Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

гр.Плевен, 1 Март 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 343 по описа за 2017 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.71 от Закона за водите (ЗВ).

Подадена е жалба от Е.А.М. *** срещу Решение №ПВ4-00042/10.07.2015г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ , с което се отказва издаване на разрешително за водовземане от подземни води от шахтов кладенец в имот № 003106, в землището на с.Кривина, община Ценово, област Русе, за напояване чрез шахтов кладенец, черпещ води от подземно водно тяло /ПВТ/ „Порови води в Кватернера – Вардим-Новградска низина” – BG1G0000QAL009.

В Административен съд Плевен е образувано адм.дело №678 по описа за 2015г. на съда.

С Решение №548/01.12.2015г по адм.дело №678/2015г. е отменено Решение №ПВ4-00042/10.07.2015г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ и делото е върнато като преписка на органа за постановявяне на ново решение в съответствие с мотивите в съдебния акт, в едномесечен срок от влизането му в сила.

При инстанционен контрол с Решение №4979/21.04.2017г. по адм.дело №625/2016г. Върховен административен съд е отменил решението по адм.дело №678/2015г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Плевен. Касационната инстанция е приела, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано. ВАС е посочил, че съдът не е извършил анализ и не е изложил съображения за това в хипотезата, когато прилага нормата на чл.68 ал.1 т.3а, вр. чл.62 от ЗВ при каква форма на компетентност действа административния орган – оперативна самостоятелност и в какви граници или обвързана компетентност, респ. кои факти и обстоятелства от значение за издаване на конкретното разрешително по искане на М. той е длъжен сам да установи, включително и като изложи фактически и правни съображения с кои факти и обстоятелства, вече установени преди това е длъжен да се съобрази. ВАС е посочил още, че последното е необходимо, за да се извърши преценка затова следва ли органът, сезиран с искането на М., да се счита обвързан от задължителната сила на издадени в производствата по ЗВ други административни актове, или следва да извърши самостоятелно инцидентен контрол за правилността /целесъобразността/ и законосъобразността  на изводите в тях. В заключение ВАС е посочил, че съдът не е направил преценка на данните от Заповед №136/24.11.2014г., съгласно която ПВТ „Порови води в Кватернера – Вардим-Новградска низина” – BG1G0000QAL009 не разполага със свободни водни ресурси. При тези задължителни указания касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане.

В Административен съд Плевен е образувано настоящето адм.дело №343/2017г. по описа на съда.

В жалбата до Административен съд Плевен оспорващата подробно описва развилата се административна процедура, като сочи, че с вх.№ПВ4-00054/09.04.2012 г. е подала за първи път заявление, с което е поискала издаване на разрешително за водовземане от подземни води. Сочи, че била уведомена с решение № ПВ4-00054/01.06.2012 г. за отказ, който обжалвала пред АС-Плевен, като е образуваното дело №821/2012. Твърди, че по време на производството е била издадена нова заповед №141/21.11.2012 г., съгласно която вече има ресурс за водовземане от водното тяло, затова е подала ново заявление № ПВ4-00042/28.03.2013г. Твърди, че доколкото й е било съобщено, че новото заявление няма да бъде разгледано, докато трае съдебното производство по постановения вече отказ, е оттеглила подадената от нея касационна жалба срещу постановеното първоинстанционно съдебно решение по адм.д. №821/2012. Сочи, че впоследствие е получила писмо изх.№ПВ4-00042/27.04.2015г., с което се прекратява административното производство по заявлението, срещу което е подала жалба, като по образуваното адм.д.№397/2015г. на АС-Плевен е постановено Определение №681/09.06.2015г., с което писмото е отменено и преписката е върната за разглеждане по същество. Твърди, че постановеното при разглеждането й решение №ПВ4-00042/10.07.2015г. е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че водите са в добро качествено състояние за земеделски нужди, като навежда доводи за съответни изследвания на водата, направени по предходна експертиза. Твърди, че е налице и разполагаем воден ресурс, доколкото съгласно ПУРБ, раздел І, точка 1.1.3.7.9 подземните водни тела /ПВТ/ в близост до река Дунав имат пряка хидравлична връзка, с което е възможно привличането на извънредно много големи количества речни води към високодебитни водовземни съоръжения – кладенци тип “Раней” и вертикални тръбни кладенци (какъвто тип е нейният). Твърди, че според този ПУРБ в алувиалните отложения (това е почвеният слой в този район) са формирани обилни водоносни хоризонти с много добри филтрационни показатели. Сочи, че тези ресурси са от порядъка на 300-500 литра/сек/км. Сочи, че при водовземане на вода водният стълб в кладенеца остава постоянно неизменен в резултат от връзката му с река Дунав, а при високо ниво на реката поземленият имот, в който се намира кладенеца, се наводнява; поради наводняването навсякъде в землището на с.Кривина има изградени отводнителни канали, за да намалят възможността за унищожаване на полските култури, поради което е абсурдно да се твърди, че няма ресурс от подземни води. Сочи още, че е неравнопоставена, доколкото на две юридически лица са издадени разрешителни с максимален дебит общо 613 л/сек. Твърди, че поземленият имот е част от нейно биологично стопанство, като се е задължила да изпълнява ангажименти по схеми и мерки по програми на ЕС, и прилага писма, от което е видно, че не може да използва повърхностна вода от река Дунав за напояване. Твърди, че липсва алтернатива за напояване от друг източник, освен от шахтовия кладенец.  В заключение моли да се отмени решението.

От ответника е депозирано възражение по жалбата в съпроводителното писмо. Подробно разглежда твърденията за неравнопоставеност, като сочи, че същите водовземания са за питейно-битови цели, които са с предимство в съответствие с реда по чл.50, ал.4, т.1 от ЗВ. Твърди, че експертизата по предходното дело не е доказателство, а предмет на разглеждане пред органа е било заявление вх.№ПВ4 -0004/28.03.2015 г. Счита за неотносимо  наличието на ресурс в процесния кладенец. Твърди, че основанието за отказ е липсата на свободен ресурс в ПВТ, като същият е определен със заповед №136/24.11.2014г., като тя е изготвена на основата на ежегодни изследвания от Националния институт по метеорология и хидрология /НИМХ/. Подробно описва последващото изчисляване, което показва липсващи водни количества в ПВТ. С оглед на липсата на такива органът твърди, че е длъжен да издаде отказ. В заключение моли да се отхвърли жалбата.

В съдебно заседание оспорващата не се явява, представлява се от съпруга си Х.И.М. и от сина си Д. Х.М. с надлежни пълномощни, които поддържат жалбата и считат, че оспореното решение е неправилно предвид събраните по делото доказателства, като молят да бъде отменено.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Х. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че към 2015г. и към момента на издаване на оспореното решене за отказ е налице липса на ресурс, който да удовлетвори искането, поради което и на основание чл.118в т.1 от ЗВ е отказано издаване на разрешителното.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението за отказ за издаване на разрешително е правилно и законосъобразно.

            Административен съд - Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, задължителните указания дадени от касационната инстанция и извърши проверка на оспорения акт, намира за установено следното:

Оспореното Решение на директора на БДДР, постановяващо отказ по исканото разрешение, е съобщено на 20.07.2015 г., видно от обратната разписка на л.45 от адм.дело 678/2015г. Жалбата срещу същото е подадена на 30.07.2015, видно от клеймото на запазения пощенски плик на л.40 от адм.дело 678/2015г., и е била приета с вх.№ ЖИАА-17/03.08.2015г. Съгласно чл.149, ал.1 от АПК административните актове се обжалват в 14-дневен срок от съобщаването им. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

М. е подала заявление с вх.№ПВ4-00054/09.04.2012г., с което е поискала издаване на разрешително за водовземане от подземни води от процесния тръбен кладенец. По същото е постановено решение № ПВ4-00054/01.06.2012 г. за отказ. Отказът е бил обжалван пред Административен съд Плевен, като е образуваното дело №821/2012. Като основания за отказ в административния акт били посочени 4 точки, но същите се заключавали в това, че липсват ресурси за обезпечаване на водовземането. Тази липса е била обоснована със заповед № 96/10.10.2011г. на директора на БДУВДР-Плевен, според която свободният ресурс е минус 160 л/сек. По това дело е била представена и последваща Заповед № 141/21.11.2012г. на директора на БДУВДР, с която е определен положителен разполагаем ресурс +36 л/сек. на подземно водно тяло BG1G000QAL009. Съдът по това дело е приел, че доколкото същата е последваща издаването на акта, не може да бъде съобразена от органа, и с решение № 68/19.02.2013г. жалбата срещу отказа е била отхвърлена. М. подала ново заявление № ПВ4-00042/28.03.2013г., и оттеглила подадената от нея касационна жалба, като образуваното касационно дело №4400/2013 по описа на ВАС било прекратено поради оттеглянето й. По заявление № ПВ4-00042/28.03.2013г. било направено произнасяне с писмо изх.№ПВ4-00042/27.04.2015 г., с което е било прекратено административното производство по заявлението поради наличие на влязъл в сила акт по същото искане. По подадената срещу това писмо жалба било образувано адм.дело №397/2015 г. на АС-Плевен, приобщено към настоящето. С Определение №681/09.06.2015г. писмото е било отменено, а преписката - върната за произнасяне по същество. За да отмени прекратяването, съдът е приел, че постановеното предходно решение за отказ не е положителен за страната административен акт  и затова не е пречка за подаване на ново искане. При постановен отказ, няма пречка заявителят да започне нова процедура, в която ще подлежат на преценка всички новонастъпили факти относно състоянието на подземното водно тяло, доколкото от 2011г. до 2015г. ресурсите на подземното водно тяло варират. На това основание е отменил акта за прекратяване на производството и е върнал преписката за произнасяне по същество. Определението не е било обжалвано и е влязло в сила.

Процесното заявление за издаване на разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения с № ПВ4-00042/28.03.2013г. е приложено на л.л.57-59 от дело 397/2015. В същото е посочено, че целта на водовземането е напояване от водно тяло BG1 G0000QAL009 – Порови води в кватернера – Вардим – Новградска низина, а същото ще бъде извършвано чрез водовземно съоръжение – шахтов кладенец с посочени географски и геодезически координати и при определени параметри на водовземането – средноденонощен дебит на черпене - 2.89 л/сек.; максимален дебит на черпене – 6л/сек.; годишен обем на черпене – 10 000 куб. метра/год.; период на черпене 01.03.-30.11. Заявлението е окомплектовано с документ за платена такса за издаване на разрешителното; актуална скица на имота, в който ще се извършва водовземането; декларация за обстоятелствата по чл. 71, ал.2 от ЗООС; нотариално заверено писмено съгласие на собственика на имота, в която е разположено съоръжението за водовземане; обосновка за водовземането, вкл. водното количество. Към същото е приложено и проект за водовземане от шахтовия кладенец, изготвен от инж.С. С.. М. е сертифицирана за извършване на дейност - биологично земеделско производство, съгласно приложен сертификат №02449/26.07.2012 г. на л. 69 по дело 397/2015. По така подаденото заявление до М. е изпратено писмо (л.56 от дело 397/2015) с искане да се представи решение по оценка на въздействието върху околната среда или за преценка, че не е необходимо извършването на оценка на въздействието върху околната среда, или за оценка за съвместимост. Поискано е също заявлението и приложените към него документи да се подадат в два екземпляра – на хартиен и на магнитен носител. М. е представила решение №РУ-45-ПР/2013 г. (л.л.44-46 от дело 397/2015), съгласно което е решено от Директора на РИОСВ да не се извършва оценка по въздействието върху околната среда.

По така подаденото заявление след влизане в сила на Определение №681/09.06.2015 г. е подготвена Преценка по чл. 62, ал.1 от Закона за водите от директора на БДДР, изх.№ ПВ4-00042/10.07.2015г. /л.л.46-49 от адм.дело 678/2015/. Съгласно същата е прието, както следва: относно предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни-съгласно ПУРБ подземното водно тяло се намира в лошо химическо състояние и лошо количествено състояние и за него са предвидени мерки за постигане на доброто състояние на подземните води, като с тежест за издаване на разрешителното за водовземане са “Мерките за регулиране на водовземанията на пресни подземни води” и в частност – мярка с код BG1МВ027 – “Забрана за издаване на разрешителни за водовземане, когато общото водовземане превишава разполагаемите ресурси на подземното водно тяло”. Относно преценката за нарушаване на съвместимостта с обществените интереси и правата на трети лица е прието, че водовземането няма да засяга права на трети лица и други водоползватели, респ. липсва засягане на обществен интерес. Относно съответствието с изискванията за опазване на околната среда е прието, че водовземането е в противоречие с изпълнение на забраните и мерките за опазване на количественото състояние на подземното водно тяло “Порови води в кватернера – Вардим – Новградска низина” BG1G000QAL009. Относно възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане е посочено, че в района на шахтовия кладенец няма свободен ресурс от подземното водно тяло за задоволяване на исканото водовземане. Относно наличните водни ресурси по количество и качество се сочи, че водовземането от шахтовият кладенец ще бъде извършвано от подземно водно тяло Порови води в кватернера – Вардим – Новградска низина” BG1G000QAL009, което се намира в лошо химическо и количествено състояние и не разполага със свободни ресурси за обезпечаване на водовземането, съгласно Заповед №136/24.11.2014 г. на Директора на БДУВДР Плевен. Подземното тяло е с надвишени разполагаеми ресурси, поради което на основание чл. 118в, т.1 от Закона за водите не се разрешава водовземане от подземни води, когато общото водовземане от подземното водно тяло надвишава разполагаемите му ресурси. Относно съответствието на заявеното водно количество със заявените цели на водовземането е посочено, че заявеното водни количества съответстват на представената обосновка. Относно наличие на други възможности за задоволяване на искането е посочено, че в близост до обекта протича повърхностен воден обект - река Дунав.

Няма данни така изготвената преценка да е сведена до знанието на заявителката М.. Въз основа на последното е издадено и оспореното Решение№ПВ4-00042/10.07.2015г.,което е предмет на настоящето производство.

По адм.дело 678/2015г. е приложена и Заповед № 136/24.11.2014 г. на Директора на БДУВДР Плевен /л.л.56-60/, издадена на основание чл. 155, ал.1, т. 13 от Закона за водите, с която са определени естествените и разполагаеми ресурси на подземните водни тела на територията на дирекцията, като за процесното водно тяло “Порови води в кватернера – Вардим – Новградска низина” BG1G000QAL009, визирано в т. 9 от приложението към Заповедта същите са, както следва: естествени ресурси – 230 л/с; разполагаеми ресурси – 230 л/сек; разрешен ср.год.дебит на черпене 254 л/сек.; свободни водни количества по чл.46а от Наредба №1 – минус 139 л/с.

По адм.дело 678/2015г. е назначена и приобщената съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява, че водата от шахтовият кладенец, както и водата от ПВТ отговаря на качеството на водата, предназначена за напояване на земеделски култури, съгласно приложение №2 към чл.10, ал.2 от Наредба №18/27.05.2009 г. Реалното водочерпене от 2,89 л/сек няма да повлияе върху останалите правоимащи за водочерпене от същото водно тяло. Има привлекаем ресурс от р.Дунав към ПВТ, който не е отразен в ресурсната разполагаемост на Заповед № 136/24.11.2014г., тъй като не е компонента, съгласно методиката за определяне на ресурсите на ПВТ и Наредба №1/10.10.2007 г. За определянето са използвани предоставените от НИМХ-БАН данни за средно многогодишните валежи в зоната на разкриването на ПВТ на повърхността, за минималния отток, еватранспорацията, определена като разлика между валежите и оттока и необходимото водно количество за екосистемите; Реалното водочерпене през 2013 г. е 3 865 900 куб.м, или 49,25 % от разрешеното количество. В района на низината е изградена отводнителна система, действаща в момента и предназначена да отстранява високите подпочвени води, вследствие на падналите валежи, скатовите води и високи води на р.Дунав и р.Янтра, обикновено от м.декември до м.юли. Излишният воден ресурс, отведен в реката, видно от справка на “Напоителни системи” ЕАД за 2013 г. е 907 143 куб.м, за 2014 г. – 807 142 куб.м, за 2015 г. /до август/ - 807143 куб.м. В предходната заповед №141/21.11.2012 г., действала по време на подаване на заявлението, също не е отразен привлекаемият ресурс от река Дунав; ПВТ е първо от повърхността. Общото състояние на ПВТ съгласно ПУРБ е: лошо химично състояние по показателите желязо и манган. Лошо количествено състояние.

От приобщените доказателства по адм.дело 821/2012 г. се установява, че в границите на процесното подземно водно тяло е изградена защитна дига, публична държавна собственост, за преминаването на която е необходима отделна процедура. Евентуалното снабдяване с вода за поливане по посочения начин – с повърхностна вода от р. Дунав, ще лиши оспорващата от правата й по сертификата  за биологично производство при отглеждане на земеделските култури.

По адм.дело 678/2015г., във връзка с изисканата методиката за определяне на водния ресурс в ПВТ, относима към Заповед №136/24.11.2014 г., е постъпило писмо с приложения /л.л.187-204/, в което са описани подзаконовите изисквания за определяне на разполагаем ресурс. Посочено е, че ресурсите са изчислени от НИМХ съгласно чл.104, т.5 от Наредба №1 от 11.04.2011 г. за мониторинг на водите, като подхранването на водоносния слой е изчислено, като е обвързано с актуалните данни за средномногогодишните валежи в зоните на разкриването на ПВТ на повърхността. Приложена е таблица относно това подхранване - на различните водни тела в БДУВДР. Необходимите данни в таблицата, определени от НИМХ – естествени ресурси, необходимо за екосистемите и разполагаеми ресурси, са взети от БДУВ и са нанесени в Заповед №136/24.11.2014г. От приложената таблица “Пресни водни ресурси в България за 2013 г. – Дунавски район /л.192/ е видно, че действителен външен приток от р.Дунав не е посочен.

По настоящето дело е прието като доказателство Регистър на свободните водни количества на подземните водни тела към 01.01.2018г. за Дунавски район за басейново управление на водите, от който се установява, че  за процесното водно тяло “Порови води в кватернера – Вардим – Новградска низина” BG1G000QAL009, свободните водни количества по чл.46а от Наредба №1 са положителна величина, а именно 71 л/с. Прието е още като доказателство и Подход за характеризиране на подземните водни тела, в който за подземните водни тела в крайдунавските низини е посочено, че важен фактор във всички водни тела от тази група е връзката на подземните води с р.Дунав, като промените в нивата на реката дават съществено отражение върху подземните води, като много от водовземните съоръжения работят с привлекаеми ресурси от р.Дунав.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Към момента на издаването на оспореното решението е приложим чл.52 от ЗВ (ред. ДВ – бр. 61/2010 г.), според който министъра на околната среда и водите издава разрешителни за водовземане и ползване на воден обект в конкретно изброени хипотези, изпълнителния директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав - за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав, кмета на общината след решение на общинския съвет, също в конкретни хипотези при наличие на публична общинска собственост или предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините, а във всички останали случаи компетентен да издаде разрешително за водовземане и ползване на води и водни обекти – публична държавна собственост, е директорът на басейновата дирекция. Конкретният случай не попада в нито една от изброените други хипотези и затова компетентен да се произнесе по искането за издаване на разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващо водовземно съоръжение, материално и териториално е компетентен Директора на БДДР. Ето защо решението е издадено от компетентен орган и представлява валиден индивидуален административен акт.

Решението е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания. Спазени са административно-производствените правила, като решението се предхожда от преценка съгласно чл.62, ал.1 от ЗВ, на която се основава.

Относно съответствието с материалния закон съдът съобрази следното:

Издаването на разрешително за водовземане и/или ползване по Закона за водите е предмет на специално производство, изчерпателно уредено от Глава четвърта на закона. То преминава в две фази. Целта на първата е преценката за наличието на правото на заявителя и специфичните изисквания на чл.60 от Закона за водите за откриване на процедурата по издаване на разрешителното. Изричната разпоредба на чл.61 ал.4 от Закона за водите предвижда, че процедура не се открива в случай, че не бъдат изпълнени изискванията за съдържание на заявлението и представяне на посочените приложения в указаните в закона срокове. Съгласно чл.61 ал.5 от ЗВ - ако при преценката по чл.62 ал.1, извършена в срока по ал. 2  се установи, че искането не съответства на изискванията на чл.62 ал.1 и са налице условията по чл.68, органът по чл.52 ал.1 издава решение с мотивиран отказ за издаване на разрешително. В този случай, ако несъответствията в приложените документи по чл.60 не влияят върху преценката по чл.62, органът издава решението за отказ, без да изисква отстраняване на несъответствията по ал. 3.

При преценката по чл. 62 ал.1 от ЗВ органът по чл. 52 ал.1 от ЗВ е длъжен да съобрази предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и придобити права, в това число нуждите на населението от района на водовземането; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156б - 156ж от Закона за водите. В разпоредбата на чл.68 от Закона за водите изчерпателно са посочени случаите, в които органът постановява отказ за издаване на разрешително. След преценка на описаните по-горе изисквания, административният орган се е произнесъл с Решение за отказ за издаване на разрешително. Преди да постанови оспорения отказ, Директорът на БДДР е указал на заявителя да отстрани нередовностите на заявлението съгласно чл. 61, ал. 3 от ЗВ.

Мотивите за отказа за издаване на разрешителното за водовземане са изложени в две точки и се свеждат до това, че липсват ресурси за обезпечаване на водовземането. Установено е, че искането касае водовземане от шахтов кладенец в имот № 003106 в землището на с. Кривина, Община Ценово, област Русе, който черпи води от подземно водно тяло ”Порови води в кватернера – Вардим – Новградска низина” BG1G000QAL009. Посочено е, че същото е в лошо химическо и количествено състояние, като за подобряването на показателите са предвидени мерки съгласно План за управление на речните басейни /ПУРБ/. Посочено е, че подземното водно тяло не разполага с ресурс за обезпечаване на водовземането, съгласно Заповед № 136/24.11.2014г. на директора на БДУВДР-Плевен, поради което на основание чл. 118в, т. 1 от ЗВ не се разрешава водовземане от подпочвени води.

Като правни основания за издаване на процесната заповед са посочени чл.68, т.3а във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 1 и т.5 и чл.118в, т.1 от ЗВ във вр. мярка с код BG1МВ027 в Раздел 7, т. 7.1, програма 7.1.4, от Плана за управление на речния басейн в Дунавски район, във вр. с чл.44, ал.2, т.3 от Наредба №1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, и чл.52, ал.1, т.4 от Закона за водите.

Според чл. 62 ал.1 т.1 от ЗВ, органът по чл.52 ал.1 от ЗВ е задължен да съобрази предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни, когато преценява искането за издаване на разрешително за водовземане. Съгласно влезлия в сила План за управление на речните басейни в Дунавски район, в приложение 7.1.4., се съдържа забрана за издаване на разрешителни за водовземане, когато общото водовземане превишава разполагаемите ресурси на подземното водно тяло. Последните са установени със Заповед № 136/24.11.2014 г. на Директора на БДУВДР Плевен, с която са определени естествените и разполагаеми ресурси на подземните водни тела на територията на дирекцията. В същата е посочено за подземното водно тяло “Порови води в кватернера – Вардим – Новградска низина” BG1G000QAL009, следните данни: естествени ресурси – 230 л/с; разполагаеми ресурси – 230 л/сек; разрешен ср.год.дебит на черпене 254 л/сек.; свободни водни количества по чл.46а от Наредба №1 – минус 139 л/с. Заповедта е издадена на основание чл.155 ал.1 т.13 от ЗВ и по аргумент от чл. 116 ал. 2 т.5 от ЗВ е със срок на действие от една година, доколкото ежегодно  се определят естествените и разполагаемите ресурси на подземните водни тела въз основа на актуални хидроложки и хидрогеоложки данни. Следователно, въз основа на мерки по ПУРБ и заповед по чл. 155 ал.1 т.13 във вр с чл. 116 ал.2 т.5 от ЗВ, е въведена едногодишна забрана за разрешаване на  водоползване от подземно водно тяло ”Порови води в квартернера – Вардим – Новградска низина”. По заявлението на М. е налице и отрицателна преценка по чл.62 от ЗВ, която е неразделна част от преписката по заявлението, и според която това подземно водно тяло не разполага със свободни ресурси /водни количества/ за обезпечаване на заявеното от М. водовземането. Т.е. налице е отрицателно условие по чл.68 т.3а от ЗВ, съгласно която при установена по реда на чл.62 от ЗВ невъзможност за задоволяване на искането се отказва издаването на разрешително. При тези условия административният орган действа при обвързана компетентност и е задължен да издаде решение за отказ. Той е длъжен да се съобрази с издадената в производството по ЗВ административен акт, а именно Заповед №136/24.11.2014г., и установените с нея факти, като следва да се посочи, че това негово задължение е и изрично отразено в т.III от заповедта, според която така определените разполагаеми ресурси на подземните водни тела и картите с местоположението и кодировката следва да се използват и съобразяват при провеждане на процедурите по Закона за водите, свързани с използване на подземните водни тела. Изложеното дотук е  достатъчно основание да обоснове материалноправната законосъобразност на оспореното решение. Ето защо и съобразявайки формата на компетентност, при която е действал Директора на БДДР, то установеното от съдебно-техническата експертиза, че има привлекаем ресурс от р.Дунав към ПВТ, който не е отразен в ресурсната разполагаемост на Заповед № 136/24.11.2014 г.,т.е. че съответното подземно водно тяло е имало разполагаем ресурс, не обосновават материална незаконосъобразност на издадения акт.

Във връзка с горното следва да се посочи, че по делото е представен Регистър на свободните водни количества на подземните водни тела към 01.01.2018г. за Дунавски район за басейново управление на водите, от който се установява, че  за процесното водно тяло “Порови води в кватернера – Вардим – Новградска низина” BG1G000QAL009, свободните водни количества по чл.46а от Наредба №1 са положителна величина, а именно 71 л/с. Този факт, обаче, е след датата на издаване на оспорения акт и касае друг едногодишен период, поради което не представлява нов факт от значение за делото, който да  обосновава отмяна на оспореното решение. С него са определени водните ресурси занапред, като предпоставя отпадане на изначалната невъзможност за водоползване от това водно тяло при направено ново искане пред компетентния административен орган и при наличие на останалите предпоставки за уважаването му.

Предвид гореизложеното, оспореното решение на Директора на БДДР е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и при съобразяване с материалния закона, поради което жалбата на Е.М. като неоснователна  следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, IV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.А.М. *** срещу Решение №ПВ4-00042/10.07.2015г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                                          СЪДИЯ: