РЕШЕНИЕ № 345

гр. Плевен, 25.05 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Бранимира Монова и с участието на Иво Радев – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 293 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Басейнова дирекция „Дунавски район“ /БДДР/, гр. Плевен, срещу решение № 122/13.02.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 73/2018 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 966/15.12.2017 г.  на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, с което на „Водоснабдяване и канализация - Видин” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, УЛ. „Широка“ № 18, ЕИК 815123415, представлявано от Г. В. В. – управител, е наложено на основание чл. 200, ал. 1, т. 26, предл. І от Закона за водите /ЗВ/ във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че РС – Плевен неправилно е приложил материалния закон, по конкретно разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Посочва, че в мотивите на решението РС – Плевен правилно тълкува института на давността за реализиране на административнонаказателна отговорност, но неправилно приема, че на 25.12.2009 г. е било известно на административнонаказващия орган, че е извършено нарушение. Касаторът сочи, че видно от администартивнонаказателната преписка, достатъчно данни за нарушителя са били налице към момента на проверката, извършена от контролните органи на дата 09.08.2017 г. и именно към тази дата са станали известни факти, въз основа на които може да се направи обоснован извод за наличието на съставомерно деяние от страна на жалбоподателя. Сочи, че решението, което в последствие е взето от административнонаказващия орган относно въпросите: има ли извършено нарушение, кой го е извършил, кое е извършеното административно правонарушение и наказанието, което следва да се наложи, се базира на събраните по случая доказателства и факти, които са подробно описани и взети в съвкупност под внимание в издаденото НП. Счита, че са безспорни изводите от събраните по администратвнонаказателната преписка доказателства, че жалбоподателят „Водоснабдяване и канализация - Видин” ЕООД, гр. Видин, е извършил водовземане /експлоатирал е водоизточници, без учредена/ изградена СОЗ. Счита, че РС – Плевен неправилно е приел, че 30-дневния срок за подаване на заявление за учредяване на СОЗ не е инструктивен, като приетото от РС – Плевен означава, че пропускайки 30-дневния срок за подаване на заявление за учредяване на СОЗ означава загубване на възможността някога да бъде учредена СОЗ, което не кореспондира с условията на Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Счита, че целта на Закона за водите и посочената наредба е да се защитят водите, подавани за питейно-битови цели, чрез учредяване на СОЗ. Счита, че е недопустимо бездействието на жалбоподателя по отношение изпълнение на посоченото условие в разрешителното да се използва от същия за да извинява нарушението, което е извършил. Моли решението на Районен съд-Плевен да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено изцяло обжалваното НП.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – „Водоснабдяване и канализация - Видин” ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба не следва да бъде уважена и решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно, обосновано и мотивирано.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решаващият съд е отменил спорното НП, с което на „Водоснабдяване и Канализация - Видин“ ЕООД гр.Видин, ЕИК 81512341510 за това, че при проверка на 09.08.2017 г по документи в БДДР гр. Плевен е установено, че не е подадено в 30 –дневен срок от получаване на разрешително № 11510441/25.11.2009 година заявление в БДДР гр. Плевен за определяне на санитарно-охранителна зона – неизпълнение на условие на разрешителното –нарушение на 48 ал.1 т.11 от Закона за водите и на основание чл.200 ал.1 т.26, пр.първо вр.чл.48, ал.1, т.11 е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда)лв. Съдът е приел, че при ангажиране на административно наказателната отговорност на дружеството не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН и възможността на ангажиране на отговорността е погасена.

Решението е правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закана.

В случая приложим е двугодишният срокът по чл.34 от ЗАНН, доколкото нарушението, което е извършено е по Закона за водите и е свързано с опазване чистотата на подавания воден ресурс. Нарушението е извършено след изтичане на определените в т.13 от разрешителното срок от 30 дни от получаване на разрешителното. По делото няма данни за това на коя дата разрешителното е получено от „В и К Видин“ ЕООД, но от придружителното писмо на л.46 може да се направи извод, че същото е изпратено от адм. орган БДДР на 25.11.2009г. /видно от изходящия номер на писмото/. В тежест на административно наказващият орган е било да докаже, кога е получено разрешителното. Липсата на тази дата не не променя крайния извод на въззивния съд, че давностният срок по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН / в случая двугодишен/ е изтекъл много преди съставяне на АУАН и НП, който е предмет на настоящето производство. Разрешително е получено в края на ноември 2009 г. и задължението за подаване на заявление за определяне на СОЗ е следвало да бъде подадено до края на декември 2009 г., от когато започва да тече двегодишния срок за ангажиране на отговорността и той изтича на 31.12.2011 г. Датата на проверката не може да бъде дата на нарушението, тъй като при административно нарушение, изразяващо се в бездействие, дата на нарушението е не тази, до която е продължило бездействието, а на която е било дължимо предписаното от закона действие. АУАН е издаден едва на 09.10.2017 година след изтичане на 6 години от извършване на нарушението. Неспазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН винаги е съществено нарушение, което прави НП незаконосъобразно и налага неговата отмяна.

Решаващият съд, като е достигнал до сходни изводи е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 122/13.02.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 73 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2018 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.