Р Е Ш Е Н И Е

№ 358

гр. Плевен, 29.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на четвърти май две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 322/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова Дирекция „Дунавски район“ гр. Плевен срещу Решение № 106 от 12.02.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 113/2018 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 976/18.12.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр. Плевен, с което на „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД гр. Видин на основание чл. 200 ал.1 т.26 /пр.първо/ от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ, затова че при извършена проверка на 09.08.2017г. по документи в Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр. Плевен е установено, че „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД гр. Видин, като титуляр на разрешително за водовземане № 11510759/26.03.2012г., с цел на водовземането питейно-битово водоснабдяване на населените места с. Косово, с. Делейна, с. Ракитница, община Брегово, област Видин и краен срок на действие – 26.03.2022г., не е представило в БДДР-Плевен заявление за учредяване (определяне) на санитарно-охранителна зона (СОЗ) около водовземното съоръжение каптиран извор „КИ Ливез-ВиК Видин-Косово“ в ПИ № 000036, м. „Ливез“ в землището на с. Косово, община Брегово, обл. Видин, с което не е изпълнило посоченото условие в разрешителното в частта „Други условия, съобразени със спецификата на водовземането“ от Приложение към него - т.11.5, а именно: В срок от 30 дни от получаване на настоящото разрешително да се подаде заявление в БДДР гр. Плевен за определяне на санитарно-охранителна зона, съгласно Наредба № 3/16.10.2000г.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че в издадения АУАН не е налице нарушение на чл. 34 от ЗАНН и не е налице липса на дата на извършване на нарушението, тъй като видно от АУАН това е 09.08.2017 г. В подкрепа на това свое твърдение посочва, че видно от административно наказателната преписка, достатъчно данни за нарушителя са били налице към момента на проверката, извършена от контролните органи на дата 09.08.2017 г. и именно към тази дата са станали известни факти, въз основа на които може да се направи обоснован извод за наличието на съставомерно деяние от страна на жалбоподателя. Сочи, че решението, което в последствие е взето от административно-наказващия орган относно въпросите има ли извършено нарушение, кой го е извършил, кое е извършеното административно правонарушение и наказанието, което следва да се наложи, се базира на събраните по случая доказателства и факти, които са подробно описани и взети в съвкупност под внимание в издаденото НП. Счита, че са безспорни изводите от събраните по административно-наказателната преписка доказателства, че жалбоподателят „Водоснабдяване и канализация - Видин” ЕООД, гр. Видин, е извършил водовземане /експлоатирал е водоизточници, без учредена/ изградена СОЗ. В мотивите на решението РС – Плевен правилно тълкува като понятие института на давността за реализиране на административно-наказателната отговорност, но неправилно приема, че датата на нарушението е денят, следващ тридесетия ден от получаване на разрешителното за водовземане. Счита, че дадения 30-дневен срок е инструктивен и такова изискване на 30 - дневен срок за подаване на заявление не е залегнало нито в Наредба № 3/16.10.2000 г., нито в Закона за водите. Сочи, че към датата на извършване на проверката са били събрани достатъчно доказателства, че се извършва водовземане от посочения водоизточник и то без учредена СОЗ съгласно изискванията на разрешителното. Моли за отмяна на решението, а по същество – за потвърждаване на НП.

Ответникът по касация – „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД – гр. Видин, чрез юрисконсулт Г. Л. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита Решението на Районен съд – Плевен за правилно и законосъобразно. Счита, че моментът, в който е осъществен състава и е извършено нарушението, е денят, следващ тридесетия ден от получаване на разрешителното. Преценката на Районния съд, че 30-дневния срок не е инструктивен и с изтичането му, е осъществен състава на административното нарушение е правилна. В подкрепа на тези твърдения излага доводи, че систематичното място на поставеното изискване, а именно – посочения срок е условие, изрично поставено от издателя на разрешителното. Посочва съдебна практика. Счита, че неподаването на заявление за учредяване на СОЗ и експлоатацията на водовземни съоръжения без изградена санитарно-охранителна зона са две коренно различни неща. Предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН счита, че от извършване на нарушението до констатирането му е изминал период повече от пет години, което е достатъчно основание за отмяна на НП. Навежда доводи за несъстоятелност на изложените от касатора твърдения, че нарушението се счита за открито на 09.08.2017г., тъй като тогава са били събрани достатъчно данни за извършване на нарушението. Това твърдение е в разрез с правилата на чл. 42 т.3 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН и води до ограничаване на правата на засегнатата страна и до отмяна на наказателното постановление. Позовава се на ТР № 48/28.12.1981г. по н.д. № 48/1981 на ВС на ОСНК, съгласно което тримесечния срок по чл. 34 ал.1 предл.2 от ЗАНН започва да тече за всички контролни органи от деня, в който за пръв път е открит нарушителя, като под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази представа. Изтъква, че в НП изрично е посочено, че БДДР води регистър за санитарно-охранителните зони и цялата информация е била налична и на разположение на проверяващите във всеки един момент. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на НП.

Дружеството е наказано, затова че като титуляр на издадено разрешително не е представило в БДДР – Плевен заявление за учредяване (определяне) на санитарно-охранителна зона (СОЗ) около водовземното съоръжение – каптиран извор, с което не е изпълнило посоченото условие в разрешителното в частта „Други условия, съобразени със спецификата на водоползването“ от Приложение към разрешителното т. 11.5, а именно: „В срок от 30 дни от получаване на разрешителното да се подаде заявление в БДДР – Плевен за определяне на СОЗ съгласно Наредба № 3/16.10.2000г.“, което представлява нарушение на чл. 48 ал.1 т.11 от ЗВ. Санкционирано е на осн. чл. 200 ал.1 т.26 пр. първо от ЗВ, който предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 1000 до 5000 лв. за юридически лица, които експлоатират водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване без изградена санитарно-охранителна зона.

Разрешителното е получено на 30.03.2012г. Задължението на титуляра да подаде заявление за учредяване на СОЗ съгласно Наредба № 3/16.10.2000г. е обвързано с изтичането на този 30-дневен срок, считано от датата на получаване на разрешителното – т.е. до 30.04.2012г. Това означава, че задължението за изпълнение на това условие е следвало да се изпълни в този 30-дневен срок, но не е било изпълнено от ВиК дружеството. Нарушението е извършено чрез бездействие и се счита за извършено на първия ден след изтичане на определения срок т.е. на 30.04.2012г., докогато е било дължимо предписаното действие. Датата, на която е извършено нарушението не е посочена в акта и НП, но може да се определи, въз основа на приложената по делото административна преписка.

В момента на проверката на 09.08.2017г. е установено, че то не е било изпълнено от титуляра на разрешителното повече от 5 години. Датата на проверката е датата на откриване на нарушението, а момента на извършването му е изтичането на определения в разрешителното срок, в който е следвало да подаде заявление до компетентния орган БДДР – Плевен за учредяването на СОЗ около водовземното съоръжение.

Следователно от момента на извършване на нарушението – 30.04.2012г. до издаването на АУАН – 2017г., когато е констатирано нарушението, е изтекъл период от 5 години.

Според разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако са изтекли две години от извършването на нарушението, когато се касае за екологични нарушения, както е в случая. Предмет на опазване със Закона за водите е водното богатство на страната и задължението за учредяване на СОЗ, каквото е конкретното нарушение, е с пряко въздействие върху чистотата на водния ресурс. Изтичането на определения в чл. 34 ал.1 ЗАНН давностен срок от 2 години, е преклудирало възможността на контролния орган по ЗВ - БДДР да състави акт на дружеството за констатираното при проверката нарушение. Това обуславя незаконосъобразност на НП, както правилно е преценил и първоинстанционния съд.

Поради това решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 106 от 12.02.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 113/2018 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.