Р E Ш Е Н И Е
№ 365
гр.Плевен, 31.05.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИEВА
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 323 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63,
ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С
решение № 114 от 12.02.2018 год., постановено по НАХД № 3474/2017 год., Районен
съд- Плевен е отменил наказателно
постановление № 298409 – F347283/10.11.2017г., издадено от Директор
на офис /дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП Велико Търново, с което
на основание чл.53, ал.1, вр. с чл.27, /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и по чл.80,
ал.1 от ЗДДФЛ на жалбоподателя С.М.Б. е наложено административно наказание
глоба в размер на 60.00 /шестдесет/ лева, за нарушение на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ,
чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ
Със същото
решение въззивният съд постановил, че прекратява производството по НАХД №
3474/2017г. по описа на Плевенски районен съд.
Против горното решение е постъпила по
касационна жалба от ТД на НАП- В. Търново, офис Плевен, представлявано от ст.
юрисконсулт Ц. А. Г.. В нея се излагат се доводи за
незаконосъобразност на въззивния съдебен акт, която се изразява в неправилно
тълкуване и приложение на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, вследствие на
което съдът е достигнал до неправилни правни изводи, поради което се иска
отмяна на въззивното решение и потвърждаване на обжалваното НП като правилно и
законосъобразно.
В
съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира допълнително
становище извън това по жалбата.
Ответникът се представлява от адв. Ц.А. ***,
който пледира да бъде отхвърлена като неоснователна касационната жалба, а
решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен
дава заключение, че решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Въззивният съд е отменил обжалваното НП като се е
позовал на разпоредбата на чл.34, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, съобразно която
административно наказателно производство не може да се образува, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а за данъчни нарушения, каквото е процесното нарушение – две
години. РС- Плевен е изложил доводи, че органите по приходите са знаели за
нарушението и нарушителя и са могли да съставят необходимия акт за това, но са
бездействали повече от три месеца от откриване на нарушителя, което съставлява
пречка за съставяне на АУАН и изключва отговорността на нарушителя.
Горните доводи не се споделят от настоящия
съдебен състав.
От цитираната по- горе разпоредба следва, че
за нарушения на данъчното законодателство, каквото безспорно е процесното,
абсолютната давност е две години от извършване на нарушението. В този смисъл в
рамките на преценката и обективните възможности на данъчната администрация е да
извърши проверка на всички регистрирани задължени лица дали са изпълнили
задълженията си, вменени им от закона, в това число и дали са подали в срок
годишните си данъчни декларации в двугодишен срок от крайната дата, на която
последното е следвало да бъде сторено, която е датата на извършване на
нарушението.
По мнение на
настоящия съд обаче, датата на извършване на нарушението не е една и съща с
датата на установяването му от данъчните органи. Именно в рамките на тези две
години последните могат да упражнят правомощията си и да извършат проверка на
задължението на задължените лица, респ. да установят липсата му, което ще
представлява констатиране на нарушението.
В конкретната
хипотеза, установяването на нарушението от страна на органа съвпада с откриване
на нарушителя. Поради това, именно от констатирането на нарушението от страна
на проверяващите органи започва да тече срока за съставяне на акт за
установяване на откритото нарушение от конкретния нарушител, доколкото
последният става известен на органа едновременно с датата на откриване на
нарушението. Тази дата е 19.07.2017 год., както е отразено и в самия АУАН и не
съвпада с датата на извършването му. С оглед изложеното, като е установил
нарушението/ и нарушителя/ на 19.07.2017г. и е съставил АУАН за същото на 03.10.2017
г., органът е спазил предвидените в закона преклузивни срокове. Последният е
констатирал нарушението в рамките на двугодишния срок от датата на извършването
му и е съставил акт за нарушение в тримесечния срок от установяване на
нарушителя, който е започнал да тече, считано от 19.07.2017г. Като е приел
друго, съдът е приложил неправилно материалния закон, поради което решението му
следва да бъде отменено.
При постановяване на съдебното си решение Районен
съд-Плевен не е извършил проверка и не е взел отношение по законосъобразността
на оспореното НП по същество. Въззивният съд не е обсъдил в обжалваното решение
събраните по делото доказателства в цялост и не е изложил доводи по отношение
компетентността на административнонаказващия орган, по отношение
обстоятелството доказано ли е извършването на нарушението, предмет на
оспореното НП, законосъобразността на правната му квалификация и адекватността
и законосъобразността на наложената административна санкция. Поради тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени обжалваното
решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд,
който следва да се произнесе по
материалната законосъобразност на обжалваното НП.
Освен горните доводи следва да се посочи, че с
оспореното решение е постановено ѝ прекратяване на производството, за
което не са налице изложени мотиви. Горният диспозитив създава неяснота относно
действителната воля на решаващия съд.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
114 от 12.02.2018 год., постановено по НАХД № 3474/2017 год. по описа на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Плевен, при
което да се изпълнят указанията, дадени в обстоятелствената част на решението.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.