Решение по Административно дело 332/2018г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 356

гр.Плевен, 29 май 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов

ЧЛЕНОВЕ: 1.Елка Братоева

2.Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 332 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.34, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

С Решение № 36 от 12.02.2018 г., постановено по а.д. № 2286/2017 г., Районен съд – Ловеч /РС/ е отменил по жалба на С. К. П. с ЕГН ********** заповед № 122/17.01.2017 г. на Кмета на община Ловеч в частта й, в която е постановено изземването на имоти 20420.139.33 и 20420.216.30 в землището на с.Деветаки, обл. Ловеч от С. К. П., като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Осъдил е П. да заплати разноски - 80 лева за юрисконсултско възнаграждение на Община Ловеч и 350 лева в полза на РС, представляващи разноски за вещо лице /ВЛ/, заплатени от бюджета на съда.

Срещу постановеното решение в частта му, в която е отхвърлена жалбата, както и в частта му относно разноските, е подадена касационна жалба от С. К. П., чрез адв. Г.Г. от ПлАК, която счита решението в тези му части за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, липса на задълбочен анализ на доказателствата и липса на мотиви. Неправилно РС е приел, че имотите, по отношение на които е наредено изземването, се обработват от П.. Този извод е направен с оглед на обстоятелството, че съседните имоти се обработват от П., както и с оглед заявеното от П. в негова жалба, че е възможно навлизане в други имоти при обработка на масивите. Тези изводи са неправилни, доколкото назначената за оглед на имотите комисия, съставила констативен протокол /КП/ за извършения оглед, е установявала единствено факта, че имотите се обработват, но не и от кого. В КП са налице несъответствия, като в него са посочени имоти, за които не е уточнено каква част не се обработват, посочено е, че се обработват частично, както са налице и противоречия между КП и заключението на ВЛ. С оглед противоречията РС неправилно е кредитирал свидетелските показания, а свидетелите са заинтересовани от изхода на делото, и неправилно се е основал на КП. Твърди, че в КП са налице данни за други ползватели на имоти, но не и на П.. В КП не е налице описание на конкретните обстоятелства, въз основа на които свидетелите заявяват, че масивите са имали еднаква обработка. Ползватели в проверяваните масиви са и други лица. Твърди, че в жалба до кмета на общината ЕТ „Н.Н.“ е направил оплакване за 56 имота, докато със заповедта са иззети повече имоти - 59, с което е нарушен ЗСПЗЗ. В КП и в заключението на ВЛ се сочи, че части от имоти не се обработват, поради което неправилно е изчислена сумата за рентно плащане, а в съдебното решение не е налице съобразяване на този факт. Сочи, че П. има право да обжалва заповедта и в тази й част, доколкото за него съществува правна възможност да заплати обезщетение по чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ. Сочи, че неправилно са присъдени разноски, както и че РС неправилно е приел, че такива не са поискани от доверителя й - такива са поискани с молба вх.№371/10.01.2018 г. Моли да се отмени решението в обжалваната му част, както и да се присъдят разноски на П. пред РС -Ловеч и пред настоящата инстанция.

По делото е постъпил писмен отговор по касационната жалба от кмета на община Ловеч, приобщен на л.л.5-8 от дело 3766/2018 на ВАС, чрез юрк. Х.. В същия се сочи, че решението е правилно и законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна. Моли същата да се отхвърли и да се присъдят разноски. Сочи, че от ЕТ „Н.Н.“ е претендирано изземване от П. на 62 броя имоти. Само по отношение на част от тях е издадена заповедта, а за другите имоти, ползвани от друго лице е издадена друга заповед - по отношение на това лице. Сочи, че Н. е декларирал, че през стопанската 2016-2017 г. няма да участва в споразумение по ЗСПЗЗ, споразумение е налично за имотите, съседни на имотите на Н., като видно от същото споразумение, тези съседни имоти се ползват от П.. При издаването на заповедта е взето предвид становището на П. пред органа, че е възможно да обработва по погрешка чужди парцели. Имотите са в масиви, които са обработени еднотипно - от край до край, и това показва, че са обработени от едно лице, като имотите в района около процесните се обработват от касатора. КП на комисията не е бил оспорен, същият се потвърждава от разпита на свидетелите пред РС. По делото е доказан средният размер на рентното плащане. Моли да се отхвърли касационната жалба и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание касаторът С. К. П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба - Кметът на община Ловеч, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна ЕТ Н.Н. *** - редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

По жалба на П. срещу заповед №122/17.01.2017 г. на кмета на община Ловеч първоначално е било образувано адм.д. №255/2017 на РС-Ловеч. С решение № 272/04.08.2017 г. съдът е отхвърлил жалбата изцяло и е осъдил П. да заплати разноски. По подадена от П. касационна жалба е било образувано к.а.х.д. №235/2017 на Административен съд - Ловеч. С решение № 196/18.10.2017 г. на този съд решението на РС е отменено, а делото върнато за ново произнасяне. Видно от това решение, причина за отмяната е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. След връщането е образувано адм.д.№2286/2017 г. по описа на РС-Ловеч, приключило с решение № 36 от 12.02.2018 г. Поради невъзможност на Административен съд - Ловеч да сформира състав, който да разгледа делото по подадената срещу това решение касационна жалба, с Определение №3999/28.03.2018 г. по адм.д. № 3766/2018 г. на ВАС, образуваното по касационната жалба на П. дело е изпратено по подсъдност на настоящия съд.

РС по дело №2286/2017 е установил от фактическа страна следното:

На 20.10.2016 г. в Община Ловеч е регистрирана жалба, адресирана до кмета на Община Ловеч, от Н.Н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.Н.”, в която последният твърди, че, като собственик и на основа договори за аренда и наем обработва земеделски земи в землището на с. Деветаки, като същите в срока до 30.07.2016 г. е завил за лично ползване за стопанска година 2016/2017 г. В жалбата се твърди, че Н. е поканен от С. К. и дружества, обработващи земи в землището на с. Деветаки, да трасира границите на имотите, които ще ползва в реални граници. Н. им отговорил, че е предприел действия по трасиране, но ги предупредил да не навлизат в имотите му. Въпреки това, още преди да било изготвено споразумението на чл. 37в ЗСПЗЗ и одобрено от Директора на Областна дирекция „Земеделие” Ловеч П. навлязъл в имотите на Н., изорал ги и ги засял. В приложен към жалбата списък са описани следните имоти: 20420.155.40; 20420.234.8; 20420.171.8; 20420.171.15; 20420.171.16; 20420.171.17; 20420.245.32; 20420.216.13; 20420.216.17; 20420.216.18; 20420.216.22; 20420.216.30; 20420.257.26; 20420.215.36; 20420.222.25; 20420.222.49; 20420.182.5; 20420.182.23; 20420.182.27; 20420.182.28; 20420.266.33; 20420.227.3; 20420.227.8; 20420.227.24; 20420.186.24; 20420.186.32; 20420.180.30; 20420.180.36; 20420.180.69; 20420.180.89; 20420.189.10; 20420.189.19; 20420.189.23; 20420.189.40; 20420.134.4; 134.22; 20420.134.33; 20420.138.7; 20420.138.43; 20420.185.6; 20420.185.21; 20420.185.38; 20420.185.44; 20420.141.4; 20420.142.8; 20420.142.23; 20420.145.22; 20420.145.37; 20420.139.15; 20420.139.33; 20420.139.51; 20420.139.73; 20420.132.39; 20420.133.5; 20420.133.12; 20420.84.46; 20420.86.8; 20420.90.11; 20420.90.13; 20420.93.33; 20420.47.20; 20420.47.32 – ползвани без основание.

В нотариална покана, предадена за връчване на нотариус А Ц на 29.09.2016 г., „Агроком консулт“ ЕООД, „Агроком инвест“ ЕООД, С. К П, „Агробиофарм инвест“ и Ц. И. К. са отправили изявление до Н.Н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.Н.“ и „Н. Г. Й.“ ЕООД, с което адресатите са поканени, до започване на стопанска година 2016/2017 г., да трасират имотите, които са заявили, че ще ползват в реални граници. Адресатите са предупредени, че ако имотите не са трасират за подателите на поканата ще бъде невъзможно да узнаят къде се намират те. Поканата е връчена на адресата Н.Н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.Н.” чрез негов служител на 29.09.2016 г., за което е съставена разписка.

В отговор на поканата, адресатите са отговорили, че ползвателите на земи в землището на с. Деветаки разполагат със съвременна техника, с която могат да определят границите на имотите и да не ги нарушават.

С писма от 03.11.2016 г. страните са информирани за започналата проверка по жалбата. На С. К. П. е дадена възможност в 7-дневен срок от получаване на писмото да представи писмено становище, ведно с документи, установяващи правото му на ползване на посочени имоти за стопанска година 2016/2017 г. Писмото, адресирано до С. К. П., е връчено срещу разписка на 08.11.2016 г. На 15.11.2016 г. П. е депозирал становище /становището е идентично по съдържание с това на жалбата, повод за образуване на настоящото производство/. Към нея са ангажирани преписи от обсъдените по горе нотариална покана, разписки за връчване и уведомително писмо.

В рамките на административното производството са отправени запитвания до Държавен фонд „Земеделие“ Ловеч /л. 134 от дело № 255/2017 г. на РС Ловеч/; Общинска служба „Земеделие” Ловеч /л. 131 - 132 от дело № 255/2017 г. на РС Ловеч/ във връзка с ползването на процесните имоти. В отговор на отправените запитвания директорът на Областна дирекция, Държавен фонд „Земеделие“ Ловеч е препратил към регистъра на имотите от картата на възстановената собственост, който е публичен /л. 135 от дело № 255/2017 г. на РС Ловеч/; началникът на Общинска служба „Земеделие” Ловеч е посочил, че процесните имоти за стопанска година 2016/2017 г. са декларирани от Н.Н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.Н.”. В заявление от 21.07.2016 г. той е подал декларация по чл. 69, ал. 1 ППЗСПЗЗ за имоти №№ 139073 и 171008 за неучастие в споразумение. Останалите имоти, за което и поискана справка, са декларирани на същата дата по реда на чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Начина на трайно ползване на имотите е описания в писмото. За землището на с. Деветаки е сключено споразумение за обработка на земеделски земи между собственици и/или ползватели, одобрено със Заповед № РД-12-205-87/14.10.2016 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” Ловеч. Отразеното се потвърждава и от ангажирана по делото извадка от информационната система за ползване на земеделски земи за стопанска година 2016/2017 г. за землището на с. Деветаки. Според нея Н.Н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.Н.” е декларирал за ползване в реални граници 437 с обща площ от 1 430,227 дка с посочени основания за ползване – наем, пренаемане и аренда.

Със заповед от 24.11.2016 г., издадена от кмета на Община Ловеч, във връзка с постъпили девет жалби от 20.10.2016 г. и започнало производството по чл. 34 ЗСПЗЗ, е назначена комисия в състав: Т. К. И. – ст. експерт ГСПЗ при Община Ловеч; М. С. Д. - гл. експерт „Геодезия” при Община Ловеч; М. В. В. – специалист към отдел „ Контрол и сигурност” при Община Ловеч и Г. Х. Ц. – кметски наместник на с. Деветаки, община Ловеч със задача да извършат на 24.11.2016 г. проверка на място в масиви 11, 12, 40, 41, 44, 47, 52, 78, 84, 86, 90, 93, 95, 96, 125,132, 133, 134, 137, 138, 139, 141, 142, 144, 145, 148, 155, 171, 180, 181, 182, 185, 186, 187,189, 199, 215, 216, 222, 223, 224, 225, 227, 228, 234, 245, 257, 258, 259, 264, 265, 266, 289, 292, 293 и 295, като изяснят цялата фактическа обстановка по изложеното в жалбите, за което съставят констативен протокол.

В писмо, адресирано до П., той е уведомен за датата на часа на извършване на проверката, сборния пункт и мястото, от които тя ще започне, като е поканен за участие в нея. Писмото е връчен лично на адресата на 23.11.2016 г. срещу разписка /л. 150 от делото № 255/2017 г. на РС Ловеч/.

За извършената проверка на 24.11.2016 г. комисията е съставила протокол от 30.11.2016 г. В него е отразено, че на проверката са присъствали Н.Н., Н. С. и С. П.. Всеки от масивите е посетен на място и измерен чрез GPS, като са ползвани и сателитни снимки. В протокола е отразено, че масивите, обект на проверката, са обработени изцяло, вкл. процесните имоти, на терена няма пътища, нанесени в плана за землището, не са поставени ограничителни знаци, индивидуализиращи имотите. Установено е също, че част от имотите, посочени в жалбата на Н.Н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.Н.”, са обрасли с храсти и дървесна растителност, а именно: 20420.47.32, 20420.47.20, 20420.93.33, 20420.90.13, 20420.133.12, 20420.185.6, 20420.180.15, 20420.186.24, 20420.182.28, 20420.257.26, 20420.245.32, 20420.171.15, а имот 20420.216.30 е гора. В протокола комисията е отразила, че имотите, попадащи в парцел 86 землището на село Деветаки с идентификатори 20420.86.4, 20420.86.8, 20420.86.13, 20420.86.14, 20420.86.22, 20420.86.33, 20420.86.35, 20420.86.37, 20420.86.39, 20420.86.47, 20420.86.48 и 20420.86.51 по КККР на с. Деветаки, се ползват от „АБЪРДИЙН АНГЪС" ЕООД. Имотите, попадащи в масиви 11, 12, 41, 44, 52, 96, 148 и 289 се ползват от „АГРОКОМ ИНВЕСТ" ЕООД /процесните имоти не попадат в посочените масиви/.

РС е приел, че отразеното в протокола се подкрепя от показанията на разпитаните по делото пред него свидетели И., Д. и Ц.. В деня на проверката те са се събрали пред сградата на кметството на с. Деветаки. От там, с автомобили поели към масивите, обект на проверката. Преди проверката свидетелят Д. снел координатите на имотите, посочени в подадени до Община Ловеч жалби, както и сателитни снимки. Той водил комисията от масив на масив, а свидетелят И. водила записки, на база на които впоследствие изготвила протокола. Обходили всеки от имотите във възложените им за проверка масиви. Установили, че имотите не са трасирани и между тях няма пътища. Наложило им се да ходят през нивите, върху които била покарала пролетна култура. Масивите, обект на проверката, били засети от край до край, при което свидетелите приели, че са обработени от едно лице. Части от тях били необработваеми – покрити с храстовидна растителност и камъни. Имотите около тези, посочени в жалбата от Н.Н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.Н.”, като ползвани без основание, се ползват от жалбоподателя П.. В проверката комисията е съпътствана от Н. Н., Н. С. и С. П.. Н. и С. заедно с членовете на комисията, подписали съставен протокол за извършена проверка след приключването ѝ в късния следобед на деня /л. 153 от дело № 255/2017 г. на РС Ловеч/, а П. отказал да подпише. Протоколът от проверката свидетелят И. изготвила няколко дни след приключването ѝ. Останалите членове на комисията го подписали без възражения. Препис от него не са връчвали на лицата, присъствали при извършване на проверката. В хода на проверката те не са излагали възражения по направените констатации. При изготвяне на протокола комисията ползвала и постъпилата информация от запитванията до Общинска служба „Земеделие“ и Държавен фонд „Земеделие“.

Констатациите в протокола и показанията на свидетелите се подкрепят от заключението на вещото лице инж. К. Чрез наслагване на кадастралната карта върху сателитни снимки той е установил, че част от процесните имоти не са обработват изцяло, като е посочил площите за всеки един от имотите. Установил е също, че съседните на процесните имоти се ползват от жалбоподателя П.. Констатациите му, че част от имотите реално се ползват, се потвърждават и от ангажираните по делото сателитни снимки, върху които са отразени процесните имоти. При определяне на обезщетението вещото лице К. е посочил, че същото е определено не на база реално ползвани площи, а на посочените в документи за собственост, при съобразяване на определения с протокол от 27.01.2017 г. на комисия по §2е от ДР на ЗСПЗЗ размер на средното рентно плащане за ниви в землището на с. Деветаки в размер на 20,00 лв. Уточнява, че този размер е ползван като база за определяне на средното рентно плащане в Заповед № ЗД-12-205-87/14.10.2016 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“, с която е одобрено споразумение за ползване на имоти в с.Деветаки.

От заключението се установява, че имотите, предмет на оспорената заповед за изземване, са декларирани за лично ползване в реални граници от Н.Н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.Н. ” за стопанска година 2016/2017 г., за което е подадено заявление, заведено под № 123/21.07.2016 г. в Общинска служба „Земеделие“ Ловеч и не са включени в споразумение за разпределение на масиви за обработка. Ползваните им се осъществява въз основа договори за покупко-продажба, наем и аренда. Те са ангажирани в препис по делото /л. 13 – 44 от дело № 255/2017 г. на РС Ловеч/. Автентичността на част от тях - договори за пренаемане № 1 от 13.07.2016 г. /л. 33 от делото № 255/2017 г. на РС Ловеч/, договор за пренаемане № 3 от 13.07.2016 г. /л. 36 от делото № 255/2017 г. на РС Ловеч/, договор за пренаемане № 29 от 14.07.2016 г. /л. 39 – 41 от дело № 255/2017 г. на РС Ловеч/; договор за наем № 18/19.07.2016 г. /л. 42 – 44 от дело № 255/2017 г. на РС Ловеч/ е оспорена, а с определение от 30.05.2017 г. е открито производството по чл. 193 ГПК. От изслушаната в хода на делото съдебно - графологична експертиза се установява, че подписите под четирите оспорените договори – № 1/13.07.2016 г.; № 2/13.07.2016 г.; № 3/13.07.2016 г. и № 29/14.07.2016 г. са положени за наемател и наемодател от лицата, посочени в адресната им част. При съобразяване на казаното РС е приел, че оспорването на документите не е успешно проведено и те не следва да е изключват от доказателствения материал на основание чл. 194, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.

На 17.01.2017 г. кметът на Община Ловеч е издал заповед, с която е наредил да се изземат от С. К. П. - ползвател без правно основание петдесет и девет имота, описани по площ и местност. В заповедта е указано на С. К. П. възможността в 7-дневен срок да внесе по посочена сметка сума, представляваща трикратния размер на средното рентно плащане на обработваемите земи за землището на с. Деветаки, определена на основание § 2, от ДР на ЗСПЗЗ на Областна дирекция „Земеделие“ за всеки от имотите, за които е постановено изземването, като е посочен размер на обезщетението за всеки от имотите, както и последиците при внасянето на обезщетението. Препис от заповедта е връчена на страните на 19.01.2017 г. срещу разписка /л. 168 и л.188 от дело № 255/2017 г. на РС Ловеч/.

За част от имотите, включени в жалбата на Н.Н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.Н.” - 20420.86.8, е издадена заповед за изземване от дружеството „АБЪРДИЙН АНГЪСТ“ ЕООД /заповед № 134/18.01.2017 г. на кмета на Община Ловеч/.

При така установените факти, РС е приел, че жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане като подадена от лице, имащо правен интерес, в законовия 14-дневен срок от съобщаване на акта на адресата /заповедта е връчена на жалбоподателя на 19.01.2017 г., а жалбата срещу нея е регистрирана в Община Ловеч на 31.01.2017 г./. Оспореният в производството индивидуален административен акт е подлежащ на съдебен контрол /арг. чл. 34, ал. 2 ЗСПЗЗ/.

Заповедта е издадена от кмета на общината, който е компетентен орган съгласно чл. 34, ал. 1, изр. 1-во ЗСПЗЗ.

Заповедта е издадена в предписана от закона писмена форма /чл. 59, ал.2 във вр. ал. 3 АПК/. В оспорения административен акт е посочен неговия издател, наименованието на акта, неговия адресата, пред кого и в какъв срок може да се обжалва. Той е подписан от лицето, което се сочи за него издател и длъжността, която то заема, както и датата на издаването на акта. В акта са посочени фактическите и прави основания за издаването му. В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че издателят на акта се е произнесъл извън заявения предмет в жалбата /по отношение на имоти, които на са били заявени за изземване/. В жалбата, с която е започнало административното производството, Н.Н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.Н.” е претендирал да се изземат от С. П. ползвани от него 62 имота без основание. В хода на проверката е установено, че жалбата е основателна само по отношение на част от тях и е постановено изземването им.

Издаването на заповед с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ предполага да са се осъществили трите кумулативно предвидени в хипотезата на същата норма условия - искане до компетентен административен орган от лице с право на собственост или ползвател на правно основание на земеделски имот, ползване на имотите от трето лице без правно основание. Административният орган трябва да установи всички релевантни факти и обстоятелства относно тези три въпроса преди да постанови своя акт.

Спорният въпрос относно земите, предмет на изземване в производството по чл. 34 ЗСПЗЗ, е решен в ТР № 1/2013 г. на ВАС. В мотивите му е подчертано, че с разписването на процедурата по чл. 34 ЗСПЗЗ целта на законодателя е била да създаде единен и бърз ред за изземване на земеделски земи, без оглед на това, кой е титуляра на права върху тях, като по този начин се гарантира стабилност при ползването им. Обект на защита са земеделски земи по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, т. е. такива, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии /населени места и селищни образувания/, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. Акцентът в коментираното тълкувателно решение, е че обект на защита са всички земеделски земи по смисъла на закона, без оглед основанието, на което те се ползват, като разписания в чл. 34 ЗСПЗЗ ред е неприложим по отношение на земи, които се намират в границата на урбанизираната територия. В случая, имотите, по отношение на който е постановено изземване, са земеделски по предназначението си и по отношение на тях процедурата по чл. 34 ЗСПЗЗ е приложима.

По отношение на всичките 59 имота, предмет на оспорената заповед за изземване, в производството по делото е установено, че Н.Н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.Н.”, е собственик по силата на договори за покупко-продажба и ползвател по силата на договори на наем и аренда.

Имотите, по отношение на които е постановено изземването, се ползват от жалбоподателя. За да формира този извод РС е взел предвид, че масивите, в които попадат процесните имоти, са обработени еднотипно - от край до край. Това показва, че те са работени от едно и също лице. Имотите в района около процесните се ползват от жалбоподателя. Последният в жалбата си и в ангажираното в хода на административното производството становище е признал, че обработва земи в землището на с. Деветаки и не изключва да е навлязъл и обработил имоти на други земеделски производители, включително на Н.Н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.Н.”. Той, наред с други земеделски производители, още преди начеването на процедурата, е поискал от Н.Н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.Н.”, да трасира имотите, които е заявил за ползване в реални граница. В отправената поканата дружеството адресат е предупредено, че ако не са извърши трасиране, ще е невъзможно да се установят къде се намират границите им. Трасиране не е извършено, а процедура за такова е предписана само по отношение границите на масивите, а не на самите имоти, намиращи се в тях /чл. 76, ал 2 ППЗСПЗЗ/. Трасиране границите на имотите е разписано и при подаване на заявление за промяна в начина на трайно ползване /чл. 78а, ал. 3 ППЗСПЗЗ/, каквото не е имало. Казаното навежда на единствения възможен извод, че жалбоподателят е този, който е ползвал имотите. Два от процесните имоти са изцяло покрити с храстовидна растителност - 20420.139.33 и 20420.216.30, поради което не може да се приеме, че те са ползвани от жалбоподателя, което да дава основание за тяхното изземване.

В хода на делото жалбоподателят не е ангажирал доказателства, установяващи правото му да ползва процесните имоти. Те не са включени в споразумение за разпределение на ползването или в служебно разпределение. Ако в хода на производството е противопоставял свои права, даващи му право да ползва имотите, това е щяло да изключи възможността за решаване на спора по административен ред, тъй като въпроси, свързани с конкуренция на права, подлежат на разглеждане от общите съдилища.

РС е направил извод, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, в частта в която е постановено изземване на имоти 20420.139.33 и 20420.216.30, за които не е установено те да са ползвани от жалбоподателя.

РС е посочил, че основният материално правен въпрос, с който се е занимал административния орган, изводите във връзка с който са обект на проверка от съда, е за това налице ли е ползване без основание на земеделски земи. Отговор на този въпрос е даден в разпоредителната част на заповедта. В тази част тя засяга права и законни интереси на лицето, по отношение на което е постановено изземване и е обект на съдебен контрол. В заповедта са обективирани и изявления с указателен характер /арг. от чл. 34, ал. 7 ЗСПЗЗ/ относно възможността за спиране на производството, респективно отмяната на заповедта за изземване – внасяне на сума в размер в трикратния размер на средното рентно плащане и тяхното получаване от правоимащото лице. Те съставляват правна възможност и алтернатива на разпореденото изземване. Целта на разпоредбата на чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ е чрез парично обезщетение да се отстранят последиците от ползвана без валидно правоотношение земеделска земя, което обезщетение удовлетворява съответния собственик или ползвател на тази земя и валидира това фактическо ползване, като препятства административното ѝ изземане. Тази разпоредба не създава задължение за адресата на волеизявлението /лицето по отношение на което е постановено изземването/. Той не е длъжен да я заплати. Може да се съгласи с размера ѝ, при което лицето, в полза на което се постановява изземване, не може да търси обезщетение за ползване без основание по общия ред, а заповедта подлежи на незабавно изпълнение. При наличието на спора относно размера на тези суми, както е в случая, въпросът относно размера на обезщетението за ползването без основание, ще се реши пред общите съдилища, съобразно правилата на гражданския закон /правилото на чл. 59 ЗЗД/. В производствотото, дори съдът да коригира размер на сумата по чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ, заповедта в тази част няма да породи задължение у адресата ѝ да я заплати. При влизане в сила на заповедта за изземване, лицето, в полза на което е поставено изземването, ще може да търси обезщетение за ползването пред гражданския съд /арг. в тази насока са изложени в мотивите на Определение № 276 от 25.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2676/2013 г., IV г. о., ГК/.

РС е приел, че жалбоподателят не е заявил искане за разноски, по което съдът да се произнесе. По искането на ответника за разноски е приел, че в хода на производството той е представляван от юрисконсулт. Подадената жалба е неоснователна, поради което на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 9 ГПК следва да се присъди вземане за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв. /пълния поискан размер/. Посочил е, че съгласно разпоредбата на § 16 ДР на ЗСПЗЗ производствата по този закон пред съда са безплатни, с изключение на тези по чл. 14, ал. 4. По тях страните не дължат такси, но не и разноски. В хода на производството от бюджета на съда са заплати разноски в размер на 350,00 лв. /възнаграждение на вещо лице по второто дело пред РС по допусната експертиза/. При изхода на спора, на основание чл. 144 АПК, вр. чл. 77 ГПК, е възложил същите в тежест на загубилата спора страна – С. К. П..

Установеното от фактическа страна води до следните правни изводи по наведените касационни основания:

Съгласно чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ при ползване на възстановени земеделски имоти без правно основание, същите се изземват от лицата, които ги ползват, без да имат правно основание за това ползване. Понятието ползване по този текст от закона не се ограничава с обработване. Ползване на земеделски имоти е налице не само при обработването им, но и когато е ограничен достъпът до тях чрез разораване на полските пътища, какъвто е настоящият случай. Настоящият съд счита с оглед на справедливостта, че дори частичното засяване и обработване, съчетано с ограничаване на достъпа до незасятата и необработена част от имота, попада в хипотезата на пълно ползване на имота по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ. Обработването на имотите от страна на П. е доказано както с неговото признание пред органа, така и от установеното при проверката, за което е съставен КП, така и от заключението на ВЛ. Не е вярно, че назначената за оглед на имотите комисия, съставила КП за извършения оглед, е установявала единствено факта, че имотите се обработват, но не и от кого. Видно от заповедта за назначаване на комисията /л.152 от дело 255/2017/, същата е следвало да изясни цялостната фактическа обстановка по изложеното в жалбите, включително по жалбата на Н. за 62 земеделски имота, обработвани от П.. Същата комисия е извършила оглед, като е установила, че целите масиви са обработени, като в тези масиви попадат и имотите, които са посочени в жалбата на Н.. Ползвател на останалите имоти в съответните масиви е дружество, представлявано от П., който и в лично качество обработва земеделски имоти, и комисията въз основа на този факт и признанието на П. е приела, че същият ползва имотите. КП не е оспорен, същият е бил основа, на която ВЛ е изградило своите заключения. Противоречието между КП и заключението на ВЛ касае само един имот, и то такъв, по отношение на който заповедта на кмета е била отменена, и с оглед липсата на касационна жалба срещу тази част от съдебното решение настоящият съд не може да се произнася по противоречието - в тази му отменителна част решението на РС е влязло в сила. РС правилно е кредитирал свидетелските показания, доколкото свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото. За същите няма нито твърдения, нито доказателства, че са в родствена или друга връзка с Н., който е поискал издаването на заповед за изземване на имотите. Заинтересоваността на служителите на общината се преценява по отношение на това лице - Н., а не по отношение на кмета на общината. По отношение на друг ползвател на имоти на Н. е издадена друга заповед, която не е предмет на делото, но е налична по приобщената преписка. Не е необходимо в КП да е налице описание на конкретните обстоятелства, въз основа на които свидетелите заявяват, че масивите са имат еднаква обработка. Видно от КП, в масивите, в които се намират имотите, липсват полските пътища и ограничителни знаци, разделящи имотите в тези масиви. Тези факти са достатъчни, за да се приеме, че целите масиви са обработвани от едно лице. В жалбата до кмета на общината ЕТ „Н.Н.“ е направил оплакване за 62 имота, поради което със заповедта не са иззети повече имоти - иззети са 59 имота, като за всеки от тях има искане на Н., и по тази причина липсва твърдяното нарушение на ЗСПЗЗ. Сумата за средно рентно плащане в землището е доказана, и е правилно изчислена с оглед цялата площ на имотите. Както е посочено по-горе, ползване е по-широко понятие от обработване, и правилно РС не е изменял определената в заповедта сума за имотите. Следва да се посочи, че ползвателите на съседните на Н. имоти имат възможност да ги трасират, а и да не го направят, нямат право да излизат извън границите им при обработка.

Следователно касационната жалба е неоснователна по отношение на частта от съдебното решение, в която РС се произнася по същество, и съдебното решение в тази му част следва да бъде оставено в сила.

По отношение на съдебното решение в частта му относно разноските съдът съобразява следното:

По делото пред РС Кметът на община Ловеч своевременно е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, а от бюджета на РС по това дело е била отпусната сумата от 350 лева за възнаграждение на ВЛ.

Вярно е, че РС не е отчел постъпилата пред него преди последно о.с.з. по делото молба за присъждане на разноски, приобщена на л.21 от делото пред РС, която е придружена от списък с разноски /л.22/. Със същата молба е поискано присъждане на разноски в размер на два адвокатски хонорара в размер на 300 лева всеки - по двете дела пред РС, 50 лева държавна такса и 130 лева депозит за ВЛ. Следва да се посочи, че по делото П. не е заплащал държавна такса /доколкото производствата по ЗСПЗЗ с изключение на тези по чл.14, ал.4 са освободени от такава, включително и настоящето/, няма документ, доказващ плащане на държавна такса, и претендирането й не е основателно. В пълномощното на адв.Г. по дело 255/2017 /л.213 от това дело/ е посочена сума на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за която е отбелязано, че е платена. Внесени са и 130 лева за съдебно техническа експертиза /л.198 от дело 255/2017/. Заплатен е уговореният адвокатски хонорар в размер на 300 лева и по дело 2286/2017 /л.10 от това дело/. По искането за разноски следва да се произнесе настоящият съд, доколкото делото вече веднъж е връщано на РС. Доколкото с решението на РС по същество, оставено в сила в оспорената му част с настоящето решение, жалбата е призната за основателна единствено по отношение на два имота, а в останалата ѝ част е отхвърлена, то следва да се приеме, че жалбата против административния акт е неоснователна, поради което правилно РС- Ловеч е присъдил разноските в полза на ответника.

И касаторът, и кметът на общината са претендирали разноски пред настоящата инстанция. Касаторът не е представил доказателства за заплатени суми за процесуално представителство, поради което следва искането му да се остави без уважение, а и касационната жалба е неоснователна. Кметът на община Ловеч е представляван от юрисконсулт, като същият само е подал отговор на касационната жалба, но не се е явявал в съдебно заседание. С оглед на този факт следва на община Ловеч на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ, да се присъдят разноски пред настоящата инстанция - юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. съгласно чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36 от 12.02.2018 г., постановено по а.д. № 2286/2017 г. на Районен съд – Ловеч.

ОСЪЖДА С. К. П. с ЕГН ********** *** разноски в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.