РЕШЕНИЕ
№ 334

град Плевен, 18.05.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Бранимира Монова и с участието на прокурор Иво Радев изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 318/2018 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Басейнова Дирекция „Дунавски район“ гр. Плевен, ул. „Чаталджа“ № 60, срещу решение № 108/12.02.2018 г. по а.н.д. № 153/2018 г. по описа на Районен съд гр. Плевен с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита се, че съдът неправилно е приел, че липсва дата на извършване на нарушението, тъй като видно от АУАН това е 09.08.2017 г. Излагат се доводи, че процесуалният закон прави разграничение между понятието „откриване“ на нарушителя (нарушението) и „установяване“ на нарушението. Твърди се, че нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно кога са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, действие или бездействие на конкретното лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Посочва се, че видно от административно – наказателната преписка, достатъчно данни за нарушителя са били налице към момента на проверката, извършена от контролните органи на 09.08.2017 г., като към тази дата са станали известни факти, въз основа на които може да се направи обоснован извод за наличието на съставомерно деяние от страна на жалбоподателя. Счита се, че Районен съд гр. Плевен неправилно е приложил материалния закон, по-конкретно разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, както и че съдът неправилно е приел, че 30 – дневният срок за подаване на заявление за учредяване на СОЗ за определящ началото на административно – наказателното производство. Навеждат се доводи, че даденият 30 – дневен срок е инструктивен и същият не е нормативно обвързан, тъй като нито в ЗВ нито в Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно – охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно – битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди е регламентиран 30 дневен срок за подаване на заявление. Твърди се, че към датата на извършване на проверката са били събрани достатъчно доказателства, че се извършва водовземане от посочения водоизточник и то без СОЗ. Като недопустимо се определя бездействието на жалбоподателя по отношение изпълнение на посоченото условие в разрешителното да се използва от същия, за да извинява нарушението, което е извършил. Моли се съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени решение № 108/12.02.2018 г. по а.н.д. № 153/2018 г. по описа на Районен съд гр. Плевен като неправилно поради нарушение на материални закон и да постанови друго, с което да потвърди изцяло издаденото наказателно постановление.

Ответникът е представил отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че разрешителното е получено с вх. № 01-1298/17.07.2014 г., от което следва, че моментът, в който е осъществен съставът и е извършено нарушението е денят следващ тридесетия ден от получаване на разрешителното. Счита се, че съдът правилно е приел, че 30 – дневният срок не е инструктивен и с изтичане на срока, в който наказаното лице е следвало да подаде заявление за учредяване на СОЗ, е осъществен съставът на административното нарушение. Излагат де доводи, че тъй като разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е императивна и спазването на предвидените в нея срокове е задължително, счита обстоятелството, че от извършване на нарушението до констатиране на същото е изминал период повече от три години, и това е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Като неоснователни се определят твърденията на ответната страна, че нарушението се счита за открито на 09.08.2017 г., тъй като тогава са установени достатъчно данни за извършване на нарушението и откриване на нарушителя. Сочи се, че още с изтичане на предвидения в т. 11.4 от Приложението към разрешителното 30 – дневен срок, административно – наказващият орган е бил в обективна възможност и е имал достатъчно данни, както за извършеното нарушение, така и за нарушителя. Твърди се, че е недопустимо повече от три годишното бездействие от страна на БДДР да бъде използвано за налагане на наказание, за което отдавна са изтекли всички законни давностни срокове. Моли се съдът да постанови решение, с което да потвърди решение № 108/12.02.2018 г. по а.н.д. № 153/2018 г. по описа на Районен съд гр. Плевен.

В съдебно заседание касаторът - Басейнова Дирекция „Дунавски район“ гр. Плевен, ул. „Чаталджа“ № 60, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД, ул. „Широка“ № 18, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура -Плевен дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва решението да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение отменено наказателно постановление №977 от 18.12.2017г на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ /БДДР/, с което на „Водоснабдяване и Канализация - Видин“ ЕООД гр.Видин, ЕИК 81512341510 за това, че при проверка на 09.08.2017 г по документи в БДДР гр. Плевен е установено, че не е подадено в 30 –дневен срок от получаване на разрешително № 11510961/15.07.2014 година на заявление в БДДР гр. Плевен за определяне на санитарно-охранителна зона – неизпълнение на условие на разрешителното –нарушение на 48 ал.1 т.11 от Закона за водите и на основание чл.200 ал.1 т.26 /пр.първо/ вр.чл. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда)лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно , допустимо и постановено в съответствие със закона. В случая правилни са изводите на съда, че АУАН и НП са издадени при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като липсва датата на извършване на нарушението и същата правилно е определена от съда като 18.08.2014 година, тъй като разрешителното е връчено на 17.07.2014 година и именно от тази дата започва да тече 30-дневния срок за подаване на заявление за определяне на СОЗ, който е предвиден в разрешителното. В случая АУАН е издаден едва на 09.10.2017 година след изтичане на 2 годишния срок от извършване на нарушението, тъй като това е нарушение на екологичното законодателство и актът , издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН опорочава издаденото НП и го прави незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 108/12.02.2018 г., постановено по н.а.х. д. № 153/2018 г. на Районен съд - Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.