РЕШЕНИЕ

№ 314

гр. Плевен , 16 Май 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №287 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано въз основа на искова молба от Ц.И.К. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.Л.П.П. ***, против Областна дирекция на МВР-Плевен с адрес гр.Плевен, ул“Сан Стефано“ №3, с правно основание на иска чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.4 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД и цена на иска 350 (триста и петдесет лева), с която претендира вреди от отменен с влязло в сила съдебно решение електронен фиш, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на ЕФ, както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба твърди, че с електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №1796131, издаден от ОД на МВР-Плевен, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на ищеца е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Ищецът обжалвал ЕФ пред РС-Плевен, където било образувано анд №3473/2017 год., по което е постановено решение, с което обжалваният електронен фиш е бил отменен. Съдебното решение е влязло в законна сила на 16.03.2018 год. Ищецът твърди, че в производството пред съда по обжалване на ЕФ е бил представляван от адвокат, на когото е заплатил възнаграждение в размер на 350 лева, което е минималното такова предвидено в Наредба №1/2004 год. С оглед на това и предвид постановеното ТР №1/2017 год. на ВАС по т.д. №2/2016 год. счита, че изплатеното възнаграждение на упълномощения адвокат представлява пряка и непосредствена последица от увреждането, което е претърпял с издаването на незаконосъобразния електронен фиш.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №3473/2017 год. на РС-Плевен, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. П. с надлежно пълномощно на л.6 от делото, който поддържа исковата молба на заявените в нея основания, по същество моли съда да я уважи, претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски. Относно осъщественото по настоящото дело процесуално представителство, упълномощеният адвокат се позовава на Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС, според което в хипотезата на чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна помощ и не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Сочи с оглед постановеното ТР 6 от 06.11.2013 г. на ВКС, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт се отразява в договора за правна помощ и в този случай той има характер на разписка, с който се установява, че страната не само е договорирала, а и заплатила адвокатското възнаграждение.

Ответникът- Областна дирекция на МВР-Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ф. с пълномощно по делото, която оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди, че в случая не може да се докаже, че са налице реално претърпени вреди, тъй като не е доказано заплащането на адвокатското възнаграждение , а именно-че реално е била преведена сумата на адвоката, защитавал ищеца в съдебно заседание. Счита, че за да няма неоснователно обогатяване в такива случаи, трябва да се представят доказателства за реалното получаване на сумата. Предвид, че се касае за плащане, извършено през 2017 год.-минал отчетен период , за което отчитането се извършва в началото на 2018 год. твърди, че не е доказано, че парите са преминали от ищеца към адвоката в конкретния случай. Алтернативно моли съда да намали претендираното адвокатско възнаграждение по първоинстанционното дело, т.к. делото не е с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание и се изразява в написване на една жалба срещу акта на ОД на МВР – Плевен и след това поддържането й, без да са изложени допълнителни възражения в съдебното заседание. Счита, че за да се присъди справедлив размер на възнаграждението, същото следва да бъде редуцирано и намалено според сложността на делото и според принципа на справедливостта. По отношение на претендираното в настоящото производство адвокатско възнаграждение- разноски на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, твърди, че в конкретния случай реално разноски не са платени и не са представени доказателства, че лицето, което се защитава, има право на издръжка, че е материално затруднено или че е роднина на представляващия адвокат или че е друг юрист по смисъла на чл.38 ал.2. На това основание счита, че разноски не следва да бъдат присъждани за настоящото производство.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Иван Шарков дава заключение за основателност на исковата молба и за доказаност на същата по основание и размер и предлага на съда да бъде уважена.

Административен съд гр.Плевен, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Установява се от събраните по делото доказателства, че с Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №1796131, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП , на Ц.И.К. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева затова, че на 28.10.2017 год. в 11:06 часа в с.Ясен, ул „Иван Винаров“ срещу №8 с посока на движение гр.Плевен, е установено и заснето с АТСС тип мобилна система TFR1-М0585, нарушение за скорост, а именно превишение на разрешената скорост с 31 км/час от МПС Ситроен Ксара Пикасо 1,6 И с рег.№ЕН ***ВТ. Електронният фиш е бил обжалван пред Районен съд-Плевен, където е било образувано анд №3473/2017 год., по което е постановено Решение №127/14.02.2018 год., с което съдът е отменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №1796131. Решението, като необжалвано, е влязло в законна сила на 16.03.2018 год., видно от отбелязването върху същото на л.27 от делото.

В развилото се пред Районен съд Плевен съдебно производство по обжалване на издадения електронен фиш, Ц.И.К. е упълномощил адвокат Л.П. *** с пълномощно на л.7 от делото, с оглед изготвяне на жалба до РС-Плевен, защита и процесуално представителство в съдебно производство. Жалбата против ЕФ, видно от нейната титулна част, е изготвена от упълномощения адвокат. По делото пред ПРС е проведено едно редовно съдебно заседание-на 30.01.2018 год., на което жалбоподателят е бил представляван от упълномощения адвокат П.. В договора за правна защита и съдействие е отразено договорено и платено в брой възнаграждение за адвокат в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменен електронен фиш, изразяващи се в направените в хода на анд № 3473 по описа на РС – Плевен за 2017 год. разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждането. 

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен , поради следните съображения:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Областна дирекция на МВР-Плевен. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. За настоящия съд няма съмнение, че електронният фиш се приравнява на наказателно постановление по отношение на правното му действие, като съдът изцяло възприема развитите в този смисъл мотиви на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.

Електронният фиш следва да е отменен по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното анд №3473/2017 год. на ПРС, че ЕФ е отменен с решението по административнонаказателното дело и съдебното решение е влязло в законна сила. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на Областна дирекция на МВР-Плевен, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая НП, бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите.

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на анд № 3473/2017 г. по описа на РС - Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 350 лева е реално изплатена на упълномощения адвокат. Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да се присъди за производството пред РС, процесуалният представител на ответника в хода на устните състезания е направил възражение, че делото пред ПРС не е с фактическа и правна сложност, правната помощ се е изразила в написването на жалба и поддържането й в единственото съдебно заседание , проведено по делото, поради което размерът на възнаграждението следва да бъде редуциран. Настоящият състав на съда намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди за производството пред РС-Плевен е изцяло основателна до пълния претендиран размер от 350 (триста и петдесет) лева. Действително делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в едно съдебно заседание. Тъй като упълномощеният адвокат е изготвил и сезиращата съда жалба, и е осъществил процесуално представителство, съдът намира за доказан размерът на претенцията за обезщетение от 350 лева, който е малко над минимално предвиденият такъв в чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което се явява справедлив и обоснован.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издадения незаконосъобразен електронен фиш. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразния електронен фиш, издаден от ОД на МВР –Плевен, ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на ЕФ анд 3473/2017 год. по описа на РС – Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 350 лева , платена за адвокатско възнаграждение по анд №3473/2017 год. на РС-Плевен, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-20.03.2018 год., от която начална дата е претендирана, до окончателното й изплащане.

Отговорна по иска за вреди е Областна дирекция на МВР-Плевен като издател на отменения ЕФ от една страна, и от друга, поради качеството й на юридическо лице, на основание чл.205 от АПК във връзка с 37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР.

Следователно, и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан по основание и размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по анд №3473/2017 год. по описа на ПРС.

В настоящото производство се претендира и заплащане на разноски, както следва: 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото и минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА. Искането е основателно. Разходът от 10 лева , представляващи държавна такса за образуване на делото е доказан с платежно нареждане на л.7 от делото и следва да бъде присъден на ищеца на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. В самото приложено на л.6 от делото адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Възражението на пълномощника на ответника за недължимост на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА е неоснователно, тъй като в този случай адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Не се касае за сключен възмезден договор с адвоката за оказване правна защита и съдействие, в който случай страната има право да бъде обезщетена за направените разноски, затова следва да докаже, че ги е направила, за да ги претендира по чл. 78 ГПК. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което в полза на адвокат Л.П. следва да бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в този смисъл Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч.д.№ 1451/2014 г., ІІ г.о.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен с адрес гр.Плевен, ул“Сан Стефано“ №3 да заплати на Ц.И.К. с ЕГН ********** *** сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №3473 по описа на ПРС за 2017 год.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен с адрес гр.Плевен, ул“Сан Стефано“ №3 да заплати на Ц.И.К. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 310 (триста) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, представлявал по пълномощно ищеца в настоящото съдебно производство, и държавна такса за образуване на делото.

Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен, пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: