Р Е Ш Е Н И Е

№ 398

гр. Плевен, 13.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 341/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Агенция “Пътна инфраструктура“ – София, чрез юрисконсулт В. срещу Решение № 98/07.02.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3475/2017г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил Наказателно постановление № 4899/07.12.2017г. на Началник отдел „Мониторинг“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ - Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на П.Н.М. *** на основание чл. 53 ал. 1 т.2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 26, ал. 2 т.1, буква „а“ от Закона за пътищата, затова че на 14.11.2017г. в 16,00 часа на път І-3, км. 80+400, на 200м. след пътен възел Гривица в посока гр. Бяла – гр. Ботевград е управлявал и осъществявал движение на извънгабаритно съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка „Скания“, модел „Р420ЛА4х2МНА“ с рег. № РА4312КВ и полуремарке с три оси с рег. № РА7000ЕЕ като измерената дължина на ППС е 17м, при максимално допустима дължина 16.50м., съгласно чл. 5 ал.1 т.3 б. „в“ на Наредба № 11от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита за неправилни мотивите на първоинстанционния съд, че водачите на ППС могат до носят отговорност единствено съобразно нормите на ЗДвП, поради факта, че законодателят е вменил правото на контролните органи на АПИ в съответствие с чл. 56 ал.2 т. 1 от ЗП да установяват нарушения по републиканските пътища, както и да съставят актове и съответно да издават НП. Посочва, че изпълнителното деяние не е снабдяване със съответното разрешително, а движение на такива МПС по пътища от републиканската пътна мрежа и административно наказателно отговорният субект е лицето, което осъществява това движение, т.е. водача и видно от текста на чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП П.М., като водач на товарен автомобил е от кръга на административно-наказателно отговорните лица. Иска отмяна на решението, а по същество – да бъде потвърдено НП.

Ответникът по касация – П.Н.М., не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като в чл. 53 ал.1 от ЗП е предвидено санкция да се налага на три категории физически лица и случаят се обхваща от разпоредбата. Предлага по същество да бъде потвърдено НП.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да отмени НП като незаконосъобразно, правилно първоинстанционният съд е съобразил приложимия материален закон. Настоящият касационен състав споделя изцяло съображенията на съда, че водачът на ППС, управляващ МПС с извънгабаритен товар следва да носи отговорност единствено и само на осн. чл. 177ал.3 от ЗДвП за нарушение на въведената забрана в чл. 139 ал.1 т.2 от ЗДвП. Недопустимо е дублиране на отговорностите за едно и също нарушение по разпоредби от два различни материални закона, уреждащи различни обществени отношения, които предвиждат и различен размер на санкциите за физическите лица. В ЗДвП е предвидена самостоятелна отговорност за водача. А и водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС не е от задължените лица, които могат да поискат издаването на разрешително за движение по пътищата на такова ППС от администрацията, управляваща пътя.

Предвидената в чл. 53 ал.1 от Закона за пътищата отговорност за нарушение на забраната по чл. 26 ал.2 от ЗП за движение на извънгабаритни превозни средства без разрешение касае ползването на пътя от превозвачите и затова се отнася за физическите лица – регистрирани превозвачи, както и когато същите са едновременно и фактически извършители – управляват такова МПС, респективно отговорност носят и лицата, които наредят да бъде извършен превоза. Именно превозвачите са задължени да се снабдят с необходимото разрешително за извършване на конкретния превоз на товар с ППС, което е извънгабаритно и/или тежко.

В случая М. е водач на извънгабаритното МПС, назначен е по трудов договор, сключен с превозвача. Затова не следва да носи отговорност по чл. 53 ал.1 т.2 от ЗП като извършител за неизпълнение на задължението на превозвача, произтичащо от чл. 26 ал.2 т.1 б. „а“ от ЗП, а неговата отговорност е следвало да бъде ангажирана като водач за управление на такова МПС по ЗДвП, където е предвидена такава конкретно за водачите – на осн. чл. 177 ал.3 ЗДвП за нарушение на чр. 139 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Незаконосъобразно е била ангажирана неговата отговорност за нарушение на посочените в НП норми, тъй като водачът не е субект на отговорността, произтичаща от чл. 53 ал.1 от Закона за пътищата, което обуславя незаконосъобразност на НП и е основание за отмяната му.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 98/07.02.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3475/2017г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.