Р Е Ш Е Н И Е

№ 360

гр. Плевен, 29.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на четвърти май две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 296/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Булгарплод София“ АД – гр. София, чрез Изп. директор М.П.М. срещу Решение № 89/05.02.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3147/2017г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 15-0000372/18.09.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на „Булгарплод – София“ АД - София на осн. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, затова че при извършена документална проверка на 01.08.2017г. в офиса на ДИТ-Плевен е констатирано, че „Булгарплод София“ АД в качеството си на работодател за обект на охрана „Птицекомбинат в гр. Славяново“ не е изплатил в установения срок, цитиран във вътрешните правила за работна заплата – края на месеца, следващ полагането на труда, уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м.март 2017г., съгласно ведомост за заплати на М. С. С., работещ като портиер на горепосочения обект.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради същетвено нарушение на процесуалните правила – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК. Счита, че съдът не е взел предвид изложените срещу наказателното постановление възражения, с което производството не е протекло при всестранно и пълно изследване на фактите по делото. Сочи, че съдебното решение е изцяло основано на изложените в наказателното постановление обстоятелства и производството е разгледано едностранчиво. Иска отмяна на решението, а по същество – отмяна на НП, алтернативно – изменение на размера на наложената имуществена санкция.

Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, чрез юрисконсулт Р. И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП районният съд обосновано е приел за безспорно доказано от писмените и гласни доказателства по делото визираното нарушение, за което дружеството законосъобразно е наказано с предвиденото наказание, което е в минимален размер като не са налице предпоставките, за да се приеме, че деянието представлява маловажен случай на нарушение. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото и се е произнесъл по наведените в жалбата възражения, с оглед на което не са допуснати твърдяните от касатора процесуални нарушения, а изводите на първоинстанционния съд напълно се споделят.

По несъмнен и непротиворечив начин от всички доказателства по делото се установява, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило произтичащото от чл. 128 т.2 от КТ задължение за изплащане на уговореното трудово възнаграждение на работника в установените срокове. В случая при документална проверка на 01.08.2017г. е установено, че начисленото трудово възнаграждение във ведомостта за заплати за м. март 2017г. на М. С. С. на длъжност „портиер“ за обект на охрана „Птицекомбинат Славяново“ не е било заплатено в установения във вътрешните правила за работна заплата срок – края на месеца, следващ полагането на труда т.е. до края на м. април 2017г. Няма данни да е било изплатено и по-късно, въпреки даденото от контролните органи предписание. Така за дълъг период от време работникът е бил лишен от средства за препитание, въпреки че законосъобразно е изпълнявал трудовите си задължения.

С оглед на това наложеното минимално наказание е в законосъобразен, справедлив и обоснован размер и не са налице основания да се приеме, че е налице маловажен случай на нарушение на трудовото законодателство, за да се приложи привилегирования състав на чл. 415в от КТ и да се намали размера на наказанието.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 89/05.02.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3147/2017г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.