Р Е Ш Е Н И Е

№ 339

гр.Плевен, 21.05.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №305 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 171, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от П.М.С. ***, с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20337/22.10.2013 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДП – изземване на свидетелството за управление, поради отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления.

В жалбата се навеждат доводи, че заповедта е незаконосъобразна, поради това, че са изтекли давностните срокове за връчването й на адресата. Сочи, че работи като международен шофьор и към момента остава без работа. Многократно е проверяван от органите на полицията, но никога не е бил запознаван с тази заповед. В заключение моли съда да отмени заповедта.

В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адв.П. *** с надлежно пълномощно на л.48 от делото, който поддържа жалбата, излага подробни писмени бележки, приложени на л.51-54, моли съда да отмени заповедта. Претендира присъждане на направените по делото разноски съобразно представен списък.

Ответникът по жалбата- Началник сектор ПП при ОД на МВР- Плевен в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 12.03.2018 год., видно от разписката за връчването й на л.4 от делото, а жалбата е подадена на 14.03.2018 год. и е заведена с вх.№316000-8806, поради което се явява допустима за разглеждане като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на акта, за която последният е неблагоприятен и пред надлежния съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20337/22.10.2013 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДП – изземване на свидетелството за управление, поради отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, както следва: НП №1343/10.03.2004 год.-6 к.т.; НП №2140/14.05.2004 год.-6 к.т.; НП №23/13.01.2005 год.-6 к.т.; НП №1553/17.11.2005 год.-2 к.т.; НП №1500/1.03.2006 год.-10 к.т.; НП №2005/29.12.2006 год.-2 к.т.; НП №158/5.02.2008 год.-7 к.т., с които е изгубил всички контролни точки и е останал с 0 к.т. Административният орган е приел, че съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани правомощия със Заповед № 854/11.03.2013 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на л.14 от делото.

Оспорената заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл.59 от Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й. Връчването на оспорената заповед на жалбоподателя няколко години след нейното издаване не се отразява на законосъобразността на заповедта. Фактът, че в оспорената заповед не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, а е посочено единствено, че заповедта може да се обжалва по реда на АПК пред наказващия орган има значение единствено с оглед сроковете за нейното оспорване, които в случая са спазени. Неправилното посочване, респ. непосочването на тези реквизити, е основание за приложение на разпоредбата на чл.140 от АПК за удължаване на сроковете за обжалване, което е своеобразна гаранция за надлежното упражняване на правото на жалба .

Приложената ПАМ кореспондира с формулираните в чл.171 от ЗДвП цели на мерките по глава VІ от ЗДвП-приложена е за осигуряване безопасността на движението по пътищата чрез отстраняване от участие в него на неизправен водач с множество нарушения по ЗДвП, както и за преустановяване на бъдещото им извършване.

При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила на закона. Действително жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно посочената разпоредба, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на ответника не е накърнило значително права и законни интереси на С., особено в хипотезата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, в която административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за налагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяната на издадения ИАА. В случая неуведомяването на жалбоподателя за започналото производство не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременно издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която тя е предназначена. Следователно, формалното нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК от административния орган не обуславя извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Относно съобразяването на оспорената заповед с материалноправните разпоредби на Закона за движение по пътищата-чл.171, т.4, съдът съобрази следното:

Цитираната разпоредба предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. При граматическо тълкуване на цитираните разпоредби за съда се налага извода, че материално-правните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две: 1. Влезли в сила НП по ЗДвП, въз основа на които са отнети всички контролни точки на водача и 2. Неизпълнено от страна на водача задължение за връщане на свидетелството за управление. Посочените две материални предпоставки следва да са налични едновременно, за да може законосъобразно да се пристъпи към прилагане на принудителната мярка.

Оспорената заповед е издадена затова, че на водача са отнети всички контролни точки със следните влезли в сила наказателни постановления:

С НП №1343/10.03.2004 год. на л.29 от делото на С. са отнети 6 к.т. Видно от приложеното на л.29 от делото копие на НП е , че върху разписката за връчване е положен саморъчно изписан подпис и дата на получаване-07.04.04 год., няма данни и страните не твърдят същото да е обжалвано, поради което е влязло в законна сила и е станало годно фактическо основание за прилагане на ПАМ.

С НП №1500/1.03.2006 год. на л.35 от делото на С. са отнети 10 к.т. Видно от разписката на л.35върху самото НП, същото е връчено на жалбоподателя на 22.03.2006 год. лично срещу подпис, няма данни да е било обжалвано, върху него има отбелязване, че е влязло в законна сила на 30.03.2006 год. , поради което е станало годно фактическо основание за прилагане на ПАМ.

С НП №158/5.02.2008 год. на л. 37 от делото на С. са отнети 7 к.т. Същото е връчено на С. лично срещу подпис на 5.03.2008 год., която дата е посочена в долния ляв ъгъл на НП, няма данни да е обжалвано, влязло е в законна сила на това основание и то е станало годно основание за прилагане на ПАМ.

С НП №23/13.01.2005 год. на л.45 от делото на С. са отнети 6 к.т., връчено е на жалбоподателя на 14.02.2005 год., не е обжалвано и е влязло в законна сила, станало е годно основание за прилагане на ПАМ.

С горните четири броя наказателни постановления на С. са отнети общо 29 к.т.

С НП №2140/14.05.2004 год. на С. са отнети 6 к.т. Върху приложеното на л.31 от делото НП обаче има положен подпис за получило го лице, но няма отбелязване на коя дата е връчено то на жалбоподателя, нито е приложен друг документ, удостоверяващ връчването на НП на С.. Върху самото НП има отбелязване върху печат, че е влязло в сила на 22.04.2004 год., но това отбелязване е с невярно съдържание, предвид че самото НП е издадено на по-късна дата-на 14.05.2004 год. Ето защо настоящият състав на съда приема, че това НП не е доказано, че е влязло в сила. А съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Ето защо отнетите с това НП не могат обективно да послужат като основание за прилагане на ПАМ.

Относно НП №2005/29.12.2006 год, с което на С. са отнети 2 к.т. и НП №1553/17.11.2005 год., с което на С. са отнети 2 к.т., по делото е приложено Писмо УРИ:940р-2363/29.03.2018 год. на Началник РУ-Пордим на л.34 от делото. В същото писмо е посочено, че поради липса на помещение, обособено за архив, същите са съхранявани в гаражно помещение, където влагата ги е унищожила тотално, поради което не могат да бъдат представени по делото. Следователно, по делото няма никакви доказателства, че тези две цитирани в оспорената заповед НП - №2005/29.12.2006 год и №1553/17.11.2005 год, са издадени и че с тях за нарушения на ЗДвП на жалбоподателя са отнети контролни точки, още по-малко е доказано, че са надлежно връчени на С. и са влезли в законна сила, за да станат основание за приложение на чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. Към датата на издаване на наказателните постановления, е в силаНаредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157). Съгласно чл. 30, ал. 3 от Наредбата, наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяване на отнетите контролни точки, но не по-малко от пет години. Тези пет години от издаване на НП отдавна са изтекли, но няма данни и доказателства контролните точки, евентуално отнети с тези НП, да са били възстановени на лицето. Административният орган не може да черпи права от неизпълнение на задължението си да съхранява наказателните постановления. Неизпълнението на това негово задължение лишава съда от възможността да установи надлежно релевантния факт на връчване и с оглед на това на пораждане на правните последици на тези НП.

 Ето защо фактът на отнемането общо на 4 к.т. с НП №2005/29.12.2006 год и НП №1553/17.11.2005 год, не е доказан. Не доказан и фактът на отнемането на 6 к.т. с НП №2140/14.05.2004 год поради липсата на доказателства за надлежното му връчване на адресата и факта на влизане в сила на същото. При това положение на водача не са отнети с влезли в сила наказателни постановления всички 39 контролни точки, доказано е отнемането само на 29 от тях, поради което оспорената заповед се явява  незаконосъобразна, поради недоказаност на елементите от фактическия състав на наложената мярка, чието доказване е следвало да се осъществи от органа. Заповедта на това основание следва да се отмени.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, на последния следва да се заплатят поисканите, направени и доказани с разходооправдателни документи на л.22 и л.48 разноски за държавна такса в размер на 10 лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2 от АПК, Административен съд-Плевен, V състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на П.М.С. ***, с ЕГН **********, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20337/22.10.2013 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДП – изземване на свидетелството за управление, поради отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен да заплати на П.М.С. ***, с ЕГН ********** направените по делото разноски общо в размер на 310 (триста и десет) лева.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: