РЕШЕНИЕ

№ 330

град Плевен, 18.05.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	Полина Богданова-Кучева
ЧЛЕНОВЕ:	1. Цветелина Кънева 2. Снежина Иванова

при секретар Бранимира Монова и с участието на прокурор Иво Радев изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 344/2018 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Н.Д.И. ***, чрез адв. М.К., срещу решение № 158/26.02.2018 г. по а.н.д. № 2589/2017 г. по описа на Районен съд гр. Плевен с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че при извършената проверка е предал на контролния орган папка са документи по превоза, като освен лични документи, които е представил при проверката, се намират и всички изискуеми документи, свързани с регистрацията на автомобила, дейността, лицензи и пътни курсове, които извършват шофьорите. Сочи, че тези документи се издават от фирмата – превозвач и собственик на автобуса, както и че след като са предадени на шофьорите от работодателя, при поискване се представят от тяхна страна на контролните органи, за да се извърши съпоставка. Твърди, че при извършената проверка е предал папката, ведно с всички находящи се в нея документи, които са били налични, както и че тези маршрутни разписания, които са били редовно издадени и предадени му и вложени в документацията, находяща се в автобуса, е показал на контролните органи. Счита, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се е установило, че няма вина за случилото се и за да покаже документите на проверяващите, трябва същите да са надлежно вложени и предадени му от „началник – транспортна дейност“ към „РЕКС“ ООД, но тъй като не са му били предадени тези документи, то той няма как да ги покаже и не носи отговорност за тяхното непредставяне. Като неправилни определя изводите на съда, че в процесния случай съставът на административното нарушение е осъществен. Излага доводи, че санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, визира хипотезата, когато водачът изобщо не разполага с маршрутно разписание, а санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози нормативно урежда случаите, когато такова е издадено (т.е. съществува към момента на проверката), но не е представено от водача на контролните органи в момента на проверката. Счита, че поради различната тежест на двете административни нарушения, за извършването им е фиксиран различен размер на предвиденото наказание – глоба. Намира, че административно – наказващият орган неправилно е съобразил, че в случая е налице първата хипотеза, тъй като в момента на проверката от водача на автобуса е било представено старото неактуално разписание, което би следвало да доведе до извода за предоставяне на възможност дружеството да предостави подновеното, съгласно договор с общината – ново маршрутно разписание. Счита, че към момента на проверката е била налице втората хипотеза на чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, тъй като актуалното такова не е било предоставено на служителите. Навежда доводи, че е абсолютно несъставомерно и неправилно да се ангажира на водача административно – наказателна отговорност за деяние, за което не може да му се вмени вина, а именно: по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози. Моли съдът, ако приеме, че е налице извършено нарушение по чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, да намали така наложеното наказание от 2000 лв. на 500 лв. Счита, че в случая изцяло е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН и жалбоподателят следва да бъде освободен от отговорност, поради маловажен случай. Посочва, че за да се прецеди дали един случай е „маловажен“ по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, съгласно която не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и изцяло да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно моли, ако съдът прецени, че е налице нарушение, но по различен текст – чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, то да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, в случай, че съдът измени наказателното постановление, с оглед квалификацията на нарушението и намали размера на глобата на 500 лв., като на основание чл. 28 от ЗАНН, освободи жалбоподателя от отговорност, тъй като нарушението му съставлява маловажен случай. Моли и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за две инстанции.

В съдебно заседание касаторът - Н.Д.И. ***, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ гр. Плевен, нес се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че решението следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 35-0000446/11.09.2017г. на гл. инспектор при ИА „Автомобилна администрация“, с което на Н.Д.И. ***, за това, че на 04.05.2017 г. около 08.40 часа в гр. Плевен – автогара, като водач на автобус „Сетра“ с рег. № ЕН 6905ВН – собственост на „Рекс“ ЕООД извършва обществен транспорт на пътници по редовна автобусна линия Плевен – Долни Дъбник – Плевен с пътен лист № 124641 и в момента на проверката не представя маршрутно разписание за линията, която изпълнява – нарушение на чл.40 ал.1 т.5 от Наредба № 2/15.03.2002г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди /лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено в несъответствие със закона. Отговорността на лицето е ангажирана за това, че в качеството му на „водач“ не представя маршрутно разписание на датата на проверката – 04.05.2017 г.. Тези факти са безспорно установено пред РС Плевен със свидетелски показания , а и касаторът не отрича, че в момента на проверката не разполага с маршрутно разписание. На И. е наложено наказание по чл. 93, ал. 1 т. 1 от ЗАвтП, съгласно който водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2000 лева в тази хипотеза се налага наказание за извършване на превоз без наличието на такива документи, тъй като те не са издадени. В ал. 2 на същия член е предвидена санкция глоба в размер на 500 лева за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му т.е. осъществяване на превоз без документи, но които са налични , като в момента на проверката не се представят. В случая съдът намира, че именно ал. 2 е относимата санкционна норма, тъй като лицето не разполага с маршрутно разписание за линията Плевен –Долни Дъбник –Плевен, но такова е представено на л. 35 и сл. по делото с валидност до 25.01.2020 година и по този начин се доказва, че разписание е издадено, но не е било у водача в момента на проверката и следва именно по ал. 2 да му бъде наложено наказание, а не по чл. 93, ал. 1 ,т. 1 от ЗАвтП . Неправилното прилагане на санкцията прави издаденото НП незаконосъобразно и следва да бъде отменено решението, както и НП.

С оглед изхода на делото и искането на пълномощника на касатора за присъждане на разноски, съдът намира, че искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като съгласно ТР №2/2009 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 158/26.02.2018 г., постановено по а.н.д. № 2589/2017 г. на Районен съд - гр. Плевен, като вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление № 35-0000446/11.09.2017г. на гл. инспектор при ИА „Автомобилна администрация“.

Оставя без уважение искането на Н.Д.И. *** за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.