ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 441
гр.Плевен, 29.03.2018
год.
Административен съд-гр.Плевен, V
–ти състав, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети март две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева
административно дело №329 по описа на Административен
съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Административното
дело е образувано по жалба от И.К.И. ***,
с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №18-0270-000037/26.02.2018 год., с която спрямо И. е
приложена принудителна административна мярка
по чл.171, т.1, б.“б“-временно отнемане на свидетелствотоза управление
на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца затова, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.
С жалбата е направено особено
искане за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед, допуснато по
силата на закона, като се сочи и се представят доказателства (трудов договор),
че И. работи като шофьор в ЦСМП-Плевен,
ФСМП-Гулянци, шофира линейка и за изпълнение на трудовите му задължения е
задължително и необходимо условие да
притежава и да носи в себе си валидно свидетелство за правоуправление на
МПС. Отнемайки му свидетелството за управление на МПС не може да изпълнява
трудовите си функции и има реална опасност работодателят да прекрати трудовото
му правоотношение На това основание счита, че продължаване действието на
оспорената заповед ще му причини трудно поправими вреди, поради което моли да бъде спряно допуснатото от закона нейно
предварително изпълнение.
За
да се произнесе по искането за спиране, съдът съобрази следното:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-0270-000037/26.02.2018 год., с която спрямо И. е
приложена принудителна административна мярка
по чл.171, т.1, б.“б“-временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца затова, че е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на
хиляда включително.
Съгласно разпоредбата на чл. 171,
ал. 1, б. б" от ЗДвП, в редакцията й към момента на издаване на заповедта
бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се отнема свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да
бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи. В текста на чл.172, ал.6 от ЗДвП
(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., предишна ал. 4, бр. 51 от 2007 г.,
предишна ал. 5, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) е предвидено, че
подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. В
случая законодателят, отчитайки високата обществена значимост на безопасността
на движението по пътищата, сам е предвидил предварително изпълнение на ПАМ и е
допуснал такова изпълнение по силата на самия закон.
От приобщената по делото административна
преписка се установява, че оспорената заповед е издадена въз основа на съставен акт за установяване на
административно нарушение №Д606381/26.02.2018 год., приложен на л.8 от делото,
в който в графа „иззех като доказателства…“ е описано, че съставителят на акта
мл.ПИ в РУ-Гулянци М. е иззел свидетелство за управление на МПС №281515228 и контролен талон4759060. Следователно, свидетелството за управление
на МПС, което е предмет на оспорената заповед и е постановено, че се изземва
със същата, е иззето още със съставянето на акта за нарушение, и това изрично е
отбелязано в акта за нарушение. Същото се установява и от писмо на л. 17 от
делото, в което е описано, че това свидетелство се изпраща от Началника на РУ-Гулянци до Началника на
сектор ПП при ОД на МВР Плевен. В този смисъл е именно разпоредбата на чл.172,
ал.3 от ЗДвП, съгласно която в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б",
"е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение. Процесната хипотеза е сред изброените-по чл.171,
т.1, б.“б“. Следователно, в изпълнение
на закона, още на датата на съставяне на
акта за нарушение-26.02.2018 год., свидетелството за управление на МПС, предмет
на изземване с оспорената заповед, фактически е било иззето
Налага се извод, че оспорената
заповед е изпълнена, т.к. свидетелството за управление на МПС към настоящия
момент, в който се иска спиране на допуснатото от закона нейно предварително
изпълнение, вече е иззето. Т.е. последващо спиране на изпълнението при вече иззето
свидетелство е лишено от предмет и на това основание- недопустимо. Недопустимо
е да се спре изпълнението на заповед,
която фактически вече е изпълнена въз основа на изрична законова разпоредба,
предвидена в закона. Ето защо искането за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение следва да се остави
без разглеждане като лишено от предмет, а производството по същото - да се
прекрати.
На основание чл.157, ал.1 АПК,
делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл.154 АПК следва да
се конституират и призоват страните- в качеството на жалбоподател- И.К.И. ***,
с ЕГН **********, за административния орган- Началник РУ-Гулянци при ОД на МВР-Плевен.
На основание чл.163, ал.1 и 2 АПК, препис от
жалбата следва да бъде изпратена на Началник РУ-Гулянци при ОД на МВР-Плевен,
като му се даде възможност да представи писмен отговор по оспорения акт и да
посочи доказателствата, като приложи писмените в 14 (четиринадесетдневен) срок
от съобщението.
На Началник РУ-Гулянци при ОД на
МВР-Плевен следва да се укаже доказателствената тежест.
Воден от горното съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на И.К.И. ***, с ЕГН **********, за спиране на допуснатото по закон
предварително изпълнение на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №18-0270-000037/26.02.2018
год., с която спрямо И. е приложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б.“б“-временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и ПРЕКРАТЯВА
производството по това искане за спиране.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част може да
се оспори в 7 (седем) дневен срок от съобщението до страните, чрез
Административен съд-Плевен , пред Върховен административен съд.
НАСРОЧВА административно дело №329/2018
год. за разглеждане в открито съдебно
заседание на 10 май 2018 год. от 11,30
часа , за когато да се призоват
страните.
КОНСТИТУИРА страните в
производството по оспорване: в качеството на жалбоподател- И.К.И. ***, с ЕГН **********,
за административния орган- Началник РУ-Гулянци при ОД на МВР-Плевен.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от жалбата на Началник РУ-Гулянци при
ОД на МВР-Плевен.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на Началник РУ-Гулянци
при ОД на МВР-Плевен да представи писмен отговор по оспорения акт и да посочи доказателствата,
като приложи писмените в 14 дневен срок от съобщението.
УКАЗВА на Началник РУ-Гулянци при
ОД на МВР-Плевен, че носи доказателствената тежест да установи съществуването
на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнение на законовите
изисквания за вземането му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не
подлежи на оспорване, препис от същото да се изпрати на страните.
С Ъ Д И Я: