Р Е Ш Е Н И Е

 

 362

 

гр. Плевен, 30.05.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевенпърви касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и осемнадесета година в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

           ЧЛЕНОВЕ:  ЕЛКА БРАТОЕВА

     КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 320 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП- В. Търново, офис Плевен, представлявано от ст. юрисконсулт Ц. А. Г., с която се оспорва решение № 150/20.02.2018г., постановено по НАХД № 24/2018г. по описа на Районен съд- Плевен.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение като незаконосъобразно и неправилно. Излагат се съображения, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на обжалваното НП на това основание. Твърди се, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни длъжностни лица, в законоустановените срокове и съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити, поради което се изразява становище, че обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, а оспореното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Постъпило е възражение от ответника по касационната жалба, в което се изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Излагат се доводи, че са допуснати съществени нарушения на ЗАНН при връчване на АУАН и издаване на оспореното НП, свързани с незаконосъобразно спиране на административнонаказателното производство, поради което НП е издадено извън срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН и правилно е било отменено от РС- Плевен. В заключение се прави искане да бъде оставена без уважение касационната жалба.

Касаторът е бил  редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба не се явява или представлява.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

         Административен съд- гр. Плевен, първи касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

         При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд е изложил съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и оспореното НП, които се изразяват в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 43, ал.6 от ЗАНН. В резултат от неправилното спиране на административнонаказателното производство е изтекъл преклузивният срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН и производството е следвало да бъде прекратено, а не да се издава атакуваното НП.

         Настоящият съд споделя тези доводи и намира, че решението е правилно и съответства на събраните по делото доказателства и закона.

         Атакуваното наказателно постановление № 294571-F147256 от 25.10.2017 г. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново е издадено против ответника по касационната жалба, въз основа на АУАН № F147256 /06.01.2015г., за това, че като получател на доходи, подлежащи на облагане по реда на ЗДДФЛ, не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация за доходи, получени през 2013 г. в законоустановения срок до 30.04.2014 г.

АУАН е съставен на осн. чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя и препис от същия му е бил връчен на 19.10.2017г. По делото няма данни на ответника да е изпращана покана да се яви за съставяне на акта, а несъмнено самоличността му е била известна на административния орган, тъй като реализираният доход, във връзка с недекларирането на който е започнало административнонаказателното производство, е установен при служебна проверка от органа. По делото са представени два бр. протоколи, от които е видно, че ответникът по касационната жалба е бил търсен двукратно на домашния си адрес за връчване на АУАН- на 10.03.2015г. и на 09.06.2015г. Въз основа на така съставените протоколи административният орган е постановил спиране на административнонаказателното производство на основание чл.43, ал.6 ЗАНН, което е направено с отбелязване върху АУАН на 10.06.2015г.  

         При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира за правилни доводите за допуснати съществени нарушения на ЗАНН при издаване на АУАН и спиране на производството, които са опорочили и издаването на оспореното НП. На първо място е налице нарушение на чл.40, ал.1 и 2 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение следва да бъде издаден в присъствие на нарушителя. По изключение същият може да бъде издаден и в негово отсъствие, но само ако не може да бъде намерен или след покана не се яви. В административната преписка не се съдържат доказателства ответникът по касационната жалба да е бил търсен или да му е отправяна покана да се яви за съставяне на АУАН. На следващо място законът дава възможност за спиране на производството, когато след щателно издирване нарушителят не може да бъде намерен- чл. 43, ал.6 от ЗАНН. В конкретния случай са налице доказателства, че след съставяне на АУАН нарушителят е бил търсен двукратно на домашния му адрес от служители на ТД на НАП В. Търново- офис Плевен, за връчване на съставения акт, но не е бил открит на адреса. Според настоящия съд горното не представлява „щателно издирване“ по смисъла на закона. Не е видно да са предприети действия по предявяване на съставения АУАН съобразно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН. В същото време от административната преписка е видно, че ответникът е получил на оспореното НП именно на домашния си адрес. По тези съображения, съдът намира, че не е налице „щателно издирване“ по смисъла на чл.43, ал.6 ЗАНН, респ. спирането на производството е било незаконосъобразно. Обжалваното НП е издадено на 25.10.2017г., т.е. след изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, който е преклузивен. 

         При тези съображения настоящият съд намира, че оспореното решението е валидно, постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав и е постановено в пределите на правораздавателната власт на районния съд по административнонаказателни дела по местоизвършване  на административното нарушение.

И предвид по-горе направения извод за съответствие на решението материалния закон и доказателствата по делото, се налага извод че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150/20.02.2018г., постановено по НАХД № 24/2018г. по описа на Районен съд- Плевен.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.