Р E Ш Е Н И Е

№ 351

гр.Плевен, 28.05.2018 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                             Председател: Николай Господинов

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 314 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 107 от 12.02.2018 г., постановено по нахд № 72/2018 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 967 от 15.12.2017 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с което на „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД гр.Видин, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, ул. „Широка“ № 18, ЕИК 815123415, представлявано от управителя Г. В. В., на основание чл.201 ал.2 т.26 пр.първо от Закона за водите, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 1000 лева за нарушение на чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите за това, че при извършена на 09.08.2017 г. проверка по документи в Басейнова Дирекция „Дунавски район“ гр.Плевен, ул. Чаталджа № 60 ет.5 стая 505, от експерти на БДДР – Плевен, е констатирано, че като титуляр на разрешително за водовземане № 11510442 от 25.11.2009 г. и Решение № 230 от 29.03.2010 г. за изменение на разрешителното, не е представило в БДДР – Плевен заявление за учредяване (определяне) на СОЗ около водовземните съоръжения – Тръбни кладенци – 6 броя тръбни кладенци към ПС „Вила Пчела“ в землището на с.Новоселци, община Видин, с което не е изпълнило посоченото условие в разрешителното в частта „Условия на водовземането“, т.13, а именно: Да подаде заявление за учредяване на СОЗ, съгласно Наредба № 3 от 16.10.2000 г. в срок 30 дни от получаване на разрешителното.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр.Плевен, представлявана от Директора, който счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че РС – Плевен неправилно е приложил материалния закон и по-конкретно разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, като неправилно приема, че липсва дата на извършване на нарушението, т.к. видно от АУАН това е 09.08.2017 г. Навежда доводи, че процесуалният закон прави разграничение между понятията „откриване“ на нарушителя (нарушението) и „установяване“ на нарушението. Според касатора нарушението се счита за открито когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.  Позовава се на административно наказателната преписка, от която се установяват достатъчно данни за нарушителя към момента на проверката, извършена от контролните органи на дата 09.08.2017 г. и именно към тази дата са станали известни факти, въз основа на които може да се направи обоснован извод за наличието на съставомерно деяние от страна на наказаното дружество. Намира за недопустимо бездействието на дружеството по отношение изпълнение на посоченото условие в разрешителното да се използва от същия, за да извинява нарушението, което е извършил. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

Ответникът „ВиК-Видин“ ЕООД е представил писмен отговор по касационната жалба, в който е изложил подробни съображения за нейната неоснователност, моли да се остави в сила оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №1046 от 09.10.2017г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 09.08.2017г е извършена проверка по документи в БДДР съобразно изискванията на Закона за водите, от експерти на БДДР-Плевен, по изпълнение на условия на действащо разрешително за водовземане № 11510442/25.11.2009г и Решение №230/29.03.2010г за изменение на разрешителното. Съставен е констативен протокол №1-ГА-27/09.08.2017г. В момента на проверката е констатирано, че: “Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД гр.Видин е титуляр на разрешително за водовземане №11510442/25.11.2009г и Решение №230/29.03.2010г за изменение на разрешителното от Тръбни кладенци — 6 броя тръбни кладенци към ПС „Вила Пчела“, в землището на с.Новоселци, общ.Видин, обл.Видин с цел на водовземането питейно-битови нужди на населените места - гр.Кула, с.Пешаково, с.Генерал Мариново, с.Дружба, с.Бяла Рада, с.Войница, с.Чичил, с.Цар Петрово, с.Тополовец, с.Старопатица, с.Подетковци, с.Бойница, област Видин. Краен срок на действие на разрешителното е 25.11.2034г. В БДДР-Плевен “Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД гр.Видин е представило декларация по чл.194б от Закона за водите за ползваните водни обеми от гореописаните водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване на населените места гр.Кула, с.Пешаково, с.Генерал Мариново, с.Дружба, с.Бяла Рада, с.Войница, с.Чичил, с.Цар Петрово, с.Тополовец, с.Старопатица, с.Полетковци, с.Бойница, обл.Видин, както и справки отчети по месеци за периода от 01.01.2016г до 31.12.2016г. Използваните водни обеми са: 410 201 m3за периода от 01.01.2016г до 31.12.2016г, като “Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД гр.Видин експлоатира Тръбни кладенци – 6 броя тръбни кладенци към ПС „Вила Пчела“, в землището на с.Новоселци, общ.Видин, обл.Видин за водоснабдяване на населените места - гр.Кула, с.Пешаково, с.Генерал Мариново, с.Дружба, с.Бяла Рада, с.Войница, с.Чичил, с.Цар Петрово, с.Тополовец, с.Старопатица, с.Полетковци, с.Бойница, обл.Видин с цел питейно-битово водоснабдяване. От направената проверка в деловодната програма и в Регистъра, воден в БДДР-Плевен на санитарно-охранителните зони (СОЗ), определени съгласно изискванията на Наредба №3/16.10.2000г за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (Наредба №3) на територията на БДДР-Плевен е констатирано, че “Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД гр.Видин, като титуляр на разрешително за водовземане №11510442/25.11.2009г и Решение №230/29.03.2010г за изменение на разрешителното, не е представило в БДДР-Плевен заявление за учредяване (определяне) на СОЗ около водовземните съоръжения - Тръбни кладенци - 6 броя тръбни кладенци към ПС „Вила Пчела“, в землището на с.Новоселци, общ.Видин, обл.Видин, с което не е изпълнило посоченото условие в гореописаното разрешително в частта „Условия на водовземането“, т.13, а именно: Да подаде заявление за учредяване на СОЗ, съгласно Наредба №3/16.10.2000г в срок 30 дни от получаване на настоящето разрешително. На основание чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон, с което “Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД гр.Видин е нарушило чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите.

Съдът установил горната фактическа обстановка въз основа на  показанията на разпитаните свидетели, които кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства - констативен протокол №1-ГА-27/09.08.2017г.  При така приетото за установено от фактическа страна административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят „Водоснабдяване и Канализация - Видин“ ЕООД гр.Видин е извършил нарушение по чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите и му е наложил административно наказание на основание чл.200 ал.1 т.26 /пр.първо/ вр.чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите.

Решаващият състав на РС-Плевен  констатирал, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съобразно разпоредбите на чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН АУАН и НП следва да съдържат описание на нарушенията и обстоятелствата, при които е извършено, като изрично следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и доказателствата, които потвърждават нарушението. Съдът констатирал, че в  АУАН и в обжалваното НП като дата на извършване на нарушението е посочена 09.08.2017г, но това е датата на извършване на проверката в ББДДР, при която е установено, че жалбоподателят „ВиК – Видин” ЕООД гр.Видин като титуляр на разрешително за водовземане №11510442/25.11.2009г и Решение №230/29.03.2010г за изменение на разрешителното, не е представило в БДДР-Плевен заявление за учредяване (определяне) на СОЗ около водовземните съоръжения - Тръбни кладенци - 6 броя тръбни кладенци към ПС „Вила Пчела“, в землището на с.Новоселци, общ.Видин, обл.Видин, с което не е изпълнило посоченото условие в гореописаното разрешително в частта „Условия на водовземането“, т.13, а именно: Да подаде заявление за учредяване на СОЗ, съгласно Наредба №3/16.10.2000г в срок 30 дни от получаване на разрешително. В разрез с правилата на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН в АУАН и в НП е посочена единствено датата на проверката – 09.08.2017г, но не и датата на извършване на административното нарушение. Според РС датата на извършване на проверката не може да бъде определена като дата на осъществяване на нарушението, тъй като при административно нарушение, изразяващо се в бездействие, датата на нарушението е не тази, до която е продължило санкционираното бездействие, а на която е било дължимо предписаното от закона действие. От разрешителното за водовземане №11510442/25.11.2009г и от констативен протокол №1-ГА-27/09.08.2017г съдът установил, че „ВиК – Видин” ЕООД гр.Видин като титуляр на посоченото разрешително за водовземане, не е представило в БДДР-Плевен заявление за учредяване (определяне) на СОЗ около водовземните съоръжения - Тръбни кладенци - 6 броя тръбни кладенци към ПС „Вила Пчела“, в землището на с.Новоселци, общ.Видин, обл.Видин, с което не е изпълнило условието в гореописаното разрешително в частта „Условия на водовземането“ - т.13, и не е подало заявление в БДДР гр.Плевен за учредяване на СОЗ съгласно Наредба №3/16.10.2000г в срок от 30 дни от получаване на настоящето разрешително. След като в т.13 от Условия на водовземането от Разрешително за водовземане №11510442/25.11.2009г, издадено на „ВиК – Видин” ЕООД гр.Видин е посочено, че дружеството следва да подаде заявление за учредяване на СОЗ съгласно Наредба №3/16.10.2000г, в срок 30 дни от получаване на разрешителното, то датата на нарушението е денят, следващ тридесетия ден от получаване на разрешителното за водовземане. Съдът се позовал на входящия номер на придружителното писмо, от който установил, че разрешителното за водовземане е получено с вх.№01-1262/26.11.2009г, т.е. датата на извършване на нарушението е 28.12.2009г. Съдът направил извод, че непосочването на датата на извършване на нарушението представлява съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на наказаното лице и възпрепятства съда да направи преценка спазени ли са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Съгласно чл.34 ал.1 предл.2 от ЗАНН административно-наказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента – от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението. Двете хипотези са алтернативни, т.е. достатъчно е дори едната от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване на административно наказателно производство. Разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН е императивна и спазването на определените в закона срокове е задължително. Съдът направил извод, че  неспазването на указания едногодишен срок от извършване на нарушението за иницииране на производство по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, което опорочава административно-наказателната процедура и води до незаконосъобразност на издаденото НП. Съдът изложил мотиви, че нито в АУАН, нито в обжалваното НП е посочена датата на извършване на нарушението, но като се направи съпоставка на коя дата е получено разрешителното за водовземане и до коя дата е следвало да подадат заявление в БДДР-Плевен за определяне на СОЗ, се налага извод, не само към датата на съставяне на АУАН, но и към датата на извършване на проверката от контролния орган едногодишният срок от извършване на нарушението е изтекъл. С изтичането на срока, в който наказаното лице е следвало да подаде заявление в БДДР-Плевен за определяне на СОЗ, е осъществен съставът на административното нарушение по чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите. Актът за установяване на административното нарушение е съставен на 09.10.2017г, т.е. след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН едногодишен давностен срок от извършване на нарушението. На тези основания съдът отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира  постановеното решение за правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на дружеството факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и НП. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция.

Единствено не се споделя извода на РС, че давностният срок, който тече от датата на извършване на нарушението , има продължителност една година, но това не променя крайния извод на съда за незаконосъобразност на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1, предл. 2 от ЗАНН “Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.” В случая  се касае за извършено екологично нарушение, срокът за повдигане на обвинение за което е две години от неговото извършване, поради следните съображения: Водите са  общонационален неделим природен ресурс, поради което  същите следва да се управляват  интегрирано в интерес на обществото, по начин, незастрашаващ  здравето на населението. Водите са жизненоважен ресурс и общо наследство, което следва да се опазва и защитава и именно поради това целта на закона е да се определи правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност. Затова всяко нерегламентирано въздействие върху водите като ценен природен  ресурс с обществена значимост може обективно да доведе до нарушаване на специфичните условия на средата (такива са светлина, топлина, вода, соли, разтворени във водата, и др), така и на сложните взаимодействия между организмите, които  връзки са предмет на екологията. За този вид нарушения-на екологичното законодателство, законодателят е предвидил абсолютна давност от две години от извършване на нарушението. Но и този по-дълъг двугодишен срок от извършване на нарушението е изтекъл. Както правилно е приел РС, нарушението е извършено на 28.12.2009 год. и до изтичането на две години-на 28.12.2011 год., не е бил съставен АУАН.

АНО е допуснал и друго съществено нарушение при издаване на НП, съставляващо самостоятелно отменително основание. С процесния АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление е прието, че  „ВиК-Видин“ ЕООД е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ, съгласно която, "Водоползвателите- титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда". Следователно, и според описаното текстово в НП нарушение, дружеството е длъжно да изпълнява условията на издаденото разрешително, в частност, да подаде заявление  в БДДР-Плевен за определяне на санитарно-охранителна зона в 30 дневен срок от получаване на разрешителното, което е условие на издаденото разрешително по т.13- л.18 от делото на РС. За неизпълнение на това задължение-неизпълнение на условията на издаденото разрешително, се следва санкция на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, съгласно която норма "Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.“ Наложено е обаче наказание за така посоченото нарушение на основание чл. 200, ал.1, т.26, пр.1  от ЗВ, съгласно която- "Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което експлоатира водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване или за минерални води без изградена санитарно-охранителна зона - от 1000 до 5000 лв. Според настоящия състав на съда санкция на това основание може да се наложи за констатирано нарушение на чл.48, ал.1, т.5 от ЗВ , според който водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да предприемат действия за определяне на санитарно-охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и тези за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели и бутилиране и а) изпълняват определените мерки в границите на санитарно-охранителните зони съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 и заповедта за определяне на санитарно-охранителната зона, и б) поддържат крайбрежните заливаеми ивици на реките или принадлежащите земи на язовирите, разположени в границите на зоната, в съответствие с нормативните изисквания. Ето защо  между посочената за нарушена норма и приложената санкционна норма липсва съответствие, което е необходимо условие за законосъобразност на наказателното постановление, доколкото само при съответствие на приложените предписваща и санкционна норма може да се приеме, че не е нарушено правото на наказаното лице да узнае какво нарушение е извършило и съответно за какво е наказано. Доказаното  осъществено нарушение на условията на издаденото разрешително за водоползване влече приложение на  санкционната норма  на чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ, а при установяване и ангажиране отговорността за нарушение на чл.48, ал.1, т.5-неизграждане на санитарно-охранителна зона, се следва ангажиране на отговорност на основание чл.200, ал.1, т.26 от ЗВ. Като е приложил неотносима към твърдяното нарушение санкционна разпоредба, административно- наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е наказал жалбоподателя за различно нарушение от приетото за осъществено, както в процесния АУАН, така и в самото наказателно постановление и по този начин е нарушил правото му на защита.

На тези основания оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 107 от 12.02.2018 г., постановено по нахд № 72/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.