РЕШЕНИЕ № 391

гр. Плевен, 08.06.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 337/2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.

Образувано е по жалба от В.Г.Й. *** срещу Заповед № ЗСПД/Д-ЕН2015 от 06.03.2018 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, с която й е отпусната месечна помощ за родители, когато отглеждат деца с трайни увреждания, като се оспорва само началната дата на отпуснатата помощ.

Жалбоподателят иска оспорената заповед да бъде отменена в частта й относно началната дата на отпускане на помощта – 01.01.2018 г. Счита, че в тази си част административния акт на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен противоречи на материалноправните разпоредби на чл. 24б, ал. 4 и ал. 6 от ППЗСПД и не съответства на целите на закона, регламентирани с чл. 8д, ал. 4 и ал. 5 от ЗСПД, налице са отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Посочва, че месечната помощ е отпусната след извършено преосвидетелстване на детето й С. К. Г. от органите на медицинската експертиза, въз основа на предходно решение на ТЕЛК за преосвидетелстване № ЕР-3655/23.10.2015 г., като за него е определена 81% вид и степен на увреждане без чужда помощ, със срок до 01.10.2017 г., отпусната при тази констатация месечна помощ по реда на чл. 8д от ЗСПД е била със срок до 31.10.2017 г. Сочи, че от нейна страна като родител преди изтичането на този срок – на дата 05.10.2017 г. от нейна страна като родител е подадена молба до ТЕЛК за необходимото ново преосвидетелстване на детето, поради което и не приема за съобразено с нормативната уредба твърдението на медицинските органи на стр. 2 от новото ЕР, че молбата е „подадена със закъснение на 05.10.2017 г.“. Сочи, че в действащата наредба за медицинската експертиза няма нормативно определен срок за подаване на такава молба и би било налице закъснение ако молбата й е подадена след изтичане на крайния срок за отпуснатата помощ – 31.10.2017 г. Посочва, че самото медицинско изследване е извършено и новото решение е било издадено едва на 12.01.2018 г. – повече от три месеца след подаване на молбата, поради което ако е налице някакво забавяне, то причината за него е в забава на самия орган на медицинската експертиза, както е отбелязано в самото решение на ТЕЛК, по-късното освидетелстване след тази дата /датата на подаване на молбата – 05.10.2017 г. – б.м./ не е по вина на пациента. Счита, че при тълкуването на разпоредбата на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД се налага изводът, че за отпускане на помощта трябва да са налице две кумулативни условия: да няма промяна във вида и степента на трайното увреждане, които да водят до отпадане на правото и заявлението-декларация да е подадено до социалната служба в 3-месечен срок от издаване на новото експертно решение. Счита, че и двете горепосочени условия са налице в процесния случай, тъй като ал. 6 на същия текст постановява, че когато преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение и закъснението не е по вина на родителите, месечната помощ се предоставя по реда на ал. 4. Счита, че не е налице закъснение относно подаването на заявлението на 05.10.2017 г. при положение, че срокът на вече отпусната помощ изтича след това на 31.10.2017 г., а дори и да се приеме налично закъснение от пет календарни дни, то лишаването на семейството от месечната помощ за цели два календарни месеца – ноември и декември 2017 г., категорично не съответства на целите, прокламирани с чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗСПД, поради което с отпускането на месечната помощ едва от 01.01.2018 г. от административния орган е нарушен и принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 3 от АПК. Моли да бъде отменена оспорената заповед като незаконосъобразна в частта й относно началната дата на отпускане на социалната помощ – 01.01.2018 г. и преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и приложението на закона, като месечната социална помощ бъде отпусната с начална дата 01.11.2017 г.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. В. Н. *** с пълномощно на л. 28 от делото. Моли да бъде постановено решение, с което да се приеме, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена със законните от това последици. Сочи, че фактическата обстановка по случая е безспорно установено от представените по делото доказателства в административната преписка. Счита, че е спорен единствено и само началният момент, от който трябва да бъде отпусната тази помощ. Твърди, че административния орган постановявайки своето решение, с което разпорежда отпускане помощта считано от 01.01.2018 г. е действал незаконосъобразно и този административен акт противоречи на разпоредбите, както на ЗСПД, така и на неговите приложения. Посочва, че ако и доколкото има някакво забавяне, а това по същество е въпрос на констатация, то е в размер на пет календарни дни след изтичане срока на предходното освидетелстване, като молбата за това ново освидетелстване е подадена преди изтичането на срока на вече отпуснатата помощ, която е с крайна дата 31.10.2017 г. и изрично в решението, което е издадено чак през месец януари 2018 г., медицинският орган е посочил, че забавянето не е по вина на лицето, на родителя в случая. Счита, че не е нарушена разпоредба на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД. Поддържа и доводите за несъразмерност на административния акт и противоречия с изричните принципи на чл. 6, ал. 3 от АПК. Счита, че така издадената заповед е в противоречие с целите на закона регламентирани в чл. 8д, ал. 4 и ал. 5 от ЗСПД. Посочва, че в крайна сметка ако съдът приеме, че има някаква забава на родителя във връзка с преосвидетелстването, то следва да не бъде отпускана социално помощ за месец октомври 2017 г., за който период всъщност е налице и предходно действащо решение. Счита, че помощта следва да бъде отпусната с начална дата 01.11.2017 г., тоест за месеците ноември и декември, през които са полагани грижи за това дете. Моли съобразявайки всички обстоятелства, документите от административната преписка и аргументите в жалбата, да бъде постановено решение, с което да бъде отменена като незаконосъобразна оспорената заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен само и единствено в частта й относно началната дата на отпускане на помощта, която е спорна и съобразно разпоредбите и правомощията, които има съдът по АПК, да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в смисъл, а именно, че помощта следва да бъде отпусната с начална дата 01.11.2017 г. Моли да бъдат присъдени и направените разноски по делото, съобразно представен списък.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява.

 Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК / определение №465/05.04.2018 г л.18 от делото/, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

Административното производство е започнало с заявление-декларация, подадено от жалбоподателката  до ответника с вх. №2015/23.02.2018 г /л.12/, с което се иска отпускане на месечна добавка за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД.  Относно удостоверяването на здравословното състояние на детето е представено Експертно решение /ЕР/ № 0077 от засед. 005 от 12.01.2018 г. на ТЕЛК първи състав към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД, с което след преосвидетелстване е определена 82 % вид и степен на увреждане на детето без чужда помощ, с начална дата 01.07.2005 г. и срок действие за две години, т.е  до 01.01.2020 година. От ЕР на ТЕЛК се установява още, че молбата за преосвидетелстване е подадена на 05.10.2017 г, като преосвидетелстването на детето след тази дата не е по-вина на пациента. Водещата диагноза е тиреотоксикоза /хипертиреоидизъм/.

По делото е представено и ЕР № 3655 от засед. 175 от 23.10.2015 г., с което на детето е  определена 81% вид и степен на увреждане без чужда помощ със срок на действие до 01.10.2017 г. Водещата диагноза е била същата - тиреотоксикоза /хипертиреоидизъм/. Следователно налице е леко влошаване на състоянието на детето при същата диагноза и е определен сходен процент на вид и степен на увреждане, който предполага запазване на всички придобити социални права.

По делото са представени още заповед № 1506-РД01-0182/11.07.2017 г., с която Директора на Дирекция социално подпомагане Плевен е наредил в случай на негово отсъствие функциите му да се изпълняват в пълен обем от Началник отдел „Социална закрила“ – М. М.. Именно последната е издател на оспорената заповед. Отсъствието на Директора на Дирекция социално подпомагане Плевен е доказано с болничен лист Е 20171527851, с които е удостоверен отпуск за временна за 7 дни, считано от 03.03.2018 г., като оспорения акт е издаден на 06.03.2018 г.

Съдът намира, че спорният административен акт е издаден от компетентния орган, доколкото е подписан от надлежно упълномощено от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" лице. Съобразно чл. 10, ал.5 и ал.4 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказът за отпускането им, се извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Следователно оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и съдържа формално всички реквизити по 10, ал.5 от ЗСПД, вр. с чл. 59, ал.2 от АПК.  Прави впечатление, че заповедта съдържа само правни основания за издаването й – чл. 10, ал.4 и чл.8д, ал.1  и ал. 7 от ЗСПД, както и чл. 4 от Правилника за приложени на ЗСПД и не съдържа нито правни, нито фактически основания за отказа за отпускане на месечна помощ за периода 01.11.2017г. - 31.12.2017 г. Доколкото обаче при обжалването по административен ред са изложени съображения за това, както относно фактите, така и относно правото, съдът приема, че заповедта е мотивирана съгласно ТР №16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Изложени са мотиви, че поради закъснялото искане за преосвидетелстване по вина на родителя по аргумент от противното съгласно чл.24б, ал.6 от ППЗСПД, не може да се приложи чл.24б, ал.4 от ППЗСПД.

При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Събрани са необходимите и относими доказателства.

 Ответникът неправилно е отказал да отпусне помощта от 01.11.2017 г.  и е издал оспореният административен акт при  несъответствие с материалния закон и  в противоречие с неговата цел. Изводът се налага, предвид че:

Обжалваният акт е мотивиран със закъснението на преосвидетелстването, като за наличието на такова органът се основава на ЕР на ТЕЛК. Липсва изрично посочване, че това е поради факта, че молбата за преосвидетелстване е подадена от жалбоподателката на 05.10.2017 г., а срокът на определения процент трайно намалена работоспособност и степен на увреждане, съгласно ЕР от 2015 г. е бил до 01.10.2017 г. Прието, че преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение, като закъснението е по вина на родителя.

Видно от събраните по делото доказателства е, че детето на жалбоподателката има издадено експертно решение ЕР № 3655 от 23.10.2015 г. със срок на инвалидност до 01.10. 2017 година. Детето е преосвидетелствано отново с експертно решение на ТЕЛК № 0077  от 12.01.2018 година, като му е определено 82% вид и степен на увреждане без чужда помощ с диагноза тиреотоксикоза и срок до 01.01. 2020 година. При сравнение на двете ЕР е видно, че и при двете са установени едно и също заболяване от групата общо заболяване, еднакъв е определения процент ТНР – над 80 %, има една и съща начална дата на инвалидизиране - 01.07.2005 г. Видно от становището на ТЕЛК, което е дадено с ЕР, приобщено на л.13 от делото, закъснението след 05.10.2017 г не е по вина на пациента.

Молбата за преосвидетелстване е подадена на 05.10.2017, така и заявлението-декларация за новата помощ /от 23.02.2018 г./ са подадени след изтичане на срока на предходното решение на ТЕЛК  от 2015 г, което има срок на действие 01.10.2017 г . Но тези обстоятелства не противоречат на разпоредба на чл. 24б от ППЗСПД. Тази правна норма въвежда условие  заявлението-декларация за отпускане на помощта да е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК. Това условие в случая е спазено – новото ЕР на ТЕЛК е издадено на 12.01.2018 г., а заявлението-декларация е подадено на 23.02.2018 г. При спазване на тези условия разпоредбата на  член 24б, ал. 4 и 6 от ППЗСПД предвиждат отпускане на помощта със задна дата, но не повече от една година назад. Законът не предвижда задължение за подаване на молба за преосвидетелстване преди изтичане на крайния срок на предходното решение на ТЕЛК. Жалбоподателката е подала молбата за преосвидетелстване на детето си в ТЕЛК в същия месец, в който е изтичал срокът на предходното решение на ТЕЛК. Но законът не определя, какво означава забавяне на преосвидетелстването, независимо, че говори за случаите на забавяне на преосвидетелстването не по вина на родителите. Помощта се отпуска от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането й, т.е. в настоящия случай – от 01.11. 2017 година /доколкото за предходните месеци на 2017 г. помощ е изплатена/. В закона не се съдържа изискване молбата на жалбоподателката за преосвидетелстване да е подадена преди изтичане на крайния срок на предишното решение на ТЕЛК, а не е посочен и по-късен момент, в който следва да бъде подадена тази молба. Единственото условие е молбата-декларация за отпускане на помощта да бъде подадена в тримесечен срок от издаване на решението на ТЕЛК за преосвидетелстване, което условие е спазено в настоящия случай. Затова е следвало съгласно закона исканите помощи да се отпуснат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането ми, тоест от първи ноември 2017 година, но не повече от една година назад от месеца на подаване на новото заявление декларация. В случая заявлението-декларация е подадено по-малко от една година назад преди отпадане основанието за отпускането на помощта, а именно на 23.02.2018 година, а първото число на месеца, през който е падало на основанието за отпускането на помощта е 01.11. 2017 година, поради което съдът намира, че в случая е налице неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, които не предвиждат дата, от която следва да се счита, че за жалбоподателката е налице закъснение.

Налице е в оспорената заповед и противоречие с целта на закона - да се осигури навременна помощ на родителите, които се грижат непосредствено за деца с увреждания.

Обжалваната заповед е незаконосъобразна на горепосочените основания и следва да бъде отменена, като след отмяната делото следва да бъде изпратено, като преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Плевен, който в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящето решение следва да се произнесе, като отпусне дължимите помощи на жалбоподателката с начална дата от 01.11.2017 г.

При този изход на делото искането на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на направените в производството разноски  е основателно и следва да бъде уважено. Представен е списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК, който удостоверява разноски в размер на 260 /двеста и шестдесет/лева – 10 лева за платена държавна такса и 250 лева възнаграждение на адвокат, за което е представен и договор за правна защита и съдействие. Съдът констатира, че по делото липсва доказателство за платена държавна такса в размер на 10 лева, а доколкото спорът е относно социални права, то такава не се и дължи, поради което счита, че искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката следва да бъде уважено до доказания размер от 250 лева /л.28 от делото/.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, първи състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-ЕН2015 от 06.03.2018 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, с която й е отпусната месечна помощ за родители, когато отглеждат деца с трайни увреждания, като се оспорва само началната дата на отпуснатата помощ.

ВРЪЩА преписката по заявление-декларация вх.№ 2015/23.02.2018 г. на В. Г. Й. *** за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Плевен за ново произнасяне съгласно мотивите на настоящето решение, в двуседмичен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен  да плати в полза на В. Г. Й.  с ЕГН **********о*** сумата от 250 /двеста и петдесет/ лава като разноски по административно дело № 337 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 година

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

                                              

                                                                  СЪДИЯ: