Р E Ш Е Н И Е

325

гр.Плевен, 17 Май 2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осми май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                            

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                   Снежина Иванова

При секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев,  като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 315 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 11 от 09.01.2018 г., постановено по НАХД № 1509 по описа за 2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 16-0938-001435/16.05.2016 г. на Началника група към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с което на П.Л.Д. *** са наложени на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. І от ЗДвП - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено административно нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено административно нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.

 Срещу решението е подадена касационна жалба от П.Л.Д., в която се счита, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че нито в АУАН, нито в НП се сочи от коя категория е управляваното от водача МПС, поради което се счита, че липсва пълно и точно описание на нарушението, както повеляват разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди се още, че в АУАН и НП не са описани и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, като фактическата обстановка е неясна и крайно лаконична, което накърнява правото на защита. Счита се, че от събраните по дело гласни и писмени доказателства не се установяват по безсъмнен начин нарушенията, поради което същите следва да се считат за недоказани. Сочи се, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че са налице достатъчно доказателства за извършените нарушения, като при своите констатации съдът приема фактическата обстановка за безспорна, като се позовава единствено на АУАН и НП. Счита се, че административно-наказващия орган не е доказал наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и НП, които са послужили като основание за налагането на санкция. Сочи се, че преценката на районния съд е извършена при спорни обстоятелства, за установяването на които наказващият орган не е ангажирал достатъчно доказателства. В заключение се моли решението на Районен съд-Плевен да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.      

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът П.Л.Д. не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление № 16-0938-001435/16.05.2016г. на Началника група към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, е реализирана административно-наказателната отговорност на П.Д. за това, че на 04.05.2016г. в 15.10часа в гр.Плевен, бул „Христо Ботев“ до №2 в посока бул „Русе“ управлява л.а.“Ауди 80“ с рег.№ЕН***АМ без предпазен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила и без задължителни светлини за движение през деня. Констатираното е квалифицирано като нарушения по чл.137А ал.1 и чл.70 ал.3 от ЗДвП. За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че описаната в акта и НП фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства. Направил е извод, че по безспорен начин е доказано извършването на вменените на водача на МПС нарушения по ЗДвП – управление на МПС без обезопасителен колан и без включени задължителни светлини за движение през деня. Приел е, че вида на наложеното наказание и неговия размер са съобразени със закона.

Решението на районния съд е правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно издадено наказателно постановление. Не са допуснати нито процесуални нарушения в хода на съдебното следствие, нито нарушения на материалния закон от страна на съда. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

Неоснователни са и възраженията в касационната жалба. На първо място следва да се посочи, че както в акта, така и в наказателното постановление фактическата обстановка е подробно описана, с всички елементи от фактическите състави на нарушенията. Същите са правилно квалифицирани. Не е нарушено правото на защита на лицето, което е разбрало какви нарушения са му вменени. В подкрепа на последното е и записаното собственоръчно в АУАН възражение от Д., че не е съгласна със съдържанието на акта. На следващо място следва да се посочи, че от всички доказателства по делото се установява извършването на  нарушенията по чл.137А ал.1 и чл.70 ал.3 от ЗДвП от страна на Д.. АУАН е редовно съставен и съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Доказателства оборващи описаното в акта и НП не са представени от Д., като прави впечатление и факта, че същата не е имала активно процесуално поведение пред районния съд – липсват направени доказателствени искани, както и явяване в съдебно заседание от нейна страна. Предвид изложеното, решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 09.01.2018 г., постановено по НАХД № 1509 по описа за 2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.