълнено след като заинтересованата страна поиска от съответния съд коригирането му с цел прогласяване на договора за доброволна делба за нищожен“.

Настоящият съдебен състав счита, че е извън компетентността на ОСЗ да преценява действието на констативния нотариален акт, респ. договора за доброволна делба и последващите отчуждавания на имотите. Това са правоотношения между правоимащите лица, към които административният орган няма отношение. За Комисията не е налице и правна възможност да дава указания на заинтересованите лица да искат „коригиране“ на съдебни актове като условие за изпълнение на съдебни решения, влезли в законна сила.

Съобразно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, приложим и в производството пред РС-Плевен, решенията и действията на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение са нищожни.

При тези съображения настоящият съд намира, че като краен резултат решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1749/18.10.2017г., постановено по гр.д. № 3669/2017 г. по описа на Районен съд- гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.