Р E Ш Е Н И Е

№ 434

гр.Плевен, 21.06.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно дело № 330 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с § 19 ал.1 от ЗИД на АПК (ДВ – бр. 39/2011г.).

С Решение № 484 от 20.03.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по гр.д. № 8373/2016 г. съдът е отхвърлил жалбата на „Агро Маркс“ ЕООД – гр. Плевен, представлявано от управителя Х.И.Т. против Заповед № РД-12-524/18.10.2016 г. на Кмета на Община Плевен, с която е прекратен сключения между страните договор № 18/22.03.2013 г., вписан в Служба по вписванията гр. Плевен с № 90, том VІІ/2013 г., за временно и възмездно ползване на земеделска земя – пасище, мера, в землището на с. Мечка и е осъдил „Агро Маркс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Асен Халачев“ № 22, представлявано от управителя Х.И.Т.,*** разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Агро Маркс“ ЕООД гр.Плевен, чрез представляващия дружеството Х.И.Т., който обжалва решението с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Посочва, че заповед № РД-12-524/18.10.2016 г. на Кмета на Община Плевен е издадена при съществени административни процесуални нарушения, както и в пълно несъответствие с фактическата обстановка. Навежда доводи, че процесният договор не е предвиждал възможност за едностранното му прекратяване от страна на административния орган. Твърди, че сочените в заповедта разпоредби от ЗИД на ЗСПЗЗ, на основание на които бил прекратен договора, противоречат на правото на ЕС и на нормите от вътрешното право, поради което не могат да породят целените правни последици, както и че е придадена обратна сила на разпоредбата на § 15 ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, с което е нарушен чл.14 от ЗНА и Регламент № 1307/ 2013 год. на ЕС. Счита, че при сключване на договора е поел ангажимент да поддържа наетите площи в добро агроекологично състояние за срок от 5 години и то без животни, а с горецитираната разпоредба едностранно се прекратява срока на действие на договора и се променят условията, при които е сключен, като го задължават на основание § 15 ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ да стане животновъд, за да продължи да ползва създадените и поддържани от него „пасища и мери”,  които е привел в съответствие с изискванията на ЕС по ПРСР, мярка 214 „Агроекология” и Регламент на Съвета /ЕС/ № 1698/ 2005 год. за подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони /ЕСФРСР/. Твърди, че по своята същност §15 от ПЗР от ЗИД на ЗСПЗЗ е дискриминационен, а посочените основания в заповедта се намират в противоречие и с Делегиран Регламент /ЕС/ № 639/2014 год. на Комисията от 11 март 2014 год. за допълване на Регламент /ЕС/  № 1307/2013 год. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания на земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, в който, в Глава І „Обхват и общи разпоредби”, раздел І „Обхват и общи принципи”, чл.2 „Общи принципи”, т.1, където е било прието, че „Държавите членки прилагат настоящия регламент в съответствие с обективните критерии и по такъв начин, че да се гарантира равнопоставеното третиране на земеделските стопани и да се избегнат нарушения на пазарните условия и конкуренцията...”. Навежда доводи, че са налице няколко основни недостатъка при издаване на процесната заповед, свързани с неспазване на процедурата по ЗСПЗЗ, което я опорочава. Твърди, че при съставянето на протокол по чл. 37и от ЗСПЗЗ са допуснати съществени нарушения, които пречат по безспорен начин да бъде установена действителната фактическа обстановка, поради което протоколът не може да бъде годно основание за започване на административно производство и за издаване на последващи документи. Излага съображения, че протоколът не е мотивиран, което приема за съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, тъй като той следва да обективира процедурата по разпределение на пасища по реда на чл.37и от ЗСПЗЗ, а според ал. 6 изр. първо от посочената норма, комисия, назначена със заповед на кмета на общината, трябва да определи необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4. Посочва още, че задължителна част от процедурата по разпределяне на пасищата е посочената комисия да определи каква площ е нужна на всеки кандидат, като това определяне следва да бъде съобразено с критериите по чл. 37и ал.4 от ЗСПЗЗ - с броя притежавани от кандидата животни. Твърди, че обжалваната заповед е издадена на основание чл. 37м от ЗСПЗЗ, а процедурата, обективирана в протокола от 09.02.2016 год., е на основание чл. 37и от ЗСПЗЗ и не става ясно какъв е видът на процедурата, както и че ако се приеме, че процедурата е по чл.37и от ЗСПЗЗ, то определянето на площта следва да е мотивирано от комисията, като мотивите следва да бъдат изложени в протокола,  а в случая това изискване на закона не е спазено. Твърди, че комисията не е посочила каква е необходимата площ за всеки от кандидатите, а единствено е посочила бланкетно каква площ се разпределяла на всеки кандидат, без да се мотивира, както и че не става ясно дали са подадени заявления по чл.37и от ЗСПЗЗ и дали към тях е представен удостоверителен документ - справка за животни в обект, издадена от ОДБХ - Плевен, от която да е видно, че същите притежават пасищни селскостопански животни. Сочи, че количеството и характерните особености на тези животни обуславят крайната недостатъчност на разпределените пасища, а количеството на така разпределените пасища не отговаря на критериите, установени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Навежда доводи, че поради липсата на мотиви в протокола, не може да се установи спазването на нормата на чл. 37и ал. 7 от ЗСПЗЗ, а ако се приеме, че необходимата за всеки един кандидат площ пасища е в размер на различни декари, а разпределените площи в други размери, то явно не е достигната нормата на чл.37и ал. 4 от ЗСПЗЗ, но липсват данни дали са налице свободни за разпределение пасища в други землища или е изчерпан общинския поземлен фонд. В заключение моли съда да отмени изцяло решението на РС – Плевен като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът се представлява от управителя си Х.Т., който моли съда да не се прекратява сключеният с община Плевен договор, предвид че е поел петгодишен ангажимент по Европейска програма и при неизпълнението на същата ще бъде санкциониран.

Ответникът по касационната жалба – Община Плевен, чрез Д. Й. – началник отдел „ПНО“, е депозирала писмен отговор по жалбата, в който счита жалбата за неоснователна, необоснована и недоказана. Твърди, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазването на процедурата по глава пета „а“ от ЗСПЗЗ и в изпълнение на изискванията на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ- ДВ, бр. 61 от 11. 08. 2015 год. Твърди, че съгласно изискванията на § 15 ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ "ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 год., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 год. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и ал. 1 и 4.", като непривеждането в съответствие с изискванията на закона е основание за прекратяване на договорите. Посочва, че в тази връзка е била назначена комисия, която е проверила изпълнението на изискванията на чл. 37и ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ, извършена е била проверка въз основа на предоставена от БАБХ официална справка, като назначената комисия е изготвила протокол. Същата комисия е установила, че ползвателят не е привел договора в съответствие с изискванията на чл. 37и ал.1 и по тази причина договорът с него следва да се прекрати, тъй като към датата на сключване на договора жалбоподателят не е притежавал пасищни животни, а към настоящия момент притежава едно животно. Посочва, че Община Плевен, отдавайки под наем земеделски земи от общинския поземлен фонд, не обвързва договорите с различните схеми и мерки за подпомагане на земеделските производители от МЗ. Счита за недоказани твърденията на жалбоподателя за неспазена процедура по прекратяване на договора, а изложените съображения за противоречие на заповедта с Регламенти на ЕС и дискриминационност на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за ирелевантни към предмета на спора. Описва подробно проведената процедура по издаване на процесната заповед, като в заключение посочва, че поради липсата на конкретно разписана процедура по чл. 37м от ЗСПЗЗ, от страна на Община Плевен е спазен редът за прекратяване на договора. Моли да се отхвърли жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. Депозирал е писмени бележки, в които заявява, че поддържа подадения писмен отговор, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че между „Агро Маркс“ ЕООД и община Плевен е сключен договор №18 от 22.03.2013г. за временно и възмездно ползване на 25 броя поземлени имоти в землището на с.Мечка, подробно описани в договора, с обща площ от 2 383,643 дка. Договорът е сключен на основание чл.37п от ЗСПЗЗ (отм.), предвиждащ, че „Мерите и пасищата - общинска собственост, могат да се отдават под наем или под аренда само на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни, или на лица, които са поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние за срок 5 години“. Процесният договор е сключен с поето задължение за поддържане на пасищата в добро земеделско и екологично състояние и е за срок от 5 години – до 22.03.2018г. Във връзка с внесено изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ бр.61 от 11.08.2015 г.), община Плевен е уведомила ответника като наемател по договор за наем на пасища и мери от общински поземлен фонд, да приведе до 01.02.2016г. договора в съответствие с изискванията на чл. 37 и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ, с писмо изх. № РД-26-3394-7/ 26.10.2015г. на л.40, получено от адресата на 27.10.2015 год. Със заповед № РД-12-65/2.02.2016г. на кмета на община Плевен е назначена комисия със задача да извърши проверка на сключените договори за наем на пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд за привеждане в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ. В резултат на извършената проверка, чрез справки в Интегрираната информационна система на БАБХ за регистрираните към 1.02.2016г. животновъдни обекти на територията на община Плевен, Комисията е установила, че наемателят не е привел договора в съответствие с изискванията на чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ, а именно - да регистрира животновъден обект с пасищни селскостопански животни, за да продължи да ползва отдадените му с договора пасища. Установено е, че има регистрирано едно пасищно селскостопанско животно в животновъден обект в с.Брестовец. Приложено е писмо изх. № РД-26-3394-7 от 24.02.2016г., като жалбоподателят е уведомен за извършената проверка на договорите за наем на пасища и мери, резултатът от която е обективиран в Протокол на комисия от 9.02.2016г. и утвърден от Кмета на общината, както и че същият е публикуван на официалния сайт на община Плевен. Писмото е получено на 26.02.2016г., видно от известието за доставяне на л. 41 от делото. С писмо изх. № РД-26-3394-1/ 7.04.2016г. на кмета на община Плевен на л.42 дружеството е било уведомено за прекратяване на договор № 18 от 22.03 2013г.

Съдът се позовал на Протокол №1 от 22.04.2016г. на комисията, определена със заповед №РД-12-65/2.02.2016г. на кмета на община Плевен на л.45, от който установил, че след като са били разгледани подадени заявления по чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ от собственици и ползватели на животновъдни обекти с регистрирани пасищни селскостопански животни в Интегрираната информационна система на БАБХ, е определена необходимата площ от общинските пасища, мери и ливади за всеки собственник/ползвател на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни по реда на чл.37, ал.4 от ЗСПЗЗ и са разпределени имотите за всяко землище на територията на община Плевен съгласно одобрения с Решение №159/31.03.2016г. на №159/31.03.2016 год. на ОС-Плевен Годишен план за паша за стопанската 2016/2017г. С Протокол №2 от 27.05.2016г., комисията е разпределила допълнително, съгласно чл.37и, ал.7 от ЗСПЗЗ имоти – пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд в землищата, в които има недостиг до определения съгласно ал.4 минимум полагащи се площи за 1 ЖЕ. С оспорената Заповед №РД-12-524 /18.10.2016г., издадена от кмета на община Плевен, основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, §15, ал.3 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, чл.37м, ал.4, т.2 и т.4, във вр. с чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протокол на Комисия, назначена със заповед №РД-12-65/2.02.2016г. на кмета на община Плевен е прекратено наемното отношение между „Агро Маркс“ ЕООД и община Плевен по договор за наем №18 от 22.03.2013г.

При така установената фактическа обстановка съдът приел подадената жалба за процесуално допустима, а по същество-за неоснователна.

Съдът направил извод, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на §15, ал.3 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, в предвидената писмена форма и при наличие на изискуемите от закона реквизити. Съдът установил, че процесният договор за наем на пасища, мери от общинския поземлен фонд на община Плевен е бил сключен преди 24.02.2015г., на основание чл.37п от ЗСПЗЗ (отм.), която разпоредба е отм. с ДВ бр. 38 от 2014 г. Към момента на сключване на договора, съгласно горепосочената разпоредба послужила за основание за сключването му - мерите и пасищата – общинска собственост, могат да се отдават под наем или под аренда само на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни, или на лица, които са поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние за срок 5 години. По искане на арендатора или наемателя договорът може да се сключи и за по-кратък срок, като съгласно ал.2 - отдаването на мерите и пасищата по ал. 1 се извършва при спазване на изискванията по чл. 37и - 37о от ЗСПЗЗ. Към датата на сключване на процесния договор – 22.03.2013г., е действала редакцията на чл. 37и от ЗСПЗЗ от ДВ, бр.62/2010 г. След тази дата законовата разпоредба е била изменяна на няколко пъти, както следва - с ДВ, бр.38/2014 г., ДВ, бр.14/2015 г. и ДВ, бр.61/2015 г. В последната й редакция, действаща към момента на издаване на оспорената заповед, е предвидено, че пасища, мери и ливади от ОПФ се предоставят под наем или аренда на собственици или ползватели с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни и на лица, които нямат данъчни задължения, както и задължения към ДФЗ, ДПФ, ОПФ. В чл. 37, ал.4 oт ЗСПЗЗ /редакция от ДВ, бр.14/2015 г./ е регламентирано, че пасища, мери и ливади се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 10 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. В ал.14 е предвидено, че останалите свободни пасища, мери и ливади се отдават чрез търг на собственици на пасищни селскостопански животни и на лица, които поемат задължение да ги поддържат в добро земеделско състояние, по ред, определен в правилника на закона, като договорът се сключва за една стопанска година. Съдът отчел, че в оспорената заповед е посочено като правно основание за прекратяване на договора - § 15, ал.3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр.61/2015г./, чл.37м, ал.4, т.2 и т.4 от ЗСПЗЗ. Законът, в посочените разпоредби, определя императивно задълженията, както на наемателите по привеждане на договорите в съответствие с измененията на закона, така и задълженията на кмета на общината при неизпълнение на това задължение. Изложил мотиви, че дружеството изрично е било уведомено с писмо с изх.№РД-26-3394-7/26.10.2015г. , че във връзка с §15, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ бр.61 от 11.08.2015г./, ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24.02.2015 г., са длъжни в срок до 01.02.2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ. От приложения Протокол от 9.02.2016г. на нарочно съставена по заповед на кмета на община Плевен комисия установил, че към датата на проверката наемателят не е бил привел сключения с общината договор в съответствие с изисквания на чл. 37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ, а именно - да регистрира животновъден обект с пасищни селскостопански животни, за да продължи да ползва отдадените му с договора пасища. Установил, че дружеството към 1.02.2016г. има регистрирано едно пасищно животно, като животновъдният обект е на територията на с.Брестовец, видно от официалната справка на БАБХ, а сключения договор е за имоти, находящи се в землището на с.Мечка. Съдът направил извод, че неизпълнението на законовото изискване за привеждане на сключените преди 24.02.2015 г. договори в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ в определения срок, води до прилагане на императивната разпоредба на § 15, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, предвиждаща, че такива договори подлежат на прекратяване. И в случая, след като сключения с дружеството договор за наем от 22.03.2013г. не отговаря на изисквания на чл.37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ, кметът на община Плевен е бил длъжен да предприеме прекратяването му.

По отношение на оплакването за наличие на обратно действие на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2015 г.) съдът приел, че съществува разлика между обратната сила на гражданско правните норми и действието им върху заварени правоотношения. При обратната сила се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия граждански закон. При действието върху заварени правоотношения се касае за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на гражданския закон, но не са завършили действието си. Принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новия закон, т.е. хипотезата тук е, че действието отново е ex nunc. Предвид изложеното съдът направил извод, че не е налице обратно действие на § 15 от ПРЗ на ЗИД на ЗСПЗЗ. За неоснователно съдът приел твърденията на жалбоподателя за дискримиционен характер на разпоредбата на §15 от ПЗР от ЗИД на ЗСПЗЗ, предвид неотносимостта на разпоредбата към изискванията за законосъобразност по чл.146 от АПК. Твърденията на жалбоподателя, че нормите от вътрешното законодателство, на основание на които е издадена оспорената заповед, противоречат на регламенти на ЕС, съдът приел за декларативни – не става ясно противоречие с кои конкретни норми от съответните регламенти, жалбоподателя счита, че противоречат приложимите норми на ЗСПЗЗ, за да може да бъде даден и ясен отговор.

На всички тези основания съдът отхвърлил подадената жалба против Заповед № РД-12-524/18.10.2016г. на кмета на община Плевен, с която е прекратен Договор за наем №18/22.03.2013г. на земеделска земя – пасища и мери в землището на с.Мечка и осъдил жалбоподателя да заплати разноски в полза на общината в размер на 100 лева.

Касационната инстанция преценява оспореното решение като валидно, допустимо, правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. Като правно основание за издаване на оспорената пред РС заповед е посочена разпоредбата на чл. 37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ, който текст вменява на кмета на общината, да прекрати договора за наем, след преценка на всички данни и обстоятелства, установени в хода на проверката по чл. 37м, ал.1 от ЗСПЗЗ. Дружеството е наемател на земеделски земи по прекратения с процесната заповед договор, като този договор е сключен преди 24.02.2015 г., а именно на 22.03.2013 г., като дружеството не притежава изискуемия за наетите площи брой животни съгласно новите разпоредби на ЗСПЗЗ – в случая няма никакви регистрирани животни в съответното землище. Измененията на ЗСПЗЗ, направени със ЗИДЗСПЗЗ, публикуван в ДВ, бр.61/2015 г., изискват наемателите на пасища да имат регистриран животновъден обект в съответното землище със съответен брой животни /приравнени на животински единици/, за да могат да продължат да са наематели. В случая дружеството няма регистриран животновъден обект с пасищни селскостопански животни към 1.02.2016 год. в землище с.Мечка. Съгласно разпоредбата на § 2з. (Нов – ДВ, бр. 38 от 2014 г.) от ПЗР на ЗСПЗЗ, "Животинска единица" по смисъла на този закон е условна единица за приравняване на броя на различните видове и категории животни, както следва: 1. един кон над 6-месечна възраст, един бивол и едно говедо над двегодишна възраст се равнява на една животинска единица; 2. говедо или бивол на възраст от 6 месеца до две години се равнява на 0,6 от животинска единица; 3. една овца или една коза се равнява на 0,15 от животинска единица. Съгласно чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, “Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и/или до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи, се разпределят до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица, отглеждащи говеда за мляко или месо, овце и/или кози, одобрени за подпомагане по дейностите от подмерки "Плащания за преминаване към биологично земеделие" и "Плащания за поддържане на биологично земеделие", включени в направление биологично животновъдство, се разпределят имоти до 0,15 животинска единица на хектар, независимо от категорията на имотите.” Видно от тези разпоредби, дружеството би имало право да продължи да е наемател, ако притежава необходимия брой животни в съответното землище. В случая в землището на с.Мечка не се притежават никакви животни. Съгласно §15, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, “Ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4.” Следователно дружеството – страна по договор, сключен преди 24.02.2015 г., е имало време от влизане на измененията на закона в сила, до 1.02.2016 г. да регистрира животновъден обект със съответния на обработваемата земя брой животни в землището на с.Беглеж, за да може да продължи да съществува процесния договор за наем. След като не е извършило това, дружеството следва да носи последиците, описани в закона, а именно - прекратяване на договора. Ето защо правилен се явява изводът на РС-Плевен, че в съответствие с материалния закон е прекратен сключеният с жалбоподателя договор за наем, тъй като дружеството не притежава изискуемия по новите разпоредби на ЗСПЗЗ брой животни, за да има право да е наемател на пасища.

Неподкрепено с доказателства се явява твърдението, че за имотите, посочени в процесния договор, са поети ангажименти и същите имоти се подпомагат съгласно правота на ЕС. По отношение на твърденията, че разпоредбата на §15, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е дискриминационна и по тази причина се намира в противоречие с правото на ЕС, и специално Регламент 1307/2013 и чл.2, т.1 от Делегиран Регламент №639/2014, съдът съобразява следното: Съгласно чл.10 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/, „При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът се стреми да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.“ ДФЕС забранява дискриминацията и въз основа на гражданство в своя чл.18. В жалбата не е посочено, че въз основа на някои от тези признаци дружеството на жалбоподателя е поставено в по-неблагоприятно положение спрямо други лица. Нито има твърдения или доказателства, че неговият управител е поставен в такова положение въз основа на някои от тези признаци. Изискването за наличие на регистриран животновъден обект със съответен брой животни се отнася до всички лица и е независимо от посочените по-горе признаци в ДФЕС, поради което според съда в случая не е налице дискриминация. Съгласно чл.2, §1 от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 639/2014 НА КОМИСИЯТА от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към същия регламент, „Държавите членки прилагат настоящия регламент в съответствие с обективни критерии и по такъв начин, че да се гарантира равнопоставеното третиране на земеделските стопани и да се избегнат нарушения на пазарните условия и на конкуренцията, като същевременно се насърчават устойчивото управление на природните ресурси и действията в областта на климата.“ Няма доказателства, че дружеството е третирано неравнопоставено, доколкото от приложения протокол на комисията е видно, че не само това дружество не отговаря на условията за наличие на животни, за всеки наемател на земеделски земи от ОПФ е посочено, че следва да остане в сила договор за наем само, когато има регистриран животновъден обект със съответен брой животни, с лицата, които имат по-малък брой – следва да се сключи анекс за намаляване на площите по договор, а за тези лица, които нямат въобще животни в съответното землище – да се прекратят договорите. С оглед на изложеното не е налице дискриминационно поведение, доколкото преценката е направена въз основа на съпоставка между животинските единици и наетата площ, като за всички лица в положението на жалбоподателя /непритежаващи животни/ е направено предложение за прекратяване на техните договори.

Твърдението, че протоколът на комисията представлява административен акт, е неоснователно. Същият има подготвителен характер, като установява фактите, които да се подведат под правните норми. Окончателният акт е заповедта на кмета на общината, която подлежи на оспорване. По тази причина протоколът не подлежи на самостоятелно обжалване, като установените с него факти може да се оспорват в съдебното производство. Неоснователно е и твърдението, че съставилата протокола комисия не е посочила каква е необходимата площ за всеки от кандидатите в протокола. В таблица за всеки кандидат, който има животни в съответното землище, е посочен съответния вид, брой и възраст на притежаваните животни, животинските единици, на които отговарят, общия брой животински единици, максимално позволената площ в дка с оглед на съответните животински единици, предоставената площ от ОПФ и е направен съответен извод. По отношение на лицата, които нямат животни в съответното землище, е посочен в таблица съответният номер на договор, ползвателя по него, ползваната земя и землище, като е посочено, че съответните лица не са привели договорите в съответствие с изискванията на закона с оглед регистрация на животновъден обект със съответен брой животни.

С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на кмета на община Плевен за присъждане на разноски. Следва да се присъдят такива в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.24 на Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 484 от 20.03.2017 г., постановено по гр.д. № 8373/2016 г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА "Агро Маркс" ЕООД, ЕИК 200960175 да заплати на община Плевен сумата 200 (двеста) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.