РЕШЕНИЕ № 346

гр. Плевен, 25.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Бранимира Монова и с участието на Иво Радев –прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 319 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново, офис Плевен, чрез юрисконсулт М. Ж., против решение № 169/27.02.2018 г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 129/2018 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 2912232-FF19394/06.10.2017 г. на Директор на офис за обслужване - Плевен при Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново, с което на „Фрея ойл“ ЕООД, представлявано от К.Г.Ф. с ЕГН **********, на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ са наложени два броя имуществени санкции, всяка в размер на 500 /петстотин/ лева за това, че като осигурител не е спазил срока за подаване на Декларация образец 1 и образец 6 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за месец май 2016 г. в офис Плевен при ТД на НАП – В. Търново в законоустановения срок до 25-ти юни 2016 г. – нарушение по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че за да постанови обжалвания съдебен акт съдът е счел, че административнонаказващия орган е допуснал нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Счита, че са неоснователни мотивите на съда в тази насока, тъй като за да е налице хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е необходимо при открит нарушител, длъжностното лице, което е оправомощено да разкрие нарушението, да бездейства по отношение на съставянето на АУАН, след като законодателят говори за „нарушител“, т.е. за лице, което вече е извършило нарушението се налага изводът, че нормата визира хипотезата, в която е установено наличие на извършено нарушение, но неговия автор не е открит. Счита, че доколкото в случая, наличието на извършено нарушение е установено /видно от съдържанието на АУАН на 10.07.2017 г. – датата на поканата до задълженото лице/, то и фигурата на нарушителя възниква в този момент, а не на по-ранен етап. Счита, че началото на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН се поставя не от възникването на хипотетичната възможност за разкриване на нарушението /както е приел съда/, а от фактическото откриване на нарушителя, което е станало на 10.07.2017 г. и конкретния АУАН е съставен на 02.08.2017 г., т.е. спазена е нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. С оглед изложеното счита, че решението на РС – Плевен е неправилно, постановено в противоречие на законовите разпоредби и моли същото да бъде отменено.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – „Фрея ойл“ ЕООД е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че доводите, които се сочат в жалбата са необосновани, неоснователни, а решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и добре мотивирано, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Ответникът по касация е санкциониран, за това че като осигурител не е спазил срока за подаване на декларации образец 1 и образец 6 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за месец май 2016 в определения от закона срок до 25.06.2016 г. – нарушение на чл. 3, ал.3, т1 от посочената Наредба, за което е санкциониран с две имуществени санкции в размер от 500/ петстотин/ лева всяка съгласно чл. 355, ал.1 от КСО.

Решаващият съд е отменил НП като е приел, че отговорността на лицето е ангажирана в нарушение на чл. 34 от ЗАНН и е приел че тримесечния срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ не е спазен, като се вземе предвид че нарушителят е известен от 26.06.2016г., а АУАН е съставен едва на 06.10.2017 г., т.е след като възможността за повдигане на административно нарушение е погасена.

Изводът на съда е правилен и съответен на доказателствата по делото.

В касационната жалба е направено възражение, като е посочено че срокът по чл. 34 от ЗАНН е с начален момент 10.07.2017 г., когато на ответникът по касация е била изпратена покана за съставяне на АУАН за извършеното нарушение, като се застъпва тезата, че именно тогава е станал известен извършителя.

Възражението е неоснователно. Нито в поканата, нито в АУАН или НП има данни, кога е извършена проверка и са установени извършителите на този вид нарушение.

НАП има информационна система, която дава възможност за проверки по различни критерии и обичайно проверяващите органи изрично отбелязват в обстоятелствената част кога е извършена проверката. Само при такова отбелязване може да се приеме, че срокът за съставяне на АУАН започва да тече от датата, на която е извършена проверката. В случая няма такива данни по делото, нито са посочени такива в касационната жалба. При липсата на такива съдът правилно е приел, за начало на срока по чл. 34 от ЗАНН първия възможен момент. Тежест на административно наказващия орган е да установи кога му е станал известен извършителя на нарушението, при липса на такива данни и доказателства и при повече от година от извършване на нарушението съдът правилно е приел, че не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а това винаги е съществено процесуално нарушение.

Решаващият съд, като е достигнал до същите правни изводи е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Същото е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 169/27.02.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 129 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2018 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.