Р E Ш Е Н И Е
№ 337
гр.Плевен, 21.05.2018год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело № 300
по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс във вр. с чл.66
ал.2 вр. с ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража
(ЗИНЗС).
Производството по делото е образувано по жалба
(наречена молба) от л.св.Е.Ц.И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
затвора Плевен, срещу Заповед №9/08.01.2018г. на Началника на затвора Плевен, с
която на оспорващия е отказано режимът за изтърпяване на наказанието да бъде
заменен от „Строг“ на „Общ“.
В жалбата и допълнението към нея твърди, че наложеното
му от началника на затвора наказание е незаконосъобразно. Счита за неправилна
оценката на администрацията на затвора, че не е доизградил в достатъчна степен
уменията си за адекватен анализ и критична преоценка на минал период и
негативен опит. Твърди, че води много дела в Административен съд Плевен срещу
незаконосъобразни действия и бездействия на служители от ГДИН, което показва,
че действията му са обосновани единствено на закона. Сочи, че е бил настанен в
изолаторна килия, в която е бил с лишени от свобода със специален режим, което
означава, че началникът на затвора не е спазил разпоредбата на чл.67 ал.1 т.2
от ЗИНЗС, а именно, че само съдът променя режима в по-тежък.Твърди, че отказът
за смяна на режима е именно заради наложеното му дисциплинарно наказание, което
било незаконосъобразно. В заключение моли за отмяна на заповедта.
От ответника по делото е депозиран писмен отговор, в
който се счита жалбата за недопустима, алтернативно за неоснователна, по
подробно изложени съображения. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание л.св.Е.И. се явява лично и моли
жалбата да бъде уважена. Сочи, че отказът за смяна на режима се позовава на
наложено дисциплинарно наказание, което е незаконосъобразно. Твърди, че е
смирен и няма конфликти с лишените от свобода. Твърди още, че е осъден „за
нищо“, което само по себе си показвало, че не е конфликтен. Моли за отмяна на
заповедта за отказ за смяна на режима.
Ответникът в съдебно заседание не се явява,
представлява се от юрисконсулт П. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за
неоснователна, по подробно изложени доводи в приложени по делото становища.
Сочи, че предмет на делото е заповед за отказ за смяна на режима на л.св.Е.И.,
при издаването на която е спазена процедурата предвидена в ЗИНЗС. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен
съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.66 ал.1 от
ЗИНЗС, първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от
началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните
дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с
помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че
се поправя. Според ал.2, началникът на затвора се произнася с мотивирана
заповед, която се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора,
осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието, като заповедта подлежи
на оспорване с протест по реда на АПК в 14-дневен срок от връчването й пред
административния съд по местоизпълнение на наказанието. Видно от законовата
регламентация е, че е дадено изрично право на прокурора да оспори
незаконосъобразността на заповедта по чл.66 ал.2 от ЗИНЗС, без да е признато
изрично такова право в полза на лишения от свобода. Независимо от това,
съгласно общата клауза за обжалваемост на административните актове по чл.120 ал.2
от КРБ, както и по силата на чл.147 ал.1 от АПК, съгласно който всяко лице,
чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени, има право
да обжалва административния акт, чийто адресат е, следва, че с право на
оспорване разполагат и лишените от свобода. Те биха били лишени от право на
обжалване, само при изрична законова забрана и при спазване на условията,
посочени в тълкувателно КД №14/2014г. на КС (пропорционалност и зачитане на
основни права). В този смисъл е определение №9232 от 12.07.2017г. на ВАС по
адм.дело №5257/2017г.
Ето защо, жалбата като
подадена в 14-дневния преклузивен срок и от надлежна страна, чиито права и
интереси са засегнати, е допустима за разглеждане по същество, като
възражението за недопустимост е неоснователно.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
От доказателствата по
делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че Е.Ц.И. изтърпява наказание „лишаване
от свобода“ в затвора Плевен при първоначален строг режим.
С молба от м.декември 2017г. л.св.Е.Ц.И. е поискал
смяна на режима.
Със Заповед №9/08.01.2018г. на Началника на затвора
Плевен на л.св.Е.Ц.И., на основание чл.66 от ЗИНЗС и становище рег.№П-1/08.01.2018г.,
е отказано режимът на изтърпяване на наказанието да бъде заменен от „Строг“ на
„Общ“. Като мотиви за отказа административният орган е посочил, че поведението
на л.св. в рестриктивна среда не е съобразено с режимните изисквания, като е
наказан дисциплинарно със заповед №789/12.10.2017г. Посочено е още, че към
момента л.св.не е доизградил в достатъчна степен уменията си за адекватен
анализ и критична преоценка на минал негативен опит, което е било предпоставка
за отключване на криминални нагласи. Посочено е също, че предстои продължаване
на индивидуално-възпитателната и корекционна работа с л.св.Е.И. относно раздела
„Умения за мислене“ от оценката на риска от рецидив с цел изграждане на умения
за адекватен анализ и критична преоценка на минал негативен попит при негово
желание и активно включване. Отразено е, че на този етап все още не са
изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК, както и
изискванията на чл.66 от ЗИНЗС, поради което корекционната работа с л.св.
следва да продължи съгласно изискванията на чл.156 и чл.158 от ЗИНЗС с цел
неговата плавна ресоциализация. В заключение е направен извод, че за
преодоляване на дефицитите и стабилизиране на позитивните нагласи в цялостното
поведение на л.св.Е.И., към момента няма достатъчно доказателства за корекция
на поведението в социално приемлива, законосъобразна посока, поради което не
следва режимът да бъде заменен от „Строг“ на „Общ“.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
По делото е приложено Становище вх.№П-1/08.01.2018г.
до Началника на затвора Плевен, изготвено от заместник началник РНОД, началник
сектор СДВР и инспектор психолог, в което е посочено, че рискът от рецидив е с
високи стойности от 101точки, като рискът от вреди е среден към висок: риск за
затвора – среден към висок, опасения във връзка с нарушения на задълженията,
опасения във връзка с бягство/отклонение, риск за обществото-висок; Зони на
криминогенните нужди: външнообвинителен, ненапълно разбираш мотивите за
криминалното си поведение, утвърдени криминални нагласи; липсва системна
трудова заетост; липсва финансова стабилност; влияе се от обкръжението,
безразсъдно и рисково поведение; употребявал е ПАВ; носител на напрежение и
конфликти с останалите, агресивно и враждебно поведение, трудно овладява гнева
си, дискриминационни нагласи спрямо ромите; недостатъчна способност за
разпознаване и решаване на проблеми, целеполагането понякога е неефективно,
склонен е да надценява своите възможности, неосъзнава винаги последствията от
постъпките си. Посочено е, че планирането на присъдата е насочено към основни
проблемни зони от риска от рецидив и риска от вреди, чрез индивидуални
корекционни консултации и възпитателна работа – развиване на законосъобразно
целеполагане и повлияване на нагласите в позитивна посока; участие в живота на
групата; спазване на ПВР, ППЗИНЗС и ЗИНЗС. Отразено е още, че в условията на
изтърпяване на наказанието не са настъпили позитивни промени в зоните на криминогенните
нужди, като няма промяна в риска от рецидив (високи стойности -101 точки) и
риска от вреди (среден към висок). Като заключение е посочено, че е необходим
по-дълъг период за наблюдение за точна преценка на мотивацията за водене на
законосъобразен начин на живот и все още не са изпълнени в достатъчна степен
изискванията на чл.66 от ЗИНЗС, както и че поведението на л.св. в рестриктивна
среда не е съобразено с режимните изисквания, като е наказан дисциплинарно със
заповед №789/12.10.2017г. и към момента не е доизградил в достатъчна степен
уменията си за адекватен анализ и критична преоценка на минал негативен опит. Именно
това становище е посочено като основание за издаване на оспорената заповед.
Приложен е още и Първоначален доклад за л.св.И. от 29.06.2016г.,
в който след като е описано социалната анамнеза, извършеното престъпление,
семейната среда, личностни и поведенчески характеристики (нестабилен психически
следствие от дългогодишната употреба на ПАВ, присъстват дискриминационни
нагласи спрямо ромите, нисък фрустрационен праг и може да реагира деструктивно
когато е безсилен да се справи с дадена ситуация), вероятно поведение и статус
в затворническата общност (настанен в самостоятелно помещение, тъй като се
опасява от саморазправа с други затворници; желае да бъде преместен в друг
затвор; импулсивен, с неовладяна агресия, потенциален нарушител на реда и
участник в междуличностни конфликти), риск от рецидив – високи стойности от 101т.
и риск от сериозни вреди – средни стойности, са дадени препоръки поведението му
да е под постоянен контрол, тъй като е склонен да натрупва напрежение, което
може да ескалира в деструктивни прояви, както и че може да се мотивира за
участие в групова работа по осъзнаване вредата от ПАВ.
Приложена е също и Справка от ИСДВР, в която е
отразено, че поведението на л.св.И. в рестриктивна среда засега не е съобразено
с режимните изисквания, като е наказван дисциплинарно със заповед
№789/12.10.2017г., както и че към момента не се включва за изпълнение на
поставените цели в плана на присъдата, не е доизградил в достатъчна степен
уменията си за адекватен анализ и критична преоценка на минал негативен опит.
По делото е приложена още, и Заповед №789/12.10.2017г.
на началника на затвора Плевен, с която л.св.И. е наказан с дисциплинарно
наказание „Писмено предупреждение“ за това, че е нарушил задължението си да се
грижи за опазване на имуществото си. Последната е издадена във връзка с
възникнал спор между л.св.М. С. и л.св.И..
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Заповедта представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, тъй като съдържа изрично волеизявление на
административен орган, с което се засягат непосредствено права, свободи и
законни интереси на неговия адресат.
При проверка материалната компетентност на издателя на
акта, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с
оглед изискванията на чл.66 ал.2 от ЗИНЗС, а именно Началникът на затвора
Плевен.
Актът е издаден в изискуемата писмена форма, съдържа
фактически и правни основания, спазени са административно-производствените
правила и съответства на материалния закон и целта на закона.
В съответствие с разпоредбата на чл.66 ал.1 от ЗИНЗС, първоначалният
режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след
изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не
по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако
лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Такава замяна,
обаче, не се извършва автоматично, а след преценка на органа, след получаване
на становище от ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа, заместник-началника по
режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо
общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. В конкретния случай изразеното от тях отрицателно становище за
промяна на режима, базирано на съществуващия висок риск от рецидив и среден към
висок риск от вреди, е възприето от административния орган, вследствие на което
е издал оспорената Заповед №9/08.01.2018г., с която е решил, че не следва да
бъде извършена исканата замяна на настоящия режим със следващия по-лек.
От доказателствата по делото се установява, че
фактическите основания в заповедта са коректно изложени и обосновани. Установено
е от длъжностните лица, които пряко работят с лишените от свобода, че за л.св.Е.Ц.И.
оценката на риска е с високи стойности от 101т. и е необходим по –дълъг период
от наблюдение за точна преценка на мотивацията за водене на законосъобразен
начин на живот, като все още не са изпълнени в достатъчна степен изискванията
на чл.66 от ЗИНЗС. Касае се за импулсивна личност, с неовладяна агресия,
потенциален нарушител на реда и участник в междуличностни конфликти, която не е
доизградила в достатъчна степен уменията си за адекватен анализ и критична
преоценка на минал негативен опит. С лишения от свобода продължава
индивидуално-възпитателната и корекционна работа с цел трайни позитивни промени
в поведението и мисленето, като досега не са събрани достатъчно данни и
доказателства за корекция на поведението в социално приемлива, законосъобразна
посока.
По делото не се събраха доказателства, които да дадат
друга представа на съда по отношение корегиране на поведението на л.св.И. и да
бъдат основание за отмяна на оспорената заповед, издадена от началника на
затвора Плевен. Административният орган
е взел становище от съответните длъжностни лица, така както изисква законът, и
въз основа на отразеното в него е направил преценка дали са налице основанията
за продължаване на строгия режим по отношение на осъдения или са налице
условията за облекчаване на режима, при който лишеният от свобода изтърпява
присъдата си. Мотивирано и при спазване процедурата в закона органът е отказал
смяна на по-тежкия режим. Ето защо на този етап и при тези доказателства се
налага извода за продължаване на строгия режим по отношение на осъдения, тъй
като не са налице основания за замяна на режима с по-лек.
Предвид гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед
е законосъобразна, а жалбата срещу нея като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед направеното искане за
присъждане на разноски, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100лева,
представляващи юрисконсулстко възнаграждение съобразно чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ
във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Ц.И., изтърпяващ наказание в
затвора Плевен, срещу Заповед №9/08.01.2018г. на Началника на затвора Плевен, с
която на лишения от свобода е отказано режимът за изтърпяване на наказанието да
бъде заменен от „Строг“ на „Общ“.
ОСЪЖДА Е.Ц.И., понастоящем изтърпяващ наказание в
затвора Плевен, с ЕГН:**********, да заплати в полза на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“-София направените по делото разноски в размер на
100 (сто) лева.
Решението е окончателно, съобразно чл.66 ал.2 изр.четвърто
от ЗИНЗС.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: