РЕШЕНИЕ

336

гр.Плевен, 21.05.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в открито съдебно заседание на  десети май  две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                           Председател:  Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №329 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.  

Образувано е по жалба от  И.К.И. ***, с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0270-000037/26.02.2018 год., с която спрямо  И.  е приложена принудителна административна мярка  по чл.171, т.1, б.“б“-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца затова, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.

            В жалбата се навеждат доводи, че при извършване на проверката концентрацията на алкохол в кръвта на И. е била установена посредством дрегер алкотест. Той не е бил съгласен с  резултата от измерването, поради което му бил издаден талон за медицински изследване. И. ***, като резултатът от пробата бил 0,1 промила на хиляда. Сочи, че независимо от този резултат била издадена оспорената заповед. Счита същата за неправилна и незаконосъобразна, като се позовава на приложимата норма на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, съгласно която при наличие на изследване с техническо средство и медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП, установените с медицинското изследване стойности са определящи. В оспорената заповед обаче не е описан последващият резултат на изследваната кръв и за жалбоподателя е останало неясно защо е игнориран резултатът от лабораторното изследване. Сочи още, че резултатът от медицинското изследване  е под установения минимум от 0,5 промила и едновременно с това е определящ. Прави извод, че фактическото основание, послужило за прилагане на ПАМ е оборено и заповедта се явява издадена в нарушение на материалния закон. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.В. с надлежно пълномощно на л.43 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, представя подробни писмени съображения за незаконосъобразност на заповедта, моли съда да я отмени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

По жалбата е постъпил писмен отговор от Началник РУ-Гулянци с вх.№1631/2018 год. на л.36-37 от делото, в който се сочи, че жалбоподателят се е явил за даване на кръвна проба в 15:10 часа, т.е. два часа след указания в талона за медицинско изследване краен срок, което е в противоречие с чл.15, ал.5 от Наредба №1/19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Позовава се на разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредбата, който предвижда, че при неявяване на лицето в определения срок за даване на кръвна проба, употребата на алкохол се установя от показанията на дрегера. Процесният такъв е бил изправен, за което е представен протокол. Излага подробни съображения по съществото на спора.

Ответникът по жалбата- Началникът на РУ на МВР- Гулянци  в съдебно заседание се представлява  от юрисконсулт Г. А. с пълномощно на л.38 от делото, която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Сочи, че проверката с алкотест е извършена  с технически изправно техническо средство, за което е съставен протокол. Твърди, че жалбоподателят работи като шофьор на линейка в ЦСМП, филиал Гулянци и счита, че по тази причина пробата за наличие на алкохол в кръвта не е извършена своевременно. Сочи, че чл.12, ал.1 от Наредба №1  дава възможност пробата за алкохол да се извърши освен от лекар, и от  медицинска сестра, акушерка, фелдшер, какъвто е имало към момента и той е дал обяснения в хода на производството. Моли съда да  отхвърли жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева.

            Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от акт за установяване на административно нарушение серия Д, бл.№606381/26.02.2018 год. на л.11 от делото е, че И. на 26.02.2018 год. около 10,30 часа в гр.Гулянци, на кръстовище между ул „В.Левски“ и паркинг на Многопрофилна болница Гулянци, управлява лек автомобил  „Опел Корса“ с рег.№ЕН ......ВН, като отнема предимство на правилно движещ се лек автомобил „Волво-С-80“ с рег.№ЕН ......КВ и допуска ПТП; управлява след употреба на алкохол 0,75 промила, установено с дрегер 7510, издаден талон за медицинско изследване 0137265. По делото не се съдържат доказателства дали въз основа на акта е издадено НП.

На л.12 е приобщен и издадения талон за медицинско изследване №0137265, връчен на И. срещу подпис в 12,30часа, с който е уведомен, че следва да се яви в ЦСМП гр.Гулянци до 13:15 часа.

