ОПРЕДЕЛЕНИЕ 448

гр. Плевен, 03.04.2018 г.

 

Административен съд на гр. Плевен – първи състав, в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 307 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 159, т. 5 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Болкан фудс“ ЕООД  /в несъстоятелност/ с ЕИК 1300255260 чрез С.Б. – постоянен синдик срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 25 от 22.12.2017 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район /БДДР/, потвърден с Решение № 18/14.02.2018 г. на Министър на околната среда и водите.

Жалбоподателят иска оспорения АУПДВ да бъде отменен като незаконосъобразнен. Сочи, че тъй като дружеството е в несъстоятелност, поради което вземането е следвало да бъде предявено по реда на Търговския закон /ТЗ/, както и посочи че размерът на вземането не е определен по реда на чл. 195б, ал. 2, т.3 от Закона за водите /ЗВ/.

Синдикът е оспорвал АУПДВ пред Министъра на околната среда и водите с жалба подадена в БДДР с вх. № ЖИАА-1/19.01.2018 г., същата е препратена на Министъра на околната среда и водите ведно с административната преписка по издаване на оспорения акт и e постъпила там на 25.01.2018 г. последното се установява от съдържанието на решение № 18/14.02.2018 г. на министъра на околната среда и водите, с което жалбата е отхвърлена и е потвърден АУПДВ № 25/22.12.2017 г. на директора на БДДР.

Директорът на БДДР е направил възражение за недопустимост на жалбата, като подадена след определения за това срок и предвид тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСС на Първа и втора колегия на ВАС.

Възражението е основателно  и следва да бъде уважено.

Предмет на делото е АУПДВ № 25 от 22.12.2017 г. на директора на БДДР. Този акт е бил оспорен по административен ред пред Министъра на околната среда и водите. Той се е произнесъл с решение № 18/14.02.2018 г. с което е отхвърлил жалба и е потвърдил АУПДВ № 25/22.12.2017 г. на директора на БДДР. Жалбата е получена от министъра на околната среда и водите на 25.01.2018 г., според посочено в самото решение л.7 от делото.

Съгласно чл. 97, ал.1 от АПК, когато горестоящият административен орган е едноличен, какъвто е настоящия случай, той е длъжен в двуседмичен срок да се произнесе по жалбата, с която е сезиран. При заявление от Министъра наоколната среда и водите, че жалбата от С.Б. като синдик на „Болкан фудс“ ЕООД е постъпила при него на 25.01.2018 г., то посоченият срок за произнасяне тече от тази дата и изтича съответно на 08.02.2018 г., но Министърът се е произнесъл едва на 14.02.2018 г., т.е след определения от закона срок за произнасяне по чл. 97, ал.1 от АПК.

Съгласно чл. 97, ал.5 от АПК, когато компетентният да се произнесе по жалбата орган не се произнесе в срок по ал.1 на чл. 97 от АПК, то засегнато от акта лице може да подаде жалба пред съда. Срокът за подаване на последната се определя от чл. 149, ал.3, предл. последно от АПК и срокът е преклузивен, т.е. с изтичането му правото на жалба се погасява. Чл. 149, ал.3, предл. последно от АПК определя, че когато органът не се е произнесъл, срокът за подаване на жалба пред съда започва да тече от крайната дата, на която е следвало да се произнесе горестоящия административен орган. В настоящия случай това е 08.02.2018 г. и от тази дата започва да тече срокът за оспорване пред съд на неблагоприятния за лицето първоначален административен акт. Срокът е 14-дневен и изтича на 22.02.2018 г., но жалбата е подадена едва на 07.03.2018 г., след като правото на жалба е било погасено.

Следователно жалбата е просрочена и недопустима за разглеждане, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Този извод е в съгласие с т.2 от тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 на ВАС на Република България, която гласи: „Съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал.1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 159, т. 5   от АПК, Административен съд на гр. Плевен, първи състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Болкан фудс“ ЕООД  /в несъстоятелност/ с ЕИК 1300255260 чрез С.Б. – постоянен синдик срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 25 от 22.12.2017 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район /БДДР/, потвърден с Решение № 18/14.02.2018 г. на Министър на околната среда и водите.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 307 по описа на Административен съд Плевен за 2018 година.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 7 дни от съобщаването му на страните.

                                              

                                                                  СЪДИЯ: