Р E Ш Е Н И Е

№ 349

гр.Плевен, 28.05.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 292 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 123 от 13.02.2018 г., постановено по нахд № 122/2018 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 971 от 15.12.2017 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ /БДДР“, с което на „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД гр.Видин, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, ул. „Широка“ № 18, ЕИК 815123415, представлявано от управителя Г. В. В., на основание чл.200 ал.1 т.26 пр.първо от Закона за водите, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 1000 лева за нарушение на чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите, за това, че при извършена на 09.08.2017 г. проверка по документи в Басейнова Дирекция „Дунавски район“ гр.Плевен, ул. Чаталджа № 60 ет.5 стая 505, от експерти на БДДР – Плевен, е констатирано, че като титуляр на разрешително за водовземане № 11510754 от 09.03.2012 г. не е представило в БДДР – Плевен заявление за учредяване на СОЗ около водовземното съоръжение – каптиран извор „КИ Ярловица – ВиК Видин – Ярловица“ в ПИ № 000229, м.“Ярловишки връх“ в землището на с.Ярловица, община Димово, област Видин, с което не е изпълнило посоченото условие в разрешителното в частта „Други условия, съобразени със спецификата на водовземането“ от приложение към същото, т.11.5, а именно: В срок от 30 дни от получаване на разрешителното да се подаде заявление в БДДР гр.Плевен за определяне на санитарно-охранителна зона.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр.Плевен, представлявана от Директора, който счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи, че РС – Плевен неправилно е приложил материалния закон и по-конкретно разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, като неправилно приема, че на 09.04.2012 г. е било известно на административнонаказващия орган, че е извършено нарушение. Сочи, че началото на административно наказателното производство се поставя с АУАН, който се издава не от наказващия орган, а от упълномощените от него лице, а за да се предприемат действия по съставяне на АУАН, следва да бъде открит нарушителя, нарушението и вината на нарушителя. Според касатора нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно, когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Посочва, че видно от административно наказателната преписка достатъчно данни за нарушителя са били налице към момента на проверката, извършена от контролните органи на дата 09.08.2017 г. и именно към тази дата са станали известни факти, въз основа на които може да се направи обоснован извод за наличието на съставомерно деяние от страна на жалбоподателя. Намира за недопустимо бездействието на жалбоподателя по отношение изпълнение на посоченото условие в разрешителното да се използва от същия, за да извинява нарушението, което е извършил. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД не се представлява и не взема становище по жалбата

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че е съставен Акт за установяване на административно нарушение №1050 от 09.10.2017г. от старши експерт в БДДР-Плевен, против „ВиК-Видин“ ЕООД за това, че при извършена на 09.08.2017г. проверка по документи в Басейнова дирекция „Дунавски район“ с център Плевен е констатирано, че: “Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД гр. Видин е титуляр на разрешително за водовземане № 11510754/09.03.2012г. от Каптиран извор „КИ - В и К Видин - Ярловица“ в ПИ № 000229, м. „Ярловишки връх“ в землището на с.Ярловица, община Димово, област Видин с цел на водовземането питейно-битови нужди на населеното място - с.Ярловица, община Димово, област Видин. Краен срок на действие на разрешителното е 09.03.2022 г. в БДДР-Плевен. “Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД гр. Видин е представило декларация по чл. 1946 от Закона за водите за ползваните водни обеми от гореописаното водовземно съоръжение за питейно-битово водоснабдяване на населеното място с.Ярловица, община Димово, област Видин, както и справки-отчети по месеци за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Използваните водни обеми са: 4 900 M3 за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., като “Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД гр. Видин експлоатира Каптиран извор „КИ - В и К Видин - Ярловица“ в ПИ № 000229, м.“Ярловишки връх“ по плана на с.Ярловица, община Димово, област Видин за водоснабдяване на населеното място - с.Ярловица, община Димово, област Видин с цел питейно-битово водоснабдяване. От направената проверка в деловодната програма и в Регистъра, воден в БДДР-Плевен на санитарно-охранителните зони (СОЗ) определени, съгласно изискванията на Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (Наредба № 3) на територията на БДДР-Плевен е констатирано, че “Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД гр. Видин, като титуляр на разрешително за водовземане № 11510754/09.03.2012г., не е представило в БДДР- Плевен заявление за учредяване (определяне) на СОЗ около водовземното съоръжение - Каптиран извор „КИ - В и К Видин - Ярловица“ в ПИ № 000229, м.“Ярловишки връх“ по плана на с.Ярловица, община Димово, област Видин, с което не е изпълнило посоченото условие в гореописаното разрешително в частта „Условия на водовземането“, т. 11,5, а именно: Да подаде заявление за учредяване на СОЗ, съгласно Наредба № 3/16.10.2000 г., в срок 30 дни от получаване на разрешително. На основание чл. 48, ал. (1), т. 11 от Закона за водите водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон, с което “Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД гр. Видин е нарушило чл. 48, ал. (1), т. 11 от Закона за водите.

Решаващият съд обсъдил и анализирал показанията на разпитаните свидетели и кредитирал същите с доверие като обективни, безпротиворечиви, правидиви, взаимнодопълващи се и  кореспондиращи   с писмените доказателства, приети по делото.  

Въз основа на приобщените доказателства съдът направил извод, че АУАН №1050/09.10.2017г. и  НП № 971/15.12.2017г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“/БДДР/ са издадени при съществено нарушение на процесуалните правила: Деянието, за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството е  квалифицирано по 48, ал. (1), т. 11 от Закона за водите, затова че   дружеството не е изпълнило условието в издаденото му разрешително  за водовземане № 11510754/09.03.2012г., а именно, да подаде заявление за учредяване  на СОЗ, съгласно Наредба №4/16.10.2000г., в срок до 30 дни от получаване на   разрешителното. При така описаното нарушение съдът приел, че датата на извършване на нарушението, което се изразява в бездействие и   се характеризира с начален момент, съвпадащ с момента, в който е възникнало задължението за  дружеството, до краен такъв, в който нарушението е довършено,  е  настъпила на 09.04.2012г. Констатирал, че  АУАН, въз    основа на който е било издадено и обжалваното НП е бил изготвен едва на 09.10.2017г   т.е. след изтичането на давностния срок от 3 месеца от откриването на нарушителя или установяване на нарушението по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Съдът изложил мотиви, че за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН наказващият орган трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. В  конкретния случай от показанията на разпитаните по делото свидетели съдът по несъмнен начин установил, че те са констатирали нарушението  в деловодната програма на   Басейнова дирекция „Дунавски район“/БДДР/  и  във водения регистър на санитарно- охранителните зони.   

Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 119а от ЗВ, според който текст Директорите на басейнови дирекции: 1. водят регистър за зоните по ал. 1.  Предвид създаването и поддържането на посочения регистър от АНО според РС следва да се счита, че датата на извършване на нарушението – 09.04.2012г. е и датата, на която нарушителят е станал известен за административнонаказващия орган.    От тази дата е започнал да тече тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН и е изтекъл на 09.06.2012г. В този срок АНО е следвало да състави АУАН.   При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. Обратното разбиране, че срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече от датата на действително извършената проверка от наказващия орган, според РС необосновано и в противоречие с разума на закона предоставя възможност на този орган неоправдано дълго да бездейства, въпреки че за констатиране на неизпълнението на предписанието неговите действия не са обусловени от нищо друго, освен от наличие на добра вола и организация. В този смисъл РС счел, че от бездействието си от 09.04.2012г. до 09.08.2017г., когато реално е извършена проверката   наказващия орган не може да черпи права, като накърнява правата на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност.      

Касационната инстанция споделя крайния извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, но не по изложените от решаващия съд мотиви. 

Неправилни са съображенията на решаващия съд , че давностният срок от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението в случая започват да текат от един и същ начален момент. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1, предл. 2 от ЗАНН “Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.” В случая се касае за извършено екологично нарушение, срокът за повдигане на обвинение за което е две години от неговото извършване, поради следните съображения: Водите са общонационален неделим природен ресурс, поради което същите следва да се управляват интегрирано в интерес на обществото, по начин, незастрашаващ здравето на населението. Водите са жизненоважен ресурс и общо наследство, което следва да се опазва и защитава и именно поради това целта на закона е да се определи правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност. Затова всяко нерегламентирано въздействие върху водите като ценен природен ресурс с обществена значимост може обективно да доведе до нарушаване на специфичните условия на средата (такива са светлина, топлина, вода, соли, разтворени във водата, и др), така и на сложните взаимодействия между организмите , които връзки са предмет на екологията. За този вид нарушения-на екологичното законодателство, законодателят е предвидил абсолютна давност от две години от извършване на нарушението. В този смисъл в рамките на преценката и обективните възможности на съответната администрация (която има правомощия да констатира тези нарушения, в случая БДДР-Плевен), е да извърши проверка на всички регистрирани задължени лица с издадени разрешителни за водовземане и ползване, дали са изпълнили условията на издадените разрешителни, в частност-задължението за подаване на заявление в БДДР-Плевен за определяне на санитерно-охранителна зона. Тази проверка е следвало да се извърши в рамките на двугодишен срок от крайната дата, до която е следвало да се подаде заявлението за определяне на СОЗ в БДДР-Плевен. Конкретно, т.11.5 от Условията, при които е разрешено водовземането определя 30-дневен срок от получаване на разрешителното за водовземане, а не както неправилно е приел РС-в 30 дневен срок от издаване на разрешителното. Видно от придружителното писмо, с което е изпратено разрешителното на л.13, то е заведено с вх.№ 01-323 във „ВиК-Видин“ ЕООД, на 20.03.2012 год. В 30-дневен срок, считано от 21.03.2012 год., титулярът на разрешителното –„ВиК-Видин“ е следвало да подаде изискващото се от т.11.5 от Условията, при които е разрешено водовземането, заявление, което няма спор между страните, че не е сторил. Считано от 22.03.2012 год. е започнал да тече двугодишния давностен срок от извършване на нарушението, в което компетентните да го установят органи-тези от БДДР-Плевен, е следвало да извършат проверка в съответните регистри, за да го установят и санкционират. Това не са сторили до 22.03.2014 год., поради което след тази дата те са загубили правомощието законосъобразно да установят и санкционират това нарушение.

Датата на извършване на нарушението, обаче, противно на възприетото от РС, не е една и съща с датата на установяването му от органите на БДДР-Плевен. Именно в рамките на тези две години последните могат да упражнят правомощията си и да извършат проверка за изпълнение на задълженията на задължените лица, респ. да установят липсата му, което ще представлява установяване на нарушението и откриване на нарушителя. В този смисъл е постановеното Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК. В мотивите на това ТР е посочено, че „чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН не предвижда за органите на КДНК самостоятелен тримесечен срок от откриване на нарушителя. Те могат да съставят акт, когато се установи, че е налице открито нарушение от компетентни органи, които, въпреки че са задължени да съставят акт, не са съставили такъв - чл. 38 ЗАНН. В този случай нарушителят вече е открит от компетентния орган и от момента на откриването на същия започва да тече тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН. Той е задължителен и за установилия откритото вече нарушение орган.“ Т.е., началото на тримесечния срок според ТР се свързва едновременно с откриване на нарушителя и с установяване на нарушението. С оглед значението на глагола, придадено му в Речник на българския език, „открито нарушение“ означава- установяване на нещо неизвестно досега,  узнаване, изнамиране, установяване наличието на нещо ново, разкриване на виновник. Затова е неправилна преценката на решаващия съд , че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Установяването, констатираното на едно административно нарушение, действително е предоставено в правомощията на съответните компетентни длъжностни лица, но „санкцията“ за тяхното бездействие да извършат проверка и да установят това нарушение, е изтичането на общия давностен срок от извършване на нарушението, в случая той е две години, както вече беше коментирано. Т.е. достатъчно е да изтекъл който е да е от двата давностни срока-този от установяване на нарушението/откриване на нарушителя или този от извършване на нарушението, за да не възникне за органа правомощието да състави акт.

В случая правилен се явява крайния извод на съда, че е изтекъл давностния срок за санкциониране на нарушителя, но изтекъл е двугодишният срок от извършване на нарушението на дата 22.03.2014 год., след която съставеният на дружеството акт се явява незаконосъобразен.

АНО е допуснал и друго съществено нарушение при издаване на НП, съставляващо самостоятелно отменително основание, неотчетено от решаващия съд. С процесния АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление е прието, че „ВиК-Видин“ ЕООД е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ, съгласно която, "Водоползвателите- титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда". Следователно, и според описаното текстово в НП нарушение, дружеството е длъжно да изпълнява условията на издаденото разрешително, в частност, да подаде заявление в БДДР-Плевен за определяне на санитарно-охранителна зона в 30 дневен срок от получаване на разрешителното, което е условие на издаденото разрешително по т.11.5- л.22 от делото на РС. За неизпълнение на това задължение-неизпълнение на условията на издаденото разрешително, се следва санкция на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, съгласно която норма "Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.“ Наложено е обаче наказание за така посоченото нарушение на основание чл. 200, ал.1, т.26, пр.1 от ЗВ, съгласно която- "Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което експлоатира водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване или за минерални води без изградена санитарно-охранителна зона - от 1000 до 5000 лв. Според настоящия състав на съда санкция на това основание може да се наложи за констатирано нарушение на чл.48, ал.1, т.5 от ЗВ , според който водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да предприемат действия за определяне на санитарно-охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и тези за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели и бутилиране и а) изпълняват определените мерки в границите на санитарно-охранителните зони съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 и заповедта за определяне на санитарно-охранителната зона, и б) поддържат крайбрежните заливаеми ивици на реките или принадлежащите земи на язовирите, разположени в границите на зоната, в съответствие с нормативните изисквания. Ето защо между посочената за нарушена норма и приложената санкционна норма липсва съответствие, което е необходимо условие за законосъобразност на наказателното постановление, доколкото само при съответствие на приложените предписваща и санкционна норма може да се приеме, че не е нарушено правото на наказаното лице да узнае какво нарушение е извършило и съответно за какво е наказано. Доказаното осъществено нарушение на условията на издаденото разрешително за водоползване влече приложение на санкционната норма на чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ, а при установяване и ангажиране отговорността за нарушение на чл.48, ал.1, т.5-неизграждане на санитарно-охранителна зона, се следва ангажиране на отговорност на основание чл.200, ал.1, т.26 от ЗВ. Като е приложил неотносима към твърдяното нарушение санкционна разпоредба, административно- наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е наказал жалбоподателя за различно нарушение от приетото за осъществено, както в процесния АУАН, така и в самото наказателно постановление и по този начин е нарушил правото му на защита.

При тези коригиращи мотиви оспореното решение следва да ес остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123 от 13.02.2018 г., постановено по нахд № 122/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.