Съставен е Протокол за химическо изследване №94/2.03.2018 год. на л.22 от делото на проби, изпратени от РУ на МВР-Гулянци с №0137265/26.03.2018 год. Посочено е в протокола, че лицето е дало кръв два часа след определения  час по талона за медицинско изследване. В заключението е обективиран получения резултат, а именно-етилов алкохол в концентрация 0,10 промила. На л.23 е приложен и Протокол медицинско изследване с данните, снети от изследваното лице.

По делото са приложени и  писмени доказателства, установяващи обстоятелствата във връзка с по-късното вземане на кръвните проби за алкохол от И.. Видно от докладна записка на л.19 от делото, изготвена от мл.ПИ С. до Началник РУ-Гулянци, същият на 26.02.2018 год. е оказал съдействие във връзка със съставения акт на И., като е издал талон за кръвна проба със срок до 13,15 часа. В 13,10 часа мл.ПИ се явил в ФСМП-Гулянци, където е присъствал И. и фелдшер Н. О. Последният заявил, че докато не се прибере доктора, който е на спешен случай, не може да бъде взета кръвната проба. В 15,00часа мл.ПИ бил повикан отново във ФСМП гр.Гулянци и в 15,10 часа била взета кръвна проба от доктор А. и фелдшер О. На въпрос на ПИ С. защо кръвната проба се взема след посочения в талона час, му било отговорено, че докторът с линейката е бил на спешен сигнал. От обясненията на д-р А. на л.20 от делото се установява, че работи като лекар във ФСМП гр.Гулянци, че е работил по други спешни случаи и едва в 15,00 часа се е върнал  от Плевен и е взел кръвна проба от И.. На л.21 са приложени обяснения от фелдшер О. в същия смисъл.

На 26.02.2018 год. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0270-000037/26.02.2018 год., с която спрямо  И.  е приложена принудителна административна мярка  по чл.171, т.1, б.“б“-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца затова, че на 26.02.2018 год. около 10,30 часа в гр.Гулянци, на кръстовище между ул „В.Левски“ и паркинг на Многопрофилна болница Гулянци, управлява лек автомобил  „Опел Корса“ с рег.№ЕН ......ВН, собственост на Д.  Х. М., като отнема предимство на правилно движещ се лек автомобил „Волво-С-80“ с рег.№ЕН ......КВ и допуска ПТП с материални щети; управлява след употреба на алкохол в кръвта 0,75 промила, установено с дрегер „Алкотест 7510“ с фабричен №ARDM 0257, издаден талон за медицинско изследване 0137265. Принудителната административна мярка се изразява във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 12.03.2018 год., видно от разписката за връчването й върху самата заповед на л.7 от делото. Жалбата е подадена чрез административния орган и е заведена в деловодството с вх.№270000-877 от 19.03.2018 год., следователно същата е допустима за разглеждане като подадена в срок, от надлежна страна, за която оспореният  акт е неблагоприятен, имаща право и интерес от оспорване .

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящия състав на съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който  ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В хода на настоящото производство е представена заповед № 316з-27/3.01.2018 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, за възлагане на правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ, в т.ч. по чл.171, т.1 от ЗДвП на  изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. и на Началниците на РУ на МВР при ОД на МВР Плевен, какъвто е издателят на процесния административен акт.

При постановяването на заповедта са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт. В заповедта подробно са описани и изброени нарушените от жалбоподателя разпоредби като водач на МПС, не само текстово, но и чрез своето цифрово изражение. Фактическата обстановка е описана чрез възпроизвеждане на нарушените правила от акта за нарушение. Установеното в мотивите на заповедта нарушение е описано точно и съответства на правната разпоредба на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. От друга страна, фактическите констатации са изложени подробно и в съставения  АУАН, който е цитиран в мотивите на оспорения административен акт. Изложените мотиви в заповедта сочат на основание по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, така, както е отразено в нея. Както заповедта, така и АУАН (на основание чл.43, ал.2 от ЗАНН) са надлежно връчени на жалбоподателя.

Процесната заповед е издадена в съответствие с материално правните разпоредби на закона. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18  месеца на водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.

 Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП в конкретния случай е установена по надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

На първо място следва да се посочи, че конкретните факти, изпълващи тази хипотеза за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение серия Д, бл.№606381/26.02.2018 год., съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН лежи върху жалбоподателя. АУАН  представлява и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и има обвързваща доказателствена сила за извършените изявления и действия, поради което на основание 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. АУАН съставлява част от административната преписка. В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК от страна на жалбоподателя, включително и тази на АУАН. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението то водача на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,75 промила, установено по надлежния ред  съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК.

Следователно, от граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, съдът намира, че материално правните предпоставки за прилагане на ПАМ са следните: лицето да има качеството водач на МПС и да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.  За целите на настоящото производство, достатъчно е тези обстоятелства да са констатирани и отразени в съставен акт за установяване на административно нарушение, без да е необходимо съдът да изследва в конкретната хипотеза дали лицето има качеството водач на МПС и управлявало ли е след употребата на алкохол с концентрация над 0,5 промила, установено по надлежния ред. Този въпрос следва да бъде решен в рамките на административно наказателното производство, което се развива пред РС по повод обжалване на НП, издадено въз основа на съставения АУАН, разбира се, ако бъде оспорено НП. Този извод съдът прави с оглед посочения в разпоредбите на чл.171 от ЗДвП израз-до решаване на въпроса за отговорността на извършителя на нарушението. Следователно, въпросът за отговорността на водача с оглед на това извършил ли е конкретно вмененото му деяние с АУАН , се решава в друго , не и в настоящото производство. При наличие на надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение, компетентният орган не може да подлага на съмнение отразените в него факти. Той има право да приложи или да не наложи ПАМ, като в конкретния случай Началникът на РУ на МВР- Гулянци е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с прилагането на мярката и тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол.

Независимо от изложеното, настоящият състав на съда приема, че жалбоподателят не е оборил по надлежния ред констатациите в АУАН, поради което  съдът намира, че са налице предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В случая жалбоподателят И. е имал качеството водач на МПС, при управлението на което е употребил алкохол. Основният спорен по делото въпрос е при наличие на  измерване с алкотест Дрегер 7510 с фабричен №ARDM 0257, показало резултат 0,75 промила  и резултат от кръвна проба от 0,10 промила, установимо от заключението от  химическото изследване, кой е резултатът, който следва да се вземе предвид, за да се направи преценката дали да се приложи ПАМ или не спрямо водача. Безспорно, самата разпоредба на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП предвижда, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДвП относно редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, препраща към наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.Това е приетата и приложима Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. Тази Наредба също дава приоритет на резултатите от кръвната проба, по принцип.

В случая обаче, е безспорно установено от доказателствата по делото, че нарушението-управление на МПС след употреба на алкохол е установено на 26.02.2018 год. в 10,30 часа. Талонът за медицинско изследване е издаден и връчен на И. в 12,30 часа и в него е указано задължението му да се яви до 13, 15 часа в ЦСМП-гр.Гулянци за даване на кръвна проба. И. се е явил, но кръв за кръвна проба му е била взета в 15,10 часа , което се установява от докладната записка и от обясненията на л.19-21 и не се оспорва от страните. Действително вземането на кръвната проба в по-късен от определения в талона за  медицинско изследване  час не е станало по вина на жалбоподателя, а на причини, дължащи се на поведението на длъжностни лица във ФСМП, гр.Гулянци. Това обаче не е основание да се вземат резултатите от кръвната проба, а не от изследването с техническо средство Алкотест дрегер . Защото разпоредбата на чл.6, ал.9 от приложимата Наредба регламентира, че при отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста. В този смисъл е и разпоредбата на чл.15, ал.6. Действително в случая не поведението на лицето е причина за късното вземане на пробата, но смисълът на разпоредбата е свързан с неизвършването на пробата в определения час, а не с факта на какво се дължи късното вземане на пробата. Разпоредбата не се интересува от причините за невземането на кръвната проба в указания срок, единствено урежда последиците от невземането ѝ в срок, а именно- в този случай важими се явяват показанията на техническото средство.

Неоснователни са изтъкнатите причини за несвоевременното вземане на кръвната проба, а именно-че дежурният лекар във ФСМП, гр.Гулянци се е върнал в центъра едва в 15,00 часа, поради обработване на други спешни случаи. Наредбата не поставя специално изискване пробите от кръв да се вземат единствено от лекар. Разпоредбата на чл.11 от Наредбата предвижда, че медицинското изследване и вземането на проби за химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване се извършва в спешните отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ и във филиалите на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), които се намират извън областните градове. Като самото  медицинско изследване може да се извърши както от лекар,  така и от медицинска сестра, акушерка или фелдшер, съответно лекарски асистент. Установено е безспорно по делото, че такъв фелдшер –Н. О., се е намирал във ФСМП, гр.Гулянци, поради което не е имало обективна пречка вземането на кръв да не се извърши от него. Ето защо и при безспорна установеност, че пробата от кръв е  била взета почти два часа след указания час, независимо от факта, че това не е станало по вина на жалбоподатевя, важим и обективно годен се явява резултатът от изследването посредством техническо средство „Алкотест сдрегер“.  Претенцията за несвоевременното вземане на пробите от длъжностното лице жалбоподателят би могъл да насочи  срещу самото длъжностно лице в друго, не и в настоящото производство. Обективно обаче и независимо от причините затова, съставомерен за отговорността на И. се явява резултатът , отчетен от техническото средство-0,75 промила, а те този от кръвната проба на лицето.

 Ето защо Началникът на РУ-Гулянци  е доказал по несъмнен начин наличието на условията, с възникването на които относимата правна норма свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.

В този смисъл, мярката по чл. 171, ал. 1, б "б" от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се  прилага без оглед на вината; чрез нея  се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС”, но за не повече от предвидения в разпоредбата срок и следователно има временен характер. Целта на прилагане на превантивната принудителната административна мярка е да обезпечи безпрепятственото и законосъобразно развитие на административнонаказателния процес, в който именно ще се реши въпросът по същество извършил ли е жалбоподателят вмененото му административно нарушение, при което му се наложи следващата се санкция.

Настоящият състав на съда намира, че е спазена и процедурата във връзка с издаване на оспорената заповед. В  административната  преписка липсват доказателства за уведомяване на И. по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за отпочнатото производство по прилагане на ПАМ. Със съставянето на АУАН, обаче,  следва да се счита, че лицето е уведомено, че спрямо него се започва административно производство по прилагане на ПАМ. Съдът не констатира да са  допуснати  нарушения на административнопроцесуалните правила, които да са повлияли или биха  могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. В случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени по надлежния ред от жалбоподателя, последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, поради което атакуваният индивидуален административен акт се явява законосъобразен и  правилен.

Оспореният административен акт съответства и на целта на закона- осигуряване безопасността на движението по пътищата и  преустановяване на административните нарушения по този закон, която се постига чрез реализиране целта на конкретно приложената мярка-осуетяване на евентуално противоправно поведение чрез осуетяване възможността на дееца да извърши други противоправни деяния и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението. Ето защо жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от страна на пълномощника на ответника, на последния следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсулт А. е претендирала такова в размер на 300лева. Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.  С разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК е регламентирано, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. От своя страна нормата на чл.37 от ЗПП предвижда заплащането на правната помощ да е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Това е Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно която по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид, че в конкретния случай упълномощеният от Началник РУ-Гулянци юрисконсулт е представил писмен отговор по жалбата  и е осъществил процесуално представителство по делото , което обаче не е  сложно от фактическа и правна страна, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в минималния предвиден от нормата на чл.24 от НЗПП размер- 100 (сто) лева. За разликата над този размер до пълния претендиран такъв от 300лева искането следва да се остави без уважение.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.И. ***, с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0270-000037/26.02.2018 год., с която спрямо  И.  е приложена принудителна административна мярка  по чл.171, т.1, б.“б“-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА И.К.И. ***, с ЕГН ********** да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Плевен, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за разликата над присъдения размер от 100 лева до пълния претендиран размер от 300 лева.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни  от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.                                    

                                                                                 

СЪДИЯ